Евреин носи в Израел портрет на Ленин.
- Това какво е? - питат го на руската митница.
- Не "какво", а "кой"! Това е другарят Владимир Илич Ленин!
На израелската митница го питат:
- Това кой е?
- Не "кой", а "какво"! Това е рамка от злато!
- Това какво е? - питат го на руската митница.
- Не "какво", а "кой"! Това е другарят Владимир Илич Ленин!
На израелската митница го питат:
- Това кой е?
- Не "кой", а "какво"! Това е рамка от злато!
От високоговорителя на Московската гара се чува обявление:
- Уважаеми другари чукчи. Електрическите ски МОСКВА - ЧУКОТКА ще отпътуват от трета и четвърта релса...
- Уважаеми другари чукчи. Електрическите ски МОСКВА - ЧУКОТКА ще отпътуват от трета и четвърта релса...
На прием във висшето общество дама се обръща към седящият до нея Лорд Джон:
- Ако ви бях съпруга, сър Джон, не бих ви разрешила да носите този медал за храброст.
- Защо така, милейди?
- Смятам, че е нелепо да се демонстрира пред хората, че един ден в живота си сте били храбрец.
- В такъв случай защо разрешавате на съпруга си да носи венчалния си пръстен...
- Ако ви бях съпруга, сър Джон, не бих ви разрешила да носите този медал за храброст.
- Защо така, милейди?
- Смятам, че е нелепо да се демонстрира пред хората, че един ден в живота си сте били храбрец.
- В такъв случай защо разрешавате на съпруга си да носи венчалния си пръстен...
След като прочел книга за индианците, синът пита баща си:
- Защо, когато са сключвали мир, индианците са пушили лулата на мира?
- Защото след две-три дръпвания не са им оставали сили да воюват.
- Защо, когато са сключвали мир, индианците са пушили лулата на мира?
- Защото след две-три дръпвания не са им оставали сили да воюват.
След пищната сватбена церемония лорд Джон със съпругата си пътува в открита карета към Лондонския си апартамент.
- Милорд, Вие истински джентълмен ли сте?
- Но, миледи! Вие ме обиждате! Ако не бяхте дама и още повече моя съпруга, то аз...
- В такъв случай, бихте ли ми дали честната си дума на истински джентълмен, че ако Ви разкрия една неприятна истина, Вие няма да ми се разсърдите?
- Давам Ви я, миледи!
- Милорд, Вашия най-добър приятел - полковник Хигинс, преди да замине за Индия, спа с мен и... татуира образа си върху лявата ми гърда...
Лордът преглъща и нищо не казва - дал е дума.
Продължават пътуването. Лордът дава вид, че нищо не се е случило.
- Милорд, бихте ли ми дали честната си дума на истински джентълмен, че ако Ви разкрия още една неприятна истина, Вие няма да ми се разсърдите ?
Лорд Джон се замислил: "По-лошо от това? Защо не!"
- Давам Ви я, миледи!
- Милорд, Вашия добър приятел майор Уолъс, преди да замине за Южна Африка, спа с мен и... татуира образа си върху дясната ми гърда...
Лордът гордо обръща глава на другата страна и след малко започва неудържимо да се смее.
- Милорд!
- Ха, ха, ха...
- Милорд, бихте ли ми обяснили какво толкова смешно има!
- Миледи, представих си, с какво удоволствие ще им смачкам физиономиите...
- Милорд, Вие истински джентълмен ли сте?
- Но, миледи! Вие ме обиждате! Ако не бяхте дама и още повече моя съпруга, то аз...
- В такъв случай, бихте ли ми дали честната си дума на истински джентълмен, че ако Ви разкрия една неприятна истина, Вие няма да ми се разсърдите?
- Давам Ви я, миледи!
- Милорд, Вашия най-добър приятел - полковник Хигинс, преди да замине за Индия, спа с мен и... татуира образа си върху лявата ми гърда...
Лордът преглъща и нищо не казва - дал е дума.
Продължават пътуването. Лордът дава вид, че нищо не се е случило.
- Милорд, бихте ли ми дали честната си дума на истински джентълмен, че ако Ви разкрия още една неприятна истина, Вие няма да ми се разсърдите ?
Лорд Джон се замислил: "По-лошо от това? Защо не!"
- Давам Ви я, миледи!
- Милорд, Вашия добър приятел майор Уолъс, преди да замине за Южна Африка, спа с мен и... татуира образа си върху дясната ми гърда...
Лордът гордо обръща глава на другата страна и след малко започва неудържимо да се смее.
- Милорд!
- Ха, ха, ха...
- Милорд, бихте ли ми обяснили какво толкова смешно има!
- Миледи, представих си, с какво удоволствие ще им смачкам физиономиите...
Зимно утро. Лорд Тоби се разхожда в градината си, пуши пура и се възхищава на прекрасните дървета, отрупани със сняг. Изведнъж, за свой ужас, вижда на снега написано с урина:
"Лорд Тоби е ГЛУПАК!"
