Умрял мъж. Седи на небесната разпределителна гара, чака своята участ. Минава влак с табела "За Ада", спира за малко на гарата и мъжа вижда вътре своята тъща. Мъжът се смутил и след малко казал:
- Мамо! Радвам се да ви видя! На къде, на процедури или на работа?
- Мамо! Радвам се да ви видя! На къде, на процедури или на работа?
Класическата версия на приказката за мравката и щуреца:
През цялото лято мравката се труди усърдно, събира храна за зимата и си стяга къщата.
Щуреца през цялото лято пее и танцува и си мисли колко е глупава мравката да работи толкова много. Но зимата идва и мравката се прибира на топло, има си храна, подслон, изобщо, всичко при нея е О.К. Щуреца обаче няма къде да се прибере, целия е вледенен, няма и какво да яде.
Край
Френската версия:
През цялото лято мравката се труди усърдно, събира храна за зимата и си стяга къщата.
Щуреца през цялото лято пее и танцува и си мисли колко е глупава мравката да работи толкова много. Но зимата идва и мравката се прибира на топло, има си храна, подслон, изобщо, всичко при нея е О.К. Щуреца обаче няма къде да се прибере, целия е вледенен, няма и какво да яде, свиква пресконференция и пита защо мравката има право да стои на топло и да има какво да яде, а нещастния щурец мръзне гладен под снега. Телевизията веднага организира предаване на живо, как щуреца е посинял от студ и се чуди къде да се свре на завет. В същото време се пуска видео как мравката се е разположила удобно в топлия си дом, а масата е препълнена с храна. Всички французи са поразени, че в една толкова богата страна оставят бедния щурец да замръзва на улицата, докато другите тънат в изобилие и охолство. Асоциациите, борещи се срещу бедността организират протести пред дома на мравката. Журналистите организират интервюта, питащи как е допуснато мравката да забогатее на гърба на щуреца и искат от правителството да увеличи данъците на мравката, за да плати справедливата цена на богатството си. В отговор на сондажите, правителството приема закон за икономическо равенство и закон срещу дискриминацията. Данъците на мравката са увеличени и плюс това, тя трябва да плати огромна глоба за това, че не е наела щуреца на работа (за да му помогне финансово). Тъй като мравката няма достатъчно пари да си плати глобата и данъците, къщата й е иззета от държавата и тя напуска Франция и се заселва в Швейцария.
Телевизията прави репортажи как щуреца е надебелял. Той е на път да изяде и последните запаси от храна, натрупани от мравката, а пролетта е още далеч. Жилището на мравката се превръща в социално жилище за щуреца и започва да се разпада, защото последният не прави нищо за да го поддържа. И за това се порицава правителството.
Съставя се анкетна комисия по проблема, която ще струва 10 милиона.
Щуреца умира от свръхдоза.
Вестниците "Либерасион" и "Юманите" коментират провала на правителството да се справи със социалното неравенство.
Къщата се превръща в свърталище на банда от паяци имигранти.
Правителството се поздравява с голямото разнообразие на културни общности във Франция.
Паяците организират трафик на марихуана и тероризират целия квартал.
Край.
През цялото лято мравката се труди усърдно, събира храна за зимата и си стяга къщата.
Щуреца през цялото лято пее и танцува и си мисли колко е глупава мравката да работи толкова много. Но зимата идва и мравката се прибира на топло, има си храна, подслон, изобщо, всичко при нея е О.К. Щуреца обаче няма къде да се прибере, целия е вледенен, няма и какво да яде.
Край
Френската версия:
През цялото лято мравката се труди усърдно, събира храна за зимата и си стяга къщата.
