През една дупка на стената бай Петко обичал да гледа своята съседка как мете двора облечена с къса роба. Но веднъж, бабата го сгащила и закрещяла:
- Що не запушиш тая дупка бе, дядо?
А дядото тъжно отговорил:
- Нямам сили вече, старо. Да бях млад хубаво щях да я запълня аз тая дупка.