Разярен, лордът се връща в замъка си, вдига слушалката и казва:
- Холмс, искам да разбера кой е направил тази гадост!
След 23 минути телефонът иззвънява:
- Милорд, установих, че урината е на Вашия кочияш, а почеркът... хм, почеркът е на жена Ви...
"Лорд Тоби е ГЛУПАК!"
Разярен, лордът се връща в замъка си, вдига слушалката и казва:
- Холмс, искам да разбера кой е направил тази гадост!
След 23 минути телефонът иззвънява:
- Милорд, установих, че урината е на Вашия кочияш, а почеркът... хм, почеркът е на жена Ви...
Лорд Джон, съпругата му и малкия им наследник се разхождат в зоопарка. Спират пред клетката на слона.
- Татко, какво е това, което виси на слона?
- Това е хобот, сине.
- Не, отзад!
- Опашка, сине.
- Не! Пред нея?
- Нищо, нищо - намесва се миледи.
- Да, разбира се! То за майка ти и това е нищо...
- Татко, какво е това, което виси на слона?
- Това е хобот, сине.
- Не, отзад!
- Опашка, сине.
- Не! Пред нея?
- Нищо, нищо - намесва се миледи.
- Да, разбира се! То за майка ти и това е нищо...
Лорд Джон играе бридж в клуба. Докато е мор, се обажда по телефона:
- Джим, къде е миледи?
- В спалнята си, сър.
- Сама ли е?
- Не, сър! С Вас, сър!
- Джим, идете в кабинета ми и вземете моя любим Уинчестър!
...
- Взех пушката, сър.
- Идете в спалнята и ме застреляйте!
Два изстрела...
- Джим, Вие сте добър стрелец, защо стреляхте два пъти?
- Милорд, аз Ви улучих в спалнята, но Ви довърших в зимната градина.
- Зимната градина ли? Но аз нямам зимна градина! Вие кой номер имате?!?
- Джим, къде е миледи?
- В спалнята си, сър.
- Сама ли е?
- Не, сър! С Вас, сър!
- Джим, идете в кабинета ми и вземете моя любим Уинчестър!
...
- Взех пушката, сър.
- Идете в спалнята и ме застреляйте!
Два изстрела...
- Джим, Вие сте добър стрелец, защо стреляхте два пъти?
- Милорд, аз Ви улучих в спалнята, но Ви довърших в зимната градина.
- Зимната градина ли? Но аз нямам зимна градина! Вие кой номер имате?!?
Лорд Джон и ТемзаДжим влита в кабинета на лорд Джон:
- Милорд!
- Джим, колко пъти съм Ви казвал, как трябва да влиза слугата на един истински джентълмен при един истински джентълмен? Излезте и влезте както
трябва!
Джим чука на вратата, отваря я рязко и влиза:
- Милорд, Темза е излязла от бреговете си!
- Джим, колко пъти съм Ви казвал, как трябва да влиза слугата на един истински джентълмен при един истински джентълмен! Излезте и влезте както
трябва!
Джим излиза и чука на вратата.
- Да!
Джим тържествено отваря широко вратата, покланя се и обявява:
- Сър, ТЕМЗА!
- Милорд!
- Джим, колко пъти съм Ви казвал, как трябва да влиза слугата на един истински джентълмен при един истински джентълмен? Излезте и влезте както
трябва!
Джим чука на вратата, отваря я рязко и влиза:
- Милорд, Темза е излязла от бреговете си!
- Джим, колко пъти съм Ви казвал, как трябва да влиза слугата на един истински джентълмен при един истински джентълмен! Излезте и влезте както
трябва!
Джим излиза и чука на вратата.
- Да!
Джим тържествено отваря широко вратата, покланя се и обявява:
- Сър, ТЕМЗА!
Лорд Джон - първа брачна нощ.
Лорд Джон влиза в спалнята на съпругата си облечен в бяла пижама.
- Милорд - казва миледи, трябва да Ви призная нещо. Аз не съм девствена!
Лордът, без да каже дума, излиза и след малко се връща в черна пижама.
- Но, милорд?!?
- Миледи, в бяло ходя само на премиера!
Лорд Джон влиза в спалнята на съпругата си облечен в бяла пижама.
- Милорд - казва миледи, трябва да Ви призная нещо. Аз не съм девствена!
Лордът, без да каже дума, излиза и след малко се връща в черна пижама.
- Но, милорд?!?
- Миледи, в бяло ходя само на премиера!
Сър Джеймс и сър Джон си говорят на чаша уиски пред камината:
- Джон, Коледите са хубаво нещо!
- Аз мисля, че сексът е по-хубаво нещо.
След половин час размисъл сър Джеймс отговаря:
- Да, но Коледите са по-често...
- Джон, Коледите са хубаво нещо!
- Аз мисля, че сексът е по-хубаво нещо.
След половин час размисъл сър Джеймс отговаря:
- Да, но Коледите са по-често...
Петка и Анка са изпратени на разузнаване. За да не ги разпознаят, те се маскират като индианци. Но ги хващат и започват да ги разпитват:
- Кои сте вие?
