Психиатър е събуден в четири през нощта от телефонно обаждане.
- Докоторе, колко струва посещение у дома?
- 50 лева.
- А преглед в кабинета Ви?
- 20 лева.
- Тогава Ви чакам след половичн час в кабинета Ви.

Срещат се двама приятели:
- Защо не си на работа?
- В болнични съм, трудова травма.
- Какви ми ги разправяш? Как може да имаш трудова травма, като си офис служител?
- Разтегнах си челюстта, като се прозявах.

Мутра посторил лятна вила в Балчик. През лятото отиват на море с гаджето. През това време обаче, свлачището е отнесло вилата в морето. Девойката почва да се ядосва:
- Их, мама му стара, отиде ни хубавата вила, толкова пари потрошихме, а всичко отиде на вятъра.
Мутрата гледа спокойно, след това й перва един по врата и казва:
- Стига мрънка, ма! Я глей отгоре к'ва идва!

Новодошъл в ЮАР бял отишъл на кино. Отишъл на първия етаж и що да види - целият етаж пълен с негри.
Седнал той на свободна седалка, а онзи до него:
- Хей, ти май си нов?
- Да.
- Не виждаш ли, че тук всички сме негри, върви на втория етаж! Там са белите!
Качил се той горе и седнал на свободно място. След време му се допикало.
- Извинете, къде е тоалетната?
- Ти май си нов?
- Да.
- Ами нали си на вторя етаж, върви се изпикай през балкона. Долу всички са негри!
Послушал го той, и докато пикал се чуло:
- Хеей! Ти май си нов?
- Да.
- Ами разтръскай го малко, не съм само аз негър тука!

Професорът:
- Доказано е, че глупакът може да зададе такъв въпрос, на който и най-умния не може да отговори.
Глас отзад:
- А аз се чудя защо не мога да си взема изпита!

- Защо банкерите празнуват на Никулден?
- Защото и те се изхранват с лов на шарани.

Гледайки посетителите в едно заведение, разбрах, че трябва да се направят три части в заведението: за непушачи, пушачи и за напушени.

Немски хумор:
1. Който работи много, прави и много грешки... Избягвайте грешките...
2. Хубавото да си шизофреник е, че никога не се чувстваш самотен...
3. Мъдростта ме преследва, но аз бягам по-бързо...
4. Срещу любов от пръв поглед помага само вторият...
5. Всички искат да се върнат към природата, но никой пеша...
6. Не всичко, което има две бузи е лице...
7. Нямаме шансове, но ги използваме...
8. Не е достатъчно да нямаш собствено мнение... трябва да притежаваш и способността да не можеш да го изразиш...
9. Винаги има две мнения - грешното и моето.
10. Дълговете са единственото нещо, което човек може да прави без пари...

Веднъж един дървосекач сякъл дърво над реката и изпуснал брадвата си в нея. Той заплакал от мъка, но пред него се явил Господ и попитал:
- Защо плачеш, човече?
- Как да не плача, изпуснах в реката брадвата си и вече няма да мога да заработвам, за да храня семейството си.
Тогава Господ извадил от реката златна брадва и попитал:
- Това ли е брадвата ти?
- Hе, това не е моята брадва, - отговорил дървосекачът.
Господ извадил от реката сребърна брадва и попитал:
- Може би, това е твоята брадва?
- Hе, и това не е моята брадва, - отговорил дървосекачът.
Hай-накрая, Господ извадил от реката желязна брадва.
- Да, това е моята брадва, - зарадвал се дървосекачът.
- Виждам, че ти си честен човек и съблюдаваш моите заповеди, - казал Господ, - затова вземи със себе си за награда и трите брадви.
Дървосекачът започнал да си живее в добрина и охолство, но за нещастие един ден в реката паднала жена му. Той отново горчиво заплакал. И отново му се явил Господ и го попитал:
- Защо плачеш, човече?
- Как да не плача, като в реката падна жена ми...
Тогава Господ извадил от реката Дженифъp Лопес и попитал:
- Това ли е жена ти?
- Да, това е моята жена, - pадостно отговорил дървосекачът.
Господ се разгневил:
- Ти ме излъга, защо направи това?
- Виждаш ли, о Господи, - отговорил дървосекачът, - тук стана малко недоpазумение. Аз щях да кажа, че това не е моята жена. Ти тогава щеше да извадиш от реката Катрин Зита-Джоунс, а аз пак щях да кажа, че това не е жена ми. Тогава щеше да извадиш от реката моята жена, и аз щях да ти кажа, че точно това е тя - моята жена. Ти щеше да ми дадеш за награда и трите, и какво щях да ги правя? Аз нямаше да мога да изхранвам и трите, и ние четиримата щяхме да сме много нещастни.
Моpал: Когато мъжете лъжат, то те го правят достойно и за общото благо

