Имало едно време една гора. В тази гора вълкът имал навик да оправя заека всеки ден, че и чат пат му се случвало да повтаря. Един ден на заека му писнало и се оплакал на лъва.
- Не се издържа вече! - проплакал заека - Всеки ден, а понякога и по два пъти вълка ме е*е. Ще се самоубия ако не вземеш мерки.
Лъва знаел, че не може да озапти нагона на вълка, но поне се надявал да го ограничи. За това се разпоредил вълка и заека да имат "взаимоотношения" само веднъж в седмицата.
Вълкът издържал три, четири седмици по лъвчовата схема, но започнал страшно много да се изнервя. За това отишъл при заека и му казал:
-Зайо, глей ся ... ъ-ъ-ъ ... а-а-а-а ....абе аз ще си взимам дажбата за напред, ти ще си отбелязваш на календара за какъв период съм си взел дажбата, пък ще се оправим на края.
Няколко месеца по-късно на една от рутинните си обиколки из гората лъва видял заека на една полянка. Пред него били разхвърляни купчини хартии. Заека пишел нещо, триел, смятал с калкулатора.
Лъва се зачудил какво става и попитал:
-Зайо, какво правиш?
Заека му отговорил:
-Лъвчо, не стига че ме е**т всеки ден, ами и съм затънал в една бумащина ...