Полицията, ФБР и ЦРУ се опитват да покажат на президента колко са добри в залавянето на престъпници. Той измисля изпитание за тях и пуска в гората един заек, а те трябва да го търсят.
ЦРУ се впуска в действие. Разполага информатори из цялата гора, разпитва всички растителни и минерални свидетели и след две седмици стига до извода, че зайци не съществуват.
ФБР влиза в гората. След две седмици без каквито и да са улики те опожаряват цялата гора, избивайки всички вътре, включително и заека, и излизат с публична декларация, че така им се пада.
Полицията влиза в гората. След два часа излиза с една осакатена катеричка, която врещи:
- Добре, признавам, аз съм заек!
ЦРУ се впуска в действие. Разполага информатори из цялата гора, разпитва всички растителни и минерални свидетели и след две седмици стига до извода, че зайци не съществуват.
ФБР влиза в гората. След две седмици без каквито и да са улики те опожаряват цялата гора, избивайки всички вътре, включително и заека, и излизат с публична декларация, че така им се пада.
Полицията влиза в гората. След два часа излиза с една осакатена катеричка, която врещи:
- Добре, признавам, аз съм заек!
Погребално шествие. Мъж забелязва познат, който помага при носенето на ковчега, и го пита:
- Моите съболезнования! Близък ли погребвате?
- Тъщата.
- А защо носите ковчега на една страна?
- Ами щото като я обърнем по гръб, и почва да хърка!
- Моите съболезнования! Близък ли погребвате?
- Тъщата.
- А защо носите ковчега на една страна?
- Ами щото като я обърнем по гръб, и почва да хърка!
На една жена й подарили вълшебно зайче. То й казало:
- Моля те, пусни ме от клетката и аз ще ти изпълня три желания.
Тя мислила, мислила и накрая се съгласила.
- Само че - казало зайчето - за да съм честен, трябва да те предупредя, че каквото поискаш за себе си, ще го получи и мъжът ти в десеторен размер.
- Няма проблеми - казала жената. Аз обичам мъжа си и той ме обича, така че нека и той да е щастлив.
- Какво е първото ти желание? - попитало зайчето, след като тя го пуснала.
- Да съм много красива!
- Няма проблем! И тя станала много красива, а мъжа й - 10 пъти повече.
- Второто желание?
- Да имам много пари!
Тя станала много богата, а мъжа й - пак бил 10 пъти по-богат от нея.
- Третото желание?
Мислила, мислила жената и накрая казала:
- Може ли да получа един малък инфаркт?
- Моля те, пусни ме от клетката и аз ще ти изпълня три желания.
Тя мислила, мислила и накрая се съгласила.
- Само че - казало зайчето - за да съм честен, трябва да те предупредя, че каквото поискаш за себе си, ще го получи и мъжът ти в десеторен размер.
- Няма проблеми - казала жената. Аз обичам мъжа си и той ме обича, така че нека и той да е щастлив.
- Какво е първото ти желание? - попитало зайчето, след като тя го пуснала.
- Да съм много красива!
- Няма проблем! И тя станала много красива, а мъжа й - 10 пъти повече.
- Второто желание?
- Да имам много пари!
Тя станала много богата, а мъжа й - пак бил 10 пъти по-богат от нея.
- Третото желание?
Мислила, мислила жената и накрая казала:
- Може ли да получа един малък инфаркт?
Влизат в ресторант двама борци, ама яки, огромни, без вратове .... , между тях шефа им също без врат ... Сядат на една маса. Пристига сервитьора.
- Какво ще желаете?
Шефа:
- Искам костенурка. До 10 минути ако не е готова убивам готвача.
Зачакали. Минали 10, 15, 20 ... минути .... никаква костенурка не носят.
Пратил момчетата да пребиват готвача. Влизат те в кухнята:
- К`во стаа бе брато ше те биеме.
