Борман привиква Щирлиц:
- Щирлиц, решихме да те пратим в концлагер! Успокой се бе, засега като надзирател...

Какво е истински стрес?
Да се събудиш с вик на ужас, и изведнъж да осъзнаеш, че изобщо не си заспивал...

Гробар си върви из обрасналото с бурени и храсти гробище и дъвче баничка. Изведнъж чува гръмовен глас като от отвъдното:
- Дай я, дай я веднага!
Втресен от страх гробарят заразмахвал ръце:
- А да, да, баничката, ето я!
Уточняващ глас:
- Хартията бе, хартията!

Някаква баба крещи в парка:
- Помощ, изнасилват ме!
Събират се хора. Гледат - наоколо няма никой освен бабата.
- Защо викаш, бабо? Никой не те изнасилва.
- Ей, ама какви хора сте значи... Не оставяте човек да си помечтае.

Баба разказва на внучката си, че по нейно време не е имало нито автомобили, нито телевизори, нито кина...
- А тогава какво сте правили?
- Живеехме, детето ми, живеехме...

Из завещание:
"Аз, еди-кой си, бидейки в ясно съзнание и с бистър ум, успях приживе да похарча цялото си състояние!"

Питали радио Eреван:
- Колко пъти може да се наблюдава Слънцето през телескоп?
Отговор:
- Два пъти.Веднъж с дясното и веднъж с лявото око.

Исус, Моисей и един възрастен дядо играят голф. Обаче между тях и дупката имало езерце. Първо ред да удря имал Моисей. Прицелил се той, ударил топката, водата в езерцето се отдръпнала, топката минала посредата и хоп съвсем близо до дупката. Втори удрял Исус. Ударил той топката цап цап цап цап цап по езерцето без да потъва и хоп и тя близо до дупката. Накрая стария дядо без много много да се цели удар топката и тя цоп право в езерцето. Обаче една рибка я захапала и тръгнала да плува. Като наближила повърхността един сокол я хванал и отлетял с нея. За късмет я изпуснал и тя хоп право в дупката. Моисей захвърлил стика и се троснал на Исус:
- Аз повече с баща ти голф няма да играя!

В радиоигра:
Въпрос на водещия: Кой е първият космонавт?
Отговор: Гагарин.
Водещ: Почти познахте - Юрий Гагарин.
Въпрос на водещия: Кой е написал Лунната Соната?
Отговор: Бетховен.
Водещ: Почти познахте - Лудвиг Ван Бетховен.
Слушателят: А мога ли аз да ви задам един въпрос?
Водещ: Да, разбира се.
Слушателят: Какво е това - черно, триъгълно, между краката на жената?
Водещ: Много съжалявам че в ефир го казвам, но товa е путка.
Слушателят: Почти познахте, това е на майка ти путката!

Жена влиза в секс-магазин да си търси вибратор. Продавачът й препоръчва най-новия модел, който е автоматичен. Достатъчно е само да кажеш "вибратор" и той почва да действа, а за да го изключиш е нужно да кажеш "вибратор off". Купила си го жената и веднага, като се прибрала, решила да го изпробва. Задоволила се, но забравила как се изключва. В този момент влязла дъщеря й.
- Дъще, кажи "вибратор"!
- Вибратор. - и вибраторът почнал да я обработва. Тя тръгнала да бяга и срещнала баща си.
- Тате, кажи "вибратор"!
- Вибратор. - и вибраторът почнал да го опъва в гъза. Той хукнал да бяга и видял един моряк.
- Моряко, кажи "вибратор"!
- Вибратор. - и докато се чудел накъде да отиде, вибраторът почнал да го пори отзад. Преплувал моряка езерото и като стигнал на другия бряг видял едно джудже с една голяма торба.
- Джудже, какво продаваш?
Джуджето отворило торбата, а моряка казал:
- А, вибратори!!!

Един чукчи дървар отишъл в Москва да си купи моторна резачка. Влязал в магазина, харесал си една, продавачите му обяснили, че реже 5 кубика дърва на час, той я платил и си излязъл. След няколко дена се обадил в магазина и се оплакъл, че не може да отреже повече от 3.5 кубика дърва на час. Обяснили му, че производителя на машината и дава капацитет 5 кубика на час и няма начин да реже по-малко. След седмица пак се обадил да се оплаче, че колкото и да се старае не може да отреже повече от 4 кубика за 1 час. Шефа на магазина изпратил двамата продавачи в тайгата да видят какъв е проблема. Чукчито решил да им покаже, приготвил дървата, запретнал ръкави, изпотил се здраво, но стигнал най-много до 4 и половина кубика. Продавачите се спогледали и единия казал на другия:
- Абе, тоя ако вземе да включи мотора колко ли ще нареже?

