САМО ЗА ФЕНОВЕ НА МАН ЮНАЙТЕД
Дъждовна есенна вечер. Стадион Олд Трафорд. Играе най-великия отбор на всички времена и народи - Манчестър Юнайтед. Таиби за пореден път се опитва да хване топката, и за пореден път това не му се удава. На таблото свети неутешителното 0-5. Арбитърът дава сигнал за край на първото полувреме. Играчите на Манчестър унило се влачат към съблекалнята. Колоната се води от невъзмутимия Таиби и свършва с почервенелия от гняв Алекс Фергюсън, който носи тежка кутия на рамото си, и президента на клуба - Мартин Едуардс.
Влизайки в съблекалнята, играчите сядат по пейките. Всички са в лошо настроение. След няколко секунди вратата се отваря, и в съблекалнята влизат леко позабавилите се треньор и президент. Сър Алекс отива в средата на съблекалнята и с грохот оставя кутията на земята. Едуардс препречва вратата.
Президентът на Манчестър изчислява на ум загубите от безпардонно изгубения мач. Загубите го ужасяват, той си представя пустите магазини с клубни атрибути, пустия стадион, направо не му се живее.
Главния треньор с ненавист оглежда отбора. Играчите настръхват от страх. Някои от тях са виждали това съчетание от поглед и цвят на лицето и преди. Той не предвещава нищо хубаво. Йорк и Коул са пребледнели от страх, Сколс се облива от пот, Бекъм започна да подсмърча, и само Таиби невъзмутимо стои в далечния край на съблекалнята. С удар, подкования ботуш на Ферги отваря капака на кутията и пред всички се открива вида на стъклени бутилки "Пепси-кола", внимателно подредени сред парчета лед. Йорк, забравяйки страха си, се облизва. Повече от всичко на света, той обича банани и "Пепси-кола".
- Глупаци, боклуци!! - крещи шефът. - 50 хиляди китайци ..., фенове на Юнайтед се надпреварват да гледат този мач, и какво виждат?
Алекс се навежда и и взима бутилка "Пепси". Почти без да се изправя, с ловкостта на бейзболен питчер, той хвърля бутилката в главата на Йорк.
- Кой играе така , м***** ? Къде са паданията в наказателното, къде са симулациите, къде са дузпите?
Треньорът настървено хвърля любимия си секундомер и истерически го стъпква. Зашеметения Йорк се свлича от пейката.
- За 45 минути само 50 нарушения, защо няма паднали съперници? Къде е играта с ръце?
Втората бутилка "Пепси" намира главата на Коул. Той ръмжи нещо за расова дискриминация и се свлича на пода до партньора си по атака.
- Ти пък, рижия, на какво се смееш? Мислиш си, че това не те засяга? Защо са толкова малко, наказателните удари? Къде са провокациите?
Третата бутилка "Пепси" попада право върху ключицата на Сколс. Пол се извива от болка и се свлича върху бездиханите телата на нападателите.
- Млък! - крещи Фергюсън - Какво, само за жена си ли мислиш, а за отбора кой трябва да мисли? Аз ли?
Това е обръщение към Бекъм, краката на когото треперят от страх.
- Изпълнява пряк-свободни удари цели пет пъти, а къде са попаденията?
Дейвид се опитва да възрази, но така и не успява. Подхвърлената бутилка попада право в устата му и го отхвърля към стената. "Край.." - мисли си Дейвид, изплювайки бутилката заедно с няколко зъба, - "Сега Виктория със сигурност ще ме зареже, и най-вероятно ще тръгне с Оуен...", и губи съзнание.
- Рюшка, Кийнушка - със забележима ласка в гласа си се обръща Ферги към капитана на отбора.
"Може и да ми се размине" - мисли си Кийн.
- Не се и надявай - отговаря досетилия се за мислите му треньор, подхвърляйки бутилка в ръка - Къде са контузените съперници, къде са счупените крака, или ти си силен само с жените?
Бутилката полита към Кийн, но той скача опитвайки се да я избегне. И ето че успява - снарядът попада в нищо не разбиращия Силвестре, който е отхвърлен чак в другия край на съблекалнята.
- Нищо, пак ще те пипна!! - крещи треньора, и вади от кутията незнайно как появилата се там двулитрова бутилка "Пепси". В това време Кийн прави опит за бягство. Стоящият на вратата Едуардс, виждайки озлобената физиономия на Рой решава да не рискува, и му прави път.
