Един геймър починал и бил изпратен в АДА.
Минало се известно време и на райските порти започнало да лопа едно дяволче.
- Помощ спасете ме.
Свети Петръ отваря и какво да види.
- Дяволе какво правиш тук.
- Абе къде го изпратихте този, от някъде намери една резачка, изби всички дяволи и сега ме гони да ме пита, къде е ИЗХОДА ЗА ВТОРО НИВО.
Минало се известно време и на райските порти започнало да лопа едно дяволче.
- Помощ спасете ме.
Свети Петръ отваря и какво да види.
- Дяволе какво правиш тук.
- Абе къде го изпратихте този, от някъде намери една резачка, изби всички дяволи и сега ме гони да ме пита, къде е ИЗХОДА ЗА ВТОРО НИВО.
Хората се делят на две катагории:
Едните не знаят, кой е Бил Гейтс, а другите не го харесват.
Едните не знаят, кой е Бил Гейтс, а другите не го харесват.
Мъж влиза в бар.
- Двойно уиски моля.
Бармана пита:
- Вие сте нов, какво има?
- Брат ми се оказа гей.
На другия ден пак идва.
Бармана пак пита:
- Какво има днес?
- И другият ми брат се оказа гей.
- Е-е-е във вашето семейство няма ли някой, който харесва жени - пита бармана.
Мъжът:
- Има - жена ми.
- Двойно уиски моля.
Бармана пита:
- Вие сте нов, какво има?
- Брат ми се оказа гей.
На другия ден пак идва.
Бармана пак пита:
- Какво има днес?
- И другият ми брат се оказа гей.
- Е-е-е във вашето семейство няма ли някой, който харесва жени - пита бармана.
Мъжът:
- Има - жена ми.
Бил Гейтс и Щирлиц наблюдават как фашистите изгарят книги.
- Цензура - с мъка си помислил Щирлиц.
- Борят се с пиратството - радостно си помислил Бил Гейтс.
- Цензура - с мъка си помислил Щирлиц.
- Борят се с пиратството - радостно си помислил Бил Гейтс.
Разговор на гей-парти:
- Ох, да знаете, че изгубихме Жорж...
- Да не е СПИН?
- А не, само хемороиди...
- Ох, да знаете, че изгубихме Жорж...
- Да не е СПИН?
- А не, само хемороиди...
По данни на донаборната косия, средностатистическият донаборник е късоглед гей-кришнар, страдащ от плоскостъпие.
Хората се делят на две категории: едните не знаят, кой е Бил Гейтс, а другите не го харесват.
Гей се прибира в дома си и хваща любовника си с непознат мъж.
В тотален гняв той издърпва любовника си в гаража и слага пениса му в менгемето. След туй го завърта на възможен максимум и маха дръжката от менгемето. След това грабва резачката в ръка. Любовника му ужасен подвиква:
- Ей! Нали няма да ми го отрежеш?
Мъжът с отмъстителен блясък в очите му отговаря:
- Не! ти ще го отрежеш, защото сега ще запаля гаража!
В тотален гняв той издърпва любовника си в гаража и слага пениса му в менгемето. След туй го завърта на възможен максимум и маха дръжката от менгемето. След това грабва резачката в ръка. Любовника му ужасен подвиква:
- Ей! Нали няма да ми го отрежеш?
Мъжът с отмъстителен блясък в очите му отговаря:
- Не! ти ще го отрежеш, защото сега ще запаля гаража!
Влязъл един гей в църква. Седнал на една пейка. През това време попът се разхождал насам-натам из църквата и мятал кандилото.
Геят го гледал, гледал, не се стърпял и му казал:
- Сестро, не виждаш ли, че чантата ти гори?
Геят го гледал, гледал, не се стърпял и му казал:
- Сестро, не виждаш ли, че чантата ти гори?
КРАТКА БИБЛИЯ НА ПРОГРАМИСТА
В началото беше словото. И словото бе 2 байта. И нищо друго нямало.
И разделил Бог единица от нула и видял, че добро е.
И казал Бог: Да бъдат данни! И станало така.
И казал Бог: Да се съберат данните, всички в тяхното си място, и създал дискети, твърди дискове и компакт дискове.
И казал Бог: Да бъдат компютри, в които да се пъхат дискетите и твърдите дискове, и ги нарекъл хардуер.
И разделил хард от софт.
Софта още го нямало, но Бог бързо се поправил и създал програми - малки и големи, и им казал: Плодете се и се множете, и паметта използвайте.
Но омръзнало Му да създава сам програми и казал Бог:
Създавам ПРОГРАМИСТА, ПО ОБРАЗ И ПОДОБИЕ МОЕ - да господства над компютрите, и над програмите, и над данните.
Създал Бог програмиста, и го заселил в своя Изчислителен Център
И повел Той програмиста към дървото от каталози, и заповядал: От всеки каталог можеш да пускаш програми,
само от каталога Windows не пускай нищо!
И казал Бог: Не е хубаво програмиста да е сам, ще му сътворя потребители, съответстващи на него.
И взел Той от програмиста КОСТ, В КОЯТО НЯМАЛ МОЗЪК, И СЪЗДАЛ ПОТРЕБИТЕЛЯ,
и представил го на програмиста; и нарече го програмиста юзер. И седнали те под голия DOS и не се карали.
Бил (Гейтс) бил най-хитрия от всички зверове на полето.
И казал Бил на юзера: лъжа ли каза Бог: не пускайте никакъв Софт?
И казал юзер: всеки софт ние можем да пуснем, само от директорията Windows не можем.
И казал Бил на юзера: живейте си както си знаете! В деня, в който пуснете Windows, ще бъдете като богове - само с едно щракване на мишката ще сътворявате каквото си искате.
И видял юзера, че е приятно за окото, и го пожела защото прави ненужни знанията, и го постави на своя компютър.
А после каза на програмиста, че това е наложително, и той също си го сложи.
0А. И тръгна програмиста да търси свежи драйвери; И видя го Бог и го попита:
- Кажи къде отиваш?
Програмиста каза:
- Търся свежи драйвери, нали ги няма под голия DOS.
И казал Бог:
- Кой ти каза на теб за драйверите? Да не си пускал Windows? Програмистът отговорил:
- Юзерът, когото Ти ми прати, каза, че иска програми само под Windows. Аз ги поставих.
И каза Бог на юзера:
- Какво си направил?
