Проститутка при генеколог:
- Искам да ме зашиете, ще се омъжвам, а мъжът ми не знае.
Добре, свършила манипулацията и генеколога поискал 40 лв.
След време се развела и се върнала в проституцията, но пак щяла да се омъжва и се развива същата случка при генеколога. Семейният живот отново бил кратък и проститутката си имала клиенти.
Отива пак при генеколога:
- Искам да ме зашиете.
След операцията:
- 100 лв. - иска генеколога.
- Защо 100 нали досега все беше по 40?
- Да ама този път ви сложих и ципче.
- Искам да ме зашиете, ще се омъжвам, а мъжът ми не знае.
Добре, свършила манипулацията и генеколога поискал 40 лв.
След време се развела и се върнала в проституцията, но пак щяла да се омъжва и се развива същата случка при генеколога. Семейният живот отново бил кратък и проститутката си имала клиенти.
Отива пак при генеколога:
- Искам да ме зашиете.
След операцията:
- 100 лв. - иска генеколога.
- Защо 100 нали досега все беше по 40?
- Да ама този път ви сложих и ципче.
Според последните изследвания:
10% от жените са правили секс с непознат, когото са срещнали преди по-малко от час.
20% от жените са правили секс на неочаквани места.
36% от жените обичат да се разхождат голи.
45% от жените обичат тъмни мъже със сини очи.
46% от жените са пробвали анален секс.
70% от жените предпочитат да правят секс сутрин.
80% от жените не са правили секс с друга жена.
90% от жените искат да правят секс в гора.
99% от жените никога не са правили секс в офиса.
Какъв е изводът? От гледна точка на статистиката е много по-вероятно да правиш анален секс с гола непозната, която си срещнал да се разхожда рано сутринта в някоя гора, отколкото в края на работния ден в офиса. В такъв случай, защо висиш до толкова късно в офиса, така или иначе от това нищо добро няма да излезе?
10% от жените са правили секс с непознат, когото са срещнали преди по-малко от час.
20% от жените са правили секс на неочаквани места.
36% от жените обичат да се разхождат голи.
45% от жените обичат тъмни мъже със сини очи.
46% от жените са пробвали анален секс.
70% от жените предпочитат да правят секс сутрин.
80% от жените не са правили секс с друга жена.
90% от жените искат да правят секс в гора.
99% от жените никога не са правили секс в офиса.
Какъв е изводът? От гледна точка на статистиката е много по-вероятно да правиш анален секс с гола непозната, която си срещнал да се разхожда рано сутринта в някоя гора, отколкото в края на работния ден в офиса. В такъв случай, защо висиш до толкова късно в офиса, така или иначе от това нищо добро няма да излезе?
Днес неофициален източник ми подшушна, че има вероятност Световните кибер игри да се проведат в Кабул. Дисциплините ще бъдат малко по специфични, а именно:
- тичане през поле с мини (отборите са стандартни по 5 играча във всеки). Отборът финиширал с повече оцелели играчи печели
- най-бързо залагане на бомбени взривове (C4) на Американското посолство. Отборът който направи най-много damage продължава.
- бой с пенсети (участниците престояват близо месец в 5 звездния хотел "Кандахар" от веригата WC докато им пораснат бради). Победител е онзи отбор, който успее да "обръсне" противника си.
Главни спонсори на надпреварата - "Ал Кайда" и "Ира"
- тичане през поле с мини (отборите са стандартни по 5 играча във всеки). Отборът финиширал с повече оцелели играчи печели
- най-бързо залагане на бомбени взривове (C4) на Американското посолство. Отборът който направи най-много damage продължава.
- бой с пенсети (участниците престояват близо месец в 5 звездния хотел "Кандахар" от веригата WC докато им пораснат бради). Победител е онзи отбор, който успее да "обръсне" противника си.
Главни спонсори на надпреварата - "Ал Кайда" и "Ира"
Животът е загуба на време и времето е загуба на живот, затова загуби времето си и изживей живота си, а ако съдбата ти затваря вратата - влез през прозореца!
Момиче към наш Славчо:
- Славчо, хайде да се разходим и да се полюбуваме на звездите...
- Аз без презерватив не отивам да се любувам на звездите.
- Славчо, хайде да се разходим и да се полюбуваме на звездите...
- Аз без презерватив не отивам да се любувам на звездите.
Седмица от живота на мъжкия стомах (само за мъже)
Утро. Охххххххххх, мама му... къде отиваш?.. Къде си се замъкнал, махмурлия такъв? Ууф!..ох-ох…По-зле от мен им е на главата и в устата! Мамооооооо, роди ни нас всичките обратно!.. Ей ти, само кафе недей да пиеш, ‘щот’ ще ти го върна направо върху клавиатурата! Ей, брато, водичка да беше дал?..
Ден. Е, и к’во? Седим си? А може пък такова, при гаджетата от рецепция да отидем? Те винаги имат нещо за ядене… А, да де, смърдим… Ех. Добре тогава, ще си поседим. Ей, чуваш ли? К’во ще кажеш за една шкембе-чорба? Аз съм за!