- Аз съм индианка - отговаря Анка.
- А аз... аз... аз съм Индипетка!
- Кои сте вие?
- Аз съм индианка - отговаря Анка.
- А аз... аз... аз съм Индипетка!
Ампер бил много разсеян. Ведъж, на излизане от вкъщи, поставил на вратата на дома си надпис:
"Господин Ампер не е вкъщи. Елате надвечер."
След около час той се върнал вкъщи и като прочел надписа, отишъл да се разхожда до мръкване.
"Господин Ампер не е вкъщи. Елате надвечер."
След около час той се върнал вкъщи и като прочел надписа, отишъл да се разхожда до мръкване.
Двама чукчи уловили морж. Хванали го те за опашката и започнали да го влачат по снега към дома. Зъбите на моржа се забивали в снега, от чукчите се леела пот и се придвижвали много бавно. Тогава ги срещна един руснак и им казал:
-Ей, абе хванете го това животно за главата и така го влачете, ше ви бъде по-лесно.
Послушали го те, хванали моржа за главата, опашката се плъзгала по снега и те не усещали товара. Тогава единият казал:
-Ама този руснак е много умен, виж как взе да ни спори пътя.
А другия отговорил:
-Ами, умен. Не виждаш ли, че пак стигнахме океана?
-Ей, абе хванете го това животно за главата и така го влачете, ше ви бъде по-лесно.
Послушали го те, хванали моржа за главата, опашката се плъзгала по снега и те не усещали товара. Тогава единият казал:
-Ама този руснак е много умен, виж как взе да ни спори пътя.
А другия отговорил:
-Ами, умен. Не виждаш ли, че пак стигнахме океана?
Разговарят двама евреи:
- Ти знаеш ли, че Моше бил педераст?
- Взима пари и не връща ли?
- А-а-а, не! В добрия смисъл на думата...
- Ти знаеш ли, че Моше бил педераст?
- Взима пари и не връща ли?
- А-а-а, не! В добрия смисъл на думата...
Българин отива в Израел и иска да види забележителностите на страната. Хваща такси и казва на шофьора да го закара там, където евреите плачат и си удрят главите в стената, имаики предвид Стената на плача.
Шофьорът, без да се колебае, го закарал до сградата на Данъчното...
Шофьорът, без да се колебае, го закарал до сградата на Данъчното...
Московчанин продава резачка за дърва "Хускварна" на чукчи и я хвали:
- Страхотна резачка, реже без проблеми между 30 и 40 кубика дърва на ден!
Чукчата ентусиазиран купува резачката и заминава за Чукотка. След седмица се връща при московчанина и недоволен му казва:
- Дай си ми парите и си вземи скапаната резачка. Не става. 30-40 кубика. Аз едвам със зор 20 кубика стигам.
Московчанинът го придумал поне да я изпробват. Отишли в гората, московчанинът дръпнал ръчката и машината заработила. Чукчата се облещил и изревал:
- А-а-а! Тя се включвала!!!
- Страхотна резачка, реже без проблеми между 30 и 40 кубика дърва на ден!
Чукчата ентусиазиран купува резачката и заминава за Чукотка. След седмица се връща при московчанина и недоволен му казва:
- Дай си ми парите и си вземи скапаната резачка. Не става. 30-40 кубика. Аз едвам със зор 20 кубика стигам.
Московчанинът го придумал поне да я изпробват. Отишли в гората, московчанинът дръпнал ръчката и машината заработила. Чукчата се облещил и изревал:
- А-а-а! Тя се включвала!!!
Чапай е тежко ранен, приет е в полевата болница, на системи и кислородна маска. Отива на свиждане ротата, и Петка влиза при него:
- Другарю Чапай, как сте?
- М-м-м...! - казва Чапай през маската.
- Моля?
- М-м-м...!
- А, маската Ви пречи да говорите. Искате ли листче хартия, за да напишете това, което искате да кажете?
- М-м-м...! - закимал с глава Чапай. Петка му дал лист и молив.
Чапай набързо надраскал нещо и го размахал пред Петка.
- А, другарю Чапай, аз не мога да чета, съвсем забравих. Е, като изляза навън все някой ще ми го прочете.
Чапай започнал да маха и мънка още по-силно, по едно време потръпнал 2-3 пъти в конвулсия и умрял. Петка излязъл и със сълзи на очи съобщава на ротата:
- Другари, Чапай току що почина от раните си, получени на бойното поле.
Ето тук на това листче са последните му думи. Кой може да чете?
- Аз - обадил се един от опечалените бойни другари на Чапай.
- Чети тогава, Серьожа, последните думи на другаря!
Войникът започнал да срича:
- Петка, еб твою мать! Стъпил си на маркуча! Задушавам се!
- Другарю Чапай, как сте?
- М-м-м...! - казва Чапай през маската.
- Моля?
- М-м-м...!
- А, маската Ви пречи да говорите. Искате ли листче хартия, за да напишете това, което искате да кажете?
- М-м-м...! - закимал с глