15 Юни
Първият работен ден. Радостен съм. Учението свърши. Вече ще съм от полза за обществото. Обясних това на новия ми шеф. Той ме изгледа някак странно.
16 Юни
Задобрявам. Запознавам се с жаргона и с основните ценности на новия колектив.
17 Юни
Уча се да обслужвам оптиката. По тънкослойните методи. Крайно икономична и многоцелева технология. Детайлите: на екс 50 грама спирт преди закуска. След това енергично издишване върху обработваемата повърхност (лещата) с цел бърза реакция на леките съставки.
18 Юни
Появи се още един новобранец. Математик. Омотан, небръснат, в очите жажда за работа. Аз съм късметлия.
19 Юни
Направихме базов обход. Екскурзия из основните инсталации, една от които ни вдъхна доверие. Мощни хидропроводи. Нагревателна камера. Казаха, че релсите може да се разглобяват!
23 Юни
Наистина - може. Така или иначе е по-добре, използвайки инфрачервени нагреватели, да се топли обядът. Но от сланината освен сос нищо друго не остава.
Юли
Съседите си имат новобранец. Химик. Вчесан, избръснат, но по очите се вижда - наш човек. Правилно и поносимо възприема основните ценности. Реши да суши дрехи във вакуумната камера. Блестящо!
Август - Септември
Напълно овладях задълженията си. Работи се леко и между другото. Животът влиза в релси. Скучно е.
5 Септември
Открихме радиационно-стимулируем метод за добиване на спирт. Микровълновото лъчение се фокусира върху затворени в шкафа джибри. Парите се абсорбират от прибор, разположен в отпадната инсталация. За една вечер събира до половин литър.
6-20 Септември
Блаженствуваме.
21 Септември
Провал. Мощността се беше насочила в радиаторите. Пренастроихме излъчвателите. Чакаме.
22 Септември
Сутрин. Каква е тази гадост? Кисела, вони на текила. Обяд. Всичко е ясно. Грешка в двойката координати на ъгъла на вълните. Във фокуса се е оказал кактусът. Преизчислих. Пренастроих. Отнесох се.
23 Септември
Шефът ни хвана за гушите. Буквално. Остатъци от кактуса. Предадохме всичко. Оказа се, че конструкцията на антената, излъчвателят и съставът на абсорбента са нови и оригинални. Премия. Химикът вече работи с нас. Само че, спиртът вече се съхранява в метален шкаф – за да не го достигат микровълните...
24 Септември
Дойде някакъв старец. Бившият шеф. Проведе с нашия закрита (той така мислеше) дискусия. "Чуй ме, приятелю, в нашия случай химик, физик и математик заедно - това е твърде много... Това е все едно вале, дама и поп - пълна комбинация, приятелю!.." – Тук неговата ръка някакси посочи фундамента на сграда 1. Но шефът ни е непреклонен - не ни дава. Ние се кълнем да оправдаем доверието.
Пролет
Проведохме съботник. Развалихме експеримента. Те ще си платят за това. Ливадата пред корпуса е прекопана. От тях. И засята. От нас. Чакаме.
Началото на Май
Наблюдателните площадки на покрива са най-посещаваното място. От височина 40 метра ливадата представлява сама по себе си цветуща картина. С рязко еротичен уклон. Порасналите треви полягат под вятъра, в една увлекателно красива игра... Пробваме... Не всеки успя да слезе долу самостоятелно.
12 Май
Стигна до шефа. Разгром. Прекопаваме ливадата. С малки сапьорни лопатки.
20 Май
Получихме лазер. С координатно скеле към него. Картон, кожа и вълна реже без проблем. Стомана обаче не ще.
25 Май
Модифицирахме лазера. Променихме намотките на работното тяло. Въведохме капково-изпарителна система за охлаждане. Сряза от раз бронебойната стомана. Заедно със скелето. Какво да правим сега?
26 Май
Разкроявахме си титанови плочици за домино. Дишахме парите от системата за охлаждане. Понякога се замисляхме.
27 Май
Има решение! Ще участваме в програмата SETI, ще предаваме сигнали във видимия спектър. По замисъл, през нощта сервомеханиката на оптичната система прихваща обекти с определено светене и ги съпровожда в продължение на 2 минути. Чрез лъча се предава кодограмата.
28 Май
Това е! Включваме!
29 Май
(сутринта)
В лабораторията, загледан в установката, чакаше генерал. Крайно вежливо попита ние ли сме тези генетически и умствено непълноценни изобретатели. По негово мнение лица, подобни на нашите, само на такива хора може да принадлежат. Разбрахме се. Попита колко време е работило нашето устройство. По диаграмите - 4 часа. Генералът се опули: 4 часа! В два от спътниците оптиката е [beep]!. И всичките три [skipped] [skipped] и [skipped]! Ако това [beep] още веднъж се насочи нагоре, аз тук всички [skipped] в [beep]! Страх ни е. Генералът е 140 кг - с тези рамене просто трябва да ни сграбчи... Страх!
29 Май
(обяд)
Поихме генерала. Попремина му. Успокои се. Каза, че може би на противника му е по-зле. При него ще има проблеми с 5 или повече спътника... Устройството той ще го вземе, ако до довечера не започне война...
29 Май
(вечерта)
Чакахме войната. Обяснявахме на генерала установката. Разбра всичко. Поинтересува се от съдържанието на посланието. Дадохме му да го прочете. Смути се. Гъсто почервеня. "Е,.. о!.. Е, нали, – това добре, но – това е преувеличение. И по-натам... Също преувеличение..." – Затова пък вече ни гледа с уважение.
30 Май
Шефът ни заведе до ограден участък 2 на 6 метра. Обясни, че той лично няма да се поскъпи за паметници на всеки от нас. Ако искаме - бронзови, може и позлатени. Ако още веднъж, [skipped], някой! Кълняхме се. Кълняхме. Размина се.
