Осми декември, студентка първокурсничка била на първия си студентски празник. Вече било 1 часа и майка й я чакала вече доста разтревожена, та тя не била закъснявала толкова никога. Но дъщерята никаква я нямало. Стнало два, три, четири, ни вест ни кост. И към 5:25, майката пиела шестото си кафе и тъкмо щяла да звъни в полицията, когато на вратата се звъннало. Тя бързо отворила вратата и какво да види: дъщеря си едвам се държала на краката си, с едната ръка се подпирала до стената, а с другата си въртяла бикините на показалеца, червилото й било размазано и косата й стърчала на всички възможни страни.
- Добре ли си скъпа? Какво стана, какво ти направиха? - попитала уплашена майката.
- Не знам какво ми направиха, но чувствам че ще ми стане хоби за цял живот.