Чапай и Петка седят на масата, пият водка и замезват краставички. При тях се промъква Фурманов:
- Охо, другари! Хапвате, пийвате двамката... Я аз да стана трети!
- А, не, ти ще си седми.
- Как така седми?
- Ами шестима вече изгонихме.

Петка пита Чапаев:
- Василий Иванич, какво е това "секс"?
- Ами... Представи си, че строявам ротата на плаца, вадя една граната, дърпам обръча и викам "залегни"! И всички залягат.
- Е, и къде е тук сексът?
- Какъв секс бе, аз държа граната в ръката, кой ще ти мисли за такива работи?

Крокодилът, жабата и лъвът станали студенти.
Крокодилът в СУ "Климент Охридски", Лъва в УНСС, а жабата в ТУ София.
Срещнали се след една година.
Лъвът казал:
- Аз повече не се връщам там (УНСС). Всички са по-големи лъвове от мен.
Крокодилът:
- Аз също. В този СУ всички са с усти по-големи от моите. Избиха ми комплекси даже.
Жабата:
- Аз оставам. Нали съм най-хубавата колежка.

Две баби се срещат:
- Ама Пено, той моя мъж три дни не се е прибирал ма. Страх ме е да не е тръгнал по проститутки.
- Стига, ма, ти все си мислиш най-лошото! Може да си е умрял човекът.

Питат генерал Норман Шварцкопф, възможно ли е да се прости на Хизбула, той отговаря:
"Считам, че прошката на Хизбула е Божия работа. Задачата на Израел е да им организира срещата."

Отишъл Тодор Батков на църква да се помоли. Изневеделица обаче му се явил самият Бог:
- Кажи чадо мое, какво ти тежи на душата?
- Оооо, дядо Боже, много ти се моля кажи ми кажи ми кога Левски ще стане шампион за 28 път?
- Няма да е скоро чадо мое, но бъди спокоен ще го доживееш - отвърнал Бог.
- А кога Господи, Левски ще бие пак ЦСКА с 7:2 - отново попитал Батков.
- Еееее, чадо мое, това вече няма да го доживееш.
Разплакал се адвокат Тодор, но решил да зададе още един въпрос:
- А кога, дядо Боже Левски ще участва пак в Шампионската Лига?
Разплакал се Господ след този въпрос.
- Защо плачеш дядо Боже? - попитал Батков.
- Ами това и аз няма да мога да го доживея - отвърнал през сълзи Господ.

Знаете ли, че...
Силата на притегляне на женското тяло е по-голяма от силата на отблъскване на мъжкия разум.

Знаете ли, че...
В Австpалия петдесетцентовата монета съдържа сpебpо на сyма два долаpа.

Докторът казва на един мъж, че му остават само 30 пъти да свърши - след това ще е пълен импотент.
Прибрал се мъжа у тях и казал лошата новина на жена си. Тя в ужас:
- Само 30?!! Ще трябва много внимателно да се изразходват. Дай
ще направим списък!
- Аз вече направих. Теб те няма в него...

Чули макоцевските шопи, че е пуснат трен до София и трима от тях, натоварени с дисаги, решили да отидат на пазар с влака, за да видят "меко ли вози".
Качили се те в Макоцево, тръгнал влакът и "тупа-лупа" стигнал в Столник.
Там се позабавил доста заради среща.
В това време шопите, които дотогава сладко-сладко разговаряли на вечните шопски теми се усетили, че им се пие вода.
Веднага се посъветвали, единият останал да пази багажа, а другите слезли и отишли на чешмата.
Напили се с вода, но вместо да побързат да се върнат във влака, продължили приказката си край чешмата.
Дошло време влакът да тръгва, но кондукторът не давал "готово" защото видял пътниците си да отиват за вода и да си приказват без да обръщат никакво внимание на суматохата по отпътуването на влака.
Тогава кондукторът се развикал: "Айде, бе господа, айде, качвайте се по-бърже, че влакът тръгна...".
Господата обаче си продължили приказката спокойно без да му обърнат абсолютно никакво внимание.
Кондукторът се шашнал какво да прави.
Тогава оставеният за охранител шоп, след като видял, че работата отива на зле казал на кондуктора: "Господине, чекай я да им окнем...".
Надвесил се яко от прозореца на вагона и ревнал: "Говеда-а-а, докоги че ви ока човеко, бре...?"
Като го чули, шопите се стреснали и хукнали да догонят вече отлепилия влак.
Като видял че кондукторът се хили, шопът-охрана пояснил: "Господине, оно секо животно сака да му кажеш името, та да се сети, дека за него става думата... А ти си зел да окаш "господа", "господа", а они отдека да се сетат, дека тех ги окаш, а?"