Юни
Честно работихме.
25 Юни
Имаме си новобранец. Китаец. Усмихнат, услужлив, прилежен. Приспособихме го на мястото на автоматиката на климатика. Температурата държи в идеални граници. Не се разсейва с почивки или обеди.
Юли
Обучаваме китаеца. Вече е активен, пуши. Във всеки прибор вижда предмет с многоцелева употреба. Не вярва в канони и аксиоми. Вече е разчупен, не е схванат от традиции и стереотипи. Като цяло - почти наш човек. Жалко, че ще си тръгне скоро. Ще му е трудно сам самичък.
30 Юли
Появи се новобранец. От ВУЗ. Тъп поглед, отворена уста. Нищо не знае. Но не бяхме ли и ние такива? За сравнение можем да кажем, че вече сме пораснали...
10 Юни
Пуснахме малошумящ усилвател. Регистрира импулсни смущения всеки 8 секунди.
11 Юни
Анализирахме спектъра на смущенията. Намерихме източника - радарът на летището.
12 Юни
Тествахме нови компютри. Фурие и Уейвлет преобразованията направо летят. Quake също върви гладко.
13 Юни
Тествахме монитори. След 3 минути имахме нов бот. Борихме се и тримата. На седмата минута забихме окончателно. Дотърча шефът. Беше лаконичен, но говореше много образно. Болят ни ушите. Тъжно.
14 Юни
Екранирахме усилвателя. Заземявахме. Заземихме всичко, което можахме. Не помага. Спиртът също. Трябва да приключим с радара.
15 Юни
Мислихме. Запоявахме схеми.
18 Юни
Сутринта. Включихме усилвателя. Заглушавахме радара с новата схема. Настройвахме формата и фазата на импулса. Заглушихме го. Смущения в усилвателя вече няма.
Обяд. Върху нас без малко не кацна самолет.
Вечерта. Самолети налитат отвсякъде. Изключихме схемата. На портала ни чакат пилоти. Здрави момчета, добри реакции. Охраната ги наби. После и нас.
19-22 Юни
Задушевни беседи със следователя.
23 Юни
Дойдоха военни. Взеха схемата. Хвалиха ни. После ни заплашваха. Обещахме да мълчим. Вечерта дойде журналист. Напихме го и го оставихме на техническия етаж. Оттам още никой не се е измъкнал бързо. Лутат се минимум денонощие.
26 Юни
Сутринта пуснахме бота в Quake. 20 минути касапница. Шефът дойде доволен. Вече не говори за уволнения. Журналистът сигурно вика някъде, но вентилацията го заглушава успешно.
27 Юни
Шефът се е отрязъл. Ние тримата разпускаме. Разгромяващ резултат. Обидно. Анализираме причините за неуспеха.
Вечерта.
Търсихме журналиста. Останахме нощна смяна. Намерихме го. Хили се и пише нещо на ноутбука. Оказва се, че има достъп до интернет. Завиждам.
28 Юни
Уви, всички сме с лоши реакции. Ръцете ни не могат да се справят с клавиатурите. Ще направим манипулатор управляван от биотоковете на мозъка.
29 Юни
Настройваме манипулатора. Оказва се, че реагира на подсъзнателни образи. Всички сме в синини. Намалихме чувствителността. Стана.
30 Юни
Махнахме манипулаторите. Не е спортсменско, пък и може да ни уволнят. Приспособихме ги за горещата камера, където работим с радиоактивни материали. Удобно, бързо. Остава повече време за компютрите.
3 Юли
Дойде шефът. Прибра манипулаторите. Помоли да направим още. Цял ден се опитвахме да си спомним управляващата схема. Не можахме. Цигари няма. Спирт няма. Шефът пак се е нафиркал.
4 Юли
Дойде Вася. С джип. Бивш сътрудник. Сега е бат'здравко. Занимава се с GPS-и. Хм. Обзаложихме се, че GPS-а няма да му помогне. Не вярва.
5 Юли
Готвим се за облога. Закрихме прозорците на джипа. Вася е готов. Смее се. Ние също сме готови. Намерихме подходящ кабел за новата схема. Основно - да издържи подстанцията.
6 Юли
Подстанцията издържа до обяд. Джипът е затънал в блато на 120 км от града. Вася е удивен. Мислел, че е в центъра на града. Радостни сме.
7 Юли
Вече не сме радостни. Схемата я няма. Апаратура няма. Компютри няма. Скритата бутилка също я няма. Стаите са запечатани.
8-20 Юли
В ареста сме. Понякога ни посещава следователят. Във вестниците четем за кораби и самолети загубили ориентация.
21 Юли
Видяхме се с шефа. Говори тихо. Нервничи. Търка си очите. Иска при мама. Нищо не помни.
22 Юли
Дойдоха военните. Много ни заплашваха. Малко ни хвалиха. Искаха да работим за тях. За толкова пари!?!?
Август
Кофти. Трябваше да се съгласим. Вече е късно. Не е лесно да си дървосекач. Спиртът от местната дървесина е кофти. Работата върви бавно. Неефективно. Трябва да се направи нещо...
Септември
Направихме. 5 хектара гора за нула време!!! Само да не беше този малък инцидент... В ареста сме. Жалко, установката също изгоря. Не искахме да изгорят казармата и селото. Тъжно. Чакаме следователя и военните...
Три години по-късно
5 април
Хубаво е на свобода! Шефът не иска и да ни види.
6 април
Взеха ни в съседната лаборатория. В института всичко се е изменило. Дошло е ново време. Постоянно говорят за субсидии, ново оборудване и пари. Никакъв полет на мисълта. Скучно е. И спирт няма.