Кийн почти е стигнал до вратата, когато го достига бутилката "Пепси", пусната от твърдата ръка на главния треньор. Ударът попада в тила на Кийн, който пролетявайки по инерция разстоянието до вратата се оказва залепен към вратата от кипящия снаряд.
- А сега моята любима, непробиваема отбрана... - и във всяка от ръцете на треньора се озовава по бутилка.
Братята Невил се прегръщат и започват да се молят. На всички се изяснява, че с лявата ръка, Алекс е добър, колкото и с дясната.
- Нападателите им до сега трябваше да са в лазарета, а останалите играчи трябваше да треперят при вида ви. Защо няма такова нещо?
По време на целия разбор, Яп Стам предано гледа треньора, той обича Алекс и го счита за велик. Холандецът не се обвинява за нито една пропусната топка, но шефа има друго мнение по въпроса.
- Бръснат павиан, - бръмчи Ферги, и с удвоена енергия хвърля бутилка с напитка в Яп. Стам скача срещу снаряда, опитвайки се да повтори знаменитата си изява от мача с Евертън, но много скоро съжалява за това.
Бутилката полита към тавана, удря се в него и мощно се спуска върху главата на Холандеца, забивайки го в земята като щраус. "Хаба-хаба" - иска да извика Яп, но си спомня, че те рекламират друга напитка, и мълчейки губи съзнание .
Изчерпал почти целия си гняв, треньорът забелязва в далечния ъгъл на съблекалнята Таиби и бавно се насочва към него. Без да каже и дума, треньорът леко подхвърля последната бутилка "Пепси" към вратаря. Масимо, широко разтваря ръце и се готви да я хване. Но ръцете на вратаря остават празни, а съдът с тъмната напитка се разбива в краката на треньора.. Новият любим костюм на Сър Алекс е полят с шумящата течност. Треньорът почервенява още повече, затваря очи, и сякаш всеки момент ще загуби съзнание.
- Аз просто се пошегувах. - невинно мрънка Таиби.
- Вън! Всички вън! - яростно крещи Фергюсън и започва да изхвърля играчите на Манчестър от съблекалнята - Идете и ги разкъсайте!
- Ама аз се пошегувах! Просто се пошегувах !!! - весело се обръща той, към оклюмалите си играчи.
Дъждовна есенна вечер. Стадион Олд Трафорд. Играе най-великия отбор на всички времена и народи - Манчестър Юнайтед. Таиби за пореден път се опитва да хване топката, и за пореден път това не му се удава. На таблото свети неутешителното 0-5. Арбитърът дава сигнал за край на първото полувреме. Играчите на Манчестър унило се влачат към съблекалнята. Колоната се води от невъзмутимия Таиби и свършва с почервенелия от гняв Алекс Фергюсън, който носи тежка кутия на рамото си, и президента на клуба - Мартин Едуардс.
Влизайки в съблекалнята, играчите сядат по пейките. Всички са в лошо настроение. След няколко секунди вратата се отваря, и в съблекалнята влизат леко позабавилите се треньор и президент. Сър Алекс отива в средата на съблекалнята и с грохот оставя кутията на земята. Едуардс препречва вратата.
Президентът на Манчестър изчислява на ум загубите от безпардонно изгубения мач. Загубите го ужасяват, той си представя пустите магазини с клубни атрибути, пустия стадион, направо не му се живее.
Главния треньор с ненавист оглежда отбора. Играчите настръхват от страх. Някои от тях са виждали това съчетание от поглед и цвят на лицето и преди. Той не предвещава нищо хубаво. Йорк и Коул са пребледнели от страх, Сколс се облива от пот, Бекъм започна да подсмърча, и само Таиби невъзмутимо стои в далечния край на съблекалнята. С удар, подкования ботуш на Ферги отваря капака на кутията и пред всички се открива вида на стъклени бутилки "Пепси-кола", внимателно подредени сред парчета лед. Йорк, забравяйки страха си, се облизва. Повече от всичко на света, той обича банани и "Пепси-кола".
- Глупаци, боклуци!! - крещи шефът. - 50 хиляди китайци ..., фенове на Юнайтед се надпреварват да гледат този мач, и какво виждат?
Алекс се навежда и и взима бутилка "Пепси". Почти без да се изправя, с ловкостта на бейзболен питчер, той хвърля бутилката в главата на Йорк.
- Кой играе така , м***** ? Къде са паданията в наказателното, къде са симулациите, къде са дузпите?