Юзерът отговорил:
- Бил ме прелъсти.
0В. И каза Бог на Бил:
- За това, което направи, проклет да бъдеш пред всички скотове и всички полски зверове.
Ще наложа вражда межу теб и програмиста. Той ще те хока грозно и с грозни думи, а ти ще му продаваш Windows.
0С. На юзера Бог каза:
- Ще умножа скръбта и ще изтощя силите ти, и ще ползваш грешни програми; и няма да можеш да живееш без програмиста; ТОЙ ЩЕ ГОСПОДСТВА НАД ТЕБ.
0D. A на програмиста каза:
- Задето си послушал юзера, проклети да са компютрите за теб - троянски коне и вируси ще ти създават; с труд ще изкарваш хляба си, а програмите с мъка ще пишеш.
0Е. И ги изгони Бог от Изчислителният си Център, и постави парола на входа.
В началото беше словото. И словото бе 2 байта. И нищо друго нямало.
И разделил Бог единица от нула и видял, че добро е.
И казал Бог: Да бъдат данни! И станало така.
И казал Бог: Да се съберат данните, всички в тяхното си място, и създал дискети, твърди дискове и компакт дискове.
И казал Бог: Да бъдат компютри, в които да се пъхат дискетите и твърдите дискове, и ги нарекъл хардуер.
И разделил хард от софт.
Софта още го нямало, но Бог бързо се поправил и създал програми - малки и големи, и им казал: Плодете се и се множете, и паметта използвайте.
Но омръзнало Му да създава сам програми и казал Бог:
Създавам ПРОГРАМИСТА, ПО ОБРАЗ И ПОДОБИЕ МОЕ - да господства над компютрите, и над програмите, и над данните.
Създал Бог програмиста, и го заселил в своя Изчислителен Център
И повел Той програмиста към дървото от каталози, и заповядал: От всеки каталог можеш да пускаш програми,
само от каталога Windows не пускай нищо!
И казал Бог: Не е хубаво програмиста да е сам, ще му сътворя потребители, съответстващи на него.
И взел Той от програмиста КОСТ, В КОЯТО НЯМАЛ МОЗЪК, И СЪЗДАЛ ПОТРЕБИТЕЛЯ,
и представил го на програмиста; и нарече го програмиста юзер. И седнали те под голия DOS и не се карали.
Бил (Гейтс) бил най-хитрия от всички зверове на полето.
И казал Бил на юзера: лъжа ли каза Бог: не пускайте никакъв Софт?
И казал юзер: всеки софт ние можем да пуснем, само от директорията Windows не можем.
И казал Бил на юзера: живейте си както си знаете! В деня, в който пуснете Windows, ще бъдете като богове - само с едно щракване на мишката ще сътворявате каквото си искате.
И видял юзера, че е приятно за окото, и го пожела защото прави ненужни знанията, и го постави на своя компютър.
А после каза на програмиста, че това е наложително, и той също си го сложи.
0А. И тръгна програмиста да търси свежи драйвери; И видя го Бог и го попита:
- Кажи къде отиваш?
Програмиста каза:
- Търся свежи драйвери, нали ги няма под голия DOS.
И казал Бог:
- Кой ти каза на теб за драйверите? Да не си пускал Windows? Програмистът отговорил:
- Юзерът, когото Ти ми прати, каза, че иска програми само под Windows. Аз ги поставих.
И каза Бог на юзера:
- Какво си направил?
Юзерът отговорил:
- Бил ме прелъсти.
0В. И каза Бог на Бил:
- За това, което направи, проклет да бъдеш пред всички скотове и всички полски зверове.
Ще наложа вражда межу теб и програмиста. Той ще те хока грозно и с грозни думи, а ти ще му продаваш Windows.
0С. На юзера Бог каза:
- Ще умножа скръбта и ще изтощя силите ти, и ще ползваш грешни програми; и няма да можеш да живееш без програмиста; ТОЙ ЩЕ ГОСПОДСТВА НАД ТЕБ.
0D. A на програмиста каза:
- Задето си послушал юзера, проклети да са компютрите за теб - троянски коне и вируси ще ти създават; с труд ще изкарваш хляба си, а програмите с мъка ще пишеш.
0Е. И ги изгони Бог от Изчислителният си Център, и постави парола на входа.
Сина на Бил Гейтс:
- Тате Windows 95 многозадачна операционна сиситема ли е?
Бил Гейтс:
- Да Тате.
Сина на Бил Гейтс:
- Ми хайде да ми покажеш!
Бил Гейтс:
- Изчакай да си форматирам дискетата и после ще ти покажа.
- Тате Windows 95 многозадачна операционна сиситема ли е?
Бил Гейтс:
- Да Тате.
Сина на Бил Гейтс:
- Ми хайде да ми покажеш!
Бил Гейтс:
- Изчакай да си форматирам дискетата и после ще ти покажа.
.::Задача за Програмисти. А така сащо и решенията::. :)
Лъв броди из пустинята. Едно време имаше задача за физици да се приложи метод за хващане на лъва и поставянето му в клетка. Ето как се решава тази задача в епохата на информационните технологии:
Програмист на Паскал: Преглежда цялата пустиня в цикъл по X и Y. Когато открие лъва, строи около него клетка.
Напреднал програмист на Паскал: Сортира пустинята по възходящ ред, след което търси лъвът по двоичен метод и строи около него клетка. Ако в процеса на строежа лъвът си отиде зарязва работата с вик: "Range Check Error".
Програмист на Си: Търси в пустинята камък и го слага в клетка. Присвоява на камъкът стойност "лъв".
Напреднал програмист на Си: Присвоява на пустинята стойност "клетка".
Програмист на Си++: Създава клас клетка по такъв начин, че лъвът да е негова съставна част. При инициализиране на клетката, лъвът автоматически се генерира вътре.
Програмист на Ада: Заявява, че лъвът и клетката са обекти от различен тип, така че няма какво да го занимава те с некоректни задачи.
Програмист на Делфи: Пише по всички конференции: "Народе, от къде да взема компонент, който да търси в пустинята лъв и да го пъха в клетка?"
Хардуерист: Купува от зоопарка лъвица, прави и операция за смяна на пола и дълго се опитва да я напъха в клетка за канарчета.