Група пънкари обикалят из София да си търсят дискотека. Домино, Империал, Индиго, но никъде не ги пускат. Най-накрая стигат до Чака Рака. Там ги пускат. Влизат те, а вътре яко чалга! Отива единия пънкар при диджея и му вика:
- Абе пусни нещо за пого бе.
- Следващата песен...
Обаче имало пак яко чалга и само чалга оня отива при диджея и му вика:
- Абе аз на тебе казах ли ти нещо? Ти глух ли си? Пусни нещо за пого!
- Следващата песен обещавам...
Обаче пак имало яко чалга и само чалга и пънкара много се ядосал. Отишъл при диджея и му казал:
- Слушай какво! Пусни нещо за пого защото не знам дали ме разбираш!
- Да, да! Разбира се! Специално за вас следващата песен-казал уплашено диджея.
Свършила предишната песен, вдига диджея микрофона и казва:
- И специален поздрав за пого и неговата компания, оркестър "Кристал"!!!...

Катаджия отивал на работа, обаче навън валяло, студено... Стоял на пост, минавали малко коли, той направо замръзнал и се прибрал вечерта бесен като куче. Казва на сина си:
- Донеси си бележника!
Изплашил се синът и отишъл при майка си:
- Имам двойка, какво да правя?
- Дай тук бележника.
Донесъл го синът, тя сложила вътре 20 лева и момчето го занесло на баща си. Отворил го той:
- Ох, слава богу! Поне в къщи всичко е наред!

Директор на фирма излизал в отпуск и затова извикал заместника си и му казал:
- Оставям те да ме заместваш докато ме няма. Ако искаш да чукаш секретарката, само й кажи "Ела в канцеларията ми да сключим едно договорче" и тя си знае работата. Минали няколко дни и на заместника му се приискало да чука секретарката и казал да дойде в канцеларията да сключат едно договорче. Тя казала:
- Шефе, не може, тъй като съм в месечен отчет. След малко обаче размислила и му се обадила:
- Може да сключим договора устно или със задна дата.
- Няма нужда вече, аз го минах на ръка.

Срещат се двама подчинени. Единият пита другия как се чувства на новото работно място. Другият отговаря:
- Всичко е добре, но шефа ми е католик.
- О, ти си добре, защото моя е като гъз.

Обикновените хора си имат своите малки лични събития, които - макар и без общонационално значение, също имат голямо значение в живота на основната клетка на обществото - демек - семейството. В семейството на дърводелеца Радой Банчев, дърводелец от Долно Езерово, също наближавал един такъв празник. Самият Радой въобще бил забравил за това, но неговата жизнерадостна стокилограмова съпруга Павлинка помнела всички важни дати в техния съвместен живот и решила да припомни това и на мъжа си. Една сутрин тя весело и игриво нахлула в работилничката на Радой и, надвиквайки се с ревящия банциг, изчуруликала:
- Радойчо! Радойчо бее! Спри малко таз машина бе, спри да ти кажа нещо!
Радой Банчев спрял банцига, хванал в ръце цепницата, която тъкмо обработвал и мрачно се обърнал към жена си, като се стараел да не я гледа. Това, разбира се, било невъзможно, като се има предвид, че нейното туловище закривало целия останал пейзаж.
-Кво ма, Павлино - измърморил сърдито той - Сега пък кво?
Павлинка се ухилила толкова широко, че тройната й брадичка станала двойна, и все едно не забелязвала сърдитото отношение на мъжа си, продължила:
- Ма Радойчо бе! Ма я се сети какъв ден е утре бе, Радойчо!
- Е, къв, къв - замислил се за секунда Радой - вторник е утре, що?
- Ииих, начии - игриво възкликнала Павлинка - не вторник бее! То че е вторник, вторник е, ама още какво?
- Кво - сбръчил вежди Радой - да не трябва да се плаща нещо, а? Нямам пари сега, да знайш!
- Не бее - все тъй весело продължила да пищи жената - утре стават двайсе години откак с тебе се оженихме бе, Радойчо! Двайсе години правим утре бе!
Сякаш мълния пробляснала в мозъка на Радой Банчев. За един миг през съзнанието му минали последните двайсет години... Той стиснал зъби, изпсувал наум, стиснал още по-здраво цепеницата в ръцете си и - все тъй без да поглежда към жена си - казал:
- Е кво да направя аз, като стават двайсе години... хоро ли да играя, а?
Павлинка, без въобще да усеща мрачната ирония на мъжа си, се ухилила още веднъж и весело подскочила... Ама така подскочила, че трусът се усетил чак в съседното Горно Езерово:
- Ииих, къв си ми начии, Радойчоо! Чак хоро да играеш няма нужда... Ама може нещо празненство да си направим така... Може хора да поканим, може и само двамцата с тебе...
- Кво празненство ма - хванал се за главата Радой - кво празненство пък сега?!
- Ми тъй, едно малко празненство - заобяснявала енергично Павлинка. - Двайсет години сме женени все пак... Може начи например по тоз случай да заколим прасето? Да земем да го заколим бе, а?
Радой я погледнал още веднъж и само процедил:
- Хъ! Двайсе години да съм женен за тебе и да коля прасето?! Че то пък кво ми е виновно... Брат ти трябва да заколя аз, нали той ни запозна...

