Марко Тотев чака да спре дъжда, Взима си чадъра, слага си шушляковото яке и отива с колелото да пазарува. Прибира се сух, оставя чантичките, съблича си якето, подпира колелото на брезичката и... се прибира.
От другата стая жена му нещо вика. Марко, ядосан, мокър до кости:
- Кво си се развикала ма?
- Виках ти да внимаваш, да не раздрусаш брезата.