Баща дава наставления на сина си:
- И запомни завинаги: никога не трябва да се мисли лошо за другите хора!
- Защо?
- За тях въобще не си струва да се мисли...
- И запомни завинаги: никога не трябва да се мисли лошо за другите хора!
- Защо?
- За тях въобще не си струва да се мисли...
Моята жена е прелестна! Господи, благодаря ти за нея.
Тя е небесно създание, тя е добра, нежна, красива.
Ако опитам да кажа нещо друго - тя...ще ми откъсне главата!
Тя е небесно създание, тя е добра, нежна, красива.
Ако опитам да кажа нещо друго - тя...ще ми откъсне главата!
- Маменце, аз никога няма да ви напусна теб и тате!
- Не смей така да заплашваш родителите си!
- Не смей така да заплашваш родителите си!
Според прогнозите на ООН, населението на Земята към 2100 година ще се състои от 12 милиарда китайци.
- Както почне сутринта по телевизията аеробиката, моя мъж скача от леглото.
- Толкова е увлечен по аеробика на тези години?
- Не, той даже не прави никакви упражнения, а гледа през прозореца, как прави упражненията полуголата млада съседка.
- Толкова е увлечен по аеробика на тези години?
- Не, той даже не прави никакви упражнения, а гледа през прозореца, как прави упражненията полуголата млада съседка.
Тя:
- А ще ме обичаш ли, когато се оженим?
Той:
- Мисля, че да - винаги съм имал силно влечение към омъжени жени!
- А ще ме обичаш ли, когато се оженим?
Той:
- Мисля, че да - винаги съм имал силно влечение към омъжени жени!
И живяха дълго и щастливо.
А после се срещнаха.
А после се срещнаха.
Червената шапчица, А. и Б. Стругацки
- Е, така нещата ще тръгнат по-бързо, - каза Редхът. - Гала! - изкрещя той към кухнята. - Дълго ли още ще ни мориш от глад?… Заради тебе се старае, - обясни той по-тихо на Хънстман. Сто процента, сега приготвя любимите ти питчици, с мидички, отдавна ги пази тя, видях я… А как са работите в Забранената Гора? Нещо новичко? Казват, сега там всички пътечки и храстчета са ви означени, автоматчета, дето им ги пробутваш, щъкат ли щъкат, ама полза - никаква…
Хънтсман се хвана да разправя за неразбориите с фактурите и докато говореше, до него неусетно приседнаха Шапчицата и Вълка. Шапчицата постоя, после сложи на масата бледите си ръчички и изведнъж, със съвършено детско движение, но без да променя застиналата маска на неподправен ужас на лицето си, се облегна на рамото на Вълка. Той не помръдна. Устата му, с бездънното гърло зад нея си стоеше все така отворена, а зъбите и провесения език блестяха, отразявайки светлината на голата крушка над тях. Хънтсман, продължавайки да бъбри, си помисли, гледайки тези невероятни творения на Забранената Гора: "Господи, какво ОЩЕ?" Какво още трябва да се появи оттам, за да се освестим? Малко ли ни е ТОВА? …О, да, той знаеше, че е малко? Знаеше, че милиарди и милиарди не знаят нищо или нищо не искат да знаят, а ако узнаят, то ще се почудят десетина минути, ще се ужасят и… ще претръпнат. И всичко ще си бъде пак същото?
- Какво си ги зяпнал? - приглушено попита Редхът. - Не се безпокой, нещо няма да й направи. Не и сега. Навярно ще разказват приказката довечера, ама тя ще е като нова 15-20 минути след като свършат, и той също, и бабата - ти нея не я познаваш? И даже ще са по-здрави отпреди, нали това го доказаха миналата година…
- Да, знам, - отвърна Хънтсман и пресуши чашата си на един дъх.
Влезе Гала и остави на масата чинийка питки за него. После приседна и майчински привлече Шапчицата в скута си. Вълкът направи крачка напред и се сви в краката й, изолирайки я от търговеца. После близна леко Гала по глезена.
