Вървяли татко Ежко със сина си и татко Порчо със своя син покрай магистрала.
Татко Ежко без да иска стъпал встрани и една кола го прегазила.
Малкият Ежко започнал да плаче и да се вайка:
- Защо ме остави татко, аз не знам нищо за живота, нито как да живея, нито знам кой съм?
Татко Порчо почнал да го утешава:
- Слушай сега мойто момче. Имаш ли игли?
- Имам - казал Ежко.
- Ядеш ли змии? - попитал отново татко Порчо.
- Ям - отговорил Ежко.
- Значи - казал татко Порчо - ти си Таралеж.
Развеселил се Ежко и продължили нататък. Без да иска обаче и татко Порчо стъпил встрани и го прегазила кола. Малкият Порчо започнал да плаче:
- Защо ме остави татко, аз не знам нищо за света, нито как да живея, нито кой съм?
Малкият Ежко започнал да го утешава:
- Виж сега - ядеш ли каквото свариш?
- Ям - казал порчо.
- А миришеш ли?
- Мириша - казал Порчо.
- Е, значи си путка.