Англичанин и французин съсредоточено играят голф. Край тях минава траурна процесия. Англичанинът прекъсва играта, сваля шапка и стои мълчаливо докато процесията отмине.
- Трогателен жест! - отбелязва французинът.
- Това не е жест, с нея бяхме женени почти 25 години.

Качва се един млад господин в самолета и вижда, че му се е паднало място до една страхотна госпожица /6+++/.
Чудейки се как да се запознаят той я пита какво чете:
- Световна сексуална статистика.
- И има ли нещо интересно?
- Ами например тук пише, че на индианците са най-дълги, а на поляците най-дебели.
- Приятно ми е да се запознаем: ВИНЕТУ КОВАЛСКИ...

Киркор и Гарабед нямали никакви пари. По това време се сменяли имената и Киркор предложил на Гарабед:
- Гарабед, айде да си сменим имената. Ще вземем по някой лев да си сколасаме пиенето.
Гарабед обаче бил по-недоверчив и пратил Киркор първи да си смени името. Минал обяд, станало вечер, а Киркор още го нямало. Накрая се появил. Гарабед скочил:
-Аре бе, къде се бавиш, колко пари ти дадоха?
-Ех...Вие арменците, само за пари мислите!

За да се научиш истински да обичаш, трябва да се научиш и истински да мразиш! Peace!

Ако дълго време се вглеждаш в бездната - бездната също започва да се взира в теб.
Ницше

Лекция по естетика. На катедрата стои статуята на Венера Милоска.
- Кажете, какво най-много ви харесва в тази статуя? - пита професорът един от студентите.
- На мен най-много ми харесват гърдите.
- Вън оттук, перверзник!
- А на вас какво най-много ви харесва?- пита професорът друг студент.
- Бедрата.
- Вън оттук...!
Пита трети. Той само става и казва:
- Излизам, излизам..

КАКВО ДА ЗАПИШЕМ НА ТЕЛЕФОННИЯ СИ СЕКРЕТАР?

"Здравейте. Това е телефонният ми секретар. Ако имате
лоша новина - кажете я веднага! Ако имате добра -
изчакайте звуковия сигнал!"

"Здравейте! В момента ме няма вкъщи. Ако не знаете
какво да правите, значи сте пълен идиот!"

"Здравейте, деца мои! Вие се свързахте със свещения
номер на Покровителя! Благословени да сте за дългата
сърдечна изповед, която ще ми оставите след сигнала.
Когато се надигна от своето божествено ложе, аз ще я
прослушам внимателно и ще опростя греховете ви. Амин!"


"Вие се свързахте с Луната. Няма ме. На обратната
страна съм. Като се върна - ще ви се обадя!"

"Здравейте! Няма ме вкъщи. След сигнала говорете
каквото си искате, без друго ще се обадя само на който
ми трябва!"

"Здравейте! Говорите с детектора на лъжата! Затова
кажете истината, само истината и цялата истина!"

"Здравейте! За съжаление телефонния секретар е болен,
така че с вас разговаря хладилника! Просто не можете
да си представите колко дълго се влачих от кухнята до
телефона... Ако искате да ми съчувствате, направете го
след сигнала!"

"Вие се свързахте със сами знаете кой, аз съм досещате
се къде! Оставете ми досещате се какво след сами
знаете кое!"

"Честито! Вие сте двехилядния абонат, който днес не ни
намира вкъщи! Моля, оставете вашето съобщение след
сигнала, за да се свържем с вас и да ви връчим
наградата!"

"Вие се свързахте с телефонния ми секретар. В момента
не мога да поема никакви телефонни обаждания, тъй като
вече твърде много поех..."

"Не мога да вдигна телефона, тъй като имам амнезия и
се чувствам като идиот, когато разговарям с хора,
които не мога да си спомня! Ще ви бъде благодарен, ако
ми помогнете и - след сигнала - ми кажете как се
казвам, както и нещо повече за мен! Предварително
благодаря!"

"Вие сте с Радио Хоризонт... В ефир сме!"

"Вие се свързахте с телефонни ми секретар. Всичко,
което кажете след звуковия сигнал, ще бъде записано и
може да бъде използвано срещу вас в съда. Затова не
казвайте онова, което мислите, а мислете онова, което
казвате!"

"Здравейте! Вие се свързахте с телефонния секретар на
телефон 22-22-22! След сигнала моля разкажете ми
поредната сърцераздирателна история за пръста си,
заклещен в шайбата!"

"Чакайте, бе! Защо ми крещите?! Аз съм само един
телефонен секретар! Не мога да споря с вас! Мога само
да запиша виковете ви и толкова..."

"Здравейте! Свързахте се с Пентагона, център за
насочване на ядрени ракети! Моля, оставете
координатите си!"

"Всъщност аз съм си вкъщи, но не искам да разговарям с
един изключително неприятен човек! Оставете ми
съобщение и ако не ви се обадя - значи това сте
вие..."

"Здравейте! Много се радвам, че ми се обаждате... Къде
се загубихте напоследък? Как сте, как е жената, как са
децата (ако имате)? Мдаа... Е то на днешно време кой е
добре...?"

"Ало! Алооо!... Ааа хвана ли се!?"

Двама електротехници висят на един стълб и поправят нещо. По едно време минава една баба. Единият и подвиква :
- Бабе, ще ми подадеш ли онзи кабел там?
Подала му бабата кабела, отминала, а другият техник се ухилва:
- Казах ли ти, че това не е фазата?