Готвача:
- Не мога да я убия. Тъкмо замахна със сатъра и тя си прибере главата в черупката.
- Дай на мен - казал единия борец.
Хванал той костенурката, пъхнал си палеца в задника и, главата и щръкнала, замахнал със сатъра и и отрязал главата.
Готвача удивен:
- Браво бе момче, да не си и ти готвач?
- Не бе брато, сяка сутрин така връзваме вратовръзката на шефа...
- Какво ще желаете?
Шефа:
- Искам костенурка. До 10 минути ако не е готова убивам готвача.
Зачакали. Минали 10, 15, 20 ... минути .... никаква костенурка не носят.
Пратил момчетата да пребиват готвача. Влизат те в кухнята:
- К`во стаа бе брато ше те биеме.
Готвача:
- Не мога да я убия. Тъкмо замахна със сатъра и тя си прибере главата в черупката.
- Дай на мен - казал единия борец.
Хванал той костенурката, пъхнал си палеца в задника и, главата и щръкнала, замахнал със сатъра и и отрязал главата.
Готвача удивен:
- Браво бе момче, да не си и ти готвач?
- Не бе брато, сяка сутрин така връзваме вратовръзката на шефа...
Англичанин и французин съсредоточено играят голф. Край тях минава траурна процесия. Англичанинът прекъсва играта, сваля шапка и стои мълчаливо докато процесията отмине.
- Трогателен жест! - отбелязва французинът.
- Това не е жест, с нея бяхме женени почти 25 години.
- Трогателен жест! - отбелязва французинът.
- Това не е жест, с нея бяхме женени почти 25 години.
Качва се един млад господин в самолета и вижда, че му се е паднало място до една страхотна госпожица /6+++/.
Чудейки се как да се запознаят той я пита какво чете:
- Световна сексуална статистика.
- И има ли нещо интересно?
- Ами например тук пише, че на индианците са най-дълги, а на поляците най-дебели.
- Приятно ми е да се запознаем: ВИНЕТУ КОВАЛСКИ...
Чудейки се как да се запознаят той я пита какво чете:
- Световна сексуална статистика.
- И има ли нещо интересно?
- Ами например тук пише, че на индианците са най-дълги, а на поляците най-дебели.
- Приятно ми е да се запознаем: ВИНЕТУ КОВАЛСКИ...
Киркор и Гарабед нямали никакви пари. По това време се сменяли имената и Киркор предложил на Гарабед:
- Гарабед, айде да си сменим имената. Ще вземем по някой лев да си сколасаме пиенето.
Гарабед обаче бил по-недоверчив и пратил Киркор първи да си смени името. Минал обяд, станало вечер, а Киркор още го нямало. Накрая се появил. Гарабед скочил:
-Аре бе, къде се бавиш, колко пари ти дадоха?
-Ех...Вие арменците, само за пари мислите!
- Гарабед, айде да си сменим имената. Ще вземем по някой лев да си сколасаме пиенето.
Гарабед обаче бил по-недоверчив и пратил Киркор първи да си смени името. Минал обяд, станало вечер, а Киркор още го нямало. Накрая се появил. Гарабед скочил:
-Аре бе, къде се бавиш, колко пари ти дадоха?
-Ех...Вие арменците, само за пари мислите!
КАКВО ДА ЗАПИШЕМ НА ТЕЛЕФОННИЯ СИ СЕКРЕТАР?
"Здравейте. Това е телефонният ми секретар. Ако имате
лоша новина - кажете я веднага! Ако имате добра -
изчакайте звуковия сигнал!"
"Здравейте! В момента ме няма вкъщи. Ако не знаете
какво да правите, значи сте пълен идиот!"
"Здравейте, деца мои! Вие се свързахте със свещения
номер на Покровителя! Благословени да сте за дългата
сърдечна изповед, която ще ми оставите след сигнала.