Екшън-геймър: Въоръжава се със супершотгън, плазмагън, рейлгън, нейлгън, шест-стволна картечница и бензинова резачка. Прокарва пустинята, разбивайка всичко по пътя. Търси сред убитите лъв и се опитва да намери в корема му жълт ключ. Ако го намери - отваря клетката и чака награда.
Куест- геймър: Търси из цялата пустиня лъв и го слага в джоба. След това търси из цялата пустиня клетка, като по пътя се опитва да напъха лъва в чайник, телевизор, кофа с боя и други попаднали му съдове.
Геймер-стратег: Вдига навсякъде в пустинята данъците, за да изкара пари за строителството на клетки и ловни юнити. Към края на строителството всички лъвове измират от глад.
Интернет потребител: Отива в любимата търсачка и пише в полето за търсене "пустиня". След това в намереното търси "лъв в клетка". Ако не намери, казва, че задачата е нерешима.
Уебмастер: Отива в любимата търсачка и пише в полето за търсене "пустиня + лъв". Създава клетка.html и вкарва в нея връзка към намереното.
Спамер: Разпраща по цялата пустиня множество клетки, и на всяка има бележка "Ако Вие сте ЛЪВ, моля, влезте в клетката и се заключете отвътре! Благадаря Ви!"
Троянец: Прави същото като спамера, но вместо бележка отвън слага вътре в клетката картинка на гола лъвица.
Администратор: Изкопава около клетката ров, запълва го с концентрирана киселина, Слага по брега мини и противотанкови заграждения, всичко това омотава с бодлива тел. Пуска по телта високо напрежение от трикратно резервиран генератор. Слага на клетката 10 кодови брави и 12 катинара. Влиза вътре, заключва всичко, пуска тока гълта ключовете, забравя кодовете и казва, че сега никакви лъвове не го плашат.
Хакер: Неутрализира киселината с основа, заземява и прегризва бодливата тел, минава под загражденията, прескача с кокили мините, разбива всички ключалки и влиза в клетката. Не намира вътре лъв, псува стрaшно, рита администратора по задника и си отива обратно в пустинята.
Лъв броди из пустинята. Едно време имаше задача за физици да се приложи метод за хващане на лъва и поставянето му в клетка. Ето как се решава тази задача в епохата на информационните технологии:
Програмист на Паскал: Преглежда цялата пустиня в цикъл по X и Y. Когато открие лъва, строи около него клетка.
Напреднал програмист на Паскал: Сортира пустинята по възходящ ред, след което търси лъвът по двоичен метод и строи около него клетка. Ако в процеса на строежа лъвът си отиде зарязва работата с вик: "Range Check Error".
Програмист на Си: Търси в пустинята камък и го слага в клетка. Присвоява на камъкът стойност "лъв".
Напреднал програмист на Си: Присвоява на пустинята стойност "клетка".
Програмист на Си++: Създава клас клетка по такъв начин, че лъвът да е негова съставна част. При инициализиране на клетката, лъвът автоматически се генерира вътре.
Програмист на Ада: Заявява, че лъвът и клетката са обекти от различен тип, така че няма какво да го занимава те с некоректни задачи.
Програмист на Делфи: Пише по всички конференции: "Народе, от къде да взема компонент, който да търси в пустинята лъв и да го пъха в клетка?"
Хардуерист: Купува от зоопарка лъвица, прави и операция за смяна на пола и дълго се опитва да я напъха в клетка за канарчета.
Екшън-геймър: Въоръжава се със супершотгън, плазмагън, рейлгън, нейлгън, шест-стволна картечница и бензинова резачка. Прокарва пустинята, разбивайка всичко по пътя. Търси сред убитите лъв и се опитва да намери в корема му жълт ключ. Ако го намери - отваря клетката и чака награда.
Куест- геймър: Търси из цялата пустиня лъв и го слага в джоба. След това търси из цялата пустиня клетка, като по пътя се опитва да напъха лъва в чайник, телевизор, кофа с боя и други попаднали му съдове.
Геймер-стратег: Вдига навсякъде в пустинята данъците, за да изкара пари за строителството на клетки и ловни юнити. Към края на строителството всички лъвове измират от глад.
Интернет потребител: Отива в любимата търсачка и пише в полето за търсене "пустиня". След това в намереното търси "лъв в клетка". Ако не намери, казва, че задачата е нерешима.
Уебмастер: Отива в любимата търсачка и пише в полето за търсене "пустиня + лъв". Създава клетка.html и вкарва в нея връзка към намереното.
Спамер: Разпраща по цялата пустиня множество клетки, и на всяка има бележка "Ако Вие сте ЛЪВ, моля, влезте в клетката и се заключете отвътре! Благадаря Ви!"
Троянец: Прави същото като спамера, но вместо бележка отвън слага вътре в клетката картинка на гола лъвица.
Администратор: Изкопава около клетката ров, запълва го с концентрирана киселина, Слага по брега мини и противотанкови заграждения, всичко това омотава с бодлива тел. Пуска по телта високо напрежение от трикратно резервиран генератор. Слага на клетката 10 кодови брави и 12 катинара. Влиза вътре, заключва всичко, пуска тока гълта ключовете, забравя кодовете и казва, че сега никакви лъвове не го плашат.
Хакер: Неутрализира киселината с основа, заземява и прегризва бодливата тел, минава под загражденията, прескача с кокили мините, разбива всички ключалки и влиза в клетката. Не намира вътре лъв, псува стрaшно, рита администратора по задника и си отива обратно в пустинята.
Един геймър отишъл в ада. На следващия ден Дявола отишал при св. Петър и казал:
- Подавам си оставката. Ония дето вчера дойде изнамери от някъде една резачка, изкла всички дяволи и пита за второ ниво.
- Подавам си оставката. Ония дето вчера дойде изнамери от някъде една резачка, изкла всички дяволи и пита за второ ниво.
Пушач и гей отишли на лекар и лекарят им казал, че ако още веднъж направят това, към което са пристрастени, ще умрат.
Излизат навън...
Пушачът в това време видял на улицата една изпусната цигара.
Гейът вървял зад него и казал:
- Ако се наведеш, и двамата сме мъртви!
Излизат навън...
Пушачът в това време видял на улицата една изпусната цигара.
Гейът вървял зад него и казал:
- Ако се наведеш, и двамата сме мъртви!
Десетте божи заповеди на софтуерния фанатик.
Рече Той: Да бъде Windows, и каза:
1. Аз съм Windows, OS твой, който те изведе от робството на DOS-a, да нямаш други OS освен мене.
2. Не си прави кумир с това що е по харда и по дисковете и що не е с “MS” отпред, не го инсталирай и не го използвай.
3. Не преинсталирай напразно твоя OS, твоя Windows.
4. Помни деня на първото забиване и го почитай, и не работи през него.
5. Помни името на Бил Гейтс, за да ти работи по-дълго Internet акаунта.
6. Не форматирай диска на ближния си
7. Натискай всеки ден съвестно бутона “Start”, за да изключиш своя компютър и да се слави гениалната глава на О! Бил.
8. Не използвай пиратски софтуер.
9. Не използвай nick-a на ближния си (дори ако му знаеш паролата).
10. Не пожелавай процесора, ни хард-диска, ни RAM-а нито друго нещо на ближния си
Рече Той: Да бъде Windows, и каза:
1. Аз съм Windows, OS твой, който те изведе от робството на DOS-a, да нямаш други OS освен мене.
2. Не си прави кумир с това що е по харда и по дисковете и що не е с “MS” отпред, не го инсталирай и не го използвай.
3. Не преинсталирай напразно твоя OS, твоя Windows.
4. Помни деня на първото забиване и го почитай, и не работи през него.
5. Помни името на Бил Гейтс, за да ти работи по-дълго Internet акаунта.
6. Не форматирай диска на ближния си
7. Натискай всеки ден съвестно бутона “Start”, за да изключиш своя компютър и да се слави гениалната глава на О! Бил.
8. Не използвай пиратски софтуер.
9. Не използвай nick-a на ближния си (дори ако му знаеш паролата).
10. Не пожелавай процесора, ни хард-диска, ни RAM-а нито друго нещо на ближния си
ПРЕПОРЪЧАНО ПИСМО ДО Г-Н НВО (Ейч Би О)!
Здравейте, Г-н Ейч Би О!
Пиша Ви от името на страната с минимална работна заплата от 50-ина евро. Искам да ви кажа следното:
Да го духате, Г-н Ейч Би О! Да го духат и “най-новите” Ви филми, гледани по 4-5 пъти преди да ги пуснете Вие, дори от хардкор феновете на Кондьо!
Да го духа месечната Ви такса, да го духат декодерите Ви и паролите Ви за тях!
Толкова ли сте тъп, бе, Г-н НВО?
Ще продавате стока с изтекъл срок на годност и то на правнуците на изпечения мошеник Хитър Петър? На 8-те милиона разбойника (без Али Баба)?
Наивни ми, Г-н НВО!
Не сте ли наясно, че светът вече е една проста задачка от вида: 21-ви век + Интернет = КОМУНИЗЪМ!
Виртуалното пространство е огромен безплатен Супермаркет или БитПазар (ако Ви изнася), където действаме по мега-завета на утопичния комунизъм “Всекиму според потребностите!” А ние имаме огроооомни потребности, Г-н НВО!
Ех, защо не може да ни видят отнякъде Карл Маркс, Фридрих Енгелс и всички останали прадеди на “ZZ Top”!? Ами, Ван Дер Любе?! Направо щеше да ни дерлюби, люби, люби... Ами, Владимир Илич Ленин? Рейв-парти на крайцера “Аврора” би ни организирал!
Така е! Защото сме пичове! Хиляди Робин ХУЙовци, преебаващи нотингамския (или какъвто и да е там) шериф на НВО! Сега е нашето време, Г-н Ейч Би О! Вие просто сте АУТ ъф дъ гейм!
Както форматът МР3 стряска на сън да речем Томи Мотола (за справка: един дърт нерез, който чукаше допреди 2 години Марая Кери), така сигурно формата DivX води Вас до кошмарни нощни полюции.
Явно сте адски заблуден, Г-н НВО!
Ще Ви светна … няма как.
Най-новите филми се “крадат” месеци преди официалната световна премиера. Със светлинна скорост се сменят формати, правят се субтитри, пекат се CD-та, копират се оригинални DVD-та, после VHS-касети и т.н., и т.н.
Резултатът? Холивудските мега-продукции ги гледаме много преди Вие, Г-н НВО, да хванете под ръчица Г-жа НВО и да отидете да ги изгледате, срещу “ебемтиценния” билет, а година и половина след това да ги завъртите по “смешния” Ви канал! :(((
И три години зарибителен гратис-период да пуснете – все тая!
Не търсете морал и честност през 2003-та! Ние тук сме гладни, закалени, смели и лукави!
Нас Червеното Знаме Роди Ни, бе ей! :)))
Имаме към 500 малоумни кабелни телевизии, които къде явно, къде тайно блъскат филмови чартбрейкъри, като онанисти-виртуози!
Вие, Мистър НВО, сигурно сте мазен капиталист? ОК! Ама защо не си правите капиталите на друго място? Не че ми пука кой, как и защо ще граби дивите балкански племена, но Ви пиша това писмо, защото Ние сме многоооооо!:))) И живеем по 24 часа на ден с единствената мисъл “да ебеме майката” на такива като Вас!
Да живее Виртуалният Комунизъм! Вече нищо не може да ни спре, Мистър НВО!
Даааа! Понякога ще даваме свидни жертви, като Napster и Audiogalaxy, но на тяхно място ще “никнат” други виртуални НВО-гробокопачи.
* * *
П.П.
Има все пак един начин да си понаковете малко НВО-абонати и в Чалгария, Г-н Ейч Би О! Просто вкарайте солидни дози поп-фолк между овехтелите си филми. Тогава ще стане! Със сигурност! Може да ремиксирате и името на Джей Ло на да речем Кю Чек Ло!
Това е!
До никога!
Здравейте, Г-н Ейч Би О!
Пиша Ви от името на страната с минимална работна заплата от 50-ина евро. Искам да ви кажа следното:
Да го духате, Г-н Ейч Би О! Да го духат и “най-новите” Ви филми, гледани по 4-5 пъти преди да ги пуснете Вие, дори от хардкор феновете на Кондьо!
Да го духа месечната Ви такса, да го духат декодерите Ви и паролите Ви за тях!
Толкова ли сте тъп, бе, Г-н НВО?
Ще продавате стока с изтекъл срок на годност и то на правнуците на изпечения мошеник Хитър Петър? На 8-те милиона разбойника (без Али Баба)?
Наивни ми, Г-н НВО!