- Е, момчета, - каза възхитено Редхът, - сега вече веселбата ще потръгне!…
- Е, така нещата ще тръгнат по-бързо, - каза Редхът. - Гала! - изкрещя той към кухнята. - Дълго ли още ще ни мориш от глад?… Заради тебе се старае, - обясни той по-тихо на Хънстман. Сто процента, сега приготвя любимите ти питчици, с мидички, отдавна ги пази тя, видях я… А как са работите в Забранената Гора? Нещо новичко? Казват, сега там всички пътечки и храстчета са ви означени, автоматчета, дето им ги пробутваш, щъкат ли щъкат, ама полза - никаква…
Хънтсман се хвана да разправя за неразбориите с фактурите и докато говореше, до него неусетно приседнаха Шапчицата и Вълка. Шапчицата постоя, после сложи на масата бледите си ръчички и изведнъж, със съвършено детско движение, но без да променя застиналата маска на неподправен ужас на лицето си, се облегна на рамото на Вълка. Той не помръдна. Устата му, с бездънното гърло зад нея си стоеше все така отворена, а зъбите и провесения език блестяха, отразявайки светлината на голата крушка над тях. Хънтсман, продължавайки да бъбри, си помисли, гледайки тези невероятни творения на Забранената Гора: "Господи, какво ОЩЕ?" Какво още трябва да се появи оттам, за да се освестим? Малко ли ни е ТОВА? …О, да, той знаеше, че е малко? Знаеше, че милиарди и милиарди не знаят нищо или нищо не искат да знаят, а ако узнаят, то ще се почудят десетина минути, ще се ужасят и… ще претръпнат. И всичко ще си бъде пак същото?
- Какво си ги зяпнал? - приглушено попита Редхът. - Не се безпокой, нещо няма да й направи. Не и сега. Навярно ще разказват приказката довечера, ама тя ще е като нова 15-20 минути след като свършат, и той също, и бабата - ти нея не я познаваш? И даже ще са по-здрави отпреди, нали това го доказаха миналата година…
- Да, знам, - отвърна Хънтсман и пресуши чашата си на един дъх.
Влезе Гала и остави на масата чинийка питки за него. После приседна и майчински привлече Шапчицата в скута си. Вълкът направи крачка напред и се сви в краката й, изолирайки я от търговеца. После близна леко Гала по глезена.
- Е, момчета, - каза възхитено Редхът, - сега вече веселбата ще потръгне!…
Мили Дядо Коледа, моля те, направи така, че мама и татко пак да се обичат един друг.
И нека да бъде малко по-разнообразно, че умирам от скука.
И нека да бъде малко по-разнообразно, че умирам от скука.
Червената шапчица, разказана от анонимен тинейджър:
Абе, копеле, к"во да ти кажа, значи дъртата на Червената шапчица я ръга да ходи при баба си, дето живеела насред гората, та да й носи ня"кви кроасани и тем подобни глупости. Значи, копеле, отива мацката, Червената шапчица де, към гората и там я скива вълкът, звяр значи, изверг! Изрода я пита:
- Абе, ти къде си тръгнала ма?
А оная му вика:
- Отивам да вида некролога, щото чакам да хвърли топа всеки момент, та да й взема гарсониерата. Носа й тук няк"во ядене.
А вълкът:
- Добре си тръгнала към дъртата, прати й много поздрави от мен.
- Шъ й пратя, ако не взема да забравя.
И си продължила мадамата към съборетината на дъртата. Ама вълка в това време си вика: "Абе, що не взема да мина напряко и изям дъртофелника, а после шъ вида к"во да права с оная пичка".
И засилил се мутанта, стигнал пръв, потропал на вратата и некролога отвътре му вика:
- Къв си ти, бе?
А вълкът си направил педерастки гласа и й вика:
- Аз съм, ма! Червената шапчица. Отваряй щото брадясах, докато те чакам!
Тогава пенсията му отворила и оня я лапнал от раз, баш като Зуза от петдесет и първи блок, само дето оная не лапа дъртаци. Значи, копеле, лапнал я вълка, взел че й облякъл нощницата и й легнал в леглото. Абе, извратен, ама после ще ти разказвам. Лежи изрода и чака да дойде Червената шапчица. По едно време се хлопа на вратата.
- Влизай - вика оня.
И к"во гледа-оная пичка, Червената шапчица влиза и сяда до леглото. И почва да го разпитва. Що му били такива големи очите, що са му такива големи ушите. Да ти кажа, бабека бил толкова грозен, та Червената шапчица въобще не познала вълка. И по едно време пичката пита изрода:
- Абе, бабек, що са ти такива големи зъбите?
А вълка не се сдържал и й вика:
- За да тъ изям, твойта мама!