Вечер: Спагети с кетчуп и кайма, слепнати и клеясали – един голям спагет. Сварил, мушнал - преварявам. Опитвам се да го разложа на прости съставни – аха веднага: една голяма месно-тестяна маса. Е, голяма работа, ние в казармата русенско варено от 56 година /от военния резерв/ без да кажем гък го преварихме! А за бирата, мерси, брато!
Нощ: 3 часа, полетът - нормален! Спагетът е победен и е готов да прекрати съпротивата. Продуктите на разпада на спагетите ще са готови към 8-00 по Гринуич, витамините от бирата са извлечени и разделени по равно между органите съгласно договора. Отбой!
Вторник.
Утро. Еееееййй, пич! Къде ми е вестникът?! Какво значи това – забравих да купя, какво е това невнимание към жизненоважните органи! Давай, давай, по-бързичко, ‘щото иначе ще почна да те гадя! А, гадино! Не обичаш да ти се гади, нали! «Парламент»! «Парламент», скръндза такава! На здравето не се правят икономии!
Ден: Натриев глутамат, набухвател, сода за хляб, сгъстител Е 412, подобрител на вкуса и аромата, аджитайт, парченца картон. Е, брато, с к’во днес е «Маги»? С пиле? Предайте там по червата: парчетата картон да се броят за пиле!
Вечер: два Биг Мака, картофки по селски, панирани пилешки хапки. Ребра, направете място – имаме и баница за десерт! Хлъц. Хлъц. Хлъц. Хлъц. Аз съм доволен, благодарско, брато!
Нощ: преварих вечерята - натриев глутамат, набухвател, сода за хляб, сгъстител Е 412, подобрител на вкуса и аромата, аджитайт, парценца картон. И още искам да плюскам.
Сряда.
Утро. Първата тръгна! Ддобре. Кафе. Втората цигара, още едно дръпване – ееех, кеф!
Ден. “Маги” не си купихме, гаджета на рецепция са на диета - шматки! – храним се с трохи от клавиатурата. Довечера бира с момчетата.
Вечер. Бира! Наденички! Картофки! Наденички! Пичове! Футбол! О, женска! Член, чуваш ли, женска има наоколо! Ей на това му викам аз живот!
Нощ. Искаме да пикаем, но се притесняваме – романтика, мамка му, гаджето мърмори нещо насън. Така, давай, по-внимателно - опа. Тихичко, ставаме, къде й е кенефът? Открих !.. Ах…че хубавоооо. О, кухня. Я дай да позяпаме какво има? Хладилник. И какво като е «Мраз», затова пък е вместителен! Маай-кооооо мила! Пълен е! Стой, къде отиваш! Давай, кюфтенце и наденичка, доматче и бързичко обратно – преди да се е събудила!..
Четвъртък
Утро. Майко! Омлет! Истински ! И кафе истинско, и сандвич с масло! ЕГАТИ, КАКВА УСПЕШНА МАНЕВРА! Къде хукна, вземи й телефона, идиот! И я целуни, целуни я нежно, изрод такъв, и за довечера се уговори!!!
Ден. Позвъни й. Позвъни й и кажи, че вече ти липсва и ще наминеш довечера. За вечеря. Давай, започвай да набираш! Браво, добро момче! Господи, само да не развали нещата! Значи така, купуваш цветя и… и .. ей тука вече членът отдолу подсказва – правилно, Мартини. А тя дали може да прави мусака, интересно?.. Макар че, съдейки по кюфтета – трябва да може.
Вечер: Аааххх, оххх… нямам сили да пиша… Хлъц. Ох, ще прощаваш, аз това такова …от щастие, тя не видя, тя прибираше остатъците от месото със сини сливи в хладилника. Егати! Ай! Майко мила! Дессерт!..
Нощ: Тихичко ставаме и по утъпканата пътечка… Супер, хладилник! Месо-о-о, къде си? Ела тука…
По-късно: Ей, член, аз съм доволен, а ти? Аз от тук няма да си ходя! Ей, там, сърце! Накратко: нас тука с члена всичко ни устройва, така че ‘айде почвай там такова, да туптиш или там какво ти се полага да правиш. ‘Щото иначе аз веднага ще ти устроя една холестеринова война, а членът – хормонална криза!
Петък
Утро. Кренвирши - супер! Ах.. !!! Яйца на очи!.. На нас… на нас така мамчето ни ги правеше като малки!.. Ах! Даже за цигарата забравих!..
Ден. Сърцето е готово! Позвъни й и й кажи, че обичаш пиле с ориз. И с черно пиперче, както мамчето ни го правеше. Обади й се!
Какво?.. Тя днес е заета? Как?.. Какво?! Къде?!! Ама какво е това нахалство?! Тя ти изневерява! Има си друг!..
Следобяд. Всички жени са кучки. Ние я обичахме, я ти ни тегли една. Кой е ТОЙ?! Кой е този мръсник?!
Вечер: Ееее, мммаааамудаебаааааааа, тти разбери, сссърце, на тттях нне мможе да им се ввярва: първо яйца на ооочи… хлъц….. а ппосле кккрай, махай се, на дддруг шшша варя ккартофффки!