10 април
Младите не умеят да играят на Quake. Даже на първия. Влияе им изкривената логика - първо парите, след това работата.
11 април
Опитвахме се да преодолеем недостига на спирт. Получи се напитка с ефирни добавки. Красота! Развеселява и няма никакъв мирис.
12 април
Откраднаха ни рецептата. Деца, незнаят какво са взели. Нашите работни бележки са опасни за непосветените.
17 април
Така и стана. Съседите-химици са възпроизвели много мощен халюциноген. Климатикът не помогна. Изнесохме телата на въздух. Лежат като бебета и хленчат. Ако се съди по частичните фрази и бърборенето, се намират в петия кръг на рая. Жалко. Ние искахме точно обратното.
18-30 април
Удивително, но нас не ни подозират. Работехме, замазвахме следите. Усвоявахме новите компютри и програми.
1-10 май
Имаше ли празник или не? Не помним. При това не само ние! Оказва се, рецептата е попаднала в масите.
11 май
Срещнахме Вася. Сега е спонсор. Златна верига, ветрило от кредитни карти, големее се. Опитва се да се закача. Грешка. Ние имаме клавиатури. И голяма връзка към Интернет. Това, че всички негови кредитни карти са анулирани заради дългове, ще научи по-късно. А засега такъв човек не е влизал в института, не е пристигал в страната, не е ходил на училище, не се е женил и въобще не се е раждал. За сметка на това го търси Интерпол, заведен е като участник в терористични групи. Въоръжен и много опасен.
12 май
Постепено за Вася ще съберат достатъчно справки и всичко ще се изясни. А днес научихме, че батальон барети е превзел дома му. Обилни разрушения, има и жертви. При взрив на шокова граната търсеният обект практически си е отхапал езика. Избивайки от ръката му вилица, баретите му счупили ръката. На две места. Дълго време Вася няма да може да обясни нищо - било устно, било писмено.
Юни
От болницата се върнаха химиците. По-малко от половината. Движенията и телата им са ефирни, говорът - непонятен. Обаче по погледите е ясно, че вече не сме желани тук... Тъжно.
15 Юни
Фабричният спирт става дефицитен. Нашият микроробот беше заловен в момента, когато товареше ценната течност от сейфа на чуждия шеф. Представиха го като тяхна собствена разработка. Ще имат премии. Ако намерят програмното обезпечение и модула за управление.
17 Юни
Намериха ги. По-точно сами им ги дадохме. Приятелите им ни убедиха. Благодарности на приятелите. Че излизайки, изключиха ютиите и махнаха оковите. Каквото и да говорим, времената вече не са същите...
18 Юни
Оставяме химията и роботехниката. Сменихме лабораторията. Сега сме физици-оптици.
1 Юли
Сключихме договор за разработката на система за тримерна холография. Трябва да показва обемно изображение в произволна област, намираща се в система излъчватели.
Юли-Август
Работихме усилено.
20 Август
Всичко е готово. Ще го изпитваме. По идея, ако производителността на компютрите е достатъчна, ще има даже анимация. Монтирахме лазерните излъчватели по оградата на института.
21 Август
Има тримерно изображение! Има анимация! Изображението на десантна група е напълно реалистично. Охраната реагира мигновено с автоматичен огън. Управляващата програмата заби. Опитното поле е запълнено с чудовища от "Прищелецът". От страната на пущинака две канонерки от "Междузвездни войни". Охраната е в кръгова отбрана невероятно здрава психика. Изображението се вижда дори извън оградата подкрепленията не се и опитаха да се приближат. Отново изгърмя подстанцията. На заник слънце. Не ни разстреляха само защото свършиха патроните.
22 Август
Клиентът е доволен. Нова видеотехнология - евтино, реалистично. Вече сме богати. Вила, кола, сметка в банката.
23 Август
Нито вила, нито кола, нито сметка. Много добре ни обясниха на колко много хора сме задължени. Какво да се прави Фамилията си е Фамилия. Наложи се да делим. От нашата част си купихме харддиск. Един за тримата.
Септември
Занимавахме се със студения ядрен синтез. Използват ни. Както разбираме, резултатите ще оправдаят пет субсидии и ще се ползват от три разузнавания. Вече ни е безразлично вече имаме някои идеи.
30 Септември
Прототипът на реактора е готов за изпитанията. Нас не ни допуснаха. Даже на половин километър заради криминалното минало. Глупаво от тяхна страна. Откъде да знаят, че в инструкцията налягането на сместа е в атмосфери, а показанието на пулта във фунтове на квадратен инч... Реакторът разтопи пода, три етажа и потъна на 70 метра в скалата. Там и остана, изчерпал запаса си от гориво. Така се и предполагаше.
31 Септември
Избягахме в планината. Крихме се. Прегладняхме. Сами се предадохме на следствието. Офицерът каза, че имаме три седмици. След това непременно ще ни намерят. Съгласни сме на всичко...
Ноември
Разбрали са ни буквално. Уви, връщане няма. Пол - женски. Блондинки. Очи сини. Занимаваме се с лъчево оръжие по програмата "Звездни войни".
Четири години по-късно
1 март
Взеха ни в институт по микробиология като лаборантки, обещаха да ни повишат, ако се държим добре. Шефът нещо се скатава, оплаква се, че няма поръчки и спонсори, ама в същото време си решава строителните проблеми на вилата по мобилния... Стана ни обидно.
8 март
Шефът ни поздрави за празника, подаръци, целувки... странно чувство. Обеща ни интересна задача. Не каза каква наистина. Вдъхновяващо е.
1 април
Интересна задача така и няма, пари също. Стоим и чакаме, гризем си ноктите и ги разглеждаме под микроскоп, много интересно, утре ще ходим да ги огледаме под електронен микроскоп.