И я изял. Ама лафа не свършва до тук, щото по едно време дошъл един ловец в къщата на бабата. Тоя явно й е бил няк"во гадже и дошъл да я наръби, ама като видял вълка с пълен корем извадил мозберга, от ония дванайсет и седем милиметровите, и му теглил куршума. Извадил после чикията и му резнал корема, а оттам взели че излезли дъртофелника и оная пичка, Червената шапчица. Та затова ти разправям за Зуза и лапането на вълка.
Абе, копеле, к"во да ти кажа, значи дъртата на Червената шапчица я ръга да ходи при баба си, дето живеела насред гората, та да й носи ня"кви кроасани и тем подобни глупости. Значи, копеле, отива мацката, Червената шапчица де, към гората и там я скива вълкът, звяр значи, изверг! Изрода я пита:
- Абе, ти къде си тръгнала ма?
А оная му вика:
- Отивам да вида некролога, щото чакам да хвърли топа всеки момент, та да й взема гарсониерата. Носа й тук няк"во ядене.
А вълкът:
- Добре си тръгнала към дъртата, прати й много поздрави от мен.
- Шъ й пратя, ако не взема да забравя.
И си продължила мадамата към съборетината на дъртата. Ама вълка в това време си вика: "Абе, що не взема да мина напряко и изям дъртофелника, а после шъ вида к"во да права с оная пичка".
И засилил се мутанта, стигнал пръв, потропал на вратата и некролога отвътре му вика:
- Къв си ти, бе?
А вълкът си направил педерастки гласа и й вика:
- Аз съм, ма! Червената шапчица. Отваряй щото брадясах, докато те чакам!
Тогава пенсията му отворила и оня я лапнал от раз, баш като Зуза от петдесет и първи блок, само дето оная не лапа дъртаци. Значи, копеле, лапнал я вълка, взел че й облякъл нощницата и й легнал в леглото. Абе, извратен, ама после ще ти разказвам. Лежи изрода и чака да дойде Червената шапчица. По едно време се хлопа на вратата.
- Влизай - вика оня.
И к"во гледа-оная пичка, Червената шапчица влиза и сяда до леглото. И почва да го разпитва. Що му били такива големи очите, що са му такива големи ушите. Да ти кажа, бабека бил толкова грозен, та Червената шапчица въобще не познала вълка. И по едно време пичката пита изрода:
- Абе, бабек, що са ти такива големи зъбите?
А вълка не се сдържал и й вика:
- За да тъ изям, твойта мама!
И я изял. Ама лафа не свършва до тук, щото по едно време дошъл един ловец в къщата на бабата. Тоя явно й е бил няк"во гадже и дошъл да я наръби, ама като видял вълка с пълен корем извадил мозберга, от ония дванайсет и седем милиметровите, и му теглил куршума. Извадил после чикията и му резнал корема, а оттам взели че излезли дъртофелника и оная пичка, Червената шапчица. Та затова ти разправям за Зуза и лапането на вълка.
1 декември, понеделник
06:30, Лапландия
Мразя дечица! Те са гадни. И сополиви. И мрънкат. И не са много вкусни. Освен това са се наговорили да пращат гадните си поръчения за безмислени подаръци наведнъж. Е, после как няма да нося очила. Не, аз как няма да нося очила питам! Мамицата им и дечица! Отивам да чета писмата им. Е, някои от тях. С други джуджетата ще накладат огън. На пепелчица ще станат. И после ще има ли подаръчета? Ами няма да има, ха-ха-ха-ха!
22:30, Лапландия
Оказва се, че писмата могат да служат не само за подпалки. Стават и за бърсалки, особено когато Снежанка я хване разстройството, хо-хо-хо! Лека нощ!
6 декември, петък
08:30, Лапландия
Мразя шести декември! Сички са се разпяли "Санта Клаус, та Санта Клаус". Много тъпо. Сякаш някой има нужда от цялото това грачене! Голям празник, няма що! Да пукнат всички дано! Смърт! Смъ-ъ-ърт! Смъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-рт!
7 декември, събота
08:30, Лапландия
Днес Снежанка е в цикъл и е много крива. Това не е хубаво. Но от друга страна не е и лошо. Защото кръв ще се лее, кръъъъв!