Нощ: Ббббрато, трябва да се върнем, на насс там в хладилника мес-со ни остана! Ссърце, не ссскимти, ние с члена всичко ша опраим! Давай, купи й наръч китки, шоколад и напред. Ввввввнимателно, вратата се отваря – ох, каква прелессст, тя е по потниче и в шортички! На колене!
Сърце, давай:
- Аз т-т-те оби-чам! Омъжи се за мен!..
Късна нощ. Супер, а, здрасти «Мразко»! Името ти е едно…..такова… странно. Да не си еврей? Е ние днес, малко се поосрахме, ама… Да де, сега вече всичко е наред, утре се пренасяме.
Месо, ти къде си?..
Утро. Охххххххххх, мама му... къде отиваш?.. Къде си се замъкнал, махмурлия такъв? Ууф!..ох-ох…По-зле от мен им е на главата и в устата! Мамооооооо, роди ни нас всичките обратно!.. Ей ти, само кафе недей да пиеш, ‘щот’ ще ти го върна направо върху клавиатурата! Ей, брато, водичка да беше дал?..
Ден. Е, и к’во? Седим си? А може пък такова, при гаджетата от рецепция да отидем? Те винаги имат нещо за ядене… А, да де, смърдим… Ех. Добре тогава, ще си поседим. Ей, чуваш ли? К’во ще кажеш за една шкембе-чорба? Аз съм за!
Вечер: Спагети с кетчуп и кайма, слепнати и клеясали – един голям спагет. Сварил, мушнал - преварявам. Опитвам се да го разложа на прости съставни – аха веднага: една голяма месно-тестяна маса. Е, голяма работа, ние в казармата русенско варено от 56 година /от военния резерв/ без да кажем гък го преварихме! А за бирата, мерси, брато!
Нощ: 3 часа, полетът - нормален! Спагетът е победен и е готов да прекрати съпротивата. Продуктите на разпада на спагетите ще са готови към 8-00 по Гринуич, витамините от бирата са извлечени и разделени по равно между органите съгласно договора. Отбой!
Вторник.
Утро. Еееееййй, пич! Къде ми е вестникът?! Какво значи това – забравих да купя, какво е това невнимание към жизненоважните органи! Давай, давай, по-бързичко, ‘щото иначе ще почна да те гадя! А, гадино! Не обичаш да ти се гади, нали! «Парламент»! «Парламент», скръндза такава! На здравето не се правят икономии!
Ден: Натриев глутамат, набухвател, сода за хляб, сгъстител Е 412, подобрител на вкуса и аромата, аджитайт, парченца картон. Е, брато, с к’во днес е «Маги»? С пиле? Предайте там по червата: парчетата картон да се броят за пиле!
Вечер: два Биг Мака, картофки по селски, панирани пилешки хапки. Ребра, направете място – имаме и баница за десерт! Хлъц. Хлъц. Хлъц. Хлъц. Аз съм доволен, благодарско, брато!
Нощ: преварих вечерята - натриев глутамат, набухвател, сода за хляб, сгъстител Е 412, подобрител на вкуса и аромата, аджитайт, парценца картон. И още искам да плюскам.
Сряда.
Утро. Първата тръгна! Ддобре. Кафе. Втората цигара, още едно дръпване – ееех, кеф!
Ден. “Маги” не си купихме, гаджета на рецепция са на диета - шматки! – храним се с трохи от клавиатурата. Довечера бира с момчетата.
Вечер. Бира! Наденички! Картофки! Наденички! Пичове! Футбол! О, женска! Член, чуваш ли, женска има наоколо! Ей на това му викам аз живот!
Нощ. Искаме да пикаем, но се притесняваме – романтика, мамка му, гаджето мърмори нещо насън. Така, давай, по-внимателно - опа. Тихичко, ставаме, къде й е кенефът? Открих !.. Ах…че хубавоооо. О, кухня. Я дай да позяпаме какво има? Хладилник. И какво като е «Мраз», затова пък е вместителен! Маай-кооооо мила! Пълен е! Стой, къде отиваш! Давай, кюфтенце и наденичка, доматче и бързичко обратно – преди да се е събудила!..
Четвъртък
Утро. Майко! Омлет! Истински ! И кафе истинско, и сандвич с масло! ЕГАТИ, КАКВА УСПЕШНА МАНЕВРА! Къде хукна, вземи й телефона, идиот! И я целуни, целуни я нежно, изрод такъв, и за довечера се уговори!!!
Ден. Позвъни й. Позвъни й и кажи, че вече ти липсва и ще наминеш довечера. За вечеря. Давай, започвай да набираш! Браво, добро момче! Господи, само да не развали нещата! Значи така, купуваш цветя и… и .. ей тука вече членът отдолу подсказва – правилно, Мартини. А тя дали може да прави мусака, интересно?.. Макар че, съдейки по кюфтета – трябва да може.