6 април
Открихме молекулата на ДНК, опитваме се да разшифроваме кода, долу-горе става.
15 април
Разшифровахме ДНК-то от ноктите, променихме я както ни харесва, сега вече няма да харчим за лак, ноктите растат в такъв цвят, какъвто искаме. Пробваме с цвета на очите и се опитваме да си увеличим гърдите.
20 април
Дойде секретарката на шефа, чула за нашите експерименти, иска да се пооправи малко, готова е на всичко.
25 април
Секретарката е като Памела Андерсън, във възторг е. Имаме предчувствие, подозираме, че това ще завърши зле.
3 май
Дойде шефът, много крещя, разправя, че му растат гърди, бедрата му сменяли формата си, мъжкото му достойнство било изчезнало. Явно нашите препарати се предават по полов път.
10 май
Спасихме шефа, сега е мачо. Всякакви странни личности идват, няма време да се интересуваме, работим.
14 май
Дойде някакъв генерал, първо дълго ни разпитва, после покрещя, после ни дърпа за косите, боли. Оказва се, че синът му бил идвал, девойка си тръгнал, сега целият микрорайон е с неизвестен пол. В болницата не знаят как да ги лекуват, родителите не знаят как да наричат децата си. Май пак затънахме.
18 май
Идваха местни знахари, питаха за рецептите, обещаваха много пари. Обяснихме им, че това е вредно. Не вярват. Тръгнаха си без рецепти, обещаха да се върнат и ни заплашваха с нечисти сили.
25 май
Тайно ни отведоха на необитаем остров, казаха, че така е по-безопасно, уж много народ ни издирвал, особено сексуалните малцинства.
20 юни
Шефът долетя, говори с писклив глас, явно не всичко сме му оправили. Каза, че града ни са го засекретили, института са го превърнали в затвор и са натикали всички засегнати от нашите експерименти вътре. Идваха американци, ама не ги пуснаха.
25 юни
Голяма жега, слънцето яко пече, мечтаем да се върнем, ама май няма да стане. Пазят ни две фрегати и четири катера на рейд.
30 юни
Американското разузнаване ни отвлече под носа на охраната. Пътуваме с подводница, какво ще стане с нас - не знаем.
31 юни
Точно така - 31 юни. Поне това показва бордовият компютър на подводницата. Американците са като деца, вярват в глупости, така трябвало да бъде, разправят. Отде да знаят, че сме им насочили помощния радар към спътник, цяла нощ сме кибичили в Интернет и сме наточили маса вируси.
2 юли
Отведоха ни с хеликоптер. Подводницата стои като шамандура, добре че не потъна. Като си помислиш, сложихме последния сървис пак на сървъра им под Windows NT, капитанът не възрази, а ние искахме само да помогнем. Е, малко приложения не тръгнаха, но не трябваше да е така. И на кой тъпак му е хрумнало да довери управлението на двигателите на NT-то?
3 юли
Настаниха ни в някаква военноморска база. Заведоха ни при някакъв адмирал. Първо дълго ни разпитва, интересуваше се как сме успяли да се вържем с радара към интернет, как сме успяли да им хакнем сървъра, после доста покрещя, разправя, че ще ни накара да платим подводницата. Много тъжно.
5 юли
Най-накрая ни изкараха да подишаме чист въздух. Разхождаме се из базата, миришем цветята, странен аромат, странни цветя, странна база. Гледаш нормален хангар, а разправят, че под земята имало осем етажа. Стоим на отвесна скала, мятаме камъчета в океана, после по-големи, готино плиска водата.
6 юли
Там дето хвърляхме камъчета, работят водолази. Оказа се, че под водата имало врата през която влизали подводници. Камъчета попаднали в механизма и вратата заклинила. Шест подземни етажа са наводнени.
7 юли
Изпомпваме водата, двама морски пехотинци наблюдават какво правим. Заговорихме ги, оказва се, че нямат интернет - как живеят тук? Цяла вечер им разказваме в казармата какво има из мрежата. Всички са във възторг, молят ни да им покажем.
9 юли
Отидохме до съседната база. Там имат антени за далечно следене. Приспособихме една за интернет през спътник.
10 юли
Цялата база чати. Пуснахме кабел до съседната база. Ние сме най-уважаваните хора в окръга. Пуснахме интернет на някакъв генерал. Показахме му как се работи, дадохме му малко интересни линкове.
15 юли
Из базата бродят призраци със зачервени очи. В стола не готвят, никой не бил идвал. Генерала не са го виждали от седмица. Всички компютри са в мрежата, даже тия дето носят бойно дежурство. Опитваме се да приспособим екраните на радарите.
17 юли
Нашата база е любимо място на чужди шпиони и наркотърговци. По бреговете на базата се мотат разни катери, нещо постоянно претоварват, някой каза, че наркотици. Никой не им обръща внимание.
18 юли
Долетя някакъв пич от генералния щаб, не може да кацне, щото диспечерът се е забил в ICQ с някаква проститутка от Лос Анджелис и не реагира на външни въздействия.
20 юли
Към базата идват части на американската армия, говори се, че утре на рейд щели да бъдат и два самолетоносача. Във вестниците пише, че някакви руснаци са саботирали голяма военноморска база и ЦРУ е обявило големи награди за главите ни.
23 юли
В ЦРУ сме. Някакъв полковник се разхожда напред-назад и ни разпитва за това, как ни се е удало да пуснем Интернет през военен спътник, и ни обяснява, че сме го извадили от строя за седмици. После дълго ни крещя и руга. Разправя, че сме заплаха от изтока, и че такива като нас трябвало да ги държат в стаи с голи стени.
24 юли
В стая с голи стени сме. Чакаме да разберем какво ще стане с нас.