Щуреца през цялото лято пее и танцува и си мисли колко е глупава мравката да работи толкова много. Но зимата идва и мравката се прибира на топло, има си храна, подслон, изобщо, всичко при нея е О.К. Щуреца обаче няма къде да се прибере, целия е вледенен, няма и какво да яде, свиква пресконференция и пита защо мравката има право да стои на топло и да има какво да яде, а нещастния щурец мръзне гладен под снега. Телевизията веднага организира предаване на живо, как щуреца е посинял от студ и се чуди къде да се свре на завет. В същото време се пуска видео как мравката се е разположила удобно в топлия си дом, а масата е препълнена с храна. Всички французи са поразени, че в една толкова богата страна оставят бедния щурец да замръзва на улицата, докато другите тънат в изобилие и охолство. Асоциациите, борещи се срещу бедността организират протести пред дома на мравката. Журналистите организират интервюта, питащи как е допуснато мравката да забогатее на гърба на щуреца и искат от правителството да увеличи данъците на мравката, за да плати справедливата цена на богатството си. В отговор на сондажите, правителството приема закон за икономическо равенство и закон срещу дискриминацията. Данъците на мравката са увеличени и плюс това, тя трябва да плати огромна глоба за това, че не е наела щуреца на работа (за да му помогне финансово). Тъй като мравката няма достатъчно пари да си плати глобата и данъците, къщата й е иззета от държавата и тя напуска Франция и се заселва в Швейцария.
Телевизията прави репортажи как щуреца е надебелял. Той е на път да изяде и последните запаси от храна, натрупани от мравката, а пролетта е още далеч. Жилището на мравката се превръща в социално жилище за щуреца и започва да се разпада, защото последният не прави нищо за да го поддържа. И за това се порицава правителството.
Съставя се анкетна комисия по проблема, която ще струва 10 милиона.
Щуреца умира от свръхдоза.
Вестниците "Либерасион" и "Юманите" коментират провала на правителството да се справи със социалното неравенство.
Къщата се превръща в свърталище на банда от паяци имигранти.
Правителството се поздравява с голямото разнообразие на културни общности във Франция.
Паяците организират трафик на марихуана и тероризират целия квартал.
Край.
Ева към Адам:
- Нима си длъжен всяка вечер да киснеш в кръчмата?
Адам:
- Не, правя го доброволно.
- Нима си длъжен всяка вечер да киснеш в кръчмата?
Адам:
- Не, правя го доброволно.
- Какво подари на мъжа ти за рождения му ден?
- Сребърна табекера, на която отвътре има моя снимка?
- Сигурно му е харесала много?
- Не знам, веднага след това заряза пушенето.
- Сребърна табекера, на която отвътре има моя снимка?
- Сигурно му е харесала много?
- Не знам, веднага след това заряза пушенето.
Говорят си две приятелки:
- Мъжете са много глупави. Представи си само, всяки път, когато ми трябват пари, правя скандал вкъщи и заплашвам, че ще си замина при мама.
- И това действа?
- Разбира се, всеки път ми дава пари за билет.
- Мъжете са много глупави. Представи си само, всяки път, когато ми трябват пари, правя скандал вкъщи и заплашвам, че ще си замина при мама.
- И това действа?
- Разбира се, всеки път ми дава пари за билет.
Добър ден, Игор.
Принудена съм да ти съобщя, че си гад и егоист. Как можа?! Къде се запиля вчера?!
С уважение, Юлия.
P.S. Купи хляб: един бял и един черен.
Уважаема Юлия!
Да не си се побъркала? Вчера бях с момчета, пихме по бира.
С най-недобри пожелания, Игор.
P.S. Няма да мога.
Добър ден, Игор.
Игор, ти си тъпак. Нина от счетоводството те е видяла. Ти си нищожество, повече не те обичам.
С уважение, Юлия.
P.S. Защо няма да можеш?
Уважаема Юлия!
Извинявай, котенце, ама твоята Нина е сляпа като прилеп. Бях с момчетата, кълна се в сноуборда си. И няма да се повтарям.
С най-добри пожелания, Игор.
P.S. А защо все аз всичко да правя?
Добър ден, Игор.
Да, Нина е малко късогледа, но не чак толкова, че да не види, че твоите ‘момчета’ са с бюст D и носят ботушки Pollini за 900 долара. А аз така и не получих подарък за рождения си ден. Излъга ме.
С уважение, Юлия.
P.S. Събирай си партакешите и се изнасяй от нас.
Уважаема Юлия!
Миличко, защо се палиш така? Нинчето се е пообъркала малко. Първо, бюстът на Светла е размер C, не D. Второ, тя е грозна и ми е секретарка. Трето, от къде да ти взема тези Pollini?
