Катаджия отивал на работа, обаче навън валяло, студено... Стоял на пост, минавали малко коли, той направо замръзнал и се прибрал вечерта бесен като куче. Казва на сина си:
- Донеси си бележника!
Изплашил се синът и отишъл при майка си:
- Имам двойка, какво да правя?
- Дай тук бележника.
Донесъл го синът, тя сложила вътре 20 лева и момчето го занесло на баща си. Отворил го той:
- Ох, слава богу! Поне в къщи всичко е наред!

Директор на фирма излизал в отпуск и затова извикал заместника си и му казал:
- Оставям те да ме заместваш докато ме няма. Ако искаш да чукаш секретарката, само й кажи "Ела в канцеларията ми да сключим едно договорче" и тя си знае работата. Минали няколко дни и на заместника му се приискало да чука секретарката и казал да дойде в канцеларията да сключат едно договорче. Тя казала:
- Шефе, не може, тъй като съм в месечен отчет. След малко обаче размислила и му се обадила:
- Може да сключим договора устно или със задна дата.
- Няма нужда вече, аз го минах на ръка.

Срещат се двама подчинени. Единият пита другия как се чувства на новото работно място. Другият отговаря:
- Всичко е добре, но шефа ми е католик.
- О, ти си добре, защото моя е като гъз.

Обикновените хора си имат своите малки лични събития, които - макар и без общонационално значение, също имат голямо значение в живота на основната клетка на обществото - демек - семейството. В семейството на дърводелеца Радой Банчев, дърводелец от Долно Езерово, също наближавал един такъв празник. Самият Радой въобще бил забравил за това, но неговата жизнерадостна стокилограмова съпруга Павлинка помнела всички важни дати в техния съвместен живот и решила да припомни това и на мъжа си. Една сутрин тя весело и игриво нахлула в работилничката на Радой и, надвиквайки се с ревящия банциг, изчуруликала:
- Радойчо! Радойчо бее! Спри малко таз машина бе, спри да ти кажа нещо!
Радой Банчев спрял банцига, хванал в ръце цепницата, която тъкмо обработвал и мрачно се обърнал към жена си, като се стараел да не я гледа. Това, разбира се, било невъзможно, като се има предвид, че нейното туловище закривало целия останал пейзаж.
-Кво ма, Павлино - измърморил сърдито той - Сега пък кво?
Павлинка се ухилила толкова широко, че тройната й брадичка станала двойна, и все едно не забелязвала сърдитото отношение на мъжа си, продължила:
- Ма Радойчо бе! Ма я се сети какъв ден е утре бе, Радойчо!
- Е, къв, къв - замислил се за секунда Радой - вторник е утре, що?
- Ииих, начии - игриво възкликнала Павлинка - не вторник бее! То че е вторник, вторник е, ама още какво?
- Кво - сбръчил вежди Радой - да не трябва да се плаща нещо, а? Нямам пари сега, да знайш!
- Не бее - все тъй весело продължила да пищи жената - утре стават двайсе години откак с тебе се оженихме бе, Радойчо! Двайсе години правим утре бе!
Сякаш мълния пробляснала в мозъка на Радой Банчев. За един миг през съзнанието му минали последните двайсет години... Той стиснал зъби, изпсувал наум, стиснал още по-здраво цепеницата в ръцете си и - все тъй без да поглежда към жена си - казал:
- Е кво да направя аз, като стават двайсе години... хоро ли да играя, а?
Павлинка, без въобще да усеща мрачната ирония на мъжа си, се ухилила още веднъж и весело подскочила... Ама така подскочила, че трусът се усетил чак в съседното Горно Езерово:
- Ииих, къв си ми начии, Радойчоо! Чак хоро да играеш няма нужда... Ама може нещо празненство да си направим така... Може хора да поканим, може и само двамцата с тебе...
- Кво празненство ма - хванал се за главата Радой - кво празненство пък сега?!
- Ми тъй, едно малко празненство - заобяснявала енергично Павлинка. - Двайсет години сме женени все пак... Може начи например по тоз случай да заколим прасето? Да земем да го заколим бе, а?
Радой я погледнал още веднъж и само процедил:
- Хъ! Двайсе години да съм женен за тебе и да коля прасето?! Че то пък кво ми е виновно... Брат ти трябва да заколя аз, нали той ни запозна...