Когато се надигна от своето божествено ложе, аз ще я
прослушам внимателно и ще опростя греховете ви. Амин!"
"Вие се свързахте с Луната. Няма ме. На обратната
страна съм. Като се върна - ще ви се обадя!"
"Здравейте! Няма ме вкъщи. След сигнала говорете
каквото си искате, без друго ще се обадя само на който
ми трябва!"
"Здравейте! Говорите с детектора на лъжата! Затова
кажете истината, само истината и цялата истина!"
"Здравейте! За съжаление телефонния секретар е болен,
така че с вас разговаря хладилника! Просто не можете
да си представите колко дълго се влачих от кухнята до
телефона... Ако искате да ми съчувствате, направете го
след сигнала!"
"Вие се свързахте със сами знаете кой, аз съм досещате
се къде! Оставете ми досещате се какво след сами
знаете кое!"
"Честито! Вие сте двехилядния абонат, който днес не ни
намира вкъщи! Моля, оставете вашето съобщение след
сигнала, за да се свържем с вас и да ви връчим
наградата!"
"Вие се свързахте с телефонния ми секретар. В момента
не мога да поема никакви телефонни обаждания, тъй като
вече твърде много поех..."
"Не мога да вдигна телефона, тъй като имам амнезия и
се чувствам като идиот, когато разговарям с хора,
които не мога да си спомня! Ще ви бъде благодарен, ако
ми помогнете и - след сигнала - ми кажете как се
казвам, както и нещо повече за мен! Предварително
благодаря!"
"Вие сте с Радио Хоризонт... В ефир сме!"
"Вие се свързахте с телефонни ми секретар. Всичко,
което кажете след звуковия сигнал, ще бъде записано и
може да бъде използвано срещу вас в съда. Затова не
казвайте онова, което мислите, а мислете онова, което
казвате!"
"Здравейте! Вие се свързахте с телефонния секретар на
телефон 22-22-22! След сигнала моля разкажете ми
поредната сърцераздирателна история за пръста си,
заклещен в шайбата!"
"Чакайте, бе! Защо ми крещите?! Аз съм само един
телефонен секретар! Не мога да споря с вас! Мога само
да запиша виковете ви и толкова..."
"Здравейте! Свързахте се с Пентагона, център за
насочване на ядрени ракети! Моля, оставете
координатите си!"
"Всъщност аз съм си вкъщи, но не искам да разговарям с
един изключително неприятен човек! Оставете ми
съобщение и ако не ви се обадя - значи това сте
вие..."
"Здравейте! Много се радвам, че ми се обаждате... Къде
се загубихте напоследък? Как сте, как е жената, как са
децата (ако имате)? Мдаа... Е то на днешно време кой е
добре...?"
"Ало! Алооо!... Ааа хвана ли се!?"
"Здравейте. Това е телефонният ми секретар. Ако имате
лоша новина - кажете я веднага! Ако имате добра -
изчакайте звуковия сигнал!"
"Здравейте! В момента ме няма вкъщи. Ако не знаете
какво да правите, значи сте пълен идиот!"
"Здравейте, деца мои! Вие се свързахте със свещения
номер на Покровителя! Благословени да сте за дългата
сърдечна изповед, която ще ми оставите след сигнала.
Когато се надигна от своето божествено ложе, аз ще я
прослушам внимателно и ще опростя греховете ви. Амин!"
"Вие се свързахте с Луната. Няма ме. На обратната
страна съм. Като се върна - ще ви се обадя!"
"Здравейте! Няма ме вкъщи. След сигнала говорете
каквото си искате, без друго ще се обадя само на който
ми трябва!"
"Здравейте! Говорите с детектора на лъжата! Затова
кажете истината, само истината и цялата истина!"
"Здравейте! За съжаление телефонния секретар е болен,
така че с вас разговаря хладилника! Просто не можете
да си представите колко дълго се влачих от кухнята до
телефона... Ако искате да ми съчувствате, направете го
след сигнала!"
