Съсед пита съседа си:
- Вчера защо жена ти така викаше?
- Заради библиотеката.
- Ходил си вчера на библиотека?
- Да.
- И затова ти вика?
- Аха.. забравил съм си гащите в читалнята.
- Вчера защо жена ти така викаше?
- Заради библиотеката.
- Ходил си вчера на библиотека?
- Да.
- И затова ти вика?
- Аха.. забравил съм си гащите в читалнята.
Мъж изскача от спалнята през нощта:
- Това не е моята жена! Това не е моята жена! (и бегом-обратно).
- Това не е моята жена! Това не е моята жена! (и бегом-обратно).
Мъж пита жена си:
- Интересно, откъде знаеш за всичките неща, които съветваш нашата дъщеря да не прави?
- Интересно, откъде знаеш за всичките неща, които съветваш нашата дъщеря да не прави?
- Вкъщи всичко решава татко. А кой ще е татко - решава мама.
Лягаме си с жената да спим.
Жената:
- Лека нощ!
Аз:
- А съпружеския дълг?
Жената:
- Опрощавам ти го...
Жената:
- Лека нощ!
Аз:
- А съпружеския дълг?
Жената:
- Опрощавам ти го...
Когато съобщили на пътниците на "Титаник", че корабът се блъснал в айсберг, един американски милиардер възкликнал:
- Аз поръчах лед, но не в такива количества!
- Аз поръчах лед, но не в такива количества!
Един мъж отива на лекар. Сваля си гащите, а лекаря почва да го преглежда. След прегледа му казва:
- Много са ви мръсни топките
Прибира се мъжът вкъщи и казва на жена си:
- Искам да си поговорим!
А жената рекла:
- Ама аз съм толкова заета в момента, че дори не мога да си избърша задника!
Мъжът казал:
- Точно затова искам да си поговорим!
- Много са ви мръсни топките
Прибира се мъжът вкъщи и казва на жена си:
- Искам да си поговорим!
А жената рекла:
- Ама аз съм толкова заета в момента, че дори не мога да си избърша задника!
Мъжът казал:
- Точно затова искам да си поговорим!
Жена влиза при адвокат.
- Господин адвокат, Бихте ли ме развели с моя съпруг?
- Да разбира се! Но ако си заплащате каквото си трябва.
- И колко ще ми излезе всичко?
- Около 500 долара.
- Ха, та аз ще намеря някой да го убие само за 50.
- Господин адвокат, Бихте ли ме развели с моя съпруг?
- Да разбира се! Но ако си заплащате каквото си трябва.
- И колко ще ми излезе всичко?
- Около 500 долара.
- Ха, та аз ще намеря някой да го убие само за 50.
Жена се прибира вкъщи и чува че бебето плаче, та се къса. Отива при мъжа си и що да види - сложил той коритцето да го къпе и енергично го полива с кухненския черпак:
- Защо къпеш бебето с черпак, бе - възмущава се жената.
- Ами ела ти бръкни в тая гореща вода!
- Защо къпеш бебето с черпак, бе - възмущава се жената.
- Ами ела ти бръкни в тая гореща вода!
Семейство слаботелесни сутрин:
- Мъжо, помогни ми да си обуя чорапите!
- Не мога, не виждаш ли, че ме е затиснал чаршафа.
- Мъжо, помогни ми да си обуя чорапите!
- Не мога, не виждаш ли, че ме е затиснал чаршафа.
Мъж и жена седят пред телевизора и гледат фигурно пързаляне.
Мъжът:
- Тази фигуристка да ми падне, каква волна програма ще си направим!
Жена му:
- Първо да те видим как ще се справиш със задължителната програма!
Мъжът:
- Тази фигуристка да ми падне, каква волна програма ще си направим!
Жена му:
- Първо да те видим как ще се справиш със задължителната програма!
След първата брачна нощ младоженката гледа замислено мъжа си по време на закуската:
- Оказва се, че и като ядеш го правиш като заек.
- Оказва се, че и като ядеш го правиш като заек.
- Това е просто... ужасно е да си търсиш спътницата в живота с помощта на компютър! - казва баща на сина си.
