На изпит в университета професорът задава въпроси на студент. Студентът не може да отговори на нито един от тях. Професорът се изморил да пита и казва:
- Млади човече! Смятам, че в главата ви е абсолютна пустиня.
Студентът се замисля и отговаря:
- Може би! Обаче във всяка пустиня има оазиси, само дето не всяка камила може, да ги намери....
- Млади човече! Смятам, че в главата ви е абсолютна пустиня.
Студентът се замисля и отговаря:
- Може би! Обаче във всяка пустиня има оазиси, само дето не всяка камила може, да ги намери....
Самоуверен студент казва на приятел:
- След няколко години, хората като погледнат сградата на института ще си казват: "Ето тук е учил студентът Иванов!"
Приятелят:
- Ако не си вземеш изпитите, хората ще говорят така още от другата седмица.
- След няколко години, хората като погледнат сградата на института ще си казват: "Ето тук е учил студентът Иванов!"
Приятелят:
- Ако не си вземеш изпитите, хората ще говорят така още от другата седмица.
Двама канибала ядат един клоун...
Почти са го изяли..
Единия пита другия:
- Смешно ли ти е?
Почти са го изяли..
Единия пита другия:
- Смешно ли ти е?
Тази година Великден се отлага. Намерили са тялото.
Тя: Скъпи, трябва да ти кажа нещо...
Той: (заинтересувано мълчание)
Тя: Знаеш ли...Влюбена съм.
Той: (напрегнато мълчание)
Тя: Не, не в теб.
Той: (огорчено мълчание)
Тя: Да... но не съжалявам за това!
Той: (осъдително мълчание)
Тя: Сигурно, ще искаш да знаеш, кой е?
Той: (утвърдително мълчание)
Тя: Люси е.
Той: (възмутено мълчание)
Тя: Не, не си мисли, че е онзи Люси, който ти е приятел от детството... Въобще не е мъж...
Той: (неразбиращо мълчание)
Тя: Това е... нашата съседка.
Той: (презрително мълчание)
Тя: Да! Обичам я, от много време.
Той: (осъдително мълчание)
Тя: Люси също ме обича...
Той: (хладно мълчание)
Тя: Да, знаех си, как ще го приемеш... И все пак реших, че повече не мога да крия от теб...
Той: (унищожително мълчание)
Тя: Нали все пак няма да пречиш на нашите чувства?
Той: (зловещо мълчание)
Тя: Люси - чудесен човек! Толкова е добра и нежна...
Той: (насмешливо мълчание)
Тя: А ти... Толкова време вече не ми правиш никакви подаръци, никъде не ме водиш!
Той: (свъсено мълчание)
Тя: Не ми говори с този тон!
Той: (раздразнено мълчание)
Тя: Господи, що за човек ми се е паднал за мъж! Сухар!
Той: (злобно мълчание)
Тя: Дебелокож си! Винаги си мислил само за теб!
Той: (ненавиждащо мълчание)
Тя: Никога не си ме обичал!
Той: (мъчително мълчание)
Тя: Изневеряваше ми наляво и надясно!
Той: (протестно мълчание)
Тя: Гадина такава!
Той: (обидено мълчание)
Тя: Отвратителен алкохолик! Десет години си пиеш уискито, а аз търпя всичко!
Той: (тактично мълчание)
Тя: Целият ми живот разби! Защо не се омъжих за Иван? Правилно ми казваше мама..
Той: (саркастично мълчание)
Тя: Господи, каква глупачка съм била!
Той: (красноречиво мълчание)
Тя: Издевателстваш си?! Писна ми! Напускам те!
Той: (изплашено мълчание)
Тя: Да, заминавам! Нямам повече сили! Този сарказън! Твоите насмешки! Омръзна ми!
Той: (умоляващо мълчание)
Тя: Какво? Не ти ли харесва? Изплаши ли се? А?
Той: (жално мълчание)
Тя: Добре, не страдай... така да бъде, ще остана засега с теб.
Той: (облегчително мълчание)
Тя: Оцени моята добрина, безделнико.
Той: (благодарно мълчание)
Тя: Добре, лицемер такъв. Ето какво... трябва да ти кажа за Люси... мъжът й е алкохолик, отдавна пийва доста...
