В офиса звъни телефон. Мъжът вдига слушалката.
- Ти ли си скъпи? Изяде ли сандвича, който ти приготвих за работа?
- Да скъпа, беше много вкусен...
- Вкусен? Странно! Просто сега забелязах, че лъскам обувките с патешки пастет...
- Ти ли си скъпи? Изяде ли сандвича, който ти приготвих за работа?
- Да скъпа, беше много вкусен...
- Вкусен? Странно! Просто сега забелязах, че лъскам обувките с патешки пастет...
Съпругата:
- Скъпи, младата готвачка е изгорила бекона с яйца. Може би една целувчица ще те умилостиви?
- Какво да се прави, повикай я...
- Скъпи, младата готвачка е изгорила бекона с яйца. Може би една целувчица ще те умилостиви?
- Какво да се прави, повикай я...
Султанът събрал жените си и им казал:
- Скъпи мои, напускам ви. Влюбих се в друг харем.
- Скъпи мои, напускам ви. Влюбих се в друг харем.
Момиче се връща у дома на разсъмване. Баща й строго я пита:
- Е, според теб, това как се нарича?
- О, не знам, татко, но ще ми стане хоби!
- Е, според теб, това как се нарича?
- О, не знам, татко, но ще ми стане хоби!
Авраам - стар евреин взел на заем 100 000$ от своя добър приятел Исаак. Дошло време да върне парите, но бил инвестирал всичко и никакво постъпление не се очаквало в обозримото бъдеще. А падежа на заема бил на следващия ден. Върти се Авраам и не може да спи. Тогава неговата съпруга се ядосала и отворила прозореца:
- Исаак, Исааак - извикала тя в два час след полунощ.
Показал се Исаак сънен и по питал:
- Какво има, защо си се разкрещяла през нощта?
- Моят Авраам има ли да ти дава някакви пари? - попитала жената
- Да има и какво от това - това е проблем между нас двамата
- Е, няма да ти ги върне! - викнала жената и затворила прозореца, след което се обърнала към мъжа си и му казала - Е сега спи, той няма да може да мигне цяла нощ.
- Исаак, Исааак - извикала тя в два час след полунощ.
Показал се Исаак сънен и по питал:
- Какво има, защо си се разкрещяла през нощта?
- Моят Авраам има ли да ти дава някакви пари? - попитала жената
- Да има и какво от това - това е проблем между нас двамата
- Е, няма да ти ги върне! - викнала жената и затворила прозореца, след което се обърнала към мъжа си и му казала - Е сега спи, той няма да може да мигне цяла нощ.
Вечер. Жената се кипри пред огледалото. До нея мъжът и хитро се подсмива. Тя:
- Какво се смееш? Пак ли скри вечерната ми рокля?
- Даже не съм и помислял, - отговаря мъжът.
- Не ме лъжи! Я разтвори юмручето!
- Какво се смееш? Пак ли скри вечерната ми рокля?
- Даже не съм и помислял, - отговаря мъжът.
- Не ме лъжи! Я разтвори юмручето!
Разговор между баща и син:
- Тате, трябва да правя специално проучване за нашето училище. Мога ли да ти задам един въпрос?
- Разбира се сине. Кажи?
- Какво е политик?
- Ами сине, как да ти кажа? Нека да вземем например нашата къща. Аз нося парите - един вид, аз все едно съм "Ръководство"-то. Майка ти казва какво да правим с парите - значи тя ще е "Правителството". Ние се грижим за теб и твоите нужди, така че нека ти си "Народа". Прислужницата ще я наречем "Работническа класа", а твоят по-малък брат - "Бъдещето". Разбра ли ме?
- Ъ-ъ-ъ... нещо не схванах много добре. Нека да помисля!
През ноща момчето се събужда от плача на по-малкото братче и отива да види какво става. Видял, че малкия се наакал здраво, решил да каже на родителите си. Когато влязъл в тяхната стая намерил само майка си, спяща непробудно на седмото небе. Решил да се обади на прислужницата. Почукал няколко пъти на вратата, но никой не се обадил. Тогава погледнал през ключалката и видял баща си и прислужницата заедно в леглото.