Не сте ли наясно, че светът вече е една проста задачка от вида: 21-ви век + Интернет = КОМУНИЗЪМ!
Виртуалното пространство е огромен безплатен Супермаркет или БитПазар (ако Ви изнася), където действаме по мега-завета на утопичния комунизъм “Всекиму според потребностите!” А ние имаме огроооомни потребности, Г-н НВО!
Ех, защо не може да ни видят отнякъде Карл Маркс, Фридрих Енгелс и всички останали прадеди на “ZZ Top”!? Ами, Ван Дер Любе?! Направо щеше да ни дерлюби, люби, люби... Ами, Владимир Илич Ленин? Рейв-парти на крайцера “Аврора” би ни организирал!
Така е! Защото сме пичове! Хиляди Робин ХУЙовци, преебаващи нотингамския (или какъвто и да е там) шериф на НВО! Сега е нашето време, Г-н Ейч Би О! Вие просто сте АУТ ъф дъ гейм!
Както форматът МР3 стряска на сън да речем Томи Мотола (за справка: един дърт нерез, който чукаше допреди 2 години Марая Кери), така сигурно формата DivX води Вас до кошмарни нощни полюции.
Явно сте адски заблуден, Г-н НВО!
Ще Ви светна … няма как.
Най-новите филми се “крадат” месеци преди официалната световна премиера. Със светлинна скорост се сменят формати, правят се субтитри, пекат се CD-та, копират се оригинални DVD-та, после VHS-касети и т.н., и т.н.
Резултатът? Холивудските мега-продукции ги гледаме много преди Вие, Г-н НВО, да хванете под ръчица Г-жа НВО и да отидете да ги изгледате, срещу “ебемтиценния” билет, а година и половина след това да ги завъртите по “смешния” Ви канал! :(((
И три години зарибителен гратис-период да пуснете – все тая!
Не търсете морал и честност през 2003-та! Ние тук сме гладни, закалени, смели и лукави!
Нас Червеното Знаме Роди Ни, бе ей! :)))
Имаме към 500 малоумни кабелни телевизии, които къде явно, къде тайно блъскат филмови чартбрейкъри, като онанисти-виртуози!
Вие, Мистър НВО, сигурно сте мазен капиталист? ОК! Ама защо не си правите капиталите на друго място? Не че ми пука кой, как и защо ще граби дивите балкански племена, но Ви пиша това писмо, защото Ние сме многоооооо!:))) И живеем по 24 часа на ден с единствената мисъл “да ебеме майката” на такива като Вас!
Да живее Виртуалният Комунизъм! Вече нищо не може да ни спре, Мистър НВО!
Даааа! Понякога ще даваме свидни жертви, като Napster и Audiogalaxy, но на тяхно място ще “никнат” други виртуални НВО-гробокопачи.
* * *
П.П.
Има все пак един начин да си понаковете малко НВО-абонати и в Чалгария, Г-н Ейч Би О! Просто вкарайте солидни дози поп-фолк между овехтелите си филми. Тогава ще стане! Със сигурност! Може да ремиксирате и името на Джей Ло на да речем Кю Чек Ло!
Това е!
До никога!
Десет дена на село на един луд геймър без РС
Нашите решиха да ме пратят на село да поседя и да видя какво е истинския живот... истински живот - какво имат предвид? ...... Ъ-ъ-ъ, а какво е това село да пукна ако знам. Сигурно е някакъв курорт.
Ден 1: Абе какъв е тоя ужас. Пътувах 5 часа с влак и още толкова с някакъв раздрънкан Чавдар. Още не мога да си чуя мислите и даже не зная как стигнахме до къщата. Аз си лягам и утре ще разглеждам.
Ден 2 сутринта към 12-13: Ей к'ва е тая работа нашите са си заминали, а аз се събудих в някава почти гола стая, която приличаше декор от лагрите от Delta Force. Супер, тука яко геймъри ще да има.
20 мин по-късно: Бахти ужаса тука няма кьорав компютър. Как живеят тия хора. Остатъка от деня прекарах в размисъл над тоя въпрос.
Ден 3: Разходих се из селото. Баси все едно съм попаднал в Unreal. Всички ме гледат като някакъв извънземен. Страх ме е да ходя така невъоражен, поне един нож да имах. И на всичкото отгоре страшна тишина, само тук таме се чуват звуци от някакви същества - страх майка.
Ден 4: Баба ми ми каза, че ще има пилешка супа за обяд, но трябвало аз да донеса пилето, докато тя си свърши работата. Даде ми един нож, излязах на двора и се почудих къде е супера. Тръгнах из селото да го търся, ох добре, имам имам нож и съм по-спокоен.
Странна работа, към, който се зпътя гледа да се скрие, споко бе хора няма да ви ръгам, искам само да попитам нещо. Видях някакъв човек, който го следваха много животни. Мамоо тоя ще го нападнат всеки момент. Затичах се, а оня ми ти старец като замахна с неква тояга и ме свали с един удар на земята. Баси аз да помогна, а той...
Ден 5: Баба ми ми каза, че пилета имало в курника, а не в супера. Пак ми даде ножа и ме изпрати да донеса едно, че все пак да ядем пилешка супа. Какво е курнинк? Отивам да питам съседите които бяха снощи у нас. Изглеждат добри хора. Питах ги те се засмяха и ми показаха някаква постройка в другия край на двора им. Рекох си хубаво, сбогувах се с тях и се запътиха натам. Тамън отворих вратата на двора и три от тия животни дето видях вчера се изпречиха на пътя ми. Е днеска няма начин да не отнеса поне едно в гроба. Засилих се, замахнах и на едно падна главата... егати шума вдигнаха другите две, някакво "бааа баа бааа" от бараката отсреща почнаха да се чуват някакви други странни звучи. Излезе съседа и като видя какво съм направил фана една сопа и с два удара ме свали на земята.
Ден 6: Цял ден баба ми и дядо ми ми викат и не ме пускат да изляза. Да пукна ако разбера защо. Чак вечерта разбрах, че това били овце.