- А ти как си се запознал с мама?
- Нормално, спечелих я на покер.
- А ти как си се запознал с мама?
- Нормално, спечелих я на покер.
Ремонт...
На всеки четиридесет годишен блок му идва време да му се сменят тръбите за фекални води, които са от керамика и протичат. Тръбите, не водите. Това време настъпи и за нашия блок. Посред зима. Се ла жизнь, майна!
Ден първи.
Майсторите идват с препоръка. Двама – Пламен и Вичо. Ламбо е баша, Вичо е японското багерче. Първия ден потрошиха всичко. Зейнаха дупки по подовете и таваните а ла “Топло” /филма, сещаш се../
Ден втори
Строшиха тоалетната чиния докато слагаха новите ПВЦ тръби. Време й беше. Прежалихме я. Купуваме нова и им възлагаме монтажа й. Връщам се от работа и ги засичам на входа на блока. Те си тръгват. На въпроса дали са я монтирали – “Естествено, след 2 часа може да ползваш. Само да дръпне цимента”. Качвам се в апартамента. Чинията циментирана, винтовете й още седят в найлончето, а замаската е с формата на прическата на Първанов. Побеснях. Изхождането запрещено до втора заповед.
Ден трети
- Абе вие наред ли сте? Защо не се монтирали както трябва чинията? Защо не сте сложили винтовете?
- Ами щото ние не ги слагаме по принцип, то цимента държи. На целия блок не сме ги слагали...
- Вие на целия блок ли натрошихте чиниите???
- Ами те бяха стари и....
- Не ме интересува! Има ли винтове? Има! Да сте ги сложили докато се върна!
Привечер пак ги засичам на входа на блока. Питам дали всичко е наред? Да, монтирали винтовете. Можело съм да ползвам тоалетната. Качвам се. Пускам пробно водата. При условие, че е със задно оттичане тези архимедовци са постигнали долно наводняване. Чинията тече на по-силни приливи от тези във Варненския залив. Спрях водата и тъкмо да изпсувам, някой отгоре пусна водата в кухнята си. Силна струя се изсипа върху мен от тавана и замина през зейналата дупка на отходната тръба към долния етаж. Изтупурках се към коридора с финеса на новобранец пуснат на червена писта.
- Гредоредови?! – съседката от долу крещи нашата фамилия – Не пускайте водата!!! Наводнявате ме!!!
- Не сме ние, Жлебова! – викам и аз – От горе! Делиорманови я пускат! Делиормановаааааа, стига ми чинии, бе жена. Мий ги в банята...!!
Междувременно блока мирише вече на пикоч. Всеки ползва банята за това. За огромната нужда само мога да гадая къде. Вчера видях Жлебов насред зима да мъкне празни буркани от мазата, знам ли...
Ден четвърти.
- Ламбо! Да се мятате и да оправяте всичко, че не се търпи. Чинията тече. Делиорманови ни наводняват. Свържете им мивката както трябва. И като се върна... всичко да е наред!
Като ремонтирали тръбите в кухнята на комшиите отгоре решили да оправят и нашите. Съответно рафтовете под мивката натрошени. Ами стари били. Но на мен главния дерт ми е тоалетната чиния, не може онова изконно човешко право – изхождането, да е доведено до онази лелеяна представа за килограм банани по коледа по живково време. Не може да си подчиниш деня на корема си. Да го следиш дали няма да се обади припродата по време на важна среща или да прекъсваш събеседника си с шумни колики от въздържание.
Връщам се от работа.
Светльо, както вече галено почнах да викам на Ламбо, ми показва тоалетната, все едно е пазач в Лувъра, а аз съм азиатски посетител с наръч оптики на врата.
- Само изчакай да стегне силикона, дето сме уплътнявали тръбите и е готова.
- Абе ти така ми казваш всеки ден. Разбери, че е крайно време да СТАНЕ!
Взеха си чукалата (наистина имаха чукала) и си тръгнаха. Пускам пробно водата. Е, вече не шурти, но подлизва обилно. Нервите ми се отделиха от тялото ми и се подпряха на безопасно място. Мамата, прасето... абе я... Глобул ще предаде...
Ден пети.
От тук нататък ще ви спестя безумните разговори защото за всеки дефект имаше обективна причина или много скъпо решение, ама те нали да ни спестят пари и т.н.
Само ще кажа, че детето получи разстройство.
И му казвам:
- Светльо, детето е с разстройство. Спешно оправяйте тоалетната и да ви няма!
- Разстройство? Ей сега! Ще отида до нас.
- Чакай бе... къде?
Връща се след половин час с... два буркана компот от дренки
ухилен, като че ли за това му плащаха, заявява:
- Компота от дренки спира разстройството. Аз съм го правил.
- Много мило, ама ти вместо тоалетни да си беше останал на компотите, а?
- А... не, не....днес ще стане!
Ден шести и ден седми. Уикенд. Като едни богоподобни моите гъзолики майстори си почиват от свършената работа
Ден осми
Тоалетната пак тече. Този път от казанчето. Реших да го ремонтирам сам. Отварям и... поплавъка си плава като един голям бял кораб. Кретените са го счупили. Първо не разбрах какво са имали вземане даване с него и после защо и как са го счупили...
Ако не чувах жалните вопли на Жлебова щях да си мисля, че сме дамгосани за грехове в предния живот.
Ден девети
Казанчето е ремонтирано. От там поне спря да тече. Светльо смени връзките от него до чинията. И за всеки случай пак силиконира дебелите тръбни връзки от чинията към новите ПВЦ отходни тръби...
Ден десети
Отгоре се чуват крясъци. Явно и там е напрегнато. Докато се облекчавах в мивката чух да казват “развод” и тръснах глава тъжно. Тръснах пак. Измих.
Ден единадесети
Почнах да се замислям дали някога сме имали тоалетна.
Почти не си говорим с майсторите. Почнах да си пускам бойни маршове.
Можело да я ползвам вече.
Ден дванадесети
Изчаках да се изпразни къщата. Изкъпах се. Парфюмирах се. Избръснат. Огледах си зъбите в огледалото и изчатках доволен с тях. Взех си вестник. Запалих цигара.
ТРИУМФАЛНОТО ПЪРВО ХОДЕНЕ по голяма нужда започва.
Няма да изпадам в подробности относно същината на процеса.
Дойде време да пусна водата.
Пускам и...
Ужас!
Изсипа се такава струя, че всичките нечистотии се изстреляха обратно в посока от където са дошли.
С патешко ходене се озовах в банята и се мих. Върнах се с кофа вода и почистих.
Пускам пак и гледам. Струята се показва на една педя от тоалетната чиния. Ако не си ходил по нужда може да се ползва за биде.
Глобул щял да предаде...
Ден тринадесети.
Светльо каза, че връзката била много директна и трябвало да се донадят още тръби за да се забави водата, да не идва толкова много и толкова бързо. Нашляка цял набор по-малки тръбички, сламки, шлаухи и какво ли не. На кадастрон мащаб 1:100 ми нарисува и схемата.
Пусна да демонстрира. Да, сега определено е намаляла струята.
При нужда седнах да пробвам. Сега производната ми си прави дълги круизи по тангентата на чинията и през ум не й минава да си поеме пътя към отходното. Гледах двадесет минути как се върти. Само 5 от тях ми беше интересно. После ми се зави свят и се отказах.
Ден четиринадесети.
Обадих се на произволен телефон от в-к Позвънете. ВиК услуги. Дойде едно младо и скромно момче. Един час работа. Почти за без пари. Тоалетната е готова.
Всичко горе описано е истински случай. Само фамилиите са сменени. Е, вече и тоалетните чинии.
Вече навсякъде където ходя до тоалетната оглеждам, застраховам се и така.
Е, после хвърлям едно око на връзките. Идентични няма.
На всеки четиридесет годишен блок му идва време да му се сменят тръбите за фекални води, които са от керамика и протичат. Тръбите, не водите. Това време настъпи и за нашия блок. Посред зима. Се ла жизнь, майна!
Ден първи.
Майсторите идват с препоръка. Двама – Пламен и Вичо. Ламбо е баша, Вичо е японското багерче. Първия ден потрошиха всичко. Зейнаха дупки по подовете и таваните а ла “Топло” /филма, сещаш се../
Ден втори
Строшиха тоалетната чиния докато слагаха новите ПВЦ тръби. Време й беше. Прежалихме я. Купуваме нова и им възлагаме монтажа й. Връщам се от работа и ги засичам на входа на блока. Те си тръгват. На въпроса дали са я монтирали – “Естествено, след 2 часа може да ползваш. Само да дръпне цимента”. Качвам се в апартамента. Чинията циментирана, винтовете й още седят в найлончето, а замаската е с формата на прическата на Първанов. Побеснях. Изхождането запрещено до втора заповед.
Ден трети
- Абе вие наред ли сте? Защо не се монтирали както трябва чинията? Защо не сте сложили винтовете?
- Ами щото ние не ги слагаме по принцип, то цимента държи. На целия блок не сме ги слагали...
- Вие на целия блок ли натрошихте чиниите???
- Ами те бяха стари и....
- Не ме интересува! Има ли винтове? Има! Да сте ги сложили докато се върна!
Привечер пак ги засичам на входа на блока. Питам дали всичко е наред? Да, монтирали винтовете. Можело съм да ползвам тоалетната. Качвам се. Пускам пробно водата. При условие, че е със задно оттичане тези архимедовци са постигнали долно наводняване. Чинията тече на по-силни приливи от тези във Варненския залив. Спрях водата и тъкмо да изпсувам, някой отгоре пусна водата в кухнята си. Силна струя се изсипа върху мен от тавана и замина през зейналата дупка на отходната тръба към долния етаж. Изтупурках се към коридора с финеса на новобранец пуснат на червена писта.
- Гредоредови?! – съседката от долу крещи нашата фамилия – Не пускайте водата!!! Наводнявате ме!!!
- Не сме ние, Жлебова! – викам и аз – От горе! Делиорманови я пускат! Делиормановаааааа, стига ми чинии, бе жена. Мий ги в банята...!!
Междувременно блока мирише вече на пикоч. Всеки ползва банята за това. За огромната нужда само мога да гадая къде. Вчера видях Жлебов насред зима да мъкне празни буркани от мазата, знам ли...
Ден четвърти.
- Ламбо! Да се мятате и да оправяте всичко, че не се търпи. Чинията тече. Делиорманови ни наводняват. Свържете им мивката както трябва. И като се върна... всичко да е наред!
Като ремонтирали тръбите в кухнята на комшиите отгоре решили да оправят и нашите. Съответно рафтовете под мивката натрошени. Ами стари били. Но на мен главния дерт ми е тоалетната чиния, не може онова изконно човешко право – изхождането, да е доведено до онази лелеяна представа за килограм банани по коледа по живково време. Не може да си подчиниш деня на корема си. Да го следиш дали няма да се обади припродата по време на важна среща или да прекъсваш събеседника си с шумни колики от въздържание.
Връщам се от работа.
Светльо, както вече галено почнах да викам на Ламбо, ми показва тоалетната, все едно е пазач в Лувъра, а аз съм азиатски посетител с наръч оптики на врата.
- Само изчакай да стегне силикона, дето сме уплътнявали тръбите и е готова.
- Абе ти така ми казваш всеки ден. Разбери, че е крайно време да СТАНЕ!
Взеха си чукалата (наистина имаха чукала) и си тръгнаха. Пускам пробно водата. Е, вече не шурти, но подлизва обилно. Нервите ми се отделиха от тялото ми и се подпряха на безопасно място. Мамата, прасето... абе я... Глобул ще предаде...
Ден пети.
От тук нататък ще ви спестя безумните разговори защото за всеки дефект имаше обективна причина или много скъпо решение, ама те нали да ни спестят пари и т.н.
Само ще кажа, че детето получи разстройство.
И му казвам:
- Светльо, детето е с разстройство. Спешно оправяйте тоалетната и да ви няма!
