Яхнал Крали Марко коня си Шарколия и тръгнал през гората. Но що да види: дърветата изкоренени, клоните изпочупени... Свило му се сърцето на Крали Марко и си мисли: Бреее, тук трябва да е вилнял някой голям юнак - и от мене по-голям....
Върви нататък, стигнал до една поляна: тревата изпотъпкана, цветята смачкани... Свило му се сърцето на Крали Марко и си мисли: Бреее, тук трябва да е вилнял някой голям юнак - и от мене по-голям...
Върви нататък, гледа Баба Яга: косата и оскубана, зъбите и избити, изнасилена, лежи и примира. Навел се Крали Марко над нея и я пита:
- Кажи, бабо, кой е тоя голям юнак, дето е вилнял в гората?
Баба Яга отворила насинените си очи, познала Марко Кралевича и му продумала със сетни сили:
- Жив да си ми, баби, я колко си ми хубав, когато си трезвен...