"Вие се свързахте със сами знаете кой, аз съм досещате
се къде! Оставете ми досещате се какво след сами
знаете кое!"
"Честито! Вие сте двехилядния абонат, който днес не ни
намира вкъщи! Моля, оставете вашето съобщение след
сигнала, за да се свържем с вас и да ви връчим
наградата!"
"Вие се свързахте с телефонния ми секретар. В момента
не мога да поема никакви телефонни обаждания, тъй като
вече твърде много поех..."
"Не мога да вдигна телефона, тъй като имам амнезия и
се чувствам като идиот, когато разговарям с хора,
които не мога да си спомня! Ще ви бъде благодарен, ако
ми помогнете и - след сигнала - ми кажете как се
казвам, както и нещо повече за мен! Предварително
благодаря!"
"Вие сте с Радио Хоризонт... В ефир сме!"
"Вие се свързахте с телефонни ми секретар. Всичко,
което кажете след звуковия сигнал, ще бъде записано и
може да бъде използвано срещу вас в съда. Затова не
казвайте онова, което мислите, а мислете онова, което
казвате!"
"Здравейте! Вие се свързахте с телефонния секретар на
телефон 22-22-22! След сигнала моля разкажете ми
поредната сърцераздирателна история за пръста си,
заклещен в шайбата!"
"Чакайте, бе! Защо ми крещите?! Аз съм само един
телефонен секретар! Не мога да споря с вас! Мога само
да запиша виковете ви и толкова..."
"Здравейте! Свързахте се с Пентагона, център за
насочване на ядрени ракети! Моля, оставете
координатите си!"
"Всъщност аз съм си вкъщи, но не искам да разговарям с
един изключително неприятен човек! Оставете ми
съобщение и ако не ви се обадя - значи това сте
вие..."
"Здравейте! Много се радвам, че ми се обаждате... Къде
се загубихте напоследък? Как сте, как е жената, как са
децата (ако имате)? Мдаа... Е то на днешно време кой е
добре...?"
"Ало! Алооо!... Ааа хвана ли се!?"
Двама електротехници висят на един стълб и поправят нещо. По едно време минава една баба. Единият и подвиква :
- Бабе, ще ми подадеш ли онзи кабел там?
Подала му бабата кабела, отминала, а другият техник се ухилва:
- Казах ли ти, че това не е фазата?
- Бабе, ще ми подадеш ли онзи кабел там?
Подала му бабата кабела, отминала, а другият техник се ухилва:
- Казах ли ти, че това не е фазата?
Съпруг се връща от командировка, тича към вратата, отваря я с ритник, втурва се в кухнята. Там жена му готви супа. Той я хваща така, че тя дори не успява да остави лъжицата, мята я в спалнята на леглото и се хвърля върху нея. Гледа – стават някакви чудеса! Той влиза в нея - пръстите на краката и се свиват, отдръпва се – пръстите на краката и се отпускат. Вдига очи към жена си, а тя му казва:
― Дай поне да си сваля чорапогащника!
― Дай поне да си сваля чорапогащника!
Малкото червейче попитало майка си:
- Мамо, къде е татко?
- За риба мамо, за риба!
- Мамо, къде е татко?
- За риба мамо, за риба!
Дневникът на младия Мичурин
10 юли 1863
Днес ашладисах дървената дръжка на метлата със стрък див джоджен. Засега няма резултат, освен че баба ме наби. За да й отмъстя, отрових петела. Така й се пада.
23 юли 1863
Вече две седмици поливам метлоджоджена. Метлата почна да гние, но не се отчайвам. Всяко начало е трудно. Моят съсед Ванка Павлов вчера ми каза, че заключил кучето си и му светкал с червена лампа преди да го нахрани. Попитах го защо, а той каза, че не знае, но било много забавно. Голям чешит е тоя Ванка! И много обича животните. Ходихме с него за риба, а той през цялото време държеше червеите в устата си.