8 декември, неделя
12:30, Лапландия
Днес е почивен ден. За мен. Джуджетата ще работят. Нека им. Няма само да ги хрантутя, я! И да си играя с тях, ако мога така да се изразя, а аз мога. Особено Хаяско е такова бон-бон-че. А пък и Снежанка е в цикъл… я да си го повикам аз тука…
20:30, Лапландия
Днес беше хубав ден! Днес беше много хубав ден! Много, много хубав ден!
(Из дневника на Хаяско, джуджето - 8 декември, неделя, работен ден- "12:35- 20:25- Боли, болиииии!"
9 декември, понеделник
06:30, Лапландия
Да иба, започва работната седмица, да иба, мамка му, чумата да ги тръшне тия дечица, пъпки да им избият дано, циреи по дупенцата им да изкочат, косичките им да опадат, празници да не видят, да иба, мамка му, да иба…
(следва трудноизложима игра на думи, която не можем да публикуваме поради нецензурното й съдържание, а ние си имаме задръжки, все пак- бел. ред)
22:30. Лапландия
…човек не може бял ден да види, че и дневникът ми свърши и ще трябва да си правя нов, да иба, мамка му, да иба!
12 декември, четвъртък
16:30, Лапландия
Днес почина Рудолф, северният елен. На всички много ни е мъчно, сълзите се стичат по червените ми бузи, Снежанка припадна, а джуджетата неспирно плачат и си блъскат главите в стената и малките им сополчета и лигички се стичат в снега. Но пък поне ще има месце за печене.
17 декември, сряда
19:30, Лапландия
Днес получих много трогателно писмо и реших да си го запиша в новия дневник. "Мили дядо Коледа, аз съм сам-саминко и си нямам никого (то много трудно да се сетиш, че като си саминко си нямаш никого - бел. на дядо Коледа). Искам само да ми донесеш едни ботушки, защото ми е много студено на крачетата през зимата. Ще ги чакам на Бъдни вечер или на Коледа в контейнер № 114 в Сибир. Ще ми ги донесеш, нали?". Наистина много трогателно… колко жалко, че няма да получи ботушки. Мързи ме да ходя там.
18 декември, четвъртък
11:30, Лапландия
Днес потеглям по гадния бял свят, за да раздам гадните подаръци и да се напия. Понеже Рудолф вече е изяден, шейната ще тегли Снежанка, защото е голяма курва и трябва да бъде наказана. Трябваше да тръгнем още на 11-ти, но отложихме пътуването, без много-много обяснения.
19-23 декември, петък-вторник
по света
Мразя път, мразя път, мразя път… за повече подробности виж девника ми от девети декември, понеделник.
24 декември, Бъдни вечер, в кръчмата
Пости ли… пости? Ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха!
25 декември, Коледа
Лай-ла-ля, ля-ля-ля-ля! Ти мене улажауаш ли ме, да иба? Червено вино снооооооооощи пих.. лайлаля!
06:30, Лапландия
Мразя дечица! Те са гадни. И сополиви. И мрънкат. И не са много вкусни. Освен това са се наговорили да пращат гадните си поръчения за безмислени подаръци наведнъж. Е, после как няма да нося очила. Не, аз как няма да нося очила питам! Мамицата им и дечица! Отивам да чета писмата им. Е, някои от тях. С други джуджетата ще накладат огън. На пепелчица ще станат. И после ще има ли подаръчета? Ами няма да има, ха-ха-ха-ха!
22:30, Лапландия
Оказва се, че писмата могат да служат не само за подпалки. Стават и за бърсалки, особено когато Снежанка я хване разстройството, хо-хо-хо! Лека нощ!
6 декември, петък
08:30, Лапландия
Мразя шести декември! Сички са се разпяли "Санта Клаус, та Санта Клаус". Много тъпо. Сякаш някой има нужда от цялото това грачене! Голям празник, няма що! Да пукнат всички дано! Смърт! Смъ-ъ-ърт! Смъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-рт!
7 декември, събота
08:30, Лапландия
Днес Снежанка е в цикъл и е много крива. Това не е хубаво. Но от друга страна не е и лошо. Защото кръв ще се лее, кръъъъв!
8 декември, неделя
12:30, Лапландия
Днес е почивен ден. За мен. Джуджетата ще работят. Нека им. Няма само да ги хрантутя, я! И да си играя с тях, ако мога така да се изразя, а аз мога. Особено Хаяско е такова бон-бон-че. А пък и Снежанка е в цикъл… я да си го повикам аз тука…
20:30, Лапландия
Днес беше хубав ден! Днес беше много хубав ден! Много, много хубав ден!
