По "Ангелинка" на Елин Пелин, 2005г
Леля Дъмша блестяла в стаята като икона на Света Богородица, а малката й щерка била като женски образ на Младенеца.
Лелята на лирическия герой, която била още старата майка на Ангелинка, стърчала в средата на стаята с двата си зеленясали зъби като пещера.
Леля Станка се гордеела заради градските проскубани пера на своята роднина Дъмша, защото те не можели по това време да се намерят в магазините на малкото село.
Службата на героя била по това време да пасе овцете и патките и да носи по някоя от тях на изгладнелите говедари, дето спели из планината. За благодарност те му позволявали да ляга в кошарите на топло.
Кравите тежко въздишали, докато мислели за главният герой, който дори не ги забелязвал в тъмнината.
Героят се страхуваше през нощта от дърветата, които простираха голите си клони като ръце на вещици, и виелицата, която духаше безспир като проститутка. Но ако видението за Ангелинка дойдеше навреме, то прогонваше първите видения.
Дъщеричката на леля Дъмша беше по-малка от момчето, но вече разбираше от дрехи и цялата се беше накичила с панделки и джунджурии.
Образът на Ангелинка е предвестник на еротичната литература в българското творчество.
Елин Пелин разказва за своята братовчедка, с която малко се познавали, но и до днес си спомня много ясно.
Една от отличителните черти на малката Ангелинка била нейната бяла рокля, която светела в тъмното.
Косата на момиченцето, което се оказало Ангелинка, била златна и светеща.
Момчето бързало да донесе цветя за гостите и се оплашило, че ще намокри скъпите им дрехи с росата.
В Елин Пелин всичко хубаво е положително.
Макар и гражданка, лелята изглежда не познавала съвременната козметика, понеже си ходела с космите по брадата, както я е майка родила.
Ако Ангелинка приличаше на майка си, щеше дни наред да стряска с вида си околностите.
За да стане богато, момчето не може да продължава в същия дух на срам и говедарство.
Той бил бедна душица - имал само едни гащи на гърба си.
Леля Дъмша блестяла в стаята като икона на Света Богородица, а малката й щерка била като женски образ на Младенеца.
Лелята на лирическия герой, която била още старата майка на Ангелинка, стърчала в средата на стаята с двата си зеленясали зъби като пещера.
Леля Станка се гордеела заради градските проскубани пера на своята роднина Дъмша, защото те не можели по това време да се намерят в магазините на малкото село.
Службата на героя била по това време да пасе овцете и патките и да носи по някоя от тях на изгладнелите говедари, дето спели из планината. За благодарност те му позволявали да ляга в кошарите на топло.
Кравите тежко въздишали, докато мислели за главният герой, който дори не ги забелязвал в тъмнината.
Героят се страхуваше през нощта от дърветата, които простираха голите си клони като ръце на вещици, и виелицата, която духаше безспир като проститутка. Но ако видението за Ангелинка дойдеше навреме, то прогонваше първите видения.
Дъщеричката на леля Дъмша беше по-малка от момчето, но вече разбираше от дрехи и цялата се беше накичила с панделки и джунджурии.
Образът на Ангелинка е предвестник на еротичната литература в българското творчество.
Елин Пелин разказва за своята братовчедка, с която малко се познавали, но и до днес си спомня много ясно.
Една от отличителните черти на малката Ангелинка била нейната бяла рокля, която светела в тъмното.
Косата на момиченцето, което се оказало Ангелинка, била златна и светеща.
Момчето бързало да донесе цветя за гостите и се оплашило, че ще намокри скъпите им дрехи с росата.
В Елин Пелин всичко хубаво е положително.
Макар и гражданка, лелята изглежда не познавала съвременната козметика, понеже си ходела с космите по брадата, както я е майка родила.
Ако Ангелинка приличаше на майка си, щеше дни наред да стряска с вида си околностите.
За да стане богато, момчето не може да продължава в същия дух на срам и говедарство.
Той бил бедна душица - имал само едни гащи на гърба си.