Ще ви разкажа една история на заврения зет - Ненко Тупурдашки, който дванайсет години живял под чехъла на тъща си и което е най-страшно - тъща му така и не си купила нови чехли. Всяка божа сутрин Ненко Тупурдашки се събуждал от неясни гърлени звуци, и още не отворил очи виждал тъща му се надвесила над леглото и гальовно нарежда: "Ненко, много добър зет си? Грижиш се за дъщеря ми, на осми март цветя ми подаряваш, но за да те уважавам искам да уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Това да ми е застраховката, че ще ме помнят хората." Каквото и да направел Ненко, тъща му все повтаряла: Хубаво, ама ако ме уважаваш ще уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Един ден Ненко Тупурдашки се прибрал ухилен от ухо до ухои от вратата, прегълнал тъща си, целунал я по бузата и казал: Мамо, ти нали искаше да те погреба пред паметника на коня пред народното събрание? Уредих те - след два часа трябва да си там!

В едно от купетата на бързия влак Силистра-София пътувала не много младата, но все още достатъчно запазена монахиня сестра Агапия. Както се полага на една монахиня, тя стояла кротко, четяла си житието на майка Тереза и не проявявала никакъв интерес към заобикалящата я действителност. На една от гарите обаче, в купето на сестра Агапия влязла млада ослепителна красавица. Блестящата й тъмна коса и ароматът на скъп парфюм карали всички да се обръщат след нея и дори монахинята, която отдавна била оставила житейската суета зад гърба си, вдигнала очи от биографията на майка Тереза, за да види за какво става дума. Това, което съзряла, накарало дъха й да спре - младата жена била облечена със страхотно, скъпо кожено палто.
- Боже мой - проронила сестра Агапия - извинете, госпожице, но мога ли да ви попитам - каква е цената на това палто?
- Цената - казала небрежно госпожицата - цената е една нощ много здрав секс с всички екстри, които може да ти дойдат на ум! Ти си прави сметката!
Сестра Агапия само тихо простенала, прекръстила се и отново свела поглед надолу. Точно в този миг обаче ослепителната красавица свалила палтото си и въпреки, че сестра Агапия била забила очи в обувките си, успяла да забележи някакъв странен блясък. Тя машинално погледнала към момичето и видяла, че блясъкът бил произведен от една абсолютно неповторима огърлица от перли, обковани с фина платина и тук-таме някое диамантче. Докато девойката съвсем небрежно оправяла огърлицата си, сестра Агапаия пак не се стърпяла:
- Извинете, госпожице, а тази огърлица - не че ме интересува - ама тя колко струва?
Красавицата метнала лукав поглед към монахинята:
- Как да ти кажа... Не знам дали ще ме разбереш... Огърличката струва две нощи супер як секс, с всички екстри и малко волни импровизации отгоре. На леглото, под душа, във ваната, на масата в хола, върху телевизора. Нали се сещаш?
По това как монахинята се прекръстила не се разбрало дали се сеща или не, но определено изглеждала впечатлена. Тя тъкмо отново отворила биографията на майка Тереза, когато спътничката й започнала да сваля и ръкавиците си и открила един огромен златен пръстен, покрит с брилянти, който красял безименния пръст на лявата й ръка.
- Господи Боже мой и ти, Света Дево, майчице Божия! - изохкала монахинята с тон, който подсказвал, че ако не била с расо, пак щяла да каже нещо за майката, ама по друг начин. После тя отново се обърнала към красивото момиче:
- Госпожице, моля ви, последен въпрос! А какво ви струваше този пръстен?
- Този пръстен - с невинно гласче казала девойката - ми струваше три нощи секс, ама секс, дето включва цялата Камасутра - допълненото издание от миналата година, плюс малко садо-мазо, плюс малко странни игрички с разни предметчета и всичко това - докато стоя завързана с белезници за леглото. Кво ще кажеш, а?
Сестра Агапия нищо не казала, само още веднъж се прекръстила и кой знае защо стиснала устни с определено ядосана физиономия. Вечерта, когато се прибрала в манастира си и тъкмо се приготвила да си ляга в самотната си килия, някой почукал на вратата й.
- Кой е? - тихо попитала сестра Агапия.
- Аз съм - дочул се отвън един мазен гласец - аз съм чадо, игумен Филимон! Айди отвори!
- Уффф - ядно казала сестра Агата - дядо игумене, я да ми се разкараш и ти с твоите нещастни карамелови бонбончета!