1 август 1863
Магарицата ни, дето я оноди конят на Тимофей Петрович, роди женско. Много е сладичко – на вид е като конче, но е с магарешки уши.
Сега се питам: ако конят оноди овца, какво ще се роди?
Сигурно ще е нещо, дето хем дава мляко и вълна, хем тегли каруцата... Попитах баба какво мисли по въпроса, а тя ме наби.
13 август 1863
Ванка Павлов ми се похвали, че вече имало резултат от експеримента му – козината на кучето окапала.
Питах Тимофей Петрович за кръстоската между кон и овца. Той така се разсмя, че изкуственото му око изхвръкна и кокошката го глътна. Пак ядох бой.
14 август 1863
Баба закла кокошката и върна окото на Тимофей Петрович. Тайно заведох една овца при коня му. Глупавият кон обаче се дърпа и не ще да я оножда. Ванка Павлов твърди, че съм избързал. Трябвало в продължение на няколко седмици всеки ден да осветявам коня и овцата с червена лампа и чак тогава да седна да ги кръстосвам. Боядисах газената лампа на баба и пак ядох бой.
11 септември 1863
Саша Лодигин е в болница. Изгорил си ръцете ахмакът му с ахмак. Хем му казвах да не пъха жици в аквариума! Открил обаче, че от електричеството рибките светят. Сега събира пари за нови рибки.
Ашладисах сливата с калем от мушкато. Баба още не знае.
20 септември 1863
Ванка Павлов ми се похвали, че усилията му дали плод. Щом видело червената лампа, кучето почвало яростно да ръмжи. По същия начин обаче реагирало и на зелена лампа, което било сигурно доказателство, че кучетата са далтонисти.
Саша излезе от болницата и си купи нови рибки.
26 септември 1863
Тимофей Петрович оноди баба. Ако от кръстоската се роди дете със стъклено око, значи съм на прав път.
14 октомври 1863
Плевнята на Лодигини изгоря. Саша пак е в болница. Изследвал влиянието на електричеството върху балираното сено.
1 декември 1863
Кучето на Ванка умря и той е отчаян. Щял да зареже науката и да се отдаде на бубарство. Безхарактерен тип.
Саша ми показа страхотен номер. Пие вода и я излива през ушите си. Цял ден тренирах, но нищо не постигнах. Предполагам, че цаката е да имаш клепнали уши като Саша.
2 януари 1864
Лодигин успя! Вчера пъхнал електрожена в празен буркан и бурканът засветил. От радост Саша целунал електрода и сега пак е в болница.
4 януари 1864
Сливата, дето я ашладисах с мушкато, цъфна! Това е много странно, като се има предвид, че навън е минус 35 градуса. Цветовете й обаче не миришат на мушкато, а на ламарина. Къде съм сбъркал?
23 януари 1864
Тимофей Петрович умря от цироза. Баба много плака, а за утеха взе окото му и го сложи под кандилото вкъщи. “Сега, като се моля, все едно Тимофей ме гледа”, въздъхна тя. Горката жена! Толкова е тъжна, че дори забрави да ме набие.
8 февруари 1864
Саша е съсипан. Някакъв глупак Едисон откраднал идеята му за светещия буркан и я патентовал. Опитах се да го успокоя, но Саша е безутешен. Едри сълзи капят от клепналите му уши.
11 юли 1864
Еврика! Аз съм гений! Сливата роди бадеми. Е, не стават за ядене, но очевидно съм на прав път. Маря Петровна забременя от Саша Лодигин. Тя иска да се женят, но Саша е непреклонен. Твърди, че детето е от Едисон.
А ако кръстосам свиня и петел, дали хибридът ще снася яйца?
10 юли 1863
Днес ашладисах дървената дръжка на метлата със стрък див джоджен. Засега няма резултат, освен че баба ме наби. За да й отмъстя, отрових петела. Така й се пада.
