Един млад поп в далечно село имал много хубава попадия. Научил за това владиката и понеже бил мераклия си направил такава сметка : Попът и попъдията живеят в една малка стая до църквата , ако им ида на гости, попът от уважение ще спи отвън, пък аз ще спя с попадията в стаята . Отишъл владиката на гости , посрещнали го - яли, пили, говорили -дошло време да си лягат. Попът усетил мераците на владиката и рекъл на попадията:

-Дай ми твоята риза, пък ти иди да спиш в обора върху сеното.

Легнали си в тъмното върху козяка . По едно време владиката пуснал ръка, усетил ризата на попадията и продължил нагоре, докато не хванал попа за хуя - само казал 'Ах!' и продължил да го стиска чак до сутринта. На изпроводяк попът се обърнал към него и му казал: -Дядо владика, ако някога пак ти се прииска да си ги подържим , пак ела !