Чапаев, Петка и Тамара, картечарката обсъждат сериозен проблем. На следващия ден дивизията трябва да проведе атака, а Чапаев има ужасни хемороиди и не може да яхне коня. А не поведе ли той дивизията изхода е неизвестен! Тамара предлага:
- Другарю Чапаев, аз съм на ръст колкото вас, ще си залепя мустаци, ще облека вашите дрехи и в гръб никой няма да разбере.
Речено-сторено! Тамара повежда атаката вместо Чапаев, белите са разбити и точно когато започва преследването на отстъпващия враг, един снаряд се пръска пред коня на Тамара и тя губи съзнание. Когато се свестява, вижда пред себе си един от командирите на полкове, който я успокоява:
- Няма страшно, другарю Чапаев! Раната между краката я зашихме, а сега съм пръснал дивизията да търси ташаците!
- Другарю Чапаев, аз съм на ръст колкото вас, ще си залепя мустаци, ще облека вашите дрехи и в гръб никой няма да разбере.
Речено-сторено! Тамара повежда атаката вместо Чапаев, белите са разбити и точно когато започва преследването на отстъпващия враг, един снаряд се пръска пред коня на Тамара и тя губи съзнание. Когато се свестява, вижда пред себе си един от командирите на полкове, който я успокоява:
- Няма страшно, другарю Чапаев! Раната между краката я зашихме, а сега съм пръснал дивизията да търси ташаците!