С най-добри пожелания, Игор.
P.S. Ще купя хляб и торта. Обичам те!
Добър ден, Игор.
ЦУМ, бутик #2 на третия етаж. Предай на секретарката си, че следващия път ще й излея коктейлчето в деколтето. Върху целия й С размер!
С уважение, Юлия.
P.S. И бонбони вземи!
Принудена съм да ти съобщя, че си гад и егоист. Как можа?! Къде се запиля вчера?!
С уважение, Юлия.
P.S. Купи хляб: един бял и един черен.
Уважаема Юлия!
Да не си се побъркала? Вчера бях с момчета, пихме по бира.
С най-недобри пожелания, Игор.
P.S. Няма да мога.
Добър ден, Игор.
Игор, ти си тъпак. Нина от счетоводството те е видяла. Ти си нищожество, повече не те обичам.
С уважение, Юлия.
P.S. Защо няма да можеш?
Уважаема Юлия!
Извинявай, котенце, ама твоята Нина е сляпа като прилеп. Бях с момчетата, кълна се в сноуборда си. И няма да се повтарям.
С най-добри пожелания, Игор.
P.S. А защо все аз всичко да правя?
Добър ден, Игор.
Да, Нина е малко късогледа, но не чак толкова, че да не види, че твоите ‘момчета’ са с бюст D и носят ботушки Pollini за 900 долара. А аз така и не получих подарък за рождения си ден. Излъга ме.
С уважение, Юлия.
P.S. Събирай си партакешите и се изнасяй от нас.
Уважаема Юлия!
Миличко, защо се палиш така? Нинчето се е пообъркала малко. Първо, бюстът на Светла е размер C, не D. Второ, тя е грозна и ми е секретарка. Трето, от къде да ти взема тези Pollini?
С най-добри пожелания, Игор.
P.S. Ще купя хляб и торта. Обичам те!
Добър ден, Игор.
ЦУМ, бутик #2 на третия етаж. Предай на секретарката си, че следващия път ще й излея коктейлчето в деколтето. Върху целия й С размер!
С уважение, Юлия.
P.S. И бонбони вземи!
Мъж се прибира и заварва жена си да прави секс със най-добрия си приятел. Без да се замисли, вади един пистилет и го застрелва.
Жена му се развиква:
- Какво правиш? Ти си луд! Идиот! Ако продължаваш така ще останеш без приятели!
Жена му се развиква:
- Какво правиш? Ти си луд! Идиот! Ако продължаваш така ще останеш без приятели!
- Ало, мамо, прибирам се от работа. Да купя ли нещо?
- Да, купи си собствен апартамент най-после и живей самостоятелно!
- Да, купи си собствен апартамент най-после и живей самостоятелно!
Получих писмото ти – много се радвам че се чувстваш добре и че лечението на нервите ти в санаториума минава добре. Е, парите бяха малко множко за 4 седмици лежане и дърдорене с доктори, ама за това ще се караме като дойда да те посрещна на гарата. Само че ще се наложи да си ходим пеша до вкъщи, защото нещо ме беше яд на тебе и изтеглих всичките пари от банката, после ги пъхнах в един буркан и го зарових в мазето, а то сега е наводнено /за това после/ и не мога да стигна до буркана – та за трамвай или такси нямаме…
Иначе аз съм си много добре. Направо се изненадвам от себе си, как все по-добре мога да готвя. Вече дори няма нужда след ядене да ми изпомпват стомаха в болницата, както беше през първите два дена. Много обичам да си правя пържени картофки, само че не стават като в ресторанта – май другия път ще трябва да ги обеля предварително. Абе защо варя яйцата 2-3 часа и все не омекват. Ти май купуваш специални отнякъде. А, като споменах яйца, да ти кажа, значи тоя тефлонов тиган никаква работа не върши. Сложих да се пържат едни нищо и никакви яйца и отидох за биричка до ъгъла – е, мааалко да съм се позабавил, че срещнах Ванката и пихме по едно, ама най-много ме е нямало 40-50 минути. Като се върнах всичко се беше разтопило и станало на тефлонова палачинка, която обаче нещо не е вкусна. Иначе пожарникарите бяха доста учтиви... Като се махна пушека, се видя, че няма големи поражения, само котката вече не е бяла – и сега като ме усети, че отивам в кухнята, почва да се ежи, дере и бяга. Преди няколко дена исках да си стопля една консерва в микровълновата печка /25 минути на 1000 вата/, обаче консервата се взриви, ама направо изригна, мина като ракета през тавана на микровълновата, после и през тавана на кухнята и – баси майтапа – уцели съседа Попангелов точно, ама точно по топките /то пък за късмет точно по това време и той готвел обяда горе, че и по долни гащи моля ти се, щото му било много топло/. Пък вратичката на микровълновата, изтръгвайки се от пантите, счупи малкия телевизор, дето си го купи да си гледаш сериала докато готвиш. Ей, това ударната вълна не е шега работа.