Съпруг се връща от командировка, тича към вратата, отваря я с ритник, втурва се в кухнята. Там жена му готви супа. Той я хваща така, че тя дори не успява да остави лъжицата, мята я в спалнята на леглото и се хвърля върху нея. Гледа – стават някакви чудеса! Той влиза в нея - пръстите на краката и се свиват, отдръпва се – пръстите на краката и се отпускат. Вдига очи към жена си, а тя му казва:
― Дай поне да си сваля чорапогащника!

Малкото червейче попитало майка си:
- Мамо, къде е татко?
- За риба мамо, за риба!

Дневникът на младия Мичурин

10 юли 1863
Днес ашладисах дървената дръжка на метлата със стрък див джоджен. Засега няма резултат, освен че баба ме наби. За да й отмъстя, отрових петела. Така й се пада.

23 юли 1863
Вече две седмици поливам метлоджоджена. Метлата почна да гние, но не се отчайвам. Всяко начало е трудно. Моят съсед Ванка Павлов вчера ми каза, че заключил кучето си и му светкал с червена лампа преди да го нахрани. Попитах го защо, а той каза, че не знае, но било много забавно. Голям чешит е тоя Ванка! И много обича животните. Ходихме с него за риба, а той през цялото време държеше червеите в устата си.

1 август 1863
Магарицата ни, дето я оноди конят на Тимофей Петрович, роди женско. Много е сладичко – на вид е като конче, но е с магарешки уши.
Сега се питам: ако конят оноди овца, какво ще се роди?
Сигурно ще е нещо, дето хем дава мляко и вълна, хем тегли каруцата... Попитах баба какво мисли по въпроса, а тя ме наби.

13 август 1863
Ванка Павлов ми се похвали, че вече имало резултат от експеримента му – козината на кучето окапала.
Питах Тимофей Петрович за кръстоската между кон и овца. Той така се разсмя, че изкуственото му око изхвръкна и кокошката го глътна. Пак ядох бой.

14 август 1863
Баба закла кокошката и върна окото на Тимофей Петрович. Тайно заведох една овца при коня му. Глупавият кон обаче се дърпа и не ще да я оножда. Ванка Павлов твърди, че съм избързал. Трябвало в продължение на няколко седмици всеки ден да осветявам коня и овцата с червена лампа и чак тогава да седна да ги кръстосвам. Боядисах газената лампа на баба и пак ядох бой.

11 септември 1863
Саша Лодигин е в болница. Изгорил си ръцете ахмакът му с ахмак. Хем му казвах да не пъха жици в аквариума! Открил обаче, че от електричеството рибките светят. Сега събира пари за нови рибки.
Ашладисах сливата с калем от мушкато. Баба още не знае.

20 септември 1863
Ванка Павлов ми се похвали, че усилията му дали плод. Щом видело червената лампа, кучето почвало яростно да ръмжи. По същия начин обаче реагирало и на зелена лампа, което било сигурно доказателство, че кучетата са далтонисти.
Саша излезе от болницата и си купи нови рибки.

26 септември 1863
Тимофей Петрович оноди баба. Ако от кръстоската се роди дете със стъклено око, значи съм на прав път.

14 октомври 1863
Плевнята на Лодигини изгоря. Саша пак е в болница. Изследвал влиянието на електричеството върху балираното сено.

1 декември 1863
Кучето на Ванка умря и той е отчаян. Щял да зареже науката и да се отдаде на бубарство. Безхарактерен тип.
Саша ми показа страхотен номер. Пие вода и я излива през ушите си. Цял ден тренирах, но нищо не постигнах. Предполагам, че цаката е да имаш клепнали уши като Саша.

2 януари 1864
Лодигин успя! Вчера пъхнал електрожена в празен буркан и бурканът засветил. От радост Саша целунал електрода и сега пак е в болница.

4 януари 1864
Сливата, дето я ашладисах с мушкато, цъфна! Това е много странно, като се има предвид, че навън е минус 35 градуса. Цветовете й обаче не миришат на мушкато, а на ламарина. Къде съм сбъркал?

23 януари 1864
Тимофей Петрович умря от цироза. Баба много плака, а за утеха взе окото му и го сложи под кандилото вкъщи. “Сега, като се моля, все едно Тимофей ме гледа”, въздъхна тя. Горката жена! Толкова е тъжна, че дори забрави да ме набие.

8 февруари 1864
Саша е съсипан. Някакъв глупак Едисон откраднал идеята му за светещия буркан и я патентовал. Опитах се да го успокоя, но Саша е безутешен. Едри сълзи капят от клепналите му уши.

11 юли 1864
Еврика! Аз съм гений! Сливата роди бадеми. Е, не стават за ядене, но очевидно съм на прав път. Маря Петровна забременя от Саша Лодигин. Тя иска да се женят, но Саша е непреклонен. Твърди, че детето е от Едисон.
А ако кръстосам свиня и петел, дали хибридът ще снася яйца?

Всеки човек е самотен. Силният приема и благославя своята самота. Слабият бяга от нея.

Когато се освобождаваш от това, което си, ти ставаш онова, което можеш да бъдеш.

Когато се освобождаваш от това, което имаш, ти получаваш онова, от което се нуждаеш.

Aко любовта унищожава свободата, тя е без стойност.

Любовта е слепец с розово бастунче.

По-добре първи на село, отколкото втори в Рим.

Да умреш не е страшно, страшно е да не живееш.

Любовта е велик амулет, който превръща света в градина.

Любовта е като живак върху дланта. Дръж си пръстите отворени и ще го задържиш. Стисни юмрук и той ще се разхвърчи на всички страни.