Вървят Петка и Чапай през пустинята, ама една жега една адска жега и по едно време Чапай вика на Петка:
-Петка, виж каква адска жега, на хоризонта не се вижда ни облак, ни дърво за сянка. Искаш ли ти като мой много добър приятел да ми направиш една малка, но много важна за мен услуга?
-Казвай да чуя -отвърнал Петка.
-Дайми само лекичко да те опъна и хич не се притеснявай, това няма да го броим за нищо,то от 1 път педал не се става!
Позамислил се Петка и нали Чапай му бил най-добрият и най-верен приятел, какво да прави - съгласил се, обънал го най-юнашки Чапай (ама само как го опънал!) и след като си свършил работата продължил поне малко облекчен.
След няколко километра отново Чапай се примолил за същото на Петка, като отново го уверил, че от веднъж не се става педал и Петка отново му бутнал.
Минало известно време- ден ли, два ли - историята не казва с подробности, но Петка отива при Чапай, ама някак така по притеснен и го пита:
-Чапай, а от 3 пъти педераст става ли се, бе?