Бе на теб случвало ли ти се е чинии да хванат мухъл. Как е възможно това само за три седмици. На мивката спокойно може да се изследват процеси на биологичното развитие на най-малко 3 вида буболечки. Но ти не се притеснявай – аз съм волеви човек и с доста труд си наложих да измия чиниите. Обаче твоя прехвален порцеланов сервиз на баба ти нищо не струва – не издържа и на 800 оборота центрифугиране в пералнята. Аз реших да икономисам ток и вода, и заедно с порцелана /вече на парчета, ама с много късмет и лепило от тях ще излезнат 1-2 чашки/ сложих и моите маратонки, отвертките и сатъра за пържоли. Обаче явно някоя от по-малките отвертки са минали през дупките на барабана и при центрифугирането са го застопорили /помниш ли тогава, когато на път за морето на магистралата включих задна скорост, нещо подобно стана и сега/ – та беше доста опасно и сатъра, излитайки от барабана, преди да се забие в стената, за малко да ме обезглави. Барабана изби стената на кухнята и сега е на двора, а пък от пералнята течеше още час и половина вода, щото не знаех къде е главния кран за спиране на водата, което обяснява наводнението в мазето.
Малко понацапах персийския килим в хола на едно място с кетчуп, сребърен лак за автомобили и маджун /за комбинацията не питай/, ама не е вярно че не излизало. С бензин всичко излиза, ама май не трябваше да пуша докато обработвам петното – сега има прогорена дупка.
А, реших да размразя хладилника и да разчистя леда в камерата. Значи с една шпакла, едно длето и чук могат направо чудеса да станат. Кьораво ледче не остана. Е, хладилника сега не изстудява, ами само топли, ама така пък ще имаме винаги топло ядене.
Вчера като се прибрах, видях че е влизал крадец. Много ме е яд за старото радио, което беше в банята и ми свиреше докато се бръсна, ама ще го преживея. Други мои работи не липсват. Ама друг път като ти казвам да си вземеш чантата с документите и банковите карти, че може да ти потрябват /нищо че отиваш в санаториум/ – да ме слушаш. Сега ще има да се разправяш и с полицията, и с банките, и с тъпи бюрократи, че и със съдилища. Щото мен пък кой дявол ме накара да сложа нотариалните актове на вилата и апартамента в същата чанта, не знам. Нали ги криехме в хладилника в оня плик, пък - както вече знаеш - хладилника го размразявах и чантата ти беше най-близо да пъхна документите... Гардеробите също са почти празни, ама за теб не е голяма загуба – нали все се оплакваше, че няма какво да облечеш.
Ох, да ти казвам ли, да не ти ли...? Aбе по-добре сега писмено, че после като си дойдеш не ми се разваля допълнително настроението. Та така: майка ти ритна камбаната. Получи удар. И защо, моля ти се. Ти знаеше ли, че тя имала любовна връзка със съседа Попангелов отгоре. И като дойде да вземе прането /аз и казах за пералнята, и че ако не изпере, ще дойда по лекясало бельо да те посрещна на гарата/, и като разбра, че той - вследствие на удара с консервата по ташаците - повече никога няма да може да си вдига оная работа, и прилоша и 10 минути по-късно вече я нямаше между живите. Аз си мислех да се обадя на бърза помощ, ама нали все пишат по вестниците, че много се бавели... те за 10 минути и без това нямаше да успеят. Погребението беше вчера, ама не можах да отида, защото нещо ме понаболяваше главата, ама ми мина, не се безпокой. Като се върнеш, може да я изкопаем и да я кремираме, както тя искаше. Пък пепелта ще сложим в един пясъчен часовник, та и тя да свърши малко полезна работа. Чакай, че се звъни на вратата...