На следващата сутрин:
- Тате, мисля че разбрах какво са политиците.
- Браво, сине! Обясни ми с твои думи, какво точно си разбрал.
- Ами докато "Ръководството" се ебава с "Работническата класа", "Правителството" - спи, "Народът" никой не го поглежда, а "Бъдещето" е потънало в лайна.
- Тате, трябва да правя специално проучване за нашето училище. Мога ли да ти задам един въпрос?
- Разбира се сине. Кажи?
- Какво е политик?
- Ами сине, как да ти кажа? Нека да вземем например нашата къща. Аз нося парите - един вид, аз все едно съм "Ръководство"-то. Майка ти казва какво да правим с парите - значи тя ще е "Правителството". Ние се грижим за теб и твоите нужди, така че нека ти си "Народа". Прислужницата ще я наречем "Работническа класа", а твоят по-малък брат - "Бъдещето". Разбра ли ме?
- Ъ-ъ-ъ... нещо не схванах много добре. Нека да помисля!
През ноща момчето се събужда от плача на по-малкото братче и отива да види какво става. Видял, че малкия се наакал здраво, решил да каже на родителите си. Когато влязъл в тяхната стая намерил само майка си, спяща непробудно на седмото небе. Решил да се обади на прислужницата. Почукал няколко пъти на вратата, но никой не се обадил. Тогава погледнал през ключалката и видял баща си и прислужницата заедно в леглото.
На следващата сутрин:
- Тате, мисля че разбрах какво са политиците.
- Браво, сине! Обясни ми с твои думи, какво точно си разбрал.
- Ами докато "Ръководството" се ебава с "Работническата класа", "Правителството" - спи, "Народът" никой не го поглежда, а "Бъдещето" е потънало в лайна.
- Татко, татко, защо този филм е забранен за малки деца?
- Стой тихо, сега сам ще видиш!
- Стой тихо, сега сам ще видиш!
- Чада мои - казва дядо на внуците си - през целия си живот не съм пушил, не съм пил, не си лягах по първи петли, нито веднъж не съм поглеждал друга жена, освен баба ви. И ето, утре ще празнувам своето столетие.
- А как? - учудено пита едно от внучетата...
- А как? - учудено пита едно от внучетата...
Мъж отива при кварталния и се оплаква:
- Инспекторе, жена ми иска да ме отрови!
- как разбра?
- Ами видях я да сипва отрова в яденето. Дори вкуса на храната се измени от това.
- Добре. Ще видя какво мога да направя. Ела утре пак.
На следващият ден човекът пак отива при кварталния.
Кварталният седи зад бюрото, косата му рошава, очите изцъклени, ръцете му треперят.
- Инспекторе... аз такова... дето вчера идвах...
- Да, говорих с жена ти по телефона. Три часа си говорихме. Три часа. Ще приемеш ли един съвет от мен?
- Ама, разбира се, нали ти си кварталният.
- Човече, изяж отровата!
- Инспекторе, жена ми иска да ме отрови!
- как разбра?
- Ами видях я да сипва отрова в яденето. Дори вкуса на храната се измени от това.
- Добре. Ще видя какво мога да направя. Ела утре пак.
На следващият ден човекът пак отива при кварталния.
Кварталният седи зад бюрото, косата му рошава, очите изцъклени, ръцете му треперят.
- Инспекторе... аз такова... дето вчера идвах...
- Да, говорих с жена ти по телефона. Три часа си говорихме. Три часа. Ще приемеш ли един съвет от мен?
- Ама, разбира се, нали ти си кварталният.
- Човече, изяж отровата!
- Животът започва в момента на раждането.
- Не, животът започва в момента на зачеването.
- Не, животът започва, когато жената и детето заминат на вилата.
- Не, животът започва в момента на зачеването.
- Не, животът започва, когато жената и детето заминат на вилата.
Гарсониера. В кухнята спи тъщата, а в стаята - зетят и дъщерята. Мъжът се присламчва до жената и тихичко шепне:
- Айде!