Той: (злорадо мълчание)
Тя: Да... тя търпеше всичко, а сега почна да й вдига ръка. Люси го напусна... а аз останах с теб! А тя отиде... никъде, няма къде да отиде.
Той: (съчувствено мълчание)
Тя: Тя ще поживее известно време у нас, става ли? Тя й майка й!
Той: (нецензурно мълчание, скърцайки със зъби)
Тя: Не се пени! Няма да вземат много място!
Той: (трагично мълчание)
Тя: Е, виждаш ли скъпи! няма какво да възразиш! Казвала съм ти, че винаги си ме разбирал, както никой друг!
Той: (навъсено мълчание)
Тя: Всичко ще бъде чудесно! Вече съм измилила как ще се разместим. Люси ще спи при мен, а майка й тук на дивана в хола. Ще бъде много добре!
Той: (гробовно мълчание)
Тя: Не се коси! Ще видиш, Люси е страшна! И за теб тя толкова добри неща казва! Даже съжалява, че мъжа й не прилича на теб.
Той: (мъртвешко мълчание)
Тя: Да-да, така каза! И знаеш ли, скъпи, изслушах Люси и разбрах, колко проблеми може веднага да се решат, ако всички мъже станат като теб... богати, нями и парализирани!
Той: (заинтересувано мълчание)
Тя: Знаеш ли...Влюбена съм.
Той: (напрегнато мълчание)
Тя: Не, не в теб.
Той: (огорчено мълчание)
Тя: Да... но не съжалявам за това!
Той: (осъдително мълчание)
Тя: Сигурно, ще искаш да знаеш, кой е?
Той: (утвърдително мълчание)
Тя: Люси е.
Той: (възмутено мълчание)
Тя: Не, не си мисли, че е онзи Люси, който ти е приятел от детството... Въобще не е мъж...
Той: (неразбиращо мълчание)
Тя: Това е... нашата съседка.
Той: (презрително мълчание)
Тя: Да! Обичам я, от много време.
Той: (осъдително мълчание)
Тя: Люси също ме обича...
Той: (хладно мълчание)
Тя: Да, знаех си, как ще го приемеш... И все пак реших, че повече не мога да крия от теб...
Той: (унищожително мълчание)
Тя: Нали все пак няма да пречиш на нашите чувства?
Той: (зловещо мълчание)
Тя: Люси - чудесен човек! Толкова е добра и нежна...
Той: (насмешливо мълчание)
Тя: А ти... Толкова време вече не ми правиш никакви подаръци, никъде не ме водиш!
Той: (свъсено мълчание)
Тя: Не ми говори с този тон!
Той: (раздразнено мълчание)
Тя: Господи, що за човек ми се е паднал за мъж! Сухар!
Той: (злобно мълчание)
Тя: Дебелокож си! Винаги си мислил само за теб!
Той: (ненавиждащо мълчание)
Тя: Никога не си ме обичал!
Той: (мъчително мълчание)
Тя: Изневеряваше ми наляво и надясно!
Той: (протестно мълчание)
Тя: Гадина такава!
Той: (обидено мълчание)
Тя: Отвратителен алкохолик! Десет години си пиеш уискито, а аз търпя всичко!
Той: (тактично мълчание)
Тя: Целият ми живот разби! Защо не се омъжих за Иван? Правилно ми казваше мама..
Той: (саркастично мълчание)
Тя: Господи, каква глупачка съм била!
Той: (красноречиво мълчание)
Тя: Издевателстваш си?! Писна ми! Напускам те!
Той: (изплашено мълчание)
Тя: Да, заминавам! Нямам повече сили! Този сарказън! Твоите насмешки! Омръзна ми!
Той: (умоляващо мълчание)
Тя: Какво? Не ти ли харесва? Изплаши ли се? А?
Той: (жално мълчание)
Тя: Добре, не страдай... така да бъде, ще остана засега с теб.
Той: (облегчително мълчание)
Тя: Оцени моята добрина, безделнико.
Той: (благодарно мълчание)
Тя: Добре, лицемер такъв. Ето какво... трябва да ти кажа за Люси... мъжът й е алкохолик, отдавна пийва доста...
Той: (злорадо мълчание)
Тя: Да... тя търпеше всичко, а сега почна да й вдига ръка. Люси го напусна... а аз останах с теб! А тя отиде... никъде, няма къде да отиде.