Треньорът настървено хвърля любимия си секундомер и истерически го стъпква. Зашеметения Йорк се свлича от пейката.
- За 45 минути само 50 нарушения, защо няма паднали съперници? Къде е играта с ръце?
Втората бутилка "Пепси" намира главата на Коул. Той ръмжи нещо за расова дискриминация и се свлича на пода до партньора си по атака.
- Ти пък, рижия, на какво се смееш? Мислиш си, че това не те засяга? Защо са толкова малко, наказателните удари? Къде са провокациите?
Третата бутилка "Пепси" попада право върху ключицата на Сколс. Пол се извива от болка и се свлича върху бездиханите телата на нападателите.
- Млък! - крещи Фергюсън - Какво, само за жена си ли мислиш, а за отбора кой трябва да мисли? Аз ли?
Това е обръщение към Бекъм, краката на когото треперят от страх.
- Изпълнява пряк-свободни удари цели пет пъти, а къде са попаденията?
Дейвид се опитва да възрази, но така и не успява. Подхвърлената бутилка попада право в устата му и го отхвърля към стената. "Край.." - мисли си Дейвид, изплювайки бутилката заедно с няколко зъба, - "Сега Виктория със сигурност ще ме зареже, и най-вероятно ще тръгне с Оуен...", и губи съзнание.
- Рюшка, Кийнушка - със забележима ласка в гласа си се обръща Ферги към капитана на отбора.
"Може и да ми се размине" - мисли си Кийн.
- Не се и надявай - отговаря досетилия се за мислите му треньор, подхвърляйки бутилка в ръка - Къде са контузените съперници, къде са счупените крака, или ти си силен само с жените?
Бутилката полита към Кийн, но той скача опитвайки се да я избегне. И ето че успява - снарядът попада в нищо не разбиращия Силвестре, който е отхвърлен чак в другия край на съблекалнята.
- Нищо, пак ще те пипна!! - крещи треньора, и вади от кутията незнайно как появилата се там двулитрова бутилка "Пепси". В това време Кийн прави опит за бягство. Стоящият на вратата Едуардс, виждайки озлобената физиономия на Рой решава да не рискува, и му прави път.
Кийн почти е стигнал до вратата, когато го достига бутилката "Пепси", пусната от твърдата ръка на главния треньор. Ударът попада в тила на Кийн, който пролетявайки по инерция разстоянието до вратата се оказва залепен към вратата от кипящия снаряд.
- А сега моята любима, непробиваема отбрана... - и във всяка от ръцете на треньора се озовава по бутилка.
Братята Невил се прегръщат и започват да се молят. На всички се изяснява, че с лявата ръка, Алекс е добър, колкото и с дясната.
- Нападателите им до сега трябваше да са в лазарета, а останалите играчи трябваше да треперят при вида ви. Защо няма такова нещо?
По време на целия разбор, Яп Стам предано гледа треньора, той обича Алекс и го счита за велик. Холандецът не се обвинява за нито една пропусната топка, но шефа има друго мнение по въпроса.
- Бръснат павиан, - бръмчи Ферги, и с удвоена енергия хвърля бутилка с напитка в Яп. Стам скача срещу снаряда, опитвайки се да повтори знаменитата си изява от мача с Евертън, но много скоро съжалява за това.
Бутилката полита към тавана, удря се в него и мощно се спуска върху главата на Холандеца, забивайки го в земята като щраус. "Хаба-хаба" - иска да извика Яп, но си спомня, че те рекламират друга напитка, и мълчейки губи съзнание .
Изчерпал почти целия си гняв, треньорът забелязва в далечния ъгъл на съблекалнята Таиби и бавно се насочва към него. Без да каже и дума, треньорът леко подхвърля последната бутилка "Пепси" към вратаря. Масимо, широко разтваря ръце и се готви да я хване. Но ръцете на вратаря остават празни, а съдът с тъмната напитка се разбива в краката на треньора.. Новият любим костюм на Сър Алекс е полят с шумящата течност. Треньорът почервенява още повече, затваря очи, и сякаш всеки момент ще загуби съзнание.
- Аз просто се пошегувах. - невинно мрънка Таиби.
- Вън! Всички вън! - яростно крещи Фергюсън и започва да изхвърля играчите на Манчестър от съблекалнята - Идете и ги разкъсайте!
- Ама аз се пошегувах! Просто се пошегувах !!! - весело се обръща той, към оклюмалите си играчи.