Ще ви разкажа една история на заврения зет - Ненко Тупурдашки, който дванайсет години живял под чехъла на тъща си и което е най-страшно - тъща му така и не си купила нови чехли. Всяка божа сутрин Ненко Тупурдашки се събуждал от неясни гърлени звуци, и още не отворил очи виждал тъща му се надвесила над леглото и гальовно нарежда: "Ненко, много добър зет си? Грижиш се за дъщеря ми, на осми март цветя ми подаряваш, но за да те уважавам искам да уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Това да ми е застраховката, че ще ме помнят хората." Каквото и да направел Ненко, тъща му все повтаряла: Хубаво, ама ако ме уважаваш ще уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Един ден Ненко Тупурдашки се прибрал ухилен от ухо до ухои от вратата, прегълнал тъща си, целунал я по бузата и казал: Мамо, ти нали искаше да те погреба пред паметника на коня пред народното събрание? Уредих те - след два часа трябва да си там!

В едно от купетата на бързия влак Силистра-София пътувала не много младата, но все още достатъчно запазена монахиня сестра Агапия. Както се полага на една монахиня, тя стояла кротко, четяла си житието на майка Тереза и не проявявала никакъв интерес към заобикалящата я действителност. На една от гарите обаче, в купето на сестра Агапия влязла млада ослепителна красавица. Блестящата й тъмна коса и ароматът на скъп парфюм карали всички да се обръщат след нея и дори монахинята, която отдавна била оставила житейската суета зад гърба си, вдигнала очи от биографията на майка Тереза, за да види за какво става дума. Това, което съзряла, накарало дъха й да спре - младата жена била облечена със страхотно, скъпо кожено палто.
- Боже мой - проронила сестра Агапия - извинете, госпожице, но мога ли да ви попитам - каква е цената на това палто?
- Цената - казала небрежно госпожицата - цената е една нощ много здрав секс с всички екстри, които може да ти дойдат на ум! Ти си прави сметката!
Сестра Агапия само тихо простенала, прекръстила се и отново свела поглед надолу. Точно в този миг обаче ослепителната красавица свалила палтото си и въпреки, че сестра Агапия била забила очи в обувките си, успяла да забележи някакъв странен блясък. Тя машинално погледнала към момичето и видяла, че блясъкът бил произведен от една абсолютно неповторима огърлица от перли, обковани с фина платина и тук-таме някое диамантче. Докато девойката съвсем небрежно оправяла огърлицата си, сестра Агапаия пак не се стърпяла:
- Извинете, госпожице, а тази огърлица - не че ме интересува - ама тя колко струва?
Красавицата метнала лукав поглед към монахинята:
- Как да ти кажа... Не знам дали ще ме разбереш... Огърличката струва две нощи супер як секс, с всички екстри и малко волни импровизации отгоре. На леглото, под душа, във ваната, на масата в хола, върху телевизора. Нали се сещаш?
По това как монахинята се прекръстила не се разбрало дали се сеща или не, но определено изглеждала впечатлена. Тя тъкмо отново отворила биографията на майка Тереза, когато спътничката й започнала да сваля и ръкавиците си и открила един огромен златен пръстен, покрит с брилянти, който красял безименния пръст на лявата й ръка.
- Господи Боже мой и ти, Света Дево, майчице Божия! - изохкала монахинята с тон, който подсказвал, че ако не била с расо, пак щяла да каже нещо за майката, ама по друг начин. После тя отново се обърнала към красивото момиче:
- Госпожице, моля ви, последен въпрос! А какво ви струваше този пръстен?
- Този пръстен - с невинно гласче казала девойката - ми струваше три нощи секс, ама секс, дето включва цялата Камасутра - допълненото издание от миналата година, плюс малко садо-мазо, плюс малко странни игрички с разни предметчета и всичко това - докато стоя завързана с белезници за леглото. Кво ще кажеш, а?
Сестра Агапия нищо не казала, само още веднъж се прекръстила и кой знае защо стиснала устни с определено ядосана физиономия. Вечерта, когато се прибрала в манастира си и тъкмо се приготвила да си ляга в самотната си килия, някой почукал на вратата й.
- Кой е? - тихо попитала сестра Агапия.
- Аз съм - дочул се отвън един мазен гласец - аз съм чадо, игумен Филимон! Айди отвори!
- Уффф - ядно казала сестра Агата - дядо игумене, я да ми се разкараш и ти с твоите нещастни карамелови бонбончета!