Първият работен ден. Радостен съм. Учението свърши. Вече ще съм от полза за обществото. Обясних това на новия ми шеф. Той ме изгледа някак странно.
16 Юни
Задобрявам. Запознавам се с жаргона и с основните ценности на новия колектив.
17 Юни
Уча се да обслужвам оптиката. По тънкослойните методи. Крайно икономична и многоцелева технология. Детайлите: на екс 50 грама спирт преди закуска. След това енергично издишване върху обработваемата повърхност (лещата) с цел бърза реакция на леките съставки.
18 Юни
Появи се още един новобранец. Математик. Омотан, небръснат, в очите жажда за работа. Аз съм късметлия.
19 Юни
Направихме базов обход. Екскурзия из основните инсталации, една от които ни вдъхна доверие. Мощни хидропроводи. Нагревателна камера. Казаха, че релсите може да се разглобяват!
23 Юни
Наистина - може. Така или иначе е по-добре, използвайки инфрачервени нагреватели, да се топли обядът. Но от сланината освен сос нищо друго не остава.
Юли
Съседите си имат новобранец. Химик. Вчесан, избръснат, но по очите се вижда - наш човек. Правилно и поносимо възприема основните ценности. Реши да суши дрехи във вакуумната камера. Блестящо!
Август - Септември
Напълно овладях задълженията си. Работи се леко и между другото. Животът влиза в релси. Скучно е.
5 Септември
Открихме радиационно-стимулируем метод за добиване на спирт. Микровълновото лъчение се фокусира върху затворени в шкафа джибри. Парите се абсорбират от прибор, разположен в отпадната инсталация. За една вечер събира до половин литър.
6-20 Септември
Блаженствуваме.
21 Септември
Провал. Мощността се беше насочила в радиаторите. Пренастроихме излъчвателите. Чакаме.
22 Септември
Сутрин. Каква е тази гадост? Кисела, вони на текила. Обяд. Всичко е ясно. Грешка в двойката координати на ъгъла на вълните. Във фокуса се е оказал кактусът. Преизчислих. Пренастроих. Отнесох се.
23 Септември
Шефът ни хвана за гушите. Буквално. Остатъци от кактуса. Предадохме всичко. Оказа се, че конструкцията на антената, излъчвателят и съставът на абсорбента са нови и оригинални. Премия. Химикът вече работи с нас. Само че, спиртът вече се съхранява в метален шкаф – за да не го достигат микровълните...
24 Септември
Дойде някакъв старец. Бившият шеф. Проведе с нашия закрита (той така мислеше) дискусия. "Чуй ме, приятелю, в нашия случай химик, физик и математик заедно - това е твърде много... Това е все едно вале, дама и поп - пълна комбинация, приятелю!.." – Тук неговата ръка някакси посочи фундамента на сграда 1. Но шефът ни е непреклонен - не ни дава. Ние се кълнем да оправдаем доверието.
Пролет
Проведохме съботник. Развалихме експеримента. Те ще си платят за това. Ливадата пред корпуса е прекопана. От тях. И засята. От нас. Чакаме.
Началото на Май
Наблюдателните площадки на покрива са най-посещаваното място. От височина 40 метра ливадата представлява сама по себе си цветуща картина. С рязко еротичен уклон. Порасналите треви полягат под вятъра, в една увлекателно красива игра... Пробваме... Не всеки успя да слезе долу самостоятелно.
12 Май
Стигна до шефа. Разгром. Прекопаваме ливадата. С малки сапьорни лопатки.
20 Май
Получихме лазер. С координатно скеле към него. Картон, кожа и вълна реже без проблем. Стомана обаче не ще.
25 Май
Модифицирахме лазера. Променихме намотките на работното тяло. Въведохме капково-изпарителна система за охлаждане. Сряза от раз бронебойната стомана. Заедно със скелето. Какво да правим сега?
26 Май
Разкроявахме си титанови плочици за домино. Дишахме парите от системата за охлаждане. Понякога се замисляхме.
27 Май
Има решение! Ще участваме в програмата SETI, ще предаваме сигнали във видимия спектър. По замисъл, през нощта сервомеханиката на оптичната система прихваща обекти с определено светене и ги съпровожда в продължение на 2 минути. Чрез лъча се предава кодограмата.
28 Май
Това е! Включваме!
29 Май
(сутринта)
В лабораторията, загледан в установката, чакаше генерал. Крайно вежливо попита ние ли сме тези генетически и умствено непълноценни изобретатели. По негово мнение лица, подобни на нашите, само на такива хора може да принадлежат. Разбрахме се. Попита колко време е работило нашето устройство. По диаграмите - 4 часа. Генералът се опули: 4 часа! В два от спътниците оптиката е [beep]!. И всичките три [skipped] [skipped] и [skipped]! Ако това [beep] още веднъж се насочи нагоре, аз тук всички [skipped] в [beep]! Страх ни е. Генералът е 140 кг - с тези рамене просто трябва да ни сграбчи... Страх!
29 Май
(обяд)
Поихме генерала. Попремина му. Успокои се. Каза, че може би на противника му е по-зле. При него ще има проблеми с 5 или повече спътника... Устройството той ще го вземе, ако до довечера не започне война...
29 Май
(вечерта)
Чакахме войната. Обяснявахме на генерала установката. Разбра всичко. Поинтересува се от съдържанието на посланието. Дадохме му да го прочете. Смути се. Гъсто почервеня. "Е,.. о!.. Е, нали, – това добре, но – това е преувеличение. И по-натам... Също преувеличение..." – Затова пък вече ни гледа с уважение.
30 Май
Шефът ни заведе до ограден участък 2 на 6 метра. Обясни, че той лично няма да се поскъпи за паметници на всеки от нас. Ако искаме - бронзови, може и позлатени. Ако още веднъж, [skipped], някой! Кълняхме се. Кълняхме. Размина се.