- Разстройство? Ей сега! Ще отида до нас.
- Чакай бе... къде?
Връща се след половин час с... два буркана компот от дренки
ухилен, като че ли за това му плащаха, заявява:
- Компота от дренки спира разстройството. Аз съм го правил.
- Много мило, ама ти вместо тоалетни да си беше останал на компотите, а?
- А... не, не....днес ще стане!
Ден шести и ден седми. Уикенд. Като едни богоподобни моите гъзолики майстори си почиват от свършената работа
Ден осми
Тоалетната пак тече. Този път от казанчето. Реших да го ремонтирам сам. Отварям и... поплавъка си плава като един голям бял кораб. Кретените са го счупили. Първо не разбрах какво са имали вземане даване с него и после защо и как са го счупили...
Ако не чувах жалните вопли на Жлебова щях да си мисля, че сме дамгосани за грехове в предния живот.
Ден девети
Казанчето е ремонтирано. От там поне спря да тече. Светльо смени връзките от него до чинията. И за всеки случай пак силиконира дебелите тръбни връзки от чинията към новите ПВЦ отходни тръби...
Ден десети
Отгоре се чуват крясъци. Явно и там е напрегнато. Докато се облекчавах в мивката чух да казват “развод” и тръснах глава тъжно. Тръснах пак. Измих.
Ден единадесети
Почнах да се замислям дали някога сме имали тоалетна.
Почти не си говорим с майсторите. Почнах да си пускам бойни маршове.
Можело да я ползвам вече.
Ден дванадесети
Изчаках да се изпразни къщата. Изкъпах се. Парфюмирах се. Избръснат. Огледах си зъбите в огледалото и изчатках доволен с тях. Взех си вестник. Запалих цигара.
ТРИУМФАЛНОТО ПЪРВО ХОДЕНЕ по голяма нужда започва.
Няма да изпадам в подробности относно същината на процеса.
Дойде време да пусна водата.
Пускам и...
Ужас!
Изсипа се такава струя, че всичките нечистотии се изстреляха обратно в посока от където са дошли.
С патешко ходене се озовах в банята и се мих. Върнах се с кофа вода и почистих.
Пускам пак и гледам. Струята се показва на една педя от тоалетната чиния. Ако не си ходил по нужда може да се ползва за биде.
Глобул щял да предаде...
Ден тринадесети.
Светльо каза, че връзката била много директна и трябвало да се донадят още тръби за да се забави водата, да не идва толкова много и толкова бързо. Нашляка цял набор по-малки тръбички, сламки, шлаухи и какво ли не. На кадастрон мащаб 1:100 ми нарисува и схемата.
Пусна да демонстрира. Да, сега определено е намаляла струята.
При нужда седнах да пробвам. Сега производната ми си прави дълги круизи по тангентата на чинията и през ум не й минава да си поеме пътя към отходното. Гледах двадесет минути как се върти. Само 5 от тях ми беше интересно. После ми се зави свят и се отказах.
Ден четиринадесети.
Обадих се на произволен телефон от в-к Позвънете. ВиК услуги. Дойде едно младо и скромно момче. Един час работа. Почти за без пари. Тоалетната е готова.
Всичко горе описано е истински случай. Само фамилиите са сменени. Е, вече и тоалетните чинии.
Вече навсякъде където ходя до тоалетната оглеждам, застраховам се и така.
Е, после хвърлям едно око на връзките. Идентични няма.
Графити от улиците на Белград
1. Колумбе, да ти еба любопитството!
2. Смъртта е единственото, което ни е гарантирано, ако междувременно не се случи нещо.
3. Нашият въздух има едно предимство - виждаме какво дишаме!
4. Само дванадесет милиона души имат щастието да живеят в Югославия. Останалите нямат това щастие, но имат всичко останало.
5. Някой друг трябва да плати сметката, ние не сме си поръчвали такъв живот.
6. Умните мъже никога не се женят два пъти за една и съща жена!
7. Ако не можете да живеете един без друг, оженете се - и ще можете.
8. Всичко хубаво в тебе е дело на моите очи!
