Даниел Боримиров толкова го било срам от позорните загуби на Левски в Шампионската лига, че не можел да излезе от вкъщи. Един ден обаче решил да се поразходи като се маскира. Сложил си той перука, тъмни очила, малко грим и тръгнал. На улицата пред блока стояла една баба и си бъркала в носа. Минавайки покрай нея тя му казала: "Здравей Боримиров!". Боримиров много се изплашил и си казал: "Лелее щом тая откачена грозотия с криви крака ме позна, значи всеки би ме познал! Трябва да се маскирам по-добре!"
Прибрал се той вкъщи и се гримирал още повече, облякъл трикото на жена си, обул поовехтели дупчени обувки и наметнал небрежно един шал на Славия. Излязъл на улицата и си казал: "Таа мръхла ако пак ме познае се прибирам и няма да излизам повече!". Но минавайки покрай нея тя пак се провикнала:
- Здравей Боримиров!
Боримиров се ядосал и я попитал:
- Бабо, кажи ми моля те, как ме позна с тези очила?
- Е как няма да те позная бе, аз съм Топузаков!!!