Докарали й значи на Кума Лиса въглища. Обаче тя не могла сама да си ги прибере и тръгнала да търси помощ.
Първо отишла при Баба Меца и й казала:
- Бабо Мецо, ще ми помогнеш ли да си прибера въглищата довечера?
А Баба Меца отговорила:
- Ми виж сега, мойто момиче, с удоволствие бих ти помогнала, обаче довечера с Дядо ти Мецан такова... нали се сещаш.
Отишла си разочарована Кума Лиса, какво да прави. Отишла до Вълчо, обаче и той й се извинил по предлог, че довечера имат работа с вълчицата.
Кума Лиса, крайно опечалена, се запътила към убежището на Зайо Байо, който се славел като най-големия мързел в цялата гора. Пристигнала тя, обяснила му каква е ситуацията и той казал:
- Кума Лисо, с удоволствие бих ти помогнал, обаче имам една много страшна венерическа болест.
- Ееее, няма нищо бе, Зайо, на мене това не ми пречи!
- Ама много е страшна бе, кума! Нямаш представа просто.
Лисицата вече крайно изнервена, го попитала:
- Добре, каква е тая твойта венерическа болест толкова страшна?
- Ами боли ме оная работа за твойте въглища!