Едно конче както се разхождало из гората изведнъж дочуло тежки стенания. Приближило се и видяло едно зайче седнало там и тежко проплаквало:
- Меечо, меечо.
Кончето се приближило и го попитало:
- Защо плачеш?
А зайченцето продължило:
- Меечо, меечо.
Кончето отново го попитало:
- Но, защо плачеш Мечо го няма?
А зайчето отново започнало:
- Меечо, меечо.
Тогава кончето се ядосало, отдалечило се и като се засилило към зайчето, то се отдръпнало и кончето паднало в пропастта.
Тогава зайчето отново започнало да плаче:
- Коонче, коонче.
- Меечо, меечо.
Кончето се приближило и го попитало:
- Защо плачеш?
А зайченцето продължило:
- Меечо, меечо.
Кончето отново го попитало:
- Но, защо плачеш Мечо го няма?
А зайчето отново започнало:
- Меечо, меечо.
Тогава кончето се ядосало, отдалечило се и като се засилило към зайчето, то се отдръпнало и кончето паднало в пропастта.
Тогава зайчето отново започнало да плаче:
- Коонче, коонче.