Вечер: Аааххх, оххх… нямам сили да пиша… Хлъц. Ох, ще прощаваш, аз това такова …от щастие, тя не видя, тя прибираше остатъците от месото със сини сливи в хладилника. Егати! Ай! Майко мила! Дессерт!..
Нощ: Тихичко ставаме и по утъпканата пътечка… Супер, хладилник! Месо-о-о, къде си? Ела тука…
По-късно: Ей, член, аз съм доволен, а ти? Аз от тук няма да си ходя! Ей, там, сърце! Накратко: нас тука с члена всичко ни устройва, така че ‘айде почвай там такова, да туптиш или там какво ти се полага да правиш. ‘Щото иначе аз веднага ще ти устроя една холестеринова война, а членът – хормонална криза!
Петък
Утро. Кренвирши - супер! Ах.. !!! Яйца на очи!.. На нас… на нас така мамчето ни ги правеше като малки!.. Ах! Даже за цигарата забравих!..
Ден. Сърцето е готово! Позвъни й и й кажи, че обичаш пиле с ориз. И с черно пиперче, както мамчето ни го правеше. Обади й се!
Какво?.. Тя днес е заета? Как?.. Какво?! Къде?!! Ама какво е това нахалство?! Тя ти изневерява! Има си друг!..
Следобяд. Всички жени са кучки. Ние я обичахме, я ти ни тегли една. Кой е ТОЙ?! Кой е този мръсник?!
Вечер: Ееее, мммаааамудаебаааааааа, тти разбери, сссърце, на тттях нне мможе да им се ввярва: първо яйца на ооочи… хлъц….. а ппосле кккрай, махай се, на дддруг шшша варя ккартофффки!
Нощ: Ббббрато, трябва да се върнем, на насс там в хладилника мес-со ни остана! Ссърце, не ссскимти, ние с члена всичко ша опраим! Давай, купи й наръч китки, шоколад и напред. Ввввввнимателно, вратата се отваря – ох, каква прелессст, тя е по потниче и в шортички! На колене!
Сърце, давай:
- Аз т-т-те оби-чам! Омъжи се за мен!..
Късна нощ. Супер, а, здрасти «Мразко»! Името ти е едно…..такова… странно. Да не си еврей? Е ние днес, малко се поосрахме, ама… Да де, сега вече всичко е наред, утре се пренасяме.
Месо, ти къде си?..
Заглавие: Седмица от живота на женския стомах (само за жени)
Утро.Так-аа... Облече се, излезе от вкъщи и се замъкна на работа. А кой ще закуси? Къде ми е сандвичът?! Аха, давай, попуши си малко... Аз ей сега ще ти покажа един “къркор-къркор”. Мъничък такъв! Опа! Лошо ли ти е? Така ти се пада, като пушиш на гладно. Ама какво става?!
Ден. Е всичко ми е ясно вече, в събота й се стори, че има целулит и от понеделник вече сме на диета. Мамка му! А мен някой въобще попита ли ме?! Е, не, аз да не съм някакъв бретон – с мен такива експерименти не минават! Включваме средното стържене. Еее ... не, хубавице, пъхни си това кисело мляко, сама знаеш къде! Усилваме стърженето, добавяме звукови ефекти, готвим се към показателни къркореници.
Вечер. ИСКАМ ДА ЯМ!!! ИСКАМ ДА ПЛЮС-КАМ! ДАЙТЕ ХРАНА! НАСТОЯВАМ ДА ПОЛУЧА СВИНСКА ПЪРЖОЛКА!!! ХРА-НААААААААААА!!!
Нощ. На ти сега, ще ми видиш ти един сън! Няма пък да млъкна, сама си си виновна – аз съм гладен. Искам да ям, разбираш ли?! Дреме ми на панкреаса за твоята диета. Аз . Искам. Да ям. Аха, давай, опитай се да заспиш! Еееех, да имаше сега една супичка, със застройка....и с топченца. Мънички такива….
Вторник.
Утро.Та-а-ака!.. Продължаваме да ме мъчим, а? Аз пак съм без сандвич, а? Твоето зелево листо хранопроводът от гладория вече отдавна го превари и за мен нищо не остана, нищо не дойде въобще! Егати, тъпата патка, която ми се падна! Цяла нощ завиждах на стомаха на Мартина Вачкова...
Ден. Силите ми привършват, изпращам импулси на мозъка, мозъкът изпраща тези импулси в задника... от задника просто така още никой не се е връщал. Егати, какво да правя? Пак кисело мляко. НЕ ОБИЧАМ КИСЕЛО МЛЯКО!!!
Вечер. Къркоря с последни сили - не ми обръща внимание гадината. ГАДИНА...
Нощ. А още е много вкусно, ако младите малки картофчета се изпържат с малко масълце... със златиста коричка... и с магданозче... или пък, например, гъби. Много вкусни стават с лук... кърк...кърк…
Сряда.
Утро. Имах “честта” да опитам малко салата – и как може да расте по земята такъв боклук!.. започнах да забравям вкуса на сандвича - нещо нежно, топло, вкусно, хрупкаво...къъъъъърк...
