Веднъж, много отдавна, един малък американски ученик допуснал грешка по време на диктовка. Старият мъдър учител го накарал да напише 40 пъти изречението (нещо за прозорците вкъщи и зимата).
Учителят скоро забравил за това, но ученикът бил злопаметен. Минали доста години и сега милиони хора по света всеки ден виждат изречението:
"Windows IS shutting down"

Шеф от Македония събира служителите си им разяснява работния график:
- Понеделник - отмора от почивката.
- Вторник - подготовка за работа.
- Сряда - върло ке работим.
- Четвъртък - отмора от работа.
- Петък - подготовка за почивката.
- Събота и неделя - почивка. Имате ли някакви въпроси?
- Е па, сека среда ли върло ке работиме?

В центъра на средата на цивилизацията - Лондон, Великобритания, на малката, но много централна уличка Ашгроув, в баровския квартал Пал Мал, се намирал един от най-старите традиционни джентълменски клубове. Той бил известен с това, че е основан преди двеста трийсет и една години и през цялото това време там никога не била влизала жена. Правилата за членство в клуба били наистина изключително строги. Входът бил забранен за жени и имало изискване да се пази абсолютна, и ненарушима тишина. Това било необходимо, тъй като основното занимание на джентълмените било да разиграват сложни партии бридж, които изисквали невероятно съсредоточаване и мисловно напрежение.
В една тиха лондонска вечер, когато мъглата над Темза се стелела по-гъста и от малеби, във въпросния клуб всичко си вървяло така, както си било вървяло през последните три века - камината в големия салон горяла, джентълмените пиели скъпи трийсетгодишни уискита и потънали в мълчание играели своя бридж.
Не правела изключение и компанията на сър Арчибалд. Той, заедно със своите верни другари - сър Флетчър, сър Падингтън и сър Тимбърлейн, бил потънал в дълбок размисъл, защото тазвечершната партия бридж била особено заплетена. Север тъкмо бил отворил като първи с една трефа, ама много силна трефа, от поне 17 оньорни точки. Другата страна отговорила с една купа, което предполагало поне 8 оньорни точки и 5-картова купа, В този напрегнат миг север предложил две трефи, на което опонентът обявил две пики, вследствие на което, след съответната проверка за контроли сър Арчибалд играл шест пики. Само след миг, нещата станали почти инфарктни. На едно от високите нива изток контрирал междинно договора на север в трефи "Лайнер контра", а крайният договор бил контриран от запад, който изненадващо започнал със седмица трефа. И точно в този отговорен и напрегнат момент, докато сър Арчибалд напъвал мозъка си и се чудел как да разреши това заплетено положение - дали като покрива пиката в мора или като пази защитената дама трефа... точно в този миг станало нещо невероятно! Изведнъж вековната тишина на клуба била нарушена от някакъв тих и настойчив шепот. Той всъщност идвал от входа на клуба, където, представете си, стояла някаква жена. Тя се опитвала да убеди портиера да я пусне, защото спешно търсела някакъв лорд.
- Абсурд, милейди - шептял ужасено портиерът. Ттова е мъжки клуб, тук никога не е влизала жена!
- Е добре, де! - настоявала на своето дамата. Вие ме пуснете само да надникна и веднага ще си изляза! Плииийз!
И понеже това "плийз" било съпроводено с няколко банкноти от сто паунда, пъхнати в ръката на портиера, дамата успяла да проникне в клуба. Тя направила едно кръгче из салона и веднага си излязла.
Сър Арчибалд не реагирал на това безпрецедентно нарушение на нормите в клуба. Той все още трескаво изчислявал на ум кои карти са изиграни и кои остават скрити. И точно тогава неговият другар сър Флетчър не издържал:
- Господа - казал тихо той - Не ми се ще да вярвам на очите си и не бих желал да ви разстройвам, но мисля, че току-що тук влезе жена!
След това прозрение над масата отново се възцарила дълбока, като океана, тишина, а сър Арчибалд продължил да мисли върху неизгодното си положение.
Един час по-късно, докато сър Арчибалд все още мислел, най-внезапно проговорил и сър Падингтън:
- Невероятно! - прошептял той. Жена тук! Къде отиват традициите, къде отива Англия!?!
И отново последвала тишина - с нож да я режеш. Най-силният шум, който се чувал, било пукането на бучките лед в дебелите кристални чаши, пълни с уиски и щракането на мозъка на сър Арчибалд. Той бил на прага на умствените си сили. Все още не бил решил дали да покрива пиката в мора или да продължава да пази проклетата защитена дама трефа...
След още час и половина, докато сър Арчибалд още бясно размишлявал, се чул и дрезгавият шепот на сър Тимбърлейн:
- Господа - прокашлял се възможно най-тихо той, а убедени ли сте, че беше жена? Да не ви се е сторило?
Но и тези реплики се изгубили в космическата тишина на салона...
Два часа по-късно сър Арчибалд най-сетне отлепил поглед от картите си. Той вдигнал очи и ядосано огледал сър Флетчър, сър Падингтън и сър Тимбърлейн. Колко ярост и гняв имало в този поглед! Сър Арчибалд с рязък жест хвърлил картите си на масата и изкрещял:
- Няма да играя! Този шум е непоносим!

