Връща се поручик Ржевски от далечна страна и го питат как е там.
- Абе същото като тук, само дето на жените циците им са на гърба.
- Е как си кърмят децата тогава, поручик?
- А това не знам, но да танцуваш с тях е приятно!

Лежат си поручик Ржевски с Наташа в леглото и си говорят:
- Ех, Наташа, Вие сте направо като радиатор!
- Искате да кажете, че съм много гореща?
- Не, толкова сте ръбеста.
- А Вие, поручик, сте като лондонския експрес!
- Толкова е дълъг?
- Не, стои само 2 минути!

Наташа пита поручик Ржевски:
- Поручик, Вие някога обичали ли сте?
- О, да, много пъти!
- Но аз за чистата любов Ви говоря!
- Мдам и след баня ми се е случвало!

- Поручик Ржевский, говори се, че като млад сте искали да станете член във висшия съдебен съвет.
- Ех, младост, младост... Член в това, член в онова...

На градски бал млад хусар се приближава до поручик Ржевски и го пита:
- Говори се, че много разбирате от жени и само като погледнете някоя разбирате дали го поема в уста или не.
- Да, така е, разбирам.
- А бихте ли ми казали за онази там, дали го поема в уста?
- Коя, тази в жълтата рокля.
- Тя е с гръб, не мога да преценя така.
След малко въпросната дама се обръща.
- Да поема го в уста.
Младия хусар се удивил, но решил да провери и отишъл да поговори с дамата, след малко се връща:
- Поручик, познахте, наистина го поема, но как така разбрахте?
- Вижте какво, щом има уста, значи го поема!

Питат поручик Ржевски:
- Защо застреляхте младия хусар Черкезов и Наташа Ростова?
- Защото се подиграха с мен!
- Е как така?
- Ами седя си във всекидневната и си пия чай и влиза Черкезов и ме пита "Искате ли вафла към чая?" и аз казах "Да", и той си завря х#я си в устата ми, и го застрелях!
- А Наташа защо?
- Е продържавам да си пия чая и влиза Наташа и пита "Искате ли кифличка към чая?", е аз какво сега, да чакам да ми нахлузи п#####а си на главата ми ли?

Наташа Ростова и поручик Ржевски си говорят:
- Поручки, родителите ми заминават на вилата този уикенд!
- Аха, добре.
- И аз ще бъда сама вкъщи!
- Добре.
- Цяла нощ ще бъда сама!
- Добре де.
- Ще спа абсолютно сама в леглото!
- Е, хубаво де.
- Поручик, ще дойдете и ще ме изчукате?
- А... ами да... разбрах намека Ви!

В докторски кабинет.
- Докторе, сериозно ви говоря болен съм.
- А аз отново ще ви кажа, че това е самовнушение. Повтаряйте си - здрав съм, здрав съм, здрав съм - и ще видите как бързо ще се подобри състоянието ви.
Пациетът си тръгва, но доктора го спира:
- А моя хонорар?
- Докторе, защо не опитате да повтряте - на мен ми платиха, на мен ми платиха, на мен ми платиха.

Мечо Пух и Прасчо си говорят. Мечо Пух:
- Знам бъдещето ти!
Прасчо:
- Сигурно си чел хороскопа ми!
- Не, просто четох една готварска книга...

Първобитните хора тръгват на лов. Гледат - стадо мамути. Всички се уплашили, само един казал:
- Какво се чудите, скачаме с викове към тях, те се разбягват, отделяме един от стадото и го убиваме.
Така се появили командирите.
Скачат, викат, отделят един мамут от стадото, но той се скрива в гората. Стоят и се чудят. Един казва:
- Какво стоите? Дайте да оградим гората, ще стесняваме все повече кръга и ще го намерим.
Така се появили началник-щабовете.
Намират те мамута, обграждат го, но той беснее - всички ги е страх да се приближат. Само един замахва силно, хвърля копието, улучва звяра в окото и го убива.
Така се появили снайперистите.
Щастливи, първобитните ловци нарамват мамута и го носят в пещерата. Нарязват го и уморени от лова лягат да спят. Стават сутринта и какво да видят - месото липсва...
Така се появили старшините.