Ден. Ура!! Кисело млекце! Кисело млекце! Още искам, не ми го вземай, ааааа! ОЩЕ КИСЕЛО МЛЯКО!!!
Вечер. От мен нищо не остана – подиграват ми се органите на малкия таз. Аз изсъхнах, свих се! Едвам преварих две репички, губя квалификация.
Нощ. Ех, помня, че когато живеехме при родителите, всяка вечер на вечеря имаше супа! И салата. И основно с месна гарнитура – ние двамата с татковия стомах дуетно мъркахме от удолствие... Ех, и защо реши да започнеш самостоятелен живот?!.
Четвъртък
Утро. Поне да не пушеше! Прости ми, драга моя, аз такова…..това непроизволно – е, какво да направя като съм празен, ще ти се погади малко, пък после ще ти мине... А къде е полагащата ми се салата?! КЪДЕ Е САЛАТАТА?! Абсолютен произвол...
Ден. Супер, кисело мляко! Трябва по-бавничко да те преварявам. ‘щото ще си седиш тука сам до утре като идиот.
Вечер. Разговарях с червата – те там също са в шок, казват, че запасите им също са привършване. Е, не бива така – последното да отнемаш! Ох,ох, по-внимателно! Такива големи сливи - и всичките за мен?! Ооооо, край, отивам да преварявам!
Нощ. Теши идиотски суиви – офте не мога да ги допевевая, ишмъчих ся!..
Извинявайте, момчета, пращам ви каквото мога – вие там вече сами се оправяйте с тях, все пак вие там сте 8 метра, а аз съм сам...
Петък.
Ранно утро. Седим в кенефа, изпращаме сливите.
Утро. Ще полудеяяяяя! Получих йогурт! Да не би сливите да са я вразумили?!
Ха така! По-честичко да й се случва! Ееееех, да имаше на обяд едни картофки! С пиленце...
Обяд. Кисело мляко.И родината щедро те поеше със стомашен сок...
Вечер. Седим в ресторант с някакъв си тип и миришем чуждото ядене. Хайде. Хайде, давай, най-накрая – поръчай нещо! Цяла седмица нищо не сме яли... Тихо! Той й каза, че тя страшно е отслабнала! Че трябва да се храни! Че изглежда страхотно! Е?! Ах, умничката ми тя! Ах, какъв мъж!!! Яж! Разбра ли! Сега ще нагъвам!!!
Късна вечер. Еееееееее, кърк….кърк….. ккккакво си ззззззабъркала и омешала в мен... ттттова ккакво е????? Гъбки….хлъц! Мартини... къркор...о, уискинце... уважавам... Ох, че хубаво, брато! Млъквай, черен дроб, ввввввсичко е под контрол!..
Нощ. Сбогом, гъбки! Уискинце, сбогом! Картофки!... да се задавиш дано, Ихтиандър такъв! Само като си помисля, колко вкуснотии отиват зян...
О, минерална водичке, влизай, влизай, по-смело... ние тъкмо сме на диета.
Утро.Так-аа... Облече се, излезе от вкъщи и се замъкна на работа. А кой ще закуси? Къде ми е сандвичът?! Аха, давай, попуши си малко... Аз ей сега ще ти покажа един “къркор-къркор”. Мъничък такъв! Опа! Лошо ли ти е? Така ти се пада, като пушиш на гладно. Ама какво става?!
Ден. Е всичко ми е ясно вече, в събота й се стори, че има целулит и от понеделник вече сме на диета. Мамка му! А мен някой въобще попита ли ме?! Е, не, аз да не съм някакъв бретон – с мен такива експерименти не минават! Включваме средното стържене. Еее ... не, хубавице, пъхни си това кисело мляко, сама знаеш къде! Усилваме стърженето, добавяме звукови ефекти, готвим се към показателни къркореници.
Вечер. ИСКАМ ДА ЯМ!!! ИСКАМ ДА ПЛЮС-КАМ! ДАЙТЕ ХРАНА! НАСТОЯВАМ ДА ПОЛУЧА СВИНСКА ПЪРЖОЛКА!!! ХРА-НААААААААААА!!!
Нощ. На ти сега, ще ми видиш ти един сън! Няма пък да млъкна, сама си си виновна – аз съм гладен. Искам да ям, разбираш ли?! Дреме ми на панкреаса за твоята диета. Аз . Искам. Да ям. Аха, давай, опитай се да заспиш! Еееех, да имаше сега една супичка, със застройка....и с топченца. Мънички такива….
Вторник.
Утро.Та-а-ака!.. Продължаваме да ме мъчим, а? Аз пак съм без сандвич, а? Твоето зелево листо хранопроводът от гладория вече отдавна го превари и за мен нищо не остана, нищо не дойде въобще! Егати, тъпата патка, която ми се падна! Цяла нощ завиждах на стомаха на Мартина Вачкова...
Ден. Силите ми привършват, изпращам импулси на мозъка, мозъкът изпраща тези импулси в задника... от задника просто така още никой не се е връщал. Егати, какво да правя? Пак кисело мляко. НЕ ОБИЧАМ КИСЕЛО МЛЯКО!!!
