Един мъж споделил с приятел, че има котка, и че живее в къща. Котката има изградени хигиенни навици, като й се ходи в тоалетна, мяучи и той я пуска навън, в градинита. Котката си свършва нейната работа, но като я пусне обратно тя се засилва по коридора и се пързаля по гъз на килима. Не, че е нещо мръсна, ама е гадно да я гледа.
- Лесно ще я отучиш - казва приятелят - сложи един лист шкурка пред вратата, ще се пусне няколко пъти и ще престане.
След две седмици се виждат и собственикът казва, че котката продължава да го прави.
- Много фина шкурка си сложил, сложи по едра - съветва приятелят.
Виждат се след две седмици пак и аверчето пита:
- Как е, пуска ли се още?
- Пусна се веднъж…
- Ето, аз нали ти казвах!
- …и до края на шкурката й останаха очите.
- Лесно ще я отучиш - казва приятелят - сложи един лист шкурка пред вратата, ще се пусне няколко пъти и ще престане.
След две седмици се виждат и собственикът казва, че котката продължава да го прави.
- Много фина шкурка си сложил, сложи по едра - съветва приятелят.
Виждат се след две седмици пак и аверчето пита:
- Как е, пуска ли се още?
- Пусна се веднъж…
- Ето, аз нали ти казвах!
- …и до края на шкурката й останаха очите.