Случката се случила на една международна научна конференция. Станал английският предста-вител, прокашлял се и казал:
- Ние, англичаните, сме измислили локомотива!
Тогава веднага скочил нашият представител, инженер Ганев, който стискал в ръце едно черно куфарче:
- Моля, моля! Възразявам! Локомотива сме го измислили ние! Тука, в куфарчето, имам доказателства, айде да не се налага да ги вадя, че ще стане неудобно!
За кратко настанала тишина, после станал американецът и казал:
- А ние, американците, сме измислили електричеството!
Инженер Ганев веднага скокнал пак:
- Възразявам! Обаче и електричеството сме го измислили ние! В куфарчето имам доказателства, аре да не ги вадя, че ще ви стане неудобно!
Американецът също не намерил какво да каже и млъкнал. В залата се възцарила още по-напрегната тишина. Вече никой не смеел да каже и дума, защото не знаел как ще реагира инженер Ганев. Най-накрая, след дълго и неловко мълчание, се изправил френският представител. Той погледнал нагло към Ганев и заявил:
- Е да, ама ние, французите, сме измислили френската любов, или както й викате вие, българите - (подсвирва)!
Всички заръкопляскали, като си мислели, че сега вече Ганев най-сетне ще млъкне - защото, кой, ако не французите, ще са измисли френската любов. Но инженер Ганев отново не си оставил магарето в калта. За трети път той скокнал като ужилен и ревнал:
- Не е вярно! Френската любов сме я измислили ние! Да вадя ли сега доказателствата от куфарчето?
- Е айде, извади ги, да ги видим! - повишил тон и французинът.
Тогава Ганев отворил куфарчето и измъкнал отвътре някакъв стар пергамент.
- Внимание - викнал той - зачитам! Писмо от хан Крум до неговите боляри. Цитирам: "Заговори ще ми правите, а? Ако ви хвана още веднъж, ще ми ядете големия, ей! И не ми приказвайте зад гърба, щото само като ви погледна, веднага виждам какво има в главите ви!".
Тук инженер Ганев прибрал пергамента и казал:
- Това, последното, между другото, го казах за германците, за да не кажат, че те пък са изобретили рентгена!

Телефонно обаждане в пожарната:
- Ало, пожарната ли е?
- Да.
- Слушайте сега да ви разправя за какво става дума... Значи, преди три години имаше у нас един купон. Един приятел донесе трева. Свихме цигарки, повечето я изпушихме. Обаче оставихме малко и посяхме в една саксия.
- И какво?
- Порасна голяма, даде реколта и на следващата година пушихме от нея. После я преместихме в една голяма саксия от фикус и я сложихме на терасата.
- Е?
- А миналата година пак правихме един купон. И един идиот да вземе, че да ритне саксията от терасата...
- Е?
- Ами всичко се разпръсна из двора, обаче взе, че се хвана долу в пръстта и сега целия ни двор е обрасъл с тая трева.
- Абе ние тука сме пожарна, за какво ми ги разправяш тия неща?
- Именно! Искам да ви кажа, като идвате да гасите пожара да не изпотъпчете тревата в двора!