23 юли 1863
Вече две седмици поливам метлоджоджена. Метлата почна да гние, но не се отчайвам. Всяко начало е трудно. Моят съсед Ванка Павлов вчера ми каза, че заключил кучето си и му светкал с червена лампа преди да го нахрани. Попитах го защо, а той каза, че не знае, но било много забавно. Голям чешит е тоя Ванка! И много обича животните. Ходихме с него за риба, а той през цялото време държеше червеите в устата си.
1 август 1863
Магарицата ни, дето я оноди конят на Тимофей Петрович, роди женско. Много е сладичко – на вид е като конче, но е с магарешки уши.
Сега се питам: ако конят оноди овца, какво ще се роди?
Сигурно ще е нещо, дето хем дава мляко и вълна, хем тегли каруцата... Попитах баба какво мисли по въпроса, а тя ме наби.
13 август 1863
Ванка Павлов ми се похвали, че вече имало резултат от експеримента му – козината на кучето окапала.
Питах Тимофей Петрович за кръстоската между кон и овца. Той така се разсмя, че изкуственото му око изхвръкна и кокошката го глътна. Пак ядох бой.
14 август 1863
Баба закла кокошката и върна окото на Тимофей Петрович. Тайно заведох една овца при коня му. Глупавият кон обаче се дърпа и не ще да я оножда. Ванка Павлов твърди, че съм избързал. Трябвало в продължение на няколко седмици всеки ден да осветявам коня и овцата с червена лампа и чак тогава да седна да ги кръстосвам. Боядисах газената лампа на баба и пак ядох бой.
11 септември 1863
Саша Лодигин е в болница. Изгорил си ръцете ахмакът му с ахмак. Хем му казвах да не пъха жици в аквариума! Открил обаче, че от електричеството рибките светят. Сега събира пари за нови рибки.
Ашладисах сливата с калем от мушкато. Баба още не знае.
20 септември 1863
Ванка Павлов ми се похвали, че усилията му дали плод. Щом видело червената лампа, кучето почвало яростно да ръмжи. По същия начин обаче реагирало и на зелена лампа, което било сигурно доказателство, че кучетата са далтонисти.
Саша излезе от болницата и си купи нови рибки.
26 септември 1863
Тимофей Петрович оноди баба. Ако от кръстоската се роди дете със стъклено око, значи съм на прав път.
14 октомври 1863
Плевнята на Лодигини изгоря. Саша пак е в болница. Изследвал влиянието на електричеството върху балираното сено.
1 декември 1863
Кучето на Ванка умря и той е отчаян. Щял да зареже науката и да се отдаде на бубарство. Безхарактерен тип.
Саша ми показа страхотен номер. Пие вода и я излива през ушите си. Цял ден тренирах, но нищо не постигнах. Предполагам, че цаката е да имаш клепнали уши като Саша.
2 януари 1864
Лодигин успя! Вчера пъхнал електрожена в празен буркан и бурканът засветил. От радост Саша целунал електрода и сега пак е в болница.
4 януари 1864
Сливата, дето я ашладисах с мушкато, цъфна! Това е много странно, като се има предвид, че навън е минус 35 градуса. Цветовете й обаче не миришат на мушкато, а на ламарина. Къде съм сбъркал?
23 януари 1864
Тимофей Петрович умря от цироза. Баба много плака, а за утеха взе окото му и го сложи под кандилото вкъщи. “Сега, като се моля, все едно Тимофей ме гледа”, въздъхна тя. Горката жена! Толкова е тъжна, че дори забрави да ме набие.
8 февруари 1864
Саша е съсипан. Някакъв глупак Едисон откраднал идеята му за светещия буркан и я патентовал. Опитах се да го успокоя, но Саша е безутешен. Едри сълзи капят от клепналите му уши.