Юни
Честно работихме.
25 Юни
Имаме си новобранец. Китаец. Усмихнат, услужлив, прилежен. Приспособихме го на мястото на автоматиката на климатика. Температурата държи в идеални граници. Не се разсейва с почивки или обеди.
Юли
Обучаваме китаеца. Вече е активен, пуши. Във всеки прибор вижда предмет с многоцелева употреба. Не вярва в канони и аксиоми. Вече е разчупен, не е схванат от традиции и стереотипи. Като цяло - почти наш човек. Жалко, че ще си тръгне скоро. Ще му е трудно сам самичък.
30 Юли
Появи се новобранец. От ВУЗ. Тъп поглед, отворена уста. Нищо не знае. Но не бяхме ли и ние такива? За сравнение можем да кажем, че вече сме пораснали...
10 Юни
Пуснахме малошумящ усилвател. Регистрира импулсни смущения всеки 8 секунди.
11 Юни
Анализирахме спектъра на смущенията. Намерихме източника - радарът на летището.
12 Юни
Тествахме нови компютри. Фурие и Уейвлет преобразованията направо летят. Quake също върви гладко.
13 Юни
Тествахме монитори. След 3 минути имахме нов бот. Борихме се и тримата. На седмата минута забихме окончателно. Дотърча шефът. Беше лаконичен, но говореше много образно. Болят ни ушите. Тъжно.
14 Юни
Екранирахме усилвателя. Заземявахме. Заземихме всичко, което можахме. Не помага. Спиртът също. Трябва да приключим с радара.
15 Юни
Мислихме. Запоявахме схеми.
18 Юни
Сутринта. Включихме усилвателя. Заглушавахме радара с новата схема. Настройвахме формата и фазата на импулса. Заглушихме го. Смущения в усилвателя вече няма.
Обяд. Върху нас без малко не кацна самолет.
Вечерта. Самолети налитат отвсякъде. Изключихме схемата. На портала ни чакат пилоти. Здрави момчета, добри реакции. Охраната ги наби. После и нас.
19-22 Юни
Задушевни беседи със следователя.
23 Юни
Дойдоха военни. Взеха схемата. Хвалиха ни. После ни заплашваха. Обещахме да мълчим. Вечерта дойде журналист. Напихме го и го оставихме на техническия етаж. Оттам още никой не се е измъкнал бързо. Лутат се минимум денонощие.
26 Юни
Сутринта пуснахме бота в Quake. 20 минути касапница. Шефът дойде доволен. Вече не говори за уволнения. Журналистът сигурно вика някъде, но вентилацията го заглушава успешно.
27 Юни
Шефът се е отрязъл. Ние тримата разпускаме. Разгромяващ резултат. Обидно. Анализираме причините за неуспеха.
Вечерта.
Търсихме журналиста. Останахме нощна смяна. Намерихме го. Хили се и пише нещо на ноутбука. Оказва се, че има достъп до интернет. Завиждам.
28 Юни
Уви, всички сме с лоши реакции. Ръцете ни не могат да се справят с клавиатурите. Ще направим манипулатор управляван от биотоковете на мозъка.
29 Юни
Настройваме манипулатора. Оказва се, че реагира на подсъзнателни образи. Всички сме в синини. Намалихме чувствителността. Стана.
30 Юни
Махнахме манипулаторите. Не е спортсменско, пък и може да ни уволнят. Приспособихме ги за горещата камера, където работим с радиоактивни материали. Удобно, бързо. Остава повече време за компютрите.
3 Юли
Дойде шефът. Прибра манипулаторите. Помоли да направим още. Цял ден се опитвахме да си спомним управляващата схема. Не можахме. Цигари няма. Спирт няма. Шефът пак се е нафиркал.
4 Юли
Дойде Вася. С джип. Бивш сътрудник. Сега е бат'здравко. Занимава се с GPS-и. Хм. Обзаложихме се, че GPS-а няма да му помогне. Не вярва.
5 Юли
Готвим се за облога. Закрихме прозорците на джипа. Вася е готов. Смее се. Ние също сме готови. Намерихме подходящ кабел за новата схема. Основно - да издържи подстанцията.
6 Юли
Подстанцията издържа до обяд. Джипът е затънал в блато на 120 км от града. Вася е удивен. Мислел, че е в центъра на града. Радостни сме.
7 Юли
Вече не сме радостни. Схемата я няма. Апаратура няма. Компютри няма. Скритата бутилка също я няма. Стаите са запечатани.
8-20 Юли
В ареста сме. Понякога ни посещава следователят. Във вестниците четем за кораби и самолети загубили ориентация.
21 Юли
Видяхме се с шефа. Говори тихо. Нервничи. Търка си очите. Иска при мама. Нищо не помни.
22 Юли
Дойдоха военните. Много ни заплашваха. Малко ни хвалиха. Искаха да работим за тях. За толкова пари!?!?
Август
Кофти. Трябваше да се съгласим. Вече е късно. Не е лесно да си дървосекач. Спиртът от местната дървесина е кофти. Работата върви бавно. Неефективно. Трябва да се направи нещо...
Септември
Направихме. 5 хектара гора за нула време!!! Само да не беше този малък инцидент... В ареста сме. Жалко, установката също изгоря. Не искахме да изгорят казармата и селото. Тъжно. Чакаме следователя и военните...
Три години по-късно
5 април
Хубаво е на свобода! Шефът не иска и да ни види.
6 април
Взеха ни в съседната лаборатория. В института всичко се е изменило. Дошло е ново време. Постоянно говорят за субсидии, ново оборудване и пари. Никакъв полет на мисълта. Скучно е. И спирт няма.
