Каубой язди из прерията и изведнъж се обажда вътрешният му глас:
- Спирай коня!
- Ама защо... ама как... - спори известно време с гласа, но все пак спира.
- Слизай на земята.
Слиза.
- Взимай лопатата и копай.
Копае, копае, копае... Каталясва, иска да спре, но гласа настоява. Изкопава дълбока дупка и внезапно намира в нея торба злато.
- Добре, сега мятай торбата на коня и потегляй към реката.
Отиват до реката.
- Сега намери най-дълбокия вир и хвърли торбата в него.
Поучен от опита си, каубоят хвърля златото във вира и пита вътрешния глас:
- Е, и сега?
- Егати кефа, слушай как бълбука само!