(Из дневника на Хаяско, джуджето - 8 декември, неделя, работен ден- "12:35- 20:25- Боли, болиииии!"
9 декември, понеделник
06:30, Лапландия
Да иба, започва работната седмица, да иба, мамка му, чумата да ги тръшне тия дечица, пъпки да им избият дано, циреи по дупенцата им да изкочат, косичките им да опадат, празници да не видят, да иба, мамка му, да иба…
(следва трудноизложима игра на думи, която не можем да публикуваме поради нецензурното й съдържание, а ние си имаме задръжки, все пак- бел. ред)
22:30. Лапландия
…човек не може бял ден да види, че и дневникът ми свърши и ще трябва да си правя нов, да иба, мамка му, да иба!
12 декември, четвъртък
16:30, Лапландия
Днес почина Рудолф, северният елен. На всички много ни е мъчно, сълзите се стичат по червените ми бузи, Снежанка припадна, а джуджетата неспирно плачат и си блъскат главите в стената и малките им сополчета и лигички се стичат в снега. Но пък поне ще има месце за печене.
17 декември, сряда
19:30, Лапландия
Днес получих много трогателно писмо и реших да си го запиша в новия дневник. "Мили дядо Коледа, аз съм сам-саминко и си нямам никого (то много трудно да се сетиш, че като си саминко си нямаш никого - бел. на дядо Коледа). Искам само да ми донесеш едни ботушки, защото ми е много студено на крачетата през зимата. Ще ги чакам на Бъдни вечер или на Коледа в контейнер № 114 в Сибир. Ще ми ги донесеш, нали?". Наистина много трогателно… колко жалко, че няма да получи ботушки. Мързи ме да ходя там.
18 декември, четвъртък
11:30, Лапландия
Днес потеглям по гадния бял свят, за да раздам гадните подаръци и да се напия. Понеже Рудолф вече е изяден, шейната ще тегли Снежанка, защото е голяма курва и трябва да бъде наказана. Трябваше да тръгнем още на 11-ти, но отложихме пътуването, без много-много обяснения.
19-23 декември, петък-вторник
по света
Мразя път, мразя път, мразя път… за повече подробности виж девника ми от девети декември, понеделник.
24 декември, Бъдни вечер, в кръчмата
Пости ли… пости? Ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха!
25 декември, Коледа
Лай-ла-ля, ля-ля-ля-ля! Ти мене улажауаш ли ме, да иба? Червено вино снооооооооощи пих.. лайлаля!
Червената шапчица - доклад на майор Петковски от мотострелковия полк в Елхово
Майката на Червената шапчица й възложила задача да проникне в тила на вълка нанасяйки му изпреварващо доставяне на продоволствие и запасни части и прибори на бабата на редник Червена шапчица. Червената шапчица се отправя към изпълнение на задачата, когато бива засечена от визуално наблюдателен и оповестителен пост на вълка. След кратка размяна на шифровани съобщения вълкът успява да узнае възложената задача на Червената шапчица. Той предприема ответни действия изразени в ускорено придвижване към кота 322 - домът на бабата. В резултат бабата е поставена в обкръжение и принудена да се предаде. Вълкът изконсумирва бабата и използва униформата й като камуфлаж, за да привлече в близост до разположените около кота 322 огневи точки с цел да порази и/или унищожи Червената шапчица. В това време ударното съединение на Червената шапчица, неподозиращо замаскиралия се противник, се доближава на пределно близка дистанция до него. Червената шапчица се опитва да се свърже с него и започва размяната на позивни, през което време тя е нападната изненадващо и унищожена. Загубите вече възлизат на баба-един брой и Червена шапчица-един брой и двете използвани като тилово осигуряване на продоволствени ресурси (изконсумирани).
Но по липсата на съобщения намиращата се наблизо войскова единица Ловец предприема операция, наречена с кодовото име "Разпори и извади", чиито цели са:
Първо: Унищожаване на вражеското съединение "Вълк";
Второ: Спасяване на подразделенията "Баба" и "Червена шапчица";
Ловец е подкрепена с допълнително доставени двеста и десет милиметрови гаубици, както и от специализирана рота за рязане и пробождане. Операцията е успешна, главно поради занижената бдителност и бойна подготовка на вълка. И двете цели са изпълнени с минимални загуби.