- Тате, дай 100 лева.
- За какво ти са?
- Ще ги разменя.
- За какво?
- За четири.
- Това по какъв курс?
- По математика.

- Скъпи, ще ми купиш ли килим?
- Това е прекален лукс! Лети си на метлата...

Един ловджия се хвали, че си има много добро куче:
- Надушва ме от 5 километра.
А колегите му отговарят:
- И ние, Данчо, и ние... Май ти е време да се изкъпеш.

Специалист дълго обяснява на своя позната принципа на устройството на телеграфния кабел.
- Всичко разбрах, - казва накрая дамата. - Само една подробност не ми е ясна: защо телеграмите от Европа пристигат сухи в Америка?

Облеченият евреин може да се обърка с християнин, а съблеченият - само с мюсюлманин.

Блондинка е зад волана:
- Огледалце, огледалце, кажи ми, къде мога тук да обърна?

Мъж след онова, доволен:
- Е, как беше?
Жена му:
- А какво е имало?!

В светски салон някакъв лорд се хвали с благородническия си произход. Един от присъствуващите го прекъсва:
- Скоро ще кажете, че вашите деди са били и в Ноевия ковчег.
- Не. По това време те вече са имали собствена яхта.

Оптимистът:
- Успокойте се, някъде над облаците сигурно свети слънце!
Песимистът:
- То и под водата някъде би трябвало да има твърдо дъно, но от това на удавника не му става по-леко!

Тъща към зет си:
- Всяка вечер разказваш на внука ми приказки. Това е хубаво, на защо всичките завършват по един и същи начин: "Те се оженили и заживяли щастливо, защото младоженката била сираче"?

Надпис на дупето на проститутка:
"Място за Вашата реклама!"

Наскоро учени от БАН са кръстосали... крака и така седят по цял ден.

В шотландско полицейско училище питат млад курсант:
- Какво бихте направили, ако сте сам и се налага да разпръснете демонстрация?
- Бих си свалил фуражката и започнал да събирам пари за благотворителни цели.

Запознал се един младеж с едно момиче и ето, че вече тя го поканила на гости късно вечерта. Влизат в стаята и започват да се натискат. Тя:
- Ш-шт, по-тихо! Нашите спят. Татко е отдела за масови безредици, мама е полицай.
Младежът си мисли:"Уф, къде попаднах!", но продължил все пак. След малко мацката:
- По-тихо, де! Брат ми е в съседната стая, работи като барета.
Младежът пак си мисли: "Уф, къде се натресох!". Мацката:
- Искаш ли една незабравима нощ!
- Да!
- ПОМОЩ! ИЗНАСИЛВАТ МЕ!!!

Вечерта на Коледа. Катаджия спира кола:
- Сержант Иванов, разрешете да ви сурвакам!

По времето на Хитлер една баба имала говорящ папагал. Дошли войниците в къщата, а папагала казал:
- Смърт на Хитлер!
Войниците се ядосали и казали на бабата, че другият път, като дойдат, ще й отрежат главата, ако папагала пак говори същото. Бабата изплашена отишла при попа, който също имал такъв папагал и му се оплакала. Мислил попа, мислил и накрая предложил на бабата да си разменят папагалите. Минало време и войниците пак дошли в къщата на бабата. Този път папагалът мълчал и те решили да го провокират:
- Смърт на Хитлер!
- Нека бог чуе молитвите ти, сине мой!

Жалко е да бъдеш излишен там, където си необходим, но още по-жалко е да си мислиш, че си необходин там, където всъщност си излишен!