Ден 7: Старите отидоха на полето и ми казаха да не излизам от вкъщи. Е поне на двора ме пуснаха. Разхождам се. Намерих някаква прашна врата. Отворих я, а отвътре един куп кирки и лопати. Супер, намерих си ново оръжие. Взех една кирка и продължих да се разхождам. Зад една врата чух странен шум, някакво "оинк оинк"... баси кво пък ще да е това?! Отварям вратата и гледам някакво странно, дебело животно с два големи "рога" стои и ме гледа. Баси тва прилича на Skaаrdj warrior само дето седи на 4 крака. Сигурно баба ми и дядо ми не знаят за това. Ще взема да ги отърва, че ще си имат проблеми после. Замахнах един път онова се дръпна назад и го изпуснах. Замахнах още веднъж, оно изквича и се скри в ъгъла и млъкна. Ох дано да съм го убил. Поне виждам кървава диря към тъмното.
Легнах да спя и ме събудиха виковете на дядо ми. Оххх май пак съм сгафил нещо - мда бях прав пак идва със сопата. По трудния начин разбрах, че това било обикновен див глиган, който дядо ми угоявал, че да имак повече месо като го заколи.
Ден 8 сутринта: Взеха ме на полето, че да не правя повече бели в къщата... Ужас, това поле ми напомня за Mech Warrior.
След 5 часа: Почна да ми става тъпо и горещо. Ще ида да се разходя... Супер! Магерета! Казват, че били добри животинки, чакай да видя по отблизо. Погалих по глава... май му харесва. Е ще тръгвам за към баба ми. Я то иска да ме последва... ми хубаво дай да го отвържа да дойде с мен. Проследих въжето което за което беше завързно. Някакво колче зад магарето. Тамън го отвързах и онова ми ти магаре се дигна на предните си крака и ме изрита в задника със задните. Изхвърчах поне на 10м. После не помня.
Ден 9: Малееееее боли ме ЗАДНИКАААА. Баба ми се грижи за мен. Каза, че отива в градинката да прекопае лозето и ако ми потрябва да я извикам. Излязох за малко на верандата, а там стои някакво животно което съска, надуло се е и се пуе срещу мене сякаш иска да ме захапе. С един як шут го забих в дувара. Вечерта дядо ми го откри и побесня и искаше да ме набие ама баба ми го спря.
Ден 10: Омръзна ми да лежа, а и задника вече ми мина. Ще се пошляя малко из двора. Eхааа какъв готин, голям нож имаше на масичката. Ще взема да го разгледам като се върна. Запътих се към някаква врата, която ходеше към мазето. Влязох вътре, мммммммммм мирише на вино. Видях една огромна бъчва от където идваше миризмата. Реших да го опитам. Брех то много вкусно това айде още една чашка...
След 30 мин. "опитване" Отидох при баба ми да я видя какво прави... видях я двойна. Тя се зарадва, че съм станал. Даде ми няколко моркова и каза да ги занеса на животните в другия край на двора. Взех ги и бавно бавно, залитайки се запътих натам. Какви пък животни ще обичат да ядат моркови. Като отворих вратата големи, бели, с дълги уши и кървясали очи същества се нахавърлиха срещу мен. Мамоо това са само зайците от Alice, побягнах към къщата стиснал морковите в едната ръка. Блъснах се в масата. Изправих се и взех ножа, който беше на на нея и се завъртях готов за битка. Малко след това се появиха и онези гадове. Клатейки се скочих върху единия и забих ножа върху другия - тъкмо се завъртях да заколя още един баба ми се появи от някъде и ме фрасна с дръжката на мотиката през ръцете след това усетих един здрав удар зад врата и изгубих съзнание.
Събудих се завързан за една от седалките в рейса. Шофьора ми каза, че щял да ме пусне като сме стигнели гарата, защото така му били поръчали. Предаде ми още никога да не съм се бил връщал в тук. Аз и нямам такова намерение - там просто е по-опасно от всяка една игра.
Нашите решиха да ме пратят на село да поседя и да видя какво е истинския живот... истински живот - какво имат предвид? ...... Ъ-ъ-ъ, а какво е това село да пукна ако знам. Сигурно е някакъв курорт.
Ден 1: Абе какъв е тоя ужас. Пътувах 5 часа с влак и още толкова с някакъв раздрънкан Чавдар. Още не мога да си чуя мислите и даже не зная как стигнахме до къщата. Аз си лягам и утре ще разглеждам.
Ден 2 сутринта към 12-13: Ей к'ва е тая работа нашите са си заминали, а аз се събудих в някава почти гола стая, която приличаше декор от лагрите от Delta Force. Супер, тука яко геймъри ще да има.
20 мин по-късно: Бахти ужаса тука няма кьорав компютър. Как живеят тия хора. Остатъка от деня прекарах в размисъл над тоя въпрос.
Ден 3: Разходих се из селото. Баси все едно съм попаднал в Unreal. Всички ме гледат като някакъв извънземен. Страх ме е да ходя така невъоражен, поне един нож да имах. И на всичкото отгоре страшна тишина, само тук таме се чуват звуци от някакви същества - страх майка.
Ден 4: Баба ми ми каза, че ще има пилешка супа за обяд, но трябвало аз да донеса пилето, докато тя си свърши работата. Даде ми един нож, излязах на двора и се почудих къде е супера. Тръгнах из селото да го търся, ох добре, имам имам нож и съм по-спокоен.
Странна работа, към, който се зпътя гледа да се скрие, споко бе хора няма да ви ръгам, искам само да попитам нещо. Видях някакъв човек, който го следваха много животни. Мамоо тоя ще го нападнат всеки момент. Затичах се, а оня ми ти старец като замахна с неква тояга и ме свали с един удар на земята. Баси аз да помогна, а той...
Ден 5: Баба ми ми каза, че пилета имало в курника, а не в супера. Пак ми даде ножа и ме изпрати да донеса едно, че все пак да ядем пилешка супа. Какво е курнинк? Отивам да питам съседите които бяха снощи у нас. Изглеждат добри хора. Питах ги те се засмяха и ми показаха някаква постройка в другия край на двора им. Рекох си хубаво, сбогувах се с тях и се запътиха натам. Тамън отворих вратата на двора и три от тия животни дето видях вчера се изпречиха на пътя ми. Е днеска няма начин да не отнеса поне едно в гроба. Засилих се, замахнах и на едно падна главата... егати шума вдигнаха другите две, някакво "бааа баа бааа" от бараката отсреща почнаха да се чуват някакви други странни звучи. Излезе съседа и като видя какво съм направил фана една сопа и с два удара ме свали на земята.
Ден 6: Цял ден баба ми и дядо ми ми викат и не ме пускат да изляза. Да пукна ако разбера защо. Чак вечерта разбрах, че това били овце.