10 април
Младите не умеят да играят на Quake. Даже на първия. Влияе им изкривената логика - първо парите, след това работата.
11 април
Опитвахме се да преодолеем недостига на спирт. Получи се напитка с ефирни добавки. Красота! Развеселява и няма никакъв мирис.
12 април
Откраднаха ни рецептата. Деца, незнаят какво са взели. Нашите работни бележки са опасни за непосветените.
17 април
Така и стана. Съседите-химици са възпроизвели много мощен халюциноген. Климатикът не помогна. Изнесохме телата на въздух. Лежат като бебета и хленчат. Ако се съди по частичните фрази и бърборенето, се намират в петия кръг на рая. Жалко. Ние искахме точно обратното.
18-30 април
Удивително, но нас не ни подозират. Работехме, замазвахме следите. Усвоявахме новите компютри и програми.
1-10 май
Имаше ли празник или не? Не помним. При това не само ние! Оказва се, рецептата е попаднала в масите.
11 май
Срещнахме Вася. Сега е спонсор. Златна верига, ветрило от кредитни карти, големее се. Опитва се да се закача. Грешка. Ние имаме клавиатури. И голяма връзка към Интернет. Това, че всички негови кредитни карти са анулирани заради дългове, ще научи по-късно. А засега такъв човек не е влизал в института, не е пристигал в страната, не е ходил на училище, не се е женил и въобще не се е раждал. За сметка на това го търси Интерпол, заведен е като участник в терористични групи. Въоръжен и много опасен.
12 май
Постепено за Вася ще съберат достатъчно справки и всичко ще се изясни. А днес научихме, че батальон барети е превзел дома му. Обилни разрушения, има и жертви. При взрив на шокова граната търсеният обект практически си е отхапал езика. Избивайки от ръката му вилица, баретите му счупили ръката. На две места. Дълго време Вася няма да може да обясни нищо - било устно, било писмено.
Юни
От болницата се върнаха химиците. По-малко от половината. Движенията и телата им са ефирни, говорът - непонятен. Обаче по погледите е ясно, че вече не сме желани тук... Тъжно.
15 Юни
Фабричният спирт става дефицитен. Нашият микроробот беше заловен в момента, когато товареше ценната течност от сейфа на чуждия шеф. Представиха го като тяхна собствена разработка. Ще имат премии. Ако намерят програмното обезпечение и модула за управление.
17 Юни
Намериха ги. По-точно сами им ги дадохме. Приятелите им ни убедиха. Благодарности на приятелите. Че излизайки, изключиха ютиите и махнаха оковите. Каквото и да говорим, времената вече не са същите...
18 Юни
Оставяме химията и роботехниката. Сменихме лабораторията. Сега сме физици-оптици.
1 Юли
Сключихме договор за разработката на система за тримерна холография. Трябва да показва обемно изображение в произволна област, намираща се в система излъчватели.
Юли-Август
Работихме усилено.
20 Август
Всичко е готово. Ще го изпитваме. По идея, ако производителността на компютрите е достатъчна, ще има даже анимация. Монтирахме лазерните излъчватели по оградата на института.
21 Август
Има тримерно изображение! Има анимация! Изображението на десантна група е напълно реалистично. Охраната реагира мигновено с автоматичен огън. Управляващата програмата заби. Опитното поле е запълнено с чудовища от "Прищелецът". От страната на пущинака две канонерки от "Междузвездни войни". Охраната е в кръгова отбрана невероятно здрава психика. Изображението се вижда дори извън оградата подкрепленията не се и опитаха да се приближат. Отново изгърмя подстанцията. На заник слънце. Не ни разстреляха само защото свършиха патроните.
22 Август
Клиентът е доволен. Нова видеотехнология - евтино, реалистично. Вече сме богати. Вила, кола, сметка в банката.
23 Август
Нито вила, нито кола, нито сметка. Много добре ни обясниха на колко много хора сме задължени. Какво да се прави Фамилията си е Фамилия. Наложи се да делим. От нашата част си купихме харддиск. Един за тримата.
Септември
Занимавахме се със студения ядрен синтез. Използват ни. Както разбираме, резултатите ще оправдаят пет субсидии и ще се ползват от три разузнавания. Вече ни е безразлично вече имаме някои идеи.
30 Септември
Прототипът на реактора е готов за изпитанията. Нас не ни допуснаха. Даже на половин километър заради криминалното минало. Глупаво от тяхна страна. Откъде да знаят, че в инструкцията налягането на сместа е в атмосфери, а показанието на пулта във фунтове на квадратен инч... Реакторът разтопи пода, три етажа и потъна на 70 метра в скалата. Там и остана, изчерпал запаса си от гориво. Така се и предполагаше.
31 Септември
Избягахме в планината. Крихме се. Прегладняхме. Сами се предадохме на следствието. Офицерът каза, че имаме три седмици. След това непременно ще ни намерят. Съгласни сме на всичко...
Ноември
Разбрали са ни буквално. Уви, връщане няма. Пол - женски. Блондинки. Очи сини. Занимаваме се с лъчево оръжие по програмата "Звездни войни".
Четири години по-късно
1 март
Взеха ни в институт по микробиология като лаборантки, обещаха да ни повишат, ако се държим добре. Шефът нещо се скатава, оплаква се, че няма поръчки и спонсори, ама в същото време си решава строителните проблеми на вилата по мобилния... Стана ни обидно.
8 март
Шефът ни поздрави за празника, подаръци, целувки... странно чувство. Обеща ни интересна задача. Не каза каква наистина. Вдъхновяващо е.
1 април
Интересна задача така и няма, пари също. Стоим и чакаме, гризем си ноктите и ги разглеждаме под микроскоп, много интересно, утре ще ходим да ги огледаме под електронен микроскоп.