- Ми неудобно ми е, мама може да чуе.
- Абе хайде да го направим...
Разнася се ритмично скърцане. След известно време се чува вик "Ой, мамичко!"...
Майката се обажда от кухнята:
- Какво има, дъще?
- А, нищо, само да ти кажа да купиш един хляб утре...
Тъщата лежи в тъмното и си мисли:"Откъде го намери тоя гладник дъщеря ми. Шести хляб за една вечер ми поръчват...".
- Айде!
- Ми неудобно ми е, мама може да чуе.
- Абе хайде да го направим...
Разнася се ритмично скърцане. След известно време се чува вик "Ой, мамичко!"...
Майката се обажда от кухнята:
- Какво има, дъще?
- А, нищо, само да ти кажа да купиш един хляб утре...
Тъщата лежи в тъмното и си мисли:"Откъде го намери тоя гладник дъщеря ми. Шести хляб за една вечер ми поръчват...".
- Мамо, провиква се Марийка, искам още шоколад!
- Какво се казва, миличка: Ако..?
- Ако е останал!
- Какво се казва, миличка: Ако..?
- Ако е останал!
- Мамо, гардеробът падна!
- О,боже, трябва да кажем на баща ти!
- А, той вече знае, под гардероба е.
- О,боже, трябва да кажем на баща ти!
- А, той вече знае, под гардероба е.
Срещат се двама приятели:
- Чух, че си се оженил - казва единият.
- Аха, - отговаря другирят, - жена ми е отлична - и в кухнята, и в постелята...
- Е как така успява навсякъде?
- Ами постлах й в кухнята.
- Чух, че си се оженил - казва единият.
- Аха, - отговаря другирят, - жена ми е отлична - и в кухнята, и в постелята...
- Е как така успява навсякъде?
- Ами постлах й в кухнята.
Стар професор се оженил за своя студентка. В първата брачна нощ:
- Жени, ти имаш ли деца?
- Не, миличък!
- Жени, а майка ти не ти ли е разправяла за тия неща?
- Не, съкровище!
- А приятелките?
- Ами не!
- А книги не си ли чела на тази тематика, миличко?
- Не, професоре!
- Лошо! Много лошо! И аз всичко съм забравил!
- Жени, ти имаш ли деца?
- Не, миличък!
- Жени, а майка ти не ти ли е разправяла за тия неща?
- Не, съкровище!
- А приятелките?
- Ами не!
- А книги не си ли чела на тази тематика, миличко?
- Не, професоре!
- Лошо! Много лошо! И аз всичко съм забравил!
На въпрос на жена си, каква е новата му секретарка, мъжът доволно обяснява:
- Тя е толкова опитна, изпълнителна, старателна.
- Надявам се, че не е такава кукла, като предишната ти секретарка? - ревниво отбелязва съпругата.
Тук се намесва петгодишната дъщеря, която си играе наблизо:
- Тате, а затваря ли си очичките, когато я сложиш да легне по гръб?
- Тя е толкова опитна, изпълнителна, старателна.
- Надявам се, че не е такава кукла, като предишната ти секретарка? - ревниво отбелязва съпругата.
Тук се намесва петгодишната дъщеря, която си играе наблизо:
- Тате, а затваря ли си очичките, когато я сложиш да легне по гръб?
Аз вярвям в мъжкото приятелство! Още не е минала и година, откакто първият ми приятел отведе жена ми и вече иска да ми я върне обратно!
Спасявайки се от гнева на жена си, мъж се завира под масата. В това време влиза съседът и пита:
- Приятелю, къде си седнал?
- Аз съм господар в тази къща и ще си седя където си искам!
- Приятелю, къде си седнал?
- Аз съм господар в тази къща и ще си седя където си искам!
След като напердашва момчето си, бащата казва:
- Вярвай ми, от мъка сега мен ме боли повече, отколкото теб.
- Възможно е - цупи се синчето. - Обаче теб не те боли на същото място.
- Вярвай ми, от мъка сега мен ме боли повече, отколкото теб.
- Възможно е - цупи се синчето. - Обаче теб не те боли на същото място.