Срещнали се Иван и Петър, двама авери от казармата след 20 години, и както си му е реда взели да си говорят за живота:
- Иване как е семейството, децата?
- А много добре, скоро ожених голямата щерка.
- Така, така да ти е честито. А как е зетя?
- Ми какво да ти кажа - отговорил Иван
- Задник като на 9 полк тъпана, рамена като на манекенка, ръчички като на бебенце... аз гок наебах, брата му го отпори, съседа го мина....а помниш ли малкия Иванчо?
- Е как да не го помня
- Е и той го извъртя!
- Само това да се чува, Иване - отвърнал Пешо и се разделили по живо по здраво.
Срещат се отново след 5 години и почват същия разговор. Иван оженил и втората щерка, зетя досущ като предишния - гъз голям, ръце на жена, шия като на лебед, като го подбарали - цялата рода, комшийте, че и малкия Иванчо.
След 5 години отново се срещнали, но този път Иван бил много омърлушен.
- Ей Ванка, как е семейството, слушат ли те зетьовете? - опитал се да го развесели Пешо.
- Мани, мани - омъжих малката щерка, затюхкал се Иван - дойде ми един зет - 2 метра черен, ръце като на Рамбо, гръб като на бивол, дупе като на бебе, врат като на прасе. И като ни подбара - мен ме наеба, брата още го боли гъза, комшията е разпран, а малкия Иванчо помниш ли го?
- Е как да не го помня!
- МИ ТОЙ НА КУРА МУ УМРЯ!