Той: (съчувствено мълчание)
Тя: Тя ще поживее известно време у нас, става ли? Тя й майка й!
Той: (нецензурно мълчание, скърцайки със зъби)
Тя: Не се пени! Няма да вземат много място!
Той: (трагично мълчание)
Тя: Е, виждаш ли скъпи! няма какво да възразиш! Казвала съм ти, че винаги си ме разбирал, както никой друг!
Той: (навъсено мълчание)
Тя: Всичко ще бъде чудесно! Вече съм измилила как ще се разместим. Люси ще спи при мен, а майка й тук на дивана в хола. Ще бъде много добре!
Той: (гробовно мълчание)
Тя: Не се коси! Ще видиш, Люси е страшна! И за теб тя толкова добри неща казва! Даже съжалява, че мъжа й не прилича на теб.
Той: (мъртвешко мълчание)
Тя: Да-да, така каза! И знаеш ли, скъпи, изслушах Люси и разбрах, колко проблеми може веднага да се решат, ако всички мъже станат като теб... богати, нями и парализирани!
Хирург започва тост на някакъв банкет:
- Ние, докторите, имаме доста врагове на този свят...
Някой се обажда:
- А на онзи свят още повече!
- Ние, докторите, имаме доста врагове на този свят...
Някой се обажда:
- А на онзи свят още повече!
Обява:
"Заменям добреман (на три години, мъжки) за протеза за лява ръка."
"Заменям добреман (на три години, мъжки) за протеза за лява ръка."
Из полицейски протокол:
"На заподзрения му бяха показани неопровержими доказателства, в резултат на което от вълнение му потече кръв от носа, паднаха четири зъба и две счупени ребра.."
"На заподзрения му бяха показани неопровержими доказателства, в резултат на което от вълнение му потече кръв от носа, паднаха четири зъба и две счупени ребра.."
Първо Али Агджа лежа защото стреля по папата, а сега лежи в Турция защото не е улучил добре...
Заседание на правителството.
Премиерът пита:
- Кажете, кога най-после в България няма да има хора, живеещи под прага на бедността?
Министър отговаря:
- Господин Станишев, по наши прогнози до две години ще са умрели всички!
Премиерът пита:
- Кажете, кога най-после в България няма да има хора, живеещи под прага на бедността?
Министър отговаря:
- Господин Станишев, по наши прогнози до две години ще са умрели всички!
След взрива тази нощ, журналистът на Нова телевизия Васил Иванов отиде до нотариус да върне колата на президента.
- Какво казват червейте при погребение?
- Промоцияяяяяяяяя!
- Промоцияяяяяяяяя!
- Сестра, а този пациент защо лежи с пъхната свещичка в задника?
- Днес има рожден ден!
- Днес има рожден ден!
Бизнесмен заминава командировка. Дава инструкции на иконома си:
- Робърт, трябва да замина за две седмици, оставям вилата на твоите грижи, дръж всичко под контрол.
Робърт:
- Да, господине, ще се грижа за всичко.
След няколко дена бизнесменът звъни на иконома си:
- Робърт, как е? Всичко наред ли е?
- Много ми е жал, но счупих дръжката на лопатата.
- Каквои ми ги разправяш, каква дръжка?
- Съжалявам, но се счупи, като погребвах кучето ви.
- Какво???!? Кучето ми е умряло? Как можа да стане това?
- Скочи в басейна и умря.
- Но... Лабрадора... тези кучета са отлични плувци.
- То скочи, а басейнът беше празен.
- Празен ли?! Нали го напълнихме миналата седмица!
- Водата я изтеглиха пожарникарите, за да гасят вилата.
- ВИЛАТА МИ Е ИЗГОРЯЛА!!? По дяволите, как?
- Падна свещта, стояща при ковчега на майка ви.
- ?!?!? Какво?!? И мама ли е умряла? Какво е станало?!!
- Влезе в стаята на жена ви, и я видя в леглото с най-добрия ви приятел и не й издържа сърцето...
- Робърт, трябва да замина за две седмици, оставям вилата на твоите грижи, дръж всичко под контрол.
Робърт:
- Да, господине, ще се грижа за всичко.