Вечер. Къркоря с последни сили - не ми обръща внимание гадината. ГАДИНА...
Нощ. А още е много вкусно, ако младите малки картофчета се изпържат с малко масълце... със златиста коричка... и с магданозче... или пък, например, гъби. Много вкусни стават с лук... кърк...кърк…
Сряда.
Утро. Имах “честта” да опитам малко салата – и как може да расте по земята такъв боклук!.. започнах да забравям вкуса на сандвича - нещо нежно, топло, вкусно, хрупкаво...къъъъъърк...
Ден. Ура!! Кисело млекце! Кисело млекце! Още искам, не ми го вземай, ааааа! ОЩЕ КИСЕЛО МЛЯКО!!!
Вечер. От мен нищо не остана – подиграват ми се органите на малкия таз. Аз изсъхнах, свих се! Едвам преварих две репички, губя квалификация.
Нощ. Ех, помня, че когато живеехме при родителите, всяка вечер на вечеря имаше супа! И салата. И основно с месна гарнитура – ние двамата с татковия стомах дуетно мъркахме от удолствие... Ех, и защо реши да започнеш самостоятелен живот?!.
Четвъртък
Утро. Поне да не пушеше! Прости ми, драга моя, аз такова…..това непроизволно – е, какво да направя като съм празен, ще ти се погади малко, пък после ще ти мине... А къде е полагащата ми се салата?! КЪДЕ Е САЛАТАТА?! Абсолютен произвол...
Ден. Супер, кисело мляко! Трябва по-бавничко да те преварявам. ‘щото ще си седиш тука сам до утре като идиот.
Вечер. Разговарях с червата – те там също са в шок, казват, че запасите им също са привършване. Е, не бива така – последното да отнемаш! Ох,ох, по-внимателно! Такива големи сливи - и всичките за мен?! Ооооо, край, отивам да преварявам!
Нощ. Теши идиотски суиви – офте не мога да ги допевевая, ишмъчих ся!..
Извинявайте, момчета, пращам ви каквото мога – вие там вече сами се оправяйте с тях, все пак вие там сте 8 метра, а аз съм сам...
Петък.
Ранно утро. Седим в кенефа, изпращаме сливите.
Утро. Ще полудеяяяяя! Получих йогурт! Да не би сливите да са я вразумили?!
Ха така! По-честичко да й се случва! Ееееех, да имаше на обяд едни картофки! С пиленце...
Обяд. Кисело мляко.И родината щедро те поеше със стомашен сок...
Вечер. Седим в ресторант с някакъв си тип и миришем чуждото ядене. Хайде. Хайде, давай, най-накрая – поръчай нещо! Цяла седмица нищо не сме яли... Тихо! Той й каза, че тя страшно е отслабнала! Че трябва да се храни! Че изглежда страхотно! Е?! Ах, умничката ми тя! Ах, какъв мъж!!! Яж! Разбра ли! Сега ще нагъвам!!!
Късна вечер. Еееееееее, кърк….кърк….. ккккакво си ззззззабъркала и омешала в мен... ттттова ккакво е????? Гъбки….хлъц! Мартини... къркор...о, уискинце... уважавам... Ох, че хубаво, брато! Млъквай, черен дроб, ввввввсичко е под контрол!..
Нощ. Сбогом, гъбки! Уискинце, сбогом! Картофки!... да се задавиш дано, Ихтиандър такъв! Само като си помисля, колко вкуснотии отиват зян...
О, минерална водичке, влизай, влизай, по-смело... ние тъкмо сме на диета.
Зайо Байо си вървял из гората и намерил една пушка. Решил да си го изкара на всички, които са го мачкали до сега и вървейки срещнал вълка:
- Кумчо Вълчо, БУМ-БУМ! Ако не ми изядещ лайното... БУМ-БУМ!
Изял го вълчо ко да прай. След известно време Зайо срещнал и Кума Лиса. Решил и на нея да го пробва:
- Кума Лиске, БУМ-БУМ! Ако не ми изядеш лайното.. БУМ-БУМ!
И Лиска го изяла, кво да прай. Зайо придобил голямо самочувствие и решил и Баба Меца да нахрани, да си върне всичките пъти, в които тя си е бърсала задника с него:
- Бабо Мецо, БУМ-БУМ! Ако не ми изядеш лайното... ЦъК-ЦъК, аз сам ше си го изям!!!
- Кумчо Вълчо, БУМ-БУМ! Ако не ми изядещ лайното... БУМ-БУМ!
Изял го вълчо ко да прай. След известно време Зайо срещнал и Кума Лиса. Решил и на нея да го пробва:
- Кума Лиске, БУМ-БУМ! Ако не ми изядеш лайното.. БУМ-БУМ!
И Лиска го изяла, кво да прай. Зайо придобил голямо самочувствие и решил и Баба Меца да нахрани, да си върне всичките пъти, в които тя си е бърсала задника с него:
- Бабо Мецо, БУМ-БУМ! Ако не ми изядеш лайното... ЦъК-ЦъК, аз сам ше си го изям!!!