9. Бракът е дълго привикване към самотата.
10. Мъжете са като тоалетни - или са посрани, или са заети.
11. Бях скептичен към християнството, докато не видях, че съм Бог.
12. Какво е цивилизацията? Пътят на човека от пещерата до атомното скривалище.
13. Яжте говна - не е възможно милионите мухи да се заблуждават.
14. Някои оставят нещо след себе си само когато клекнат.
15. Stranger in the night. AIDS in the morning.
16. Вампир? Това е мъртвец, запазил присъствие на духа.
17. Големите победи никога не са извоювани в първата битка.
18. Лесно е да бъдеш почтен, когато нямаш друг избор.
19. По-добре тения, отколкото пълна липса на вътрешен живот.
20. Не се опитвай да набиеш каквото и да е в женска глава, след като малко по-долу има по-подходящо място за това.
21. Достатъчно те носих в сърцето си. Повърви малко!
22. Ако стоиш достатъчно дълго на едно място, зад теб се образува опашка.
23. Хирурзите носят гумени ръкавици, за да не оставят отпечатъци.
24. Тъкмо разбереш, че щастието е в тебе - и абортираш.
25. Не ми харесват платната на Рубенс. След пране се свиват.
26. Купих си нощно шкафче, но не зная къде да го държа през деня.
27. Колкото по-нависоко сме полетели, толкова по-малки изглеждаме на онези, които не са способни да летят.
28. Всяко семейство трябва да има по три деца. Ако се случи едното да е гений, другите две трябва да го издържат.
29. Тази година няма Великден - намериха тялото.
30. Истинският мъж никога не се обръща подир жена, той е винаги зад нея.
31. Не обичам бързата храна, трудно се хваща.
32. Цял живот нямаше късмет, но докато му копаеха гроба, откриха нефт.
33. Отначало към момичетата се обръщаме с агънце, пиленце... По-късно животните порастват.
34. Децата са наследствени. Ако родителите ти не са имали деца, няма да ги имаш и ти.
35. Всяко защо има своето ебал ли съм го.
1. Колумбе, да ти еба любопитството!
2. Смъртта е единственото, което ни е гарантирано, ако междувременно не се случи нещо.
3. Нашият въздух има едно предимство - виждаме какво дишаме!
4. Само дванадесет милиона души имат щастието да живеят в Югославия. Останалите нямат това щастие, но имат всичко останало.
5. Някой друг трябва да плати сметката, ние не сме си поръчвали такъв живот.
6. Умните мъже никога не се женят два пъти за една и съща жена!
7. Ако не можете да живеете един без друг, оженете се - и ще можете.
8. Всичко хубаво в тебе е дело на моите очи!
9. Бракът е дълго привикване към самотата.
10. Мъжете са като тоалетни - или са посрани, или са заети.
11. Бях скептичен към християнството, докато не видях, че съм Бог.
12. Какво е цивилизацията? Пътят на човека от пещерата до атомното скривалище.
13. Яжте говна - не е възможно милионите мухи да се заблуждават.
14. Някои оставят нещо след себе си само когато клекнат.
15. Stranger in the night. AIDS in the morning.
16. Вампир? Това е мъртвец, запазил присъствие на духа.
17. Големите победи никога не са извоювани в първата битка.
18. Лесно е да бъдеш почтен, когато нямаш друг избор.
19. По-добре тения, отколкото пълна липса на вътрешен живот.
20. Не се опитвай да набиеш каквото и да е в женска глава, след като малко по-долу има по-подходящо място за това.
21. Достатъчно те носих в сърцето си. Повърви малко!
22. Ако стоиш достатъчно дълго на едно място, зад теб се образува опашка.
23. Хирурзите носят гумени ръкавици, за да не оставят отпечатъци.
24. Тъкмо разбереш, че щастието е в тебе - и абортираш.
25. Не ми харесват платната на Рубенс. След пране се свиват.
26. Купих си нощно шкафче, но не зная къде да го държа през деня.
27. Колкото по-нависоко сме полетели, толкова по-малки изглеждаме на онези, които не са способни да летят.