На един борец му се родило дете и той отишъл в болницата за да разбере какво е.
- Момиче! Две и петстотин! - казала акушерката
Борецът попитал:
- Долари или евро???

Значи:
- първо: не съм длъжен да ти казва истината..
- второ: не си длъжен да ми вярвяш..

Вървят двама войници, а срещу тях старшина. Единият войник ръга другия в ребрата:
- Искаш ли да си направим майтап със старшината?
- Стига бе, не ти ли стига оня майтап с декана?

Срещат се двама приятели.
- На къде?
- Търся сина си. По улиците го няма, и в интернет клубовете, и в кафенетата...
- Може да се е отбил в училище.

Нощ преди изпит. В дома на професорът звъни телефона. Професорът вдига и със сънен и раздразнен глас казва:
- Да!
- Какво, спиш ли, гадино?
- ?!
- А ние тука учим.

Времето е пари, парите са коли, парите са жени, а аз нямам време. Следователно - оставам на сухо за още дълго.

Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки:
Уважаеми господине,
Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т.11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т.3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи.
В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма.
Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата.
Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви.
(Случаят е действителен!)

Дневник на терорист в Русия:
Ден 1. Хванахме заложници. Барикадирахме се. Пихме с всички.
Ден 2. Пак пихме с всички. За малко да умра.
Ден 3. Ударихме по няколко бири за махмурлука. Поискахме откуп: самолет и за всеки заложник по каса бира.
Ден 4. Властите дадоха каквото искахме. Изпихме пивото. Заложниците не искат да си тръгват. Трябва да продаваме оръжието, няма бира.
Ден 5. Дойдоха специалните части. Разменихме гранати за водка. Напихме се всички.
Ден 6. Цял ден търсихме къде сме забутали самолета. Накрая го намерихме и го продадохме. Изпихме парите.
Ден 7. Чакаме да дойде анти-терористичната бригада. Обещаха да донесат още водка.
Ден 8. Снощи изпихме всичката водка. Сутринта ни беше лошо. Дойдоха медицински екипи. Донесоха спирт. Леко подобрение.
Ден 9. Дойдоха някакви хора. Казаха, че са заложници. Нищо не носеха. Разменихме ги за водка.
Ден 10. Превзехме склада с гориво на летището. Керосинът има отвратителен вкус.
Ден 11. Не мога вече, аман от тоя керосин...
Ден 12. Исках да се предадем. Не ме пуснаха. Заложниците казаха, че ще ме набият, ако опитам пак да се предам. Пак пихме керосин.
Ден 13. Помощ! Някой да ме измъкне от тук!

Един циганин си карал старата, изгнила жигулка. Спрял го един полицай и му поискал докоментите. Циганинът му подал талона на вехтата жигулка и кнаижката си. Полицаят погледнал книжката и казал:
- Това твойта книжка ли е?
- Да! - отговорил циганина. - Тоя третия от ляво на дясно сум аз.

Мъж и жена отиват на ресторант. Мъжът казва:
- Такива хубави очи, такава красива коса, такова хубаво тяло, такъв изкусителен поглед... Но стига съм говорил за себе си! Кажи и ти нещо...

Попитали Дженифър Лопес:
- Как се грижите за задника си?
Тя отговорила:
- Той е достатачно голям, за да се грижи сам за себе си.