Могъщ магьосник поискал да разруши едно царство и излял вълшебна течност в кладенеца, откъдето пиели всички поданици. Който пийнел от водата, полудявал.
На другата сутрин от кладенеца вече били пили и полудели всички с изключение на царя и семейството му, които имали отделен кладенец само за тях и до който магьосникът не успял да се добере. Загрижен, царят се опитал да овладее положението и взелредица мерки за опозване на сигурността и здравето на поданиците си. Полицаите и инспекторите обаче също били пили от отровената вода, ето защо указите на царя им се сторили абсурдни и те решили да не ги прилагат.
А когато жителите на царството научили за тези декрети, помислили, че техният владетил е полудял и е започнал да диктува безмислени неща. Втурнали се с крясъци към двореца и поискали от владетеля си да абдикира.
Отчаян, царят бил готов да се откаже от трона, но царицата го възпряла и му казала: "Хайде и ние да отидем до кладенеца и да пием. Така ще станем като тях."
Така и сторили: царят и царицата пили от водата на лудостта и веднага започнали да говорят безсмислени неща. Поданиците им начаса се разкаяли: след като техният цар говори така мъдро, защо да не го оставят да управлява страната?
И царството заживяло спокойно, въпреки че поданиците му се държалил съвсем различно от съседите си, а царят управлявал до края на дните си.
Паулу Коелю