Един султан имал четиридесет ханъми, една от друга по-хубави. Веднъж гавазите заловили един, който обикалял и надничал към харема. Довели го пред султана.
- Какво обикаляш и надничаш, бре мекере? - ядосал се султанът.
- Ебе ти се, а?
- Ами, ебе ми се - признал си той.
- Тогава, ще ги докарам да ги наебеш всичките, ама ако не можеш ще ти отрежа и двете глави! - плеснал с ръце султанът и заповядал да доведат ханъмите.
Подредили ги всичките, и ги накарали да се надупят. Почнал мераклията да ги ебе. Мушнал го веднъж на първата, минал на втората, после на третата.
- Ама, това не е ебане! - викнал султанът.
- Не е ли? - приближил се онзи с надървен кур.- Я, се надупи!
- Какво обикаляш и надничаш, бре мекере? - ядосал се султанът.
- Ебе ти се, а?
- Ами, ебе ми се - признал си той.
- Тогава, ще ги докарам да ги наебеш всичките, ама ако не можеш ще ти отрежа и двете глави! - плеснал с ръце султанът и заповядал да доведат ханъмите.
Подредили ги всичките, и ги накарали да се надупят. Почнал мераклията да ги ебе. Мушнал го веднъж на първата, минал на втората, после на третата.
- Ама, това не е ебане! - викнал султанът.
- Не е ли? - приближил се онзи с надървен кур.- Я, се надупи!