След няколко дена бизнесменът звъни на иконома си:
- Робърт, как е? Всичко наред ли е?
- Много ми е жал, но счупих дръжката на лопатата.
- Каквои ми ги разправяш, каква дръжка?
- Съжалявам, но се счупи, като погребвах кучето ви.
- Какво???!? Кучето ми е умряло? Как можа да стане това?
- Скочи в басейна и умря.
- Но... Лабрадора... тези кучета са отлични плувци.
- То скочи, а басейнът беше празен.
- Празен ли?! Нали го напълнихме миналата седмица!
- Водата я изтеглиха пожарникарите, за да гасят вилата.
- ВИЛАТА МИ Е ИЗГОРЯЛА!!? По дяволите, как?
- Падна свещта, стояща при ковчега на майка ви.
- ?!?!? Какво?!? И мама ли е умряла? Какво е станало?!!
- Влезе в стаята на жена ви, и я видя в леглото с най-добрия ви приятел и не й издържа сърцето...
Да се ядосваш, значи да виниш себе си за грешките на другите.
Един журналист правил проучване и отъшъл на село при един дядо който си пасял овцете и казал:
- Добър ден, дядо, може ли да ти задам няколко въпроса?
Дядото казал:
- Ми може!
Журналиста:
- Значи, дядо искам да те попитам по колко килограма мляко дават твоите овце на ден!
Дядото:
- Ама кои овце, белите или черните?
Журналиста:
- Миии черните!
Дядото:
- Черните дават по 2 килограма мляко на ден!
Журналиста:
- А белите?
Дядото:
- Ми белите дават по 2 килограма мляко на ден!
Журналиста:
- Добре бе дядо, а по колко килограма вълна дават твоите овце на ден?
Дядото:
- Ама кои, белите или черните?
Журналиста:
- Миии черните?
Дядото:
- Черните дават по 2 килограма вълна.
Журналиста:
- А белите?
Дядото:
- Белите дават по 2 килограма вълна!
Тогава журналиста попитал дядото:
- Добре бе дядо, защо всеки път ме питаше белите или черните, след като и белите и черните овце дават по еднакво количетсво мляко и вълна?
Дядото казал:
- Ми защото белите са мои!
Тогава журналиста го попитал:
- А черните на кой са?
Дядото:
- Ми и те са мои!!!
- Добър ден, дядо, може ли да ти задам няколко въпроса?
Дядото казал:
- Ми може!
Журналиста:
- Значи, дядо искам да те попитам по колко килограма мляко дават твоите овце на ден!
Дядото:
- Ама кои овце, белите или черните?
Журналиста:
- Миии черните!
Дядото:
- Черните дават по 2 килограма мляко на ден!
Журналиста:
- А белите?
Дядото:
- Ми белите дават по 2 килограма мляко на ден!
Журналиста:
- Добре бе дядо, а по колко килограма вълна дават твоите овце на ден?
Дядото:
- Ама кои, белите или черните?
Журналиста:
- Миии черните?
Дядото:
- Черните дават по 2 килограма вълна.
Журналиста:
- А белите?
Дядото:
- Белите дават по 2 килограма вълна!
Тогава журналиста попитал дядото:
- Добре бе дядо, защо всеки път ме питаше белите или черните, след като и белите и черните овце дават по еднакво количетсво мляко и вълна?
Дядото казал:
- Ми защото белите са мои!
Тогава журналиста го попитал:
- А черните на кой са?
Дядото:
- Ми и те са мои!!!
Тъпите ненужни неща са ми толкова нужни.
Сливенски циганини срещат казанлъшки цигани и ги питат:
- Как сте, бе мангали?
Казанлашките отговарят:
- Вий сте мангали, ние сме ман'Сали! ;)
- Как сте, бе мангали?
Казанлашките отговарят:
- Вий сте мангали, ние сме ман'Сали! ;)
В: Какво е това: мъничко, черничко, чука по стъкло?
О: Детенце във фурната
О: Детенце във фурната
Отиват двама арабски терориста-камикадзе на задача. Първият:
- Кажи, Мехмед, вълнуваш ли се?
Вторият:
- Че как! За първи път ми е все пак.
- Кажи, Мехмед, вълнуваш ли се?
Вторият:
- Че как! За първи път ми е все пак.