6 април
Открихме молекулата на ДНК, опитваме се да разшифроваме кода, долу-горе става.
15 април
Разшифровахме ДНК-то от ноктите, променихме я както ни харесва, сега вече няма да харчим за лак, ноктите растат в такъв цвят, какъвто искаме. Пробваме с цвета на очите и се опитваме да си увеличим гърдите.
20 април
Дойде секретарката на шефа, чула за нашите експерименти, иска да се пооправи малко, готова е на всичко.
25 април
Секретарката е като Памела Андерсън, във възторг е. Имаме предчувствие, подозираме, че това ще завърши зле.
3 май
Дойде шефът, много крещя, разправя, че му растат гърди, бедрата му сменяли формата си, мъжкото му достойнство било изчезнало. Явно нашите препарати се предават по полов път.
10 май
Спасихме шефа, сега е мачо. Всякакви странни личности идват, няма време да се интересуваме, работим.
14 май
Дойде някакъв генерал, първо дълго ни разпитва, после покрещя, после ни дърпа за косите, боли. Оказва се, че синът му бил идвал, девойка си тръгнал, сега целият микрорайон е с неизвестен пол. В болницата не знаят как да ги лекуват, родителите не знаят как да наричат децата си. Май пак затънахме.
18 май
Идваха местни знахари, питаха за рецептите, обещаваха много пари. Обяснихме им, че това е вредно. Не вярват. Тръгнаха си без рецепти, обещаха да се върнат и ни заплашваха с нечисти сили.
25 май
Тайно ни отведоха на необитаем остров, казаха, че така е по-безопасно, уж много народ ни издирвал, особено сексуалните малцинства.
20 юни
Шефът долетя, говори с писклив глас, явно не всичко сме му оправили. Каза, че града ни са го засекретили, института са го превърнали в затвор и са натикали всички засегнати от нашите експерименти вътре. Идваха американци, ама не ги пуснаха.
25 юни
Голяма жега, слънцето яко пече, мечтаем да се върнем, ама май няма да стане. Пазят ни две фрегати и четири катера на рейд.
30 юни
Американското разузнаване ни отвлече под носа на охраната. Пътуваме с подводница, какво ще стане с нас - не знаем.
31 юни
Точно така - 31 юни. Поне това показва бордовият компютър на подводницата. Американците са като деца, вярват в глупости, така трябвало да бъде, разправят. Отде да знаят, че сме им насочили помощния радар към спътник, цяла нощ сме кибичили в Интернет и сме наточили маса вируси.
2 юли
Отведоха ни с хеликоптер. Подводницата стои като шамандура, добре че не потъна. Като си помислиш, сложихме последния сървис пак на сървъра им под Windows NT, капитанът не възрази, а ние искахме само да помогнем. Е, малко приложения не тръгнаха, но не трябваше да е така. И на кой тъпак му е хрумнало да довери управлението на двигателите на NT-то?
3 юли
Настаниха ни в някаква военноморска база. Заведоха ни при някакъв адмирал. Първо дълго ни разпитва, интересуваше се как сме успяли да се вържем с радара към интернет, как сме успяли да им хакнем сървъра, после доста покрещя, разправя, че ще ни накара да платим подводницата. Много тъжно.
5 юли
Най-накрая ни изкараха да подишаме чист въздух. Разхождаме се из базата, миришем цветята, странен аромат, странни цветя, странна база. Гледаш нормален хангар, а разправят, че под земята имало осем етажа. Стоим на отвесна скала, мятаме камъчета в океана, после по-големи, готино плиска водата.
6 юли
Там дето хвърляхме камъчета, работят водолази. Оказа се, че под водата имало врата през която влизали подводници. Камъчета попаднали в механизма и вратата заклинила. Шест подземни етажа са наводнени.
7 юли
Изпомпваме водата, двама морски пехотинци наблюдават какво правим. Заговорихме ги, оказва се, че нямат интернет - как живеят тук? Цяла вечер им разказваме в казармата какво има из мрежата. Всички са във възторг, молят ни да им покажем.
9 юли
Отидохме до съседната база. Там имат антени за далечно следене. Приспособихме една за интернет през спътник.
10 юли
Цялата база чати. Пуснахме кабел до съседната база. Ние сме най-уважаваните хора в окръга. Пуснахме интернет на някакъв генерал. Показахме му как се работи, дадохме му малко интересни линкове.
15 юли
Из базата бродят призраци със зачервени очи. В стола не готвят, никой не бил идвал. Генерала не са го виждали от седмица. Всички компютри са в мрежата, даже тия дето носят бойно дежурство. Опитваме се да приспособим екраните на радарите.
17 юли
Нашата база е любимо място на чужди шпиони и наркотърговци. По бреговете на базата се мотат разни катери, нещо постоянно претоварват, някой каза, че наркотици. Никой не им обръща внимание.
18 юли
Долетя някакъв пич от генералния щаб, не може да кацне, щото диспечерът се е забил в ICQ с някаква проститутка от Лос Анджелис и не реагира на външни въздействия.
20 юли
Към базата идват части на американската армия, говори се, че утре на рейд щели да бъдат и два самолетоносача. Във вестниците пише, че някакви руснаци са саботирали голяма военноморска база и ЦРУ е обявило големи награди за главите ни.
23 юли
В ЦРУ сме. Някакъв полковник се разхожда напред-назад и ни разпитва за това, как ни се е удало да пуснем Интернет през военен спътник, и ни обяснява, че сме го извадили от строя за седмици. После дълго ни крещя и руга. Разправя, че сме заплаха от изтока, и че такива като нас трябвало да ги държат в стаи с голи стени.
24 юли
В стая с голи стени сме. Чакаме да разберем какво ще стане с нас.