Събрали се три кучета - Доберман, Питбул и едно от онези кадето кожата им е толкова набръчкана, че им виси от всякъде.
Добермана казал:
- Аз веднъж като се сбих с един Ротвайлер, знаете ли къв белег ми остави - ей тоя на челото. Ама аз като го захапах за врата и му го счупих като пръчка.
Тогава Питбулът казал:
- АААА, тва не е нищо. Тоя големия белег на гърдите ми виждате ли го. Той е откогато се бих с една Немска овчарка, захапа ме и ми откъсна част от месото. Обаче аз я захапах и й счупих врата като клечка за зъби.
Тогава се обадило и онова набръчканото куче:
- А вие виждате ли тая дупка на врата ми - и почнало да си набира кожата. Набирало, набирало, набирало... и казало - ей тва ми е дупката на гъза.
Добермана казал:
- Аз веднъж като се сбих с един Ротвайлер, знаете ли къв белег ми остави - ей тоя на челото. Ама аз като го захапах за врата и му го счупих като пръчка.
Тогава Питбулът казал:
- АААА, тва не е нищо. Тоя големия белег на гърдите ми виждате ли го. Той е откогато се бих с една Немска овчарка, захапа ме и ми откъсна част от месото. Обаче аз я захапах и й счупих врата като клечка за зъби.
Тогава се обадило и онова набръчканото куче:
- А вие виждате ли тая дупка на врата ми - и почнало да си набира кожата. Набирало, набирало, набирало... и казало - ей тва ми е дупката на гъза.
Баба и дядо гледат XXL. По някое време дядото се уморил и казал на бабата:
- Ади, да си лягаме че се уморих вече!
Бабата:
- Чакай бе, чакай да видя дали ша са оженят.
- Ади, да си лягаме че се уморих вече!
Бабата:
- Чакай бе, чакай да видя дали ша са оженят.
Иванчо влязъл в затвора за изнасилване и попаднал в килия заедно с един циганин. Той си седял мирно, за да не си изяде боя и нещеш ли циганина го попитал съвсем учтиво:
- С васлин или без васлин ?
- Ааа... сакън нидей така бе биритшед! - измънкал изплашено Иванчо.
- Абе с васлин или без васлин ва!!! - казал разярено мангала.
"Абе с вазелин по мекичко ще влиза, тай и тай ще ме..." помислил си Иванчо и смело казал:
- Емчи хубао с васлин!
Циганина с голямо удоволствие извикал в екстаз:
- Васлине, ила тука уа, ша гу ибем и двамата!!!
- С васлин или без васлин ?
- Ааа... сакън нидей така бе биритшед! - измънкал изплашено Иванчо.
- Абе с васлин или без васлин ва!!! - казал разярено мангала.
"Абе с вазелин по мекичко ще влиза, тай и тай ще ме..." помислил си Иванчо и смело казал:
- Емчи хубао с васлин!
Циганина с голямо удоволствие извикал в екстаз:
- Васлине, ила тука уа, ша гу ибем и двамата!!!
Сериозен разговор между Царя и Ген. Лейтенант Б. Борисов:
- Да не вземеш да се намесиш в политиката! - пошегувал се царя.
- Няма! - пошегувал се Бойко...
- Да не вземеш да се намесиш в политиката! - пошегувал се царя.
- Няма! - пошегувал се Бойко...
- Скъпи ти винаги ми противоречиш!
- Не е вярно, скъпа!
- Не е вярно, скъпа!
Влиза Иванчо в селската кръчма със силен вик да търси баща си, за да сподели важна новина. Намерил го на една маса където дуртите пияндета цакали карти:
- ТатеЕЕеее!!!
- Кажи бе Иванчо, какво има?!
- Бика наеба бялата крава!!!
- Абе копелдак такъв, да еба путка ти майна! Кой та е учил да псуваш тай бе изтърсак! Казва се изненада!
- Добре тате извинявай!
След няколко часа в разгара на играта отново влиза Иванчо тоя път с още по-силен вик:
- ТатеЕЕеЕеЕ!!!
- Кажи пък какво има сега?!
- Бика изненада бялата крава.
- А такаа, виж как си се научил брао на тебе, тати!
- Не бе, наеба черната!!!
- ТатеЕЕеее!!!
- Кажи бе Иванчо, какво има?!
- Бика наеба бялата крава!!!
- Абе копелдак такъв, да еба путка ти майна! Кой та е учил да псуваш тай бе изтърсак! Казва се изненада!
- Добре тате извинявай!
След няколко часа в разгара на играта отново влиза Иванчо тоя път с още по-силен вик:
- ТатеЕЕеЕеЕ!!!
- Кажи пък какво има сега?!
- Бика изненада бялата крава.
- А такаа, виж как си се научил брао на тебе, тати!
- Не бе, наеба черната!!!
Дошла нова учителка да замества за няколко дена в класа на Иванчо и нарисувала една краставица на дъската и питала учениците какво е това. С голямо нетърпение Иванчо очаквал да го посочи, както става и след миг.
- Кажи Иванчо.