11 юли 1864
Еврика! Аз съм гений! Сливата роди бадеми. Е, не стават за ядене, но очевидно съм на прав път. Маря Петровна забременя от Саша Лодигин. Тя иска да се женят, но Саша е непреклонен. Твърди, че детето е от Едисон.
А ако кръстосам свиня и петел, дали хибридът ще снася яйца?
По време на проверка в затвора, инспекторът пита някакъв затворник:
- Защо сте тук?
- Ами, не ме пускат да изляза!
- Защо сте тук?
- Ами, не ме пускат да изляза!
Вървели двама гологлави. Скарали се и започнали да си скубят косите.
Две мутри отиват на балет. Единият заспал, а другия го ръчка:
- Събуди се, бе, заради тебе тия тука на сцената ходят на пръсти!
- Събуди се, бе, заради тебе тия тука на сцената ходят на пръсти!
Двама борци обули по един презерватив на краката спрели на една бензиностанця да зареждат бензин и слезнали от бавареца. Бензинджията се учудил и ги попитал:
- Абе момчета това да не е нова мода ?
- А не, ама шефа каза да се пазим от педалите, че имало много СПИН.
- Абе момчета това да не е нова мода ?
- А не, ама шефа каза да се пазим от педалите, че имало много СПИН.
Един борец попитал една патка:
- Дълбоко ли е, като мина с джипа през тая локва да не потъна?
- Не е дълбоко,минавай!
Борецът минал,потънал и като излезнал попитал патката;
- Защо ме излъга?
- Че на мен ми беше до кръста.
- Дълбоко ли е, като мина с джипа през тая локва да не потъна?
- Не е дълбоко,минавай!
Борецът минал,потънал и като излезнал попитал патката;
- Защо ме излъга?
- Че на мен ми беше до кръста.
Мутрите ще правят акция на другия ден. Преди да си тръгнат вечерта шефа сверява часовниците:
- И така, утре акцията започва в десет часа. За тези, които са с електронни часовници, в хиляда....
- И така, утре акцията започва в десет часа. За тези, които са с електронни часовници, в хиляда....
Ако се стеснявате да вземете монета от оживена улица, смъкнете си гащите и клекнете все едно е по нужда, тогава спокойно вземете монетата.
Ватикана. Наши дни.
Всеки ден за прием при Папата идват двама евреи. На въпроса по каква работа отговарят "По лична работа".
Не ги пускат,и така минава точно година. Накрая се наложи да кажат на Папата за странните посетители. Той се разпоредил да ги пуснат за аудиенция при него.
Влизат те при Папата.
- Здравейте.
- Здравейте.
- Вие ли сте Папата?
- Аз съм.
Единия евреин изважда от джоба си някакъв лист:
- Някой от тези хора познавате ли?
Папата гледа листа - репродукция на "Тайната вечеря".
- Разбира се. Това са от нашите Светци. Апостол Петър, Апостол Павел...Ето -и Исус.. Да, знам ги всички...
Другия евреин изважда от джоба някаква хартия:
- При мен остана от моите предци сметката. Тогава те за вечерята не са платили...
Всеки ден за прием при Папата идват двама евреи. На въпроса по каква работа отговарят "По лична работа".
Не ги пускат,и така минава точно година. Накрая се наложи да кажат на Папата за странните посетители. Той се разпоредил да ги пуснат за аудиенция при него.
Влизат те при Папата.
- Здравейте.
- Здравейте.
- Вие ли сте Папата?
- Аз съм.
Единия евреин изважда от джоба си някакъв лист:
- Някой от тези хора познавате ли?
Папата гледа листа - репродукция на "Тайната вечеря".
- Разбира се. Това са от нашите Светци. Апостол Петър, Апостол Павел...Ето -и Исус.. Да, знам ги всички...
Другия евреин изважда от джоба някаква хартия:
- При мен остана от моите предци сметката. Тогава те за вечерята не са платили...