Трябва да приключвам, че някакъв мутрест тип ми размахва нотариален акт за жилището, че от днес било негово и да не съм се правил на ударен. Ще отида да спя при Ванката, той и без това ме покани, че си бил купил нов 70-сантиметров телевизор – ще гледаме мача.
Чао и с любов
Твоето мишленце Стамат
Иначе аз съм си много добре. Направо се изненадвам от себе си, как все по-добре мога да готвя. Вече дори няма нужда след ядене да ми изпомпват стомаха в болницата, както беше през първите два дена. Много обичам да си правя пържени картофки, само че не стават като в ресторанта – май другия път ще трябва да ги обеля предварително. Абе защо варя яйцата 2-3 часа и все не омекват. Ти май купуваш специални отнякъде. А, като споменах яйца, да ти кажа, значи тоя тефлонов тиган никаква работа не върши. Сложих да се пържат едни нищо и никакви яйца и отидох за биричка до ъгъла – е, мааалко да съм се позабавил, че срещнах Ванката и пихме по едно, ама най-много ме е нямало 40-50 минути. Като се върнах всичко се беше разтопило и станало на тефлонова палачинка, която обаче нещо не е вкусна. Иначе пожарникарите бяха доста учтиви... Като се махна пушека, се видя, че няма големи поражения, само котката вече не е бяла – и сега като ме усети, че отивам в кухнята, почва да се ежи, дере и бяга. Преди няколко дена исках да си стопля една консерва в микровълновата печка /25 минути на 1000 вата/, обаче консервата се взриви, ама направо изригна, мина като ракета през тавана на микровълновата, после и през тавана на кухнята и – баси майтапа – уцели съседа Попангелов точно, ама точно по топките /то пък за късмет точно по това време и той готвел обяда горе, че и по долни гащи моля ти се, щото му било много топло/. Пък вратичката на микровълновата, изтръгвайки се от пантите, счупи малкия телевизор, дето си го купи да си гледаш сериала докато готвиш. Ей, това ударната вълна не е шега работа.
Бе на теб случвало ли ти се е чинии да хванат мухъл. Как е възможно това само за три седмици. На мивката спокойно може да се изследват процеси на биологичното развитие на най-малко 3 вида буболечки. Но ти не се притеснявай – аз съм волеви човек и с доста труд си наложих да измия чиниите. Обаче твоя прехвален порцеланов сервиз на баба ти нищо не струва – не издържа и на 800 оборота центрифугиране в пералнята. Аз реших да икономисам ток и вода, и заедно с порцелана /вече на парчета, ама с много късмет и лепило от тях ще излезнат 1-2 чашки/ сложих и моите маратонки, отвертките и сатъра за пържоли. Обаче явно някоя от по-малките отвертки са минали през дупките на барабана и при центрифугирането са го застопорили /помниш ли тогава, когато на път за морето на магистралата включих задна скорост, нещо подобно стана и сега/ – та беше доста опасно и сатъра, излитайки от барабана, преди да се забие в стената, за малко да ме обезглави. Барабана изби стената на кухнята и сега е на двора, а пък от пералнята течеше още час и половина вода, щото не знаех къде е главния кран за спиране на водата, което обяснява наводнението в мазето.
Малко понацапах персийския килим в хола на едно място с кетчуп, сребърен лак за автомобили и маджун /за комбинацията не питай/, ама не е вярно че не излизало. С бензин всичко излиза, ама май не трябваше да пуша докато обработвам петното – сега има прогорена дупка.
А, реших да размразя хладилника и да разчистя леда в камерата. Значи с една шпакла, едно длето и чук могат направо чудеса да станат. Кьораво ледче не остана. Е, хладилника сега не изстудява, ами само топли, ама така пък ще имаме винаги топло ядене.