Случката се случила на една международна научна конференция. Станал английският предста-вител, прокашлял се и казал:
- Ние, англичаните, сме измислили локомотива!
Тогава веднага скочил нашият представител, инженер Ганев, който стискал в ръце едно черно куфарче:
- Моля, моля! Възразявам! Локомотива сме го измислили ние! Тука, в куфарчето, имам доказателства, айде да не се налага да ги вадя, че ще стане неудобно!
За кратко настанала тишина, после станал американецът и казал:
- А ние, американците, сме измислили електричеството!
Инженер Ганев веднага скокнал пак:
- Възразявам! Обаче и електричеството сме го измислили ние! В куфарчето имам доказателства, аре да не ги вадя, че ще ви стане неудобно!
Американецът също не намерил какво да каже и млъкнал. В залата се възцарила още по-напрегната тишина. Вече никой не смеел да каже и дума, защото не знаел как ще реагира инженер Ганев. Най-накрая, след дълго и неловко мълчание, се изправил френският представител. Той погледнал нагло към Ганев и заявил:
- Е да, ама ние, французите, сме измислили френската любов, или както й викате вие, българите - (подсвирва)!
Всички заръкопляскали, като си мислели, че сега вече Ганев най-сетне ще млъкне - защото, кой, ако не французите, ще са измисли френската любов. Но инженер Ганев отново не си оставил магарето в калта. За трети път той скокнал като ужилен и ревнал:
- Не е вярно! Френската любов сме я измислили ние! Да вадя ли сега доказателствата от куфарчето?
- Е айде, извади ги, да ги видим! - повишил тон и французинът.
Тогава Ганев отворил куфарчето и измъкнал отвътре някакъв стар пергамент.
- Внимание - викнал той - зачитам! Писмо от хан Крум до неговите боляри. Цитирам: "Заговори ще ми правите, а? Ако ви хвана още веднъж, ще ми ядете големия, ей! И не ми приказвайте зад гърба, щото само като ви погледна, веднага виждам какво има в главите ви!".
Тук инженер Ганев прибрал пергамента и казал:
- Това, последното, между другото, го казах за германците, за да не кажат, че те пък са изобретили рентгена!

Главният герой в тази история се казвал Паскал Арнаудов и работел в няколко големи вестника като автор на кръстословици, главоблъсканици и други занимателни задачи. Тази дейност, естествено, му коствала огромно психическо напрежение и поради тази причина, всяка вечер, след работа, Паскал отивал с неколцина верни другари да удави умората си в алкохол. Една сутрин, след някакво такова подобно изпълнение, Паскал Арнаудов се събудил и въпреки все още усещащото се леко главоболие, веднага разбрал, че около него нещо не е наред. Всъщност, не че не било наред, по-скоро било обратното - всичко било твърде, даже прекалено наред. Паскал започнал да се оглежда и изведнъж, с огромна изненада забелязал, че е облечен в копринена пижама. Това определено го шашнало, понеже обикновено той спял по потник, гащи и къси чорапи с отдавна неопределен цвят. С все по-нарастващо учудване, Паскал продължил да оглежда обстановката в спалнята - на леглото били постлани нежни сатенени чаршафи, завесите - както никога - били спуснати, за да не го събудят слънчевите лъчи, а на всичкото отгоре на нощното шкафче, точно до главата си, Паскал видял клетка с канарче, което нежно чуруликало. -Бе кво става тука бе, да му се и не види макар! - изсумтял Паскал Арнаудов, надигнал се от леглото и точно в този миг забелязал, че до възглавницата му имало бележка, изписана със ситния почерк на жена му. -Майкооу - простенал Паскал и зачел бележката. А там пишело следното: "Миличко Паскалченце! Мишльончо мой ненагледен! Добро утро, надявам се да си ми се наспинкал хубавичко! Аз отивам на работа, но съм ти приготвила закусчица - палачинки и кексче, а в термосчето има от любимото ти кафенце. Ако те боли главичката, в аптечката има аспиринче, а в хладилника - биричка. Ако не ти се папка закусчица и си спинкал чак до обяд, да знаеш, че в печката има мусакичка за тебе. А пък ако не ти се яде вкъщи, в джоба на панталона съм ти оставила петдесет лева - ако искаш да идеш някъде да се почерпиш след работа с колегите. Ако искаш да закъсняваш, закъснявай - аз ще те чакам, когато и да се върнеш! Ако пък искаш да пийнеш вкъщи, взела съм ти едно уиски - черен етикет, само за тебе. Подпис: твоя любяща съпруга Султанка". Сега вече Паскал Арнаудов изпаднал в истински потрес. Той нахлузил чехлите си и тръгнал да обикаля из апартамента с цел да си припомни поне нещичко от изминалата нощ. Докато шляпал из коридора, от детската стая се чул бодрия глас на сина му: -Ооо, баща ми! Стана ли вече бе? Паскал се приближил до сина си, тупнал го по рамото и леко гузно запитал: -Абе мойто момче, кво става тука бе? Щото аз малко така нали... Кво е ставало снощи, а? -Ъ, ми кво - небрежно казал синът му - Нищо кой знае какво не е ставало. Ти, както винаги, се прибра пиян към три часът. Докато звънеше и блъскаше на вратата, успя да събудиш целия вход. После, като влезе, повърна още в коридора. Мама ти се скара, ти я напсува, удари я, тя се разрева, а ти падна на пода и заспа като заклан. След туй мама те замъкна в спалнята, да те слага да спиш и почна да те съблича. Ти се чудиш защо мама е толкова мила към теб?! Ами защото точно като взе да ти сваля панталона, ти почна да крещиш: "Махни са, ма, пачарво! Не ме барай, аз съм женен!".

