Седи си един в кръчмата още от обяд и пие. Към вечерта се опитва да стане, но... краката не го слушат.
- Келнер, кафе!
Келнерът носи кафето, пияният го изпива и пак опитва да стане, но не може...
- Келнер, още две кафета!
Келнерът донася кафетата, пияният ги изпива и едвам-едвам става и с влачещи крака тръгва за вкъщи, прибира се и пада на леглото и заспива. Сутринта звъни телефона:
- Какво?
- Обажда се келнера от кръчмата, в която бяхте вчера.
- За какво?
- Ами не знам, какво да правя с инвалидната ви количка...
- Келнер, кафе!
Келнерът носи кафето, пияният го изпива и пак опитва да стане, но не може...
- Келнер, още две кафета!
Келнерът донася кафетата, пияният ги изпива и едвам-едвам става и с влачещи крака тръгва за вкъщи, прибира се и пада на леглото и заспива. Сутринта звъни телефона:
- Какво?
- Обажда се келнера от кръчмата, в която бяхте вчера.
- За какво?
- Ами не знам, какво да правя с инвалидната ви количка...