28. Всяко семейство трябва да има по три деца. Ако се случи едното да е гений, другите две трябва да го издържат.
29. Тази година няма Великден - намериха тялото.
30. Истинският мъж никога не се обръща подир жена, той е винаги зад нея.
31. Не обичам бързата храна, трудно се хваща.
32. Цял живот нямаше късмет, но докато му копаеха гроба, откриха нефт.
33. Отначало към момичетата се обръщаме с агънце, пиленце... По-късно животните порастват.
34. Децата са наследствени. Ако родителите ти не са имали деца, няма да ги имаш и ти.
35. Всяко защо има своето ебал ли съм го.
Един мъж много биел жена си. Тя се оплакала на кварталния и той привикал бабаита. Казал му, че ако още веднъж пребие жена си, ще го вкара в затвора. Той обещал и в продължение на един месец всичко било наред. Обаче на първия ден след изтичането на въпросния месец, жената се появила при кварталния с огромен "тежък грим" на окото. Той веднага повикал мъжа и. На въпроса на кварталния какво е станало мъжа отговорил:
- Тръгнах си аз от работа. Минах през магазина да напазарувам и с двете торби в ръце се отправих към къщи. Оставих торбите до вратата и звъннах на жената да ми отвори. Тя ми отвори вратата... и като ми се откри - как да не й резнеш една!
- Тръгнах си аз от работа. Минах през магазина да напазарувам и с двете торби в ръце се отправих към къщи. Оставих торбите до вратата и звъннах на жената да ми отвори. Тя ми отвори вратата... и като ми се откри - как да не й резнеш една!
Един се оплаква на приятеля си:
- Интимния живот с жена ми стана една такава сива история...
- Ами разнообрази я малко. Защо, например, не поиграеш с нея на чичо доктор за около час? Аз лично така правя.
- Хубава идея. А на теб как ти се удава да играеш с жена ти цял час на доктор?
- Много лесно: 55 минути стои в коридора и си чака реда.
- Интимния живот с жена ми стана една такава сива история...
- Ами разнообрази я малко. Защо, например, не поиграеш с нея на чичо доктор за около час? Аз лично така правя.
- Хубава идея. А на теб как ти се удава да играеш с жена ти цял час на доктор?
- Много лесно: 55 минути стои в коридора и си чака реда.
Ревнив съпруг пита жена си:
- С кого говори половин час по телефона?
- С братовчед ми.
- Как се казва?
- Каза, че е Николай.
- С кого говори половин час по телефона?
- С братовчед ми.
- Как се казва?
- Каза, че е Николай.
Един мъж срещнал своя голяма стара любов и три дни не могли да се разделят един от друг. Накрая мъжът отишъл при свой приятел и го помолил за съвет:
- Кажи как да кажа на жената какво съм правил три дни?
- Вземаш едно тесте карти, слагаш молив на ухото отиваш при жена си и й разказваш всичко!
Прибрал се мъжът в къщи, позвънил на вратата, а насреща му жената:
- Къде беше три дни, говедо такова!
- Виж жена, срещнах една своя стара любов и три дни секс, секс...
- Да, да как не, пак си бил при комшията и си играл карти!
- Кажи как да кажа на жената какво съм правил три дни?
- Вземаш едно тесте карти, слагаш молив на ухото отиваш при жена си и й разказваш всичко!
Прибрал се мъжът в къщи, позвънил на вратата, а насреща му жената:
- Къде беше три дни, говедо такова!
- Виж жена, срещнах една своя стара любов и три дни секс, секс...
- Да, да как не, пак си бил при комшията и си играл карти!
Двама приятели си говорят:
- Абе, ти харесваш ли глупави жени?
- Какво говориш, разбира се, че не!
- А такива, които и една закуска не могат да ти направят?
- Не!
- Тогава, да ти кажа честно, не разбирам какво правиш с жена ми...
- Абе, ти харесваш ли глупави жени?
- Какво говориш, разбира се, че не!
- А такива, които и една закуска не могат да ти направят?
- Не!
- Тогава, да ти кажа честно, не разбирам какво правиш с жена ми...