Учителка дала на учениците домашно да измислят по три изречения. Иванчо се прибрал и казал на майка си:
- Мамо, кажи ми едно изречение!- а майка му се скарала:
- Цял живот ти пера мръсните гащи, а ти ме караш да ти измислям изречения!
Иванчо го записал и отишъл при баща си:
- Тате, кажи ми едно изречение!
- Не сега, Иванчо. Тук има много буболечки и бръмбари.
Записал "Много буболечки и бръмбари". Седнал пред телевизора и там чул: "Добър вечер. Аз съм Петър Стоянов". Записал го.
На другия ден учителката го накарала да си каже изреченията.
- Цял живот ти пера мръсните гащи, а ти ме караш да ти измислям изречения!
- Абе, Иванчо, какво има в главата ти?
- Много буболечки и бръмбари.
- Кой си ти, че да ми говориш така? - скарала се учителката.
- Добър вечер. Аз съм Петър Стоянов.
- Мамо, кажи ми едно изречение!- а майка му се скарала:
- Цял живот ти пера мръсните гащи, а ти ме караш да ти измислям изречения!
Иванчо го записал и отишъл при баща си:
- Тате, кажи ми едно изречение!
- Не сега, Иванчо. Тук има много буболечки и бръмбари.
Записал "Много буболечки и бръмбари". Седнал пред телевизора и там чул: "Добър вечер. Аз съм Петър Стоянов". Записал го.
На другия ден учителката го накарала да си каже изреченията.
- Цял живот ти пера мръсните гащи, а ти ме караш да ти измислям изречения!
- Абе, Иванчо, какво има в главата ти?
- Много буболечки и бръмбари.
- Кой си ти, че да ми говориш така? - скарала се учителката.
- Добър вечер. Аз съм Петър Стоянов.