Един крал имал три дъщери... Когато дъщерите пораснали и станали за женене той ги извикал при себе си. Дал на всяка една от тях по-една вълшебна пръчица и казал:
- Скъпи мои чеда, настана време всяка една от вас да се задомява. Тези три пръчици са вълшебни. Хвърляте пръчицата и където падне в това кралство ще се омъжите.
Най-голямата хвърлила своята тояжка. Тя паднала в едно много далечно и богато царство. С много умен и красив принц. Средната сестра... "Демек втората сестра" последвала примера й. И тя същия късмет!!! Дошло ред на най-малката хвърлила тя своята вълшебна пръчица която паднала в едно блато... Не просто "Блато", а направо гадно тресавище. Отишла тя при нейната пръчица и гледа до нея един жабок. Жабок с гигантски размери. И изведнъж я осенила мисълта... Спомена за Приказката, в която принцесата целунала жабока и той се превърнал в млад и красив принц. Навела се тя и целунала жабока също като в приказката, но той не се превърнал в принц, а просто я гладал изумено с огромните си очи и примигвал на парцали. Тя се зачудила навела се отново и пак го целунала. И пак нищо. Ядосана тя, че жабата не се превръща в очаквания от нея приказен принц го целунала трети път. Отново нищо. И се разпсувала... Тогава Жабока проговорил с човешки глас:
- Принцесо, принцесо аз съм принц, но магията ми е много силна. Трябва да ми духаш. Ади почвай.