Вчера като се прибрах, видях че е влизал крадец. Много ме е яд за старото радио, което беше в банята и ми свиреше докато се бръсна, ама ще го преживея. Други мои работи не липсват. Ама друг път като ти казвам да си вземеш чантата с документите и банковите карти, че може да ти потрябват /нищо че отиваш в санаториум/ – да ме слушаш. Сега ще има да се разправяш и с полицията, и с банките, и с тъпи бюрократи, че и със съдилища. Щото мен пък кой дявол ме накара да сложа нотариалните актове на вилата и апартамента в същата чанта, не знам. Нали ги криехме в хладилника в оня плик, пък - както вече знаеш - хладилника го размразявах и чантата ти беше най-близо да пъхна документите... Гардеробите също са почти празни, ама за теб не е голяма загуба – нали все се оплакваше, че няма какво да облечеш.
Ох, да ти казвам ли, да не ти ли...? Aбе по-добре сега писмено, че после като си дойдеш не ми се разваля допълнително настроението. Та така: майка ти ритна камбаната. Получи удар. И защо, моля ти се. Ти знаеше ли, че тя имала любовна връзка със съседа Попангелов отгоре. И като дойде да вземе прането /аз и казах за пералнята, и че ако не изпере, ще дойда по лекясало бельо да те посрещна на гарата/, и като разбра, че той - вследствие на удара с консервата по ташаците - повече никога няма да може да си вдига оная работа, и прилоша и 10 минути по-късно вече я нямаше между живите. Аз си мислех да се обадя на бърза помощ, ама нали все пишат по вестниците, че много се бавели... те за 10 минути и без това нямаше да успеят. Погребението беше вчера, ама не можах да отида, защото нещо ме понаболяваше главата, ама ми мина, не се безпокой. Като се върнеш, може да я изкопаем и да я кремираме, както тя искаше. Пък пепелта ще сложим в един пясъчен часовник, та и тя да свърши малко полезна работа. Чакай, че се звъни на вратата...
Трябва да приключвам, че някакъв мутрест тип ми размахва нотариален акт за жилището, че от днес било негово и да не съм се правил на ударен. Ще отида да спя при Ванката, той и без това ме покани, че си бил купил нов 70-сантиметров телевизор – ще гледаме мача.
Чао и с любов
Твоето мишленце Стамат
Една тъща отишла на море за две седмици.
Прибрала се в къщи с една торба пари. Дъщеря и е попитала откъде е взела такава огромна сума.
Жената отговорила:
- Ами преспах с разни мъже!
Зетят спрял да гледа любимото си телевизионно предаване и ехидно забелязал:
- Кой? Ти ли преспа с мъже?
Аз на тебе повече от два лева няма да ти дам.
Тъщата отговорила:
- Ама аз повече от два лева не съм и вземала!
Прибрала се в къщи с една торба пари. Дъщеря и е попитала откъде е взела такава огромна сума.
Жената отговорила:
- Ами преспах с разни мъже!
Зетят спрял да гледа любимото си телевизионно предаване и ехидно забелязал:
- Кой? Ти ли преспа с мъже?
Аз на тебе повече от два лева няма да ти дам.
Тъщата отговорила:
- Ама аз повече от два лева не съм и вземала!
Двама си говорят:
- Тъщата ми повече не иска да ходи в зоопарка!
- Защо?
- Като ходихме последния път маймуните почнаха да й хвърлят банани и орехи...
- Тъщата ми повече не иска да ходи в зоопарка!
- Защо?
- Като ходихме последния път маймуните почнаха да й хвърлят банани и орехи...
Бойнг 747 се разбил на един остров, населен с канибали. При разбиването оцелели четири човека: два пилота, един техник и една стюардеса.
Намерили ги канибалите и ги завели при вожда. Погледнал вождът първия пилот и казал:
- Ти - варен!
Погледнал втория пилот и отсякъл:
- Ти - пържен!
За техника казал:
- Ти - печен!
После казал за стюардесата:
- Ти ше се ожениш за мене!
Отстрани го побутнал малкият му син:
- Тате, ами мама?
- Майка ти - със зеле!