Игра за наркомани:
Нужни са стая, два стола, много хашиш и двама наркомани.
Сядат, надрусват се яко и после единият излиза от стаята.
Другият трябва да познае кой от двамата е излязъл.

Киркор предлага на Гарабед:
- Гарабед, навит ли си да правим групов секс?
- С кой?
- Ами аз, ти и жена ти.
- Не съм навит.
- Е, ти може и да не идваш тогава...

- Ще ходите ли на "Сватбата на Фигаро"?
- Не, ще изпратим честитка и цветя...

Вие сте толкова очарователна! За какъв малък дефект споменавахте в обявата за запознанства?
- Дефектът ли? Той сега е на училище.

- Келнер, в супата ми има муха!
Мухата се обажда:
- И ти наричаш това супа?

Пълзят Анка, зад нея Чапаев и след него Петка. Тримата отиват на разузнаване.
Чапаев пита Анка:
- Анка, ти случайно да си се занимавала с балет?
- Не, защо?
- Ами краката ти са много красиви.
- А случайно да си се занимавала с художествена гимнастика?
- Не, защо?
- Защото тялото ти е много красиво....
На Петка му омръзнало да слуша всичко това:
- Чапаев, ти да не си се занимавал с оране?
- Не, защо?
- Защото много дълбока диря оставяш след себе си...

Събота и неделя Петка и Чапай пили яко и после ходили по жени. Накарали Петка да пише съчинение "Какво правих почивните дни". Той се притеснил, но Чапай го успокоил:
- Вместо пихме, пиши четохме, вместо по жени - за риба.
Съчинението: "Събота се събудих късно. Главата ме болеше от снощното четене. На масата имаше половин книжка. Прочетох я набързо. После дойде Чапай с една книга в джоба. Прочетохме я и слезнахме в мазето. Там имаше цяла каса книги. Четохме ги цял следобед и после тръгнахме за риба. Отначало не кълвеше, но после клъвна една такава, че още ни болят въдиците.

Чапаев и Петка са изпратени в Африка с цел предоставяне на културна помощ на слаборазвиващите се страни. След един месец комисия от ЦК отива на проверка.
Първо проверяват Чапаев. Намират го на е една моторница, по средата на реката, а отзад на три въжета негри карат водни ски. Комисията останала много доволна. След това отиват да проверят Петка. Заварват го насред полето, впрегнал трима негри и оре. Комисията е възмутена:
- Това ли наричате културна помощ? Вземете пример от другаря Чапаев, който развлича негрите!
- Мисля, че нещо не сте разбрали, Чапаев лови крокодили в момента! - отговаря Петка невъзмутимо.

Червеноармейците хванали един от белите и почнали да го разпитват. След няколко часа Петка докладва на Чапаев:
- Нищо не казва, гада!
- А вие бихте ли го?
- Бихме го.
- А в бъчва с вода давихте ли го?
- Давихме го.
- Хм... Я му дайте да помирише партенките ми.
- Е, Василий Иванич, ние да не сме някакви зверове!

Чапай излязъл в отпуск и оставил Петка да го замества. Връща се и пита:
- Петка, нещо да се е случило?
- Нищо особено, Василий Иванич, само дръжката на лопатата се счупи.
- И от какво се счупи, бе Петка?
- Ами докато заравях кучето.
- А то от какво е умряло?
- Яде развалено месо от умрелите коне.
- Е, те пък от какво умряха?
- Ами, като гръмна склада със снарядите и изгоряха конюшните.
- Що гръмна склада?
- Ротният си хвърлил фаса и направил пожар.
- Абе, Петка, та той нали не пуши?
- А, и на теб да ти откраднат знамето - и ти ще пропушиш.