За проявена небрежност по време на изпълнение на бойна задача бабата и Червената шапчица са наказани съответно с по пет и десет денонощия арест.
Майката на Червената шапчица й възложила задача да проникне в тила на вълка нанасяйки му изпреварващо доставяне на продоволствие и запасни части и прибори на бабата на редник Червена шапчица. Червената шапчица се отправя към изпълнение на задачата, когато бива засечена от визуално наблюдателен и оповестителен пост на вълка. След кратка размяна на шифровани съобщения вълкът успява да узнае възложената задача на Червената шапчица. Той предприема ответни действия изразени в ускорено придвижване към кота 322 - домът на бабата. В резултат бабата е поставена в обкръжение и принудена да се предаде. Вълкът изконсумирва бабата и използва униформата й като камуфлаж, за да привлече в близост до разположените около кота 322 огневи точки с цел да порази и/или унищожи Червената шапчица. В това време ударното съединение на Червената шапчица, неподозиращо замаскиралия се противник, се доближава на пределно близка дистанция до него. Червената шапчица се опитва да се свърже с него и започва размяната на позивни, през което време тя е нападната изненадващо и унищожена. Загубите вече възлизат на баба-един брой и Червена шапчица-един брой и двете използвани като тилово осигуряване на продоволствени ресурси (изконсумирани).
Но по липсата на съобщения намиращата се наблизо войскова единица Ловец предприема операция, наречена с кодовото име "Разпори и извади", чиито цели са:
Първо: Унищожаване на вражеското съединение "Вълк";
Второ: Спасяване на подразделенията "Баба" и "Червена шапчица";
Ловец е подкрепена с допълнително доставени двеста и десет милиметрови гаубици, както и от специализирана рота за рязане и пробождане. Операцията е успешна, главно поради занижената бдителност и бойна подготовка на вълка. И двете цели са изпълнени с минимални загуби.
За проявена небрежност по време на изпълнение на бойна задача бабата и Червената шапчица са наказани съответно с по пет и десет денонощия арест.
Двама обратни си говорят след Нова година:
- Ау, миличък, ако знаеш какво ми се случи оня ден… Звъни се на вратата и там един такъв хубав мъж - с едни розовки бузки, един такъв закръгленичък, с една брада…
- А как беше облечен?
- С едни секси червени дрешки… И една торбичка на рамо.
- Ама това е бил Дядо Мраз!
- Аха, значи затова беше толкова хладен към мен отначало…
- Ау, миличък, ако знаеш какво ми се случи оня ден… Звъни се на вратата и там един такъв хубав мъж - с едни розовки бузки, един такъв закръгленичък, с една брада…
- А как беше облечен?
- С едни секси червени дрешки… И една торбичка на рамо.
- Ама това е бил Дядо Мраз!
- Аха, значи затова беше толкова хладен към мен отначало…
Мъж се моли в колата си:
- Мили боже, накарай го да спадне, за да се измъкна от "Трабант"-a!
- Мили боже, накарай го да спадне, за да се измъкна от "Трабант"-a!
Зет завел болната си тъща на лекар. След като тъщата излязла от кабинета, зетят влязъл да се поинтересува за здравето й.
- Докторе, има ли надежда?
- Няма синко, няма... - въздъхнал лекарят - това е само настинка!
- Докторе, има ли надежда?
- Няма синко, няма... - въздъхнал лекарят - това е само настинка!
Случаен минувач минал покрай внушителна погребална процесия от няколко хиляди души, а за ковчега бил завързан козел. Възмутен той попитал:
- Как може такова нещо? Да вържете козел за ковчега на покойника! Това е кощунство!
- Шшшшт! Погребваме тъщата - казал затя.
- Е и тъщата да е! Това е нелепо! - казал минувача.
- Козела я блъсна в кладенеца и така се спомина!
Възмутен минувача продължил по пътя си, но след малко се върнал и попитал:
- А този козел можете ли да ми го дадете на заем?
Тогава друг от опечалените му казал:
- Нареди се на опашката...
- Как може такова нещо? Да вържете козел за ковчега на покойника! Това е кощунство!
- Шшшшт! Погребваме тъщата - казал затя.
- Е и тъщата да е! Това е нелепо! - казал минувача.
- Козела я блъсна в кладенеца и така се спомина!
Възмутен минувача продължил по пътя си, но след малко се върнал и попитал:
- А този козел можете ли да ми го дадете на заем?