Моят приятел машинист П.Д. работеше в депо София на 04.13 (дизел). Един ден качил дядо си да го откара до Видин, тъй като имал курс с бърз влак дотам, а дядото бил от тамошно село. Седнал дядото в кабината на сгъваемата седалка за инструктора, потеглили и почнал да пита:
- Пешко, ти си такова слабичко момче, как я караш тая грамадна машина, бе?
- Не е до сила, дядо, ето - седя си в креслото, въртя си се и от време на време държа туй кормило (контролерът се върти с нещо като малко кормилце).
Наближили до първия тунел и П. решил да се помайтапи:
- Виждаш ли, дядо, тая дупка пред нас? Дръж се да я улучим право в средата, че иначе ни е спукана работата!
Старецът се спекъл, забил нокти в седалката, ококорил очи като бушони и заломотил с треперещ глас:
- Ей, момче, внимавай, дръж здраво кормилото! Друг път вкарвал ли си тая грамадна пущина в таз малка дупка? Ще ни попилееш, бе, дръж здраво! И намали малко, джереме такова, какво си се зафърчал... Ей! Ей! Олелееее... - Влакът влиза в тунела и грохотът го заглушава.
Излезли на светло, Пешо погледнал дядо си и съжалил, че се е пошегувал - старецът бил бял като платно, целия облян в пот, а пръстите му от стискане на седалката били направили дупки в тапицерията. От прехапаните му устни била потекла кръв.
- Охххх, Пеше, има ли още такива дупки, бе миличко?
- Абе дядо, нали знаеш, че влакът върви по релси и не може и на милиметър настрани да мръдне - желязото го води! Това кормило е за друго (врътва го насам-нататък). А пък дупки - колкото щеш. Имаме още 21 да минем. Ти чунким за пръв път минаваш от тука!
- Е, Пеше, ти си знаеш как върви влака, ама я дръж здраво кормилото, пък си приказвай каквото искаш... То, отзаде у вагона си е друго... А! Друга дупка! Я спри да слезем, баба ти нема да остава вдовица на стари години! Спирай ти казвам!

Умряло служебното магаре на локомотивно депо София. Когато го погребват на надгробния му камък пишат: Тук почива магарето Марко, което през жизнения си път успя да ритне трима министри на транспорта, 6 генерални директори на БДЖ, 20 главни енергетици, 30 ръководители на поделения, 50 началници на депа, 100 деломайстори, 150 началник-влакове, 300 машинисти, 500 кондуктори, 600 помощник-машинисти, 1000 билетни касиерки, 1300 хигиенистки и един вдигнат пантограф на локомотив серия 44/45.

В депо София имаше един машинист М.Й., който винаги ходеше на работа с велосипед и след като му свиха едно колело докато е седяло в депото, следващото вече си го качваше на тендера (работеше на парен локомотив 01.19). Един ден возел БВ Ва-Сф от ГО. Като спрял на ЧБ при него дотичал началник-влака и му съобщил, че пътниците от 4-тия вагон чули силен трясък по покрива някъде към Тш. М.Й. се метнал като тигър отгоре на тендера, но от велосипеда нямало и следа. Не казал нищо на началник-влака (как иначе!), но освен че се ядосал от загубата много се чудил как колелото е прелетяло през три вагона. На другия ден накарал майсторите в депото да заварят специални куки отстрани на въглищния бункер, та да си закача новия "Диамант" (чешки, намираха се много трудно). След известно време при прибиране в депо откача колелото, сваля го долу, го подпира на сцепните щанги и се качва пак да си вземе нещата и документите. В този момент го помолват да мръдне машината 1-2м че отдолу имало някакъв гаечен ключ, да го вземат. Той мръдва и сцепните щанги смилат велосипеда на клечки за зъби.

- Защо непрекъснато повтаряш "О-о-о, ужас!"?
- Защото на всяка гара все повече се убеждавам, че съм сбъркал влака.

На границата в купето на вагона влиза митничар:
- Алкохол? Цигари? Наркотици? - пита той.
- Чаша кафе, ако обичате.

Човек тича след набиращия скорост претъпкан догоре влак. Крещят му:
- Зарежи го, бе! Следващият е след 15 минути!
- С удоволствие, но аз съм машинистът на този.

Няколко неща, които машинистът не трябва да казва пред нервни пътници:
1. Пак не ми бачка спирачката.
2. Не трябваше да пия толкова водка преди закуска.
3. Ау! Всичко пак започна да ми се раздвоява!
5. Вижте каква гледка отляво!
5. Чувате ли музиката? Не?! Как така?
9. Защо дърветата растат насред релсите?
10. Е, ще полетим ли?

- Моля ви, по-внимателно! - обръща се пътник към машиниста. Повръщам когато пътувам с влак!
- Не се притеснявайте, аз също - отговорил машинистът.

По време на пътуване бинтован пътник на патерици става и отива при помощника на машиниста:
- Бихте ли ми отворили вратата, искам да сляза тук.
Учуден, помощникът пита машиниста как да постъпи.
- Един такъв, целият бинтован ли е?
- Да - отговаря помощникът.
- Отвори му тогава. Той винаги слиза тук

Между писатели:
- Една дама ми сподели, че чела във влака моя най-нов роман и пропуснала 6 спирки!
- Интересно... Как е могла да заспи толкова дълбоко по време на движение?!