Телефонно обаждане в пожарната:
- Ало, пожарната ли е?
- Да.
- Слушайте сега да ви разправя за какво става дума... Значи, преди три години имаше у нас един купон. Един приятел донесе трева. Свихме цигарки, повечето я изпушихме. Обаче оставихме малко и посяхме в една саксия.
- И какво?
- Порасна голяма, даде реколта и на следващата година пушихме от нея. После я преместихме в една голяма саксия от фикус и я сложихме на терасата.
- Е?
- А миналата година пак правихме един купон. И един идиот да вземе, че да ритне саксията от терасата...
- Е?
- Ами всичко се разпръсна из двора, обаче взе, че се хвана долу в пръстта и сега целия ни двор е обрасъл с тая трева.
- Абе ние тука сме пожарна, за какво ми ги разправяш тия неща?
- Именно! Искам да ви кажа, като идвате да гасите пожара да не изпотъпчете тревата в двора!

Двама наркомани стоят на автобусната спирка и чакат. Автобусът се приближава, но ужасно бавно. Чакат, чакат - автобусът съвсем малко напредва. По едно време единият пита:
- Абе тоя рейс ли се движи толкова бавно, или ние чакаме толкова бързо?

- Триста долара за това куче?! Че какво му е толкова специалното?
- Обучено е да търси наркотици, сър. Давате му петдесет долара и само след минута то се връща с дрогата!

Мъж ръмжи сърдито:
- Откъде-накъде ще ми разправят, че съм бил пристрастен към кокаина! На мен просто ми харесва как мирише!

Апартамент в краен столичен комплекс. Голи стени. На голия под са постлани вестници. На вестниците седи наркоман и преглежда стари билети от лотарията. В ъгъла е поставена табуретка. На нея седи бабичка и гледа телевизор, който седи на земята.
Наркоманът:
- Мамичката му и късмет!
Бабката:
- Какво се е случило, синко?
Наркоманът:
- Пак сме загубили от лотарията. Този път телевизора!

- Бабо мравке, де така?
- Тичам щурчо за трева. А ти де с таз спринцовка?
- Днес калинката се боцка, та съм канен за другар.
- Що ще чиниш ти зимъска?
- Срам не срам ще искам аз от твоя паркизан.
- Аз пък няма да ти дам, гиди дърти наркоман.

- Защо Марадона харесва футболните терени?
- Защото имат дълги бели линии и много трева.

Ако всичко ви е наред.
Ако жена ви е прекрасна.
Ако и любовницата ви е прекрасна.
Ако заплатата ви не само стига, а и остава.
Ако шефът ви е хубав човек.
Ако нямате никакви проблеми със здравето.
Кажете "не" на наркотиците!

Няколко наркомани, предварително надрусани, тръгнали на дискотека. По едно време пристигат - наоколо шум, мигащи светлини. Захванали да танцуват - час, два, три... По едно време единият малко се освестил и викнал:
- Момчета! Какво правим ние бе! Ние сме още на светофара!

Полският пазач видял някакви цигани да берат ряпа на полето и се развикал:
- Ха, крадци долни! Ряпа крадете, а?
- Не бе, бате, не крадем!
- Ами какво правите тогава?
- Само я дърпаме да расте по-бързо.

Въпрос:
- Как се нарича циганин които продава дискове?
Отговор:
- CD-ром.

Двама цигани ходили на курс по английски. След време случайно се срещат и единия пита:
- Сокерес ту ю?
Другия отговаря:
- Шукар съм, тенкю.