Намерили ги канибалите и ги завели при вожда. Погледнал вождът първия пилот и казал:
- Ти - варен!
Погледнал втория пилот и отсякъл:
- Ти - пържен!
За техника казал:
- Ти - печен!
После казал за стюардесата:
- Ти ше се ожениш за мене!
Отстрани го побутнал малкият му син:
- Тате, ами мама?
- Майка ти - със зеле!
По време на сухия режим мъж седи в бараката и вари ракия. Гледа, по едно време, водата се нагряла много и отива до кладенеца за студена. Връща се, а в бараката седят двама милиционери, усмихват се иронично и говорят:
- Е, сядай и пиши обяснения!
- И какво да пиша?
- Всичко, както си е било, така го пиши!
Сяда човекът, пише и предава листа.
- К`во си написал бе, идиот такъв?
- Както си беше, така и го написах: "Отивам за вода до кладенеца, връщам се, а в бараката двама милиционери, седят и варят ракия".
- Е, сядай и пиши обяснения!
- И какво да пиша?
- Всичко, както си е било, така го пиши!
Сяда човекът, пише и предава листа.
- К`во си написал бе, идиот такъв?
- Както си беше, така и го написах: "Отивам за вода до кладенеца, връщам се, а в бараката двама милиционери, седят и варят ракия".
Откъде идват децата (Cyberpunk edition)
Действието се развива в наши дни. Момченце пита баща си:
- Тате, а аз откъде съм се взел?
- Е, добре, рано или късно все щяхме да стигнем до този въпрос, така че - слушай. Твоят татко (т.е. аз) се запозна с твоята майка в чата. После мама и татко се срещнаха в един Интернет-клуб и там на мама изведнъж й се прииска да направи няколко DOWNLOAD-а с татковия ти JOYSTICK. След това, когато татко ти вече беше готов да UPLOAD-ва, изведнъж забелязахме, че нямаме инсталиран FIREWALL, но за съжаление вече беше прекалено късно да се натискат CANCEL или ESC, а пък диалогът "Are you sure you want to start the download?" го бяхме изключили още преди това в TOOLS|OPTIONS. Антивирусната програма на мама не беше UPDATE-вана отдавна и затова не забелязахме, че заедно с DOWNLOAD-а сме заразили мама с W32.Blaster.Worm. Накратко натиснахме бутона ENTER и на мама и се показа един диалог "Download started. 9 months left."
Действието се развива в наши дни. Момченце пита баща си:
- Тате, а аз откъде съм се взел?
- Е, добре, рано или късно все щяхме да стигнем до този въпрос, така че - слушай. Твоят татко (т.е. аз) се запозна с твоята майка в чата. После мама и татко се срещнаха в един Интернет-клуб и там на мама изведнъж й се прииска да направи няколко DOWNLOAD-а с татковия ти JOYSTICK. След това, когато татко ти вече беше готов да UPLOAD-ва, изведнъж забелязахме, че нямаме инсталиран FIREWALL, но за съжаление вече беше прекалено късно да се натискат CANCEL или ESC, а пък диалогът "Are you sure you want to start the download?" го бяхме изключили още преди това в TOOLS|OPTIONS. Антивирусната програма на мама не беше UPDATE-вана отдавна и затова не забелязахме, че заедно с DOWNLOAD-а сме заразили мама с W32.Blaster.Worm. Накратко натиснахме бутона ENTER и на мама и се показа един диалог "Download started. 9 months left."
Мили ми дядо Коледа,
Подаръци не ща, всичко си имам и съм на топло, само джакузито малко ми липсва, но ще го преживея (ако е рекъл Господ!). Пиша ти, защото единствено ти можеш да ми помогнеш. Две писма писах вече до аверите, ама помощ - йок! Искам само да питаш Р.Овч. що се скътава и се прави на овчарче пред медиите? Толкова много съм помагал на него и на другарите му. И на Краси Георгиев кажи същото. И да си стегне малко хората в прокуратурата - гледат ме като някакъв престъпник!
Кажи също така на ченгетата, дето преправиха второто ми писмо, че така не се прави. Не е приятелско, т.е. - другарско. По-точно - другарско е, а не приятелско! Взех вече да се обърквам, ама сигурно е от парното - надули са го, като че ли е без пари. А колко пари носи, еееех...