Ден 7: Старите отидоха на полето и ми казаха да не излизам от вкъщи. Е поне на двора ме пуснаха. Разхождам се. Намерих някаква прашна врата. Отворих я, а отвътре един куп кирки и лопати. Супер, намерих си ново оръжие. Взех една кирка и продължих да се разхождам. Зад една врата чух странен шум, някакво "оинк оинк"... баси кво пък ще да е това?! Отварям вратата и гледам някакво странно, дебело животно с два големи "рога" стои и ме гледа. Баси тва прилича на Skaаrdj warrior само дето седи на 4 крака. Сигурно баба ми и дядо ми не знаят за това. Ще взема да ги отърва, че ще си имат проблеми после. Замахнах един път онова се дръпна назад и го изпуснах. Замахнах още веднъж, оно изквича и се скри в ъгъла и млъкна. Ох дано да съм го убил. Поне виждам кървава диря към тъмното.
Легнах да спя и ме събудиха виковете на дядо ми. Оххх май пак съм сгафил нещо - мда бях прав пак идва със сопата. По трудния начин разбрах, че това било обикновен див глиган, който дядо ми угоявал, че да имак повече месо като го заколи.
Ден 8 сутринта: Взеха ме на полето, че да не правя повече бели в къщата... Ужас, това поле ми напомня за Mech Warrior.
След 5 часа: Почна да ми става тъпо и горещо. Ще ида да се разходя... Супер! Магерета! Казват, че били добри животинки, чакай да видя по отблизо. Погалих по глава... май му харесва. Е ще тръгвам за към баба ми. Я то иска да ме последва... ми хубаво дай да го отвържа да дойде с мен. Проследих въжето което за което беше завързно. Някакво колче зад магарето. Тамън го отвързах и онова ми ти магаре се дигна на предните си крака и ме изрита в задника със задните. Изхвърчах поне на 10м. После не помня.
Ден 9: Малееееее боли ме ЗАДНИКАААА. Баба ми се грижи за мен. Каза, че отива в градинката да прекопае лозето и ако ми потрябва да я извикам. Излязох за малко на верандата, а там стои някакво животно което съска, надуло се е и се пуе срещу мене сякаш иска да ме захапе. С един як шут го забих в дувара. Вечерта дядо ми го откри и побесня и искаше да ме набие ама баба ми го спря.
Ден 10: Омръзна ми да лежа, а и задника вече ми мина. Ще се пошляя малко из двора. Eхааа какъв готин, голям нож имаше на масичката. Ще взема да го разгледам като се върна. Запътих се към някаква врата, която ходеше към мазето. Влязох вътре, мммммммммм мирише на вино. Видях една огромна бъчва от където идваше миризмата. Реших да го опитам. Брех то много вкусно това айде още една чашка...
След 30 мин. "опитване" Отидох при баба ми да я видя какво прави... видях я двойна. Тя се зарадва, че съм станал. Даде ми няколко моркова и каза да ги занеса на животните в другия край на двора. Взех ги и бавно бавно, залитайки се запътих натам. Какви пък животни ще обичат да ядат моркови. Като отворих вратата големи, бели, с дълги уши и кървясали очи същества се нахавърлиха срещу мен. Мамоо това са само зайците от Alice, побягнах към къщата стиснал морковите в едната ръка. Блъснах се в масата. Изправих се и взех ножа, който беше на на нея и се завъртях готов за битка. Малко след това се появиха и онези гадове. Клатейки се скочих върху единия и забих ножа върху другия - тъкмо се завъртях да заколя още един баба ми се появи от някъде и ме фрасна с дръжката на мотиката през ръцете след това усетих един здрав удар зад врата и изгубих съзнание.
Събудих се завързан за една от седалките в рейса. Шофьора ми каза, че щял да ме пусне като сме стигнели гарата, защото така му били поръчали. Предаде ми още никога да не съм се бил връщал в тук. Аз и нямам такова намерение - там просто е по-опасно от всяка една игра.
Денят на IRC-админа
9:14 - Ставам от сън. Мама ми е направила палачинки.
9:55 - Обличам се. Синята фленелка с надпис "@#bulgaria", oh yeah, обичам я!
10:22 - В рейса съм. Чувствам се като Бог сред толкова тъпаци, които не са никакви и си нямат и понятие от PC-та и iRC. Ама как може такова нещо бе? Все едно нямат за какво да живеят! Блажени са невежите ...
10:48 - Пристигнах в офиса. *** Connected.
10:50 - Я. Тема против ABO във форума. Ей сега и аз ще го наредя, тъй де, трябва да градя имидж.
11:01 - ABO е пуснал предложение във voting-а. Гласувам "За" предложението му. Хм, май трябваше първо да го прочета, че поне comment да дам? Уф, ама то много дълго бе. Айде, няма да чета, те хората са го чели и ако пише глупости ще си кажат.
11:02 - Brb, време за обяд. Мама ми носи пиле на грил и сладкиши.
11:47 - Преядох. Зле ми е. И физически, и психически. Имам нужда от приятел. Включвам се на local-ите си.
12:06 - По-добре съм. Тея момчета знаят как да ме изкарат Господ. Не че не съм де.
12:20 - Обаждам се на колега. "Ай на кафе ма?" - викам.
12:43 - Вървим към кафенето и говорим за iRC.
12:58 - Пристигнахме. Настаняваме се в най-безлюдното ъгълче. Поръчвам дълго кафе и Фанта Екзотик - както винаги от няколко години насам. Не си падам по новите неща, че да не се изложа.
13:00 - На сервитиорката и писва и пита умълчания ми колега какво ще желае. Той се оглежда притеснено и мънка. "Той е системен администратор, трябва да помисли" - казвам аз.
13:50 - Говорим за iRC.
14:14 - Тръгваме от заведението.
14:18 - Връщаме се отново. И двамата сме си забравили GSM-ите на масата. Така е, ние сме си виновни. Никой не ни караше да ги вадим, за да се гъзарим.
14:39 - Играем CS. Не с истинските nick-ове, че е опасно.
17:22 - Шефа на залата ни взема с 40 стотинки повече. Даваме го баровски и се правим, че не забелязваме. Мисля си толкова ли баламски изглеждаме?
17:39 - Прибирам се в офиса и се настанявам пред компа.