Тогава друг от опечалените му казал:
- Нареди се на опашката...
Мъж и жена гледат по телевизията филм на ужасите. Внезапно на екрана се появява нещо ужасно.
Жената:
- Ох, мамо...
Мъжът:
- Какво, тъщата?! Е да, прилича малко...
Жената:
- Ох, мамо...
Мъжът:
- Какво, тъщата?! Е да, прилича малко...
Върви милиционер и гледа пред него един чете "Работническо дело" и псува:
- Да еба таз шибана държава!
Милиционера го арестува и води при началника като си мисли да "набере точки". Началникът му пита гражданина:
- Ти защо псуваш държавата бе?
- Как да не ги псувам, виж какво правят тези американци във Виетнам. Началника доволен от отговора, вика подчинения:
- Ти защо не си разбрал за коя държава псува, а ми го водиш да ми губиш времето? Три дена арест!
Излизат гражданина и милиционера и последния мърмори:
- Е каква стана тя, аз те водех теб да те арестуват, а аз ще седя в ареста. Гражданинът:
- А аз като ти казвах "да еба таз шибана държава", ти не ми вярваше.
- Да еба таз шибана държава!
Милиционера го арестува и води при началника като си мисли да "набере точки". Началникът му пита гражданина:
- Ти защо псуваш държавата бе?
- Как да не ги псувам, виж какво правят тези американци във Виетнам. Началника доволен от отговора, вика подчинения:
- Ти защо не си разбрал за коя държава псува, а ми го водиш да ми губиш времето? Три дена арест!
Излизат гражданина и милиционера и последния мърмори:
- Е каква стана тя, аз те водех теб да те арестуват, а аз ще седя в ареста. Гражданинът:
- А аз като ти казвах "да еба таз шибана държава", ти не ми вярваше.
На бай Любо жена му го праща до кварталната бакалия (в квартал Младост е бакалията), да купи бира, ракия, водка, коняк, мастика, мента, бърбън... и КИСЕЛО МЛЯКО.
В момента на плащането се сеща за млякото и пита магазинерката:
- Имате ли кисело мляко "ДАНОН"?
Магазинерката отговаря:
- Фамилия?
Бай Любо отговаря:
- Колев!
В момента на плащането се сеща за млякото и пита магазинерката:
- Имате ли кисело мляко "ДАНОН"?
Магазинерката отговаря:
- Фамилия?
Бай Любо отговаря:
- Колев!
Жена пържи яйца на закуска.
Изведнъж в кухнята влиза мъжът й:
- Внимателно!!! Внимателнооо!! Сложи повече олио!!!
Боже мой! Пържиш прекалено много яйца навъднъж! ПРЕКАЛЕНО МНОГО!!! Обърни ги! Обърни ги веднага!!! Трябва им повече олио. Откъде да вземем олио?! Сега ще залепнат!!! ВНИМАТЕЛНО!!! Казах ВНИМАТЕЛНО!!! Никога не ме слушаш когато пържиш яйца!! НИКОГА!!! Обърни ги! БЪРЗОО!! Ти да не си малоумна?! Съвсем ги развали! Не забравяй да ги подсолиш! Използвай СОЛ за Бога!!! СОООООЛ!!!
Жената учудено гледа мъжа си:
- Какво ти става днес? Смяташ, че не мога да изпържа едни яйца?
Мъжът спокойно обяснява:
- Исках само да ти покажа какво ми е, когато карам колата.
Изведнъж в кухнята влиза мъжът й:
- Внимателно!!! Внимателнооо!! Сложи повече олио!!!
Боже мой! Пържиш прекалено много яйца навъднъж! ПРЕКАЛЕНО МНОГО!!! Обърни ги! Обърни ги веднага!!! Трябва им повече олио. Откъде да вземем олио?! Сега ще залепнат!!! ВНИМАТЕЛНО!!! Казах ВНИМАТЕЛНО!!! Никога не ме слушаш когато пържиш яйца!! НИКОГА!!! Обърни ги! БЪРЗОО!! Ти да не си малоумна?! Съвсем ги развали! Не забравяй да ги подсолиш! Използвай СОЛ за Бога!!! СОООООЛ!!!
Жената учудено гледа мъжа си:
- Какво ти става днес? Смяташ, че не мога да изпържа едни яйца?
Мъжът спокойно обяснява:
- Исках само да ти покажа какво ми е, когато карам колата.