С поздрави,
твой Вальо
П.П. Пази писмото да не попадне в медиите, че пак ще ме гледат подозрително прокурорчетата. Всъщност - все едно, те и без това не обръщат много, много внимание на писмата ми.
Подаръци не ща, всичко си имам и съм на топло, само джакузито малко ми липсва, но ще го преживея (ако е рекъл Господ!). Пиша ти, защото единствено ти можеш да ми помогнеш. Две писма писах вече до аверите, ама помощ - йок! Искам само да питаш Р.Овч. що се скътава и се прави на овчарче пред медиите? Толкова много съм помагал на него и на другарите му. И на Краси Георгиев кажи същото. И да си стегне малко хората в прокуратурата - гледат ме като някакъв престъпник!
Кажи също така на ченгетата, дето преправиха второто ми писмо, че така не се прави. Не е приятелско, т.е. - другарско. По-точно - другарско е, а не приятелско! Взех вече да се обърквам, ама сигурно е от парното - надули са го, като че ли е без пари. А колко пари носи, еееех...
С поздрави,
твой Вальо
П.П. Пази писмото да не попадне в медиите, че пак ще ме гледат подозрително прокурорчетата. Всъщност - все едно, те и без това не обръщат много, много внимание на писмата ми.
Баща стои пред родилното и чака нетърпеливо доктора с радостната новина...
След 5 мин. доктора излиза и съобщава на бащата:
- Роди ви се момченце!
А бащата възкликва:
- Ей, знаех си че от жената ще излезе човек...
След 5 мин. доктора излиза и съобщава на бащата:
- Роди ви се момченце!
А бащата възкликва:
- Ей, знаех си че от жената ще излезе човек...
Баба и дядо празнуват 80 годишнината на дядото. Бабата казва:
- Сега ще ти изпълня едно желание, което ти е липсвало през времето от което сме заедно.
- Направи ми една свирка - отговаря дядото, и продължава - А сега и аз ще ти изпълня едно желание, което ти е липсвало през времето от което сме заедно, след като ти изпълни моето.
А бабата отговаря:
- Целуни ме!!!
- Сега ще ти изпълня едно желание, което ти е липсвало през времето от което сме заедно.
- Направи ми една свирка - отговаря дядото, и продължава - А сега и аз ще ти изпълня едно желание, което ти е липсвало през времето от което сме заедно, след като ти изпълни моето.
А бабата отговаря:
- Целуни ме!!!
Семейството на английски лорд сяда до обядва. Осем човека сядат на масата и чакат най-малкия син на лорда, Роберт да слезе за обяд. Всички преглъщат, но никой не нарушава традицията и не започва да се храни.
Най-накрая в стаята се втурва момченце и със смутолевени извинения заема мястото си.
Лордът отбелязва с леден глас:
- Роберт, днес ти си позволи да закъснееш за обяд. За наказание няма да ти бъде сервирана любимата ти гъбена каша...
...След два дни... От дома тръгва погребална процесия с осем ковчега.
След тях тъжно върви малкия Роберт...
Най-накрая в стаята се втурва момченце и със смутолевени извинения заема мястото си.
Лордът отбелязва с леден глас:
- Роберт, днес ти си позволи да закъснееш за обяд. За наказание няма да ти бъде сервирана любимата ти гъбена каша...
...След два дни... От дома тръгва погребална процесия с осем ковчега.
След тях тъжно върви малкия Роберт...
Мъж пита жена си:
- Къде беше?
- На курс.
- Това "с" за благозвучие ли го слагаш?
- Не, за множествено число.
- Къде беше?
- На курс.
- Това "с" за благозвучие ли го слагаш?
- Не, за множествено число.
Семейна двойка се подготвя за честване на сребърната си сватба.
- Ще заколя пуйка - казва тя.
- Защо да страда невинното животно? - пита мъжът. - По добре да заколим братовчедка ти, която ни запозна.
- Ще заколя пуйка - казва тя.
- Защо да страда невинното животно? - пита мъжът. - По добре да заколим братовчедка ти, която ни запозна.