- Хуй, другарко!
- Боже мой, как може такава дързост! Петърчо кажи ти мойто дете.
- Амчи другарко, то той Иванчо каза... мм хуй!
- Вандали, как може!!! Марийке поне ти ми кажи, пиленце.
- Ем другарко то те момчетата казаха...
Госпожата разплакана отива в кабинета на директора. Той решава да поеме нещата в свои ръце и влиза в тяхната стая:
- Мерзавци, идиоти, вандали! Как може да разплачете новата си госпожа! Нямате ли малко уважение! Багабонти! И к'ъв е тоя хуй на дъската!!!
- Кажи Иванчо.
- Хуй, другарко!
- Боже мой, как може такава дързост! Петърчо кажи ти мойто дете.
- Амчи другарко, то той Иванчо каза... мм хуй!
- Вандали, как може!!! Марийке поне ти ми кажи, пиленце.
- Ем другарко то те момчетата казаха...
Госпожата разплакана отива в кабинета на директора. Той решава да поеме нещата в свои ръце и влиза в тяхната стая:
- Мерзавци, идиоти, вандали! Как може да разплачете новата си госпожа! Нямате ли малко уважение! Багабонти! И к'ъв е тоя хуй на дъската!!!
Влиза Иванчо при доктора:
- Докторе, оранжав ми е!
- Е как тъй от какво?
- Ако знаех щях ли да съм тук!
Прегледал го доктора, нищо нередно не открил.
- Да не би да имаш някаккви оранжави гащи?
- Не бе докторе, нищо оранжаво не нося!
- Хмм... да не би в час по Химия да е станала некфа странна реакция???
- Не бе докторе и на училище не ходя!
- Добре де какво правиш по цял ден?!?!?
- Ми кво... кво... гледам порно, ям чипс.
- Докторе, оранжав ми е!
- Е как тъй от какво?
- Ако знаех щях ли да съм тук!
Прегледал го доктора, нищо нередно не открил.
- Да не би да имаш някаккви оранжави гащи?
- Не бе докторе, нищо оранжаво не нося!
- Хмм... да не би в час по Химия да е станала некфа странна реакция???
- Не бе докторе и на училище не ходя!
- Добре де какво правиш по цял ден?!?!?
- Ми кво... кво... гледам порно, ям чипс.
В университет се провежда изпит. Влиза първия студент и професора го пита:
- Кое е по-бързо, светлината или звука?
Студента се замислил,замислил и казал:
- Ами Светлината?
- Браво, защо?
- Защото, когато си пусна радиото, първо светва лампичката, а после се чува звука.
Студентът е изгонен с 2-ка.
Втори студент влиза:
- Кое е по-бързо, светлината или звука?
- Звука!
- Защо?
- Ами като си пусна телевизора, първо се чува звука, а после се вижда образа..
Отново изгонен.
3-ти студент влиза.
- Е, младежо... Представи си, че си на планина, срещу тебе има друга планина... на нея има топ, той стрелва, кое ще достигне до теб по-бързо, светлината или звука?
- Светлината!
- Браво, защо?
- Ами защото очите са по-напред от ушите
- Кое е по-бързо, светлината или звука?
Студента се замислил,замислил и казал:
- Ами Светлината?
- Браво, защо?
- Защото, когато си пусна радиото, първо светва лампичката, а после се чува звука.
Студентът е изгонен с 2-ка.
Втори студент влиза:
- Кое е по-бързо, светлината или звука?
- Звука!
- Защо?
- Ами като си пусна телевизора, първо се чува звука, а после се вижда образа..
Отново изгонен.
3-ти студент влиза.
- Е, младежо... Представи си, че си на планина, срещу тебе има друга планина... на нея има топ, той стрелва, кое ще достигне до теб по-бързо, светлината или звука?
- Светлината!
- Браво, защо?
- Ами защото очите са по-напред от ушите
- Защо когато блондинка минава вечер покрай аптека стапва на пръсти
- За да не събуди преспивателните!
- За да не събуди преспивателните!
Дивия Запад. Кон влиза в кръчмата. Отива на бара и поръчва:
- Едно уиски!
Бармана му налива, коня го изпива и излиза. Бармана казва:
- Ей такова чудо не съм виждал?!
От дъното на кръчмата се обажда каубоя Джо:
- Да бе, не ти плати...
- Едно уиски!
Бармана му налива, коня го изпива и излиза. Бармана казва:
- Ей такова чудо не съм виждал?!
От дъното на кръчмата се обажда каубоя Джо:
- Да бе, не ти плати...
Отчаян мъж си поръчва кафе на бара в едно заведение... Изпива го и след малко си поръчва още три... След тях още 5 и така докато затвори бара.
На другият ден рано сутринта телефона му звани:
- Господине, обажда се барманът от снощото заведение... Искам да ви питам какво да правим с инвалидната количка, която снощи забравихте не бара!!!
На другият ден рано сутринта телефона му звани:
- Господине, обажда се барманът от снощото заведение... Искам да ви питам какво да правим с инвалидната количка, която снощи забравихте не бара!!!