17:43 - Някъв ми се включва и иска help. "brb" - викам. "hah, da be da" - пише ми той. "eh mladej, samo da znaeshe kolko truden den imah i kolko mi e natovarena programata ..." - казах аз за финал и натиснах "ignore".
17:56 - Гласувах "Против" да направим Mitak voted oper. Туй да не ти е мандра бе, мой? Той и Бил Гейтс пише софтуер за собствена изгода, дай и него да го vote-нем, а?
17:57 - Натварих се, трябва да си почина. Изкарах си го на няколко пича от #gay.
18:35 - Заговори ме племенника ми. Смята, че за неговият талант local-ната линия е малко. Иска да става global.
18:39 - Vote-нах го за Global. Ако не го приемат - здраве да е. След седмица пак ще го предложа и така, докато не се изгласува.
18:51 - Brb, време за brb.
19:26 - Някакво ламусче иска да connect-не 30 bnc-та на сървъра ми. В замяна трябва да му дам local-на линия.
19:28 - Дадох му 10 url-та с правилата на мрежата, наплаших го, изчетох му лекция за примерното поведение в iRC (демек да мълчи и да не help-ва, че никой не знае откъде ще му дойде).
20:30 - Set-нах му local-на линия. Вдругиден ще му я махна под предтекст, че колегите са се оплакали от него. Ще му обещая да говоря с тях и да изчака няколко месеца, докато пак го направя oper. Ще издействам k-line на bnc-тата му в другите сървъри - тъй няма да ги махне от моя.
20:59 - Brb, време да си измия ръцете от всичко. Излязох чист от офиса.
9:14 - Ставам от сън. Мама ми е направила палачинки.
9:55 - Обличам се. Синята фленелка с надпис "@#bulgaria", oh yeah, обичам я!
10:22 - В рейса съм. Чувствам се като Бог сред толкова тъпаци, които не са никакви и си нямат и понятие от PC-та и iRC. Ама как може такова нещо бе? Все едно нямат за какво да живеят! Блажени са невежите ...
10:48 - Пристигнах в офиса. *** Connected.
10:50 - Я. Тема против ABO във форума. Ей сега и аз ще го наредя, тъй де, трябва да градя имидж.
11:01 - ABO е пуснал предложение във voting-а. Гласувам "За" предложението му. Хм, май трябваше първо да го прочета, че поне comment да дам? Уф, ама то много дълго бе. Айде, няма да чета, те хората са го чели и ако пише глупости ще си кажат.
11:02 - Brb, време за обяд. Мама ми носи пиле на грил и сладкиши.
11:47 - Преядох. Зле ми е. И физически, и психически. Имам нужда от приятел. Включвам се на local-ите си.
12:06 - По-добре съм. Тея момчета знаят как да ме изкарат Господ. Не че не съм де.
12:20 - Обаждам се на колега. "Ай на кафе ма?" - викам.
12:43 - Вървим към кафенето и говорим за iRC.
12:58 - Пристигнахме. Настаняваме се в най-безлюдното ъгълче. Поръчвам дълго кафе и Фанта Екзотик - както винаги от няколко години насам. Не си падам по новите неща, че да не се изложа.
13:00 - На сервитиорката и писва и пита умълчания ми колега какво ще желае. Той се оглежда притеснено и мънка. "Той е системен администратор, трябва да помисли" - казвам аз.
13:50 - Говорим за iRC.
14:14 - Тръгваме от заведението.
14:18 - Връщаме се отново. И двамата сме си забравили GSM-ите на масата. Така е, ние сме си виновни. Никой не ни караше да ги вадим, за да се гъзарим.
14:39 - Играем CS. Не с истинските nick-ове, че е опасно.
17:22 - Шефа на залата ни взема с 40 стотинки повече. Даваме го баровски и се правим, че не забелязваме. Мисля си толкова ли баламски изглеждаме?
17:39 - Прибирам се в офиса и се настанявам пред компа.
17:43 - Някъв ми се включва и иска help. "brb" - викам. "hah, da be da" - пише ми той. "eh mladej, samo da znaeshe kolko truden den imah i kolko mi e natovarena programata ..." - казах аз за финал и натиснах "ignore".
17:56 - Гласувах "Против" да направим Mitak voted oper. Туй да не ти е мандра бе, мой? Той и Бил Гейтс пише софтуер за собствена изгода, дай и него да го vote-нем, а?
17:57 - Натварих се, трябва да си почина. Изкарах си го на няколко пича от #gay.
18:35 - Заговори ме племенника ми. Смята, че за неговият талант local-ната линия е малко. Иска да става global.
18:39 - Vote-нах го за Global. Ако не го приемат - здраве да е. След седмица пак ще го предложа и така, докато не се изгласува.
18:51 - Brb, време за brb.
19:26 - Някакво ламусче иска да connect-не 30 bnc-та на сървъра ми. В замяна трябва да му дам local-на линия.
19:28 - Дадох му 10 url-та с правилата на мрежата, наплаших го, изчетох му лекция за примерното поведение в iRC (демек да мълчи и да не help-ва, че никой не знае откъде ще му дойде).
20:30 - Set-нах му local-на линия. Вдругиден ще му я махна под предтекст, че колегите са се оплакали от него. Ще му обещая да говоря с тях и да изчака няколко месеца, докато пак го направя oper. Ще издействам k-line на bnc-тата му в другите сървъри - тъй няма да ги махне от моя.
20:59 - Brb, време да си измия ръцете от всичко. Излязох чист от офиса.
Решили двама гея да си имат дете. Няма начин да родят, за това си намерили жена. Осеменили я и след девет месеца им се родило дете. Гейовете полудели от щастие пристигнали в родилния дом. Там ги посрещнал страшен детски рев - сто деца реват, само едно мълчи и мило се усмихва. Гейовете питат сестрата къде е тяхното дете и тя им посочила мълчаливото. Гейовете разтревожено попитали:
- А защо всички реват, а само той мълчи и се усмихва?
Сестрата:
- Ами извадете му биберона от дупето и тогава ще закрещи и то.
- А защо всички реват, а само той мълчи и се усмихва?
Сестрата:
- Ами извадете му биберона от дупето и тогава ще закрещи и то.
Разговор на гей-парти:
- Ох, да знаете, че изгубихме Жорж...
- Да не е СПИН?
- А не, само хемороиди...
- Ох, да знаете, че изгубихме Жорж...
- Да не е СПИН?
- А не, само хемороиди...