Из гората:
Дъб до дъб, гъста гора,
няма къде да сера!
Луната бледа,
гъза ми гледа,
лайното с трясък,
пада с крясък.
Клони кърша,
гъза си бърша,
мамка му керлива,
туй било коприва!
познато чувство в мен напира
усещам, че ми се досира
съзирам два вековни бука
стоп! аз ще сера тука
покачвам се високо
разкрачвам се широко
пускам две лайна отвесно
чакам - става интересно
лайната мои с трясък
се пръскат на мокрия пясък
гъсти клони кърша
и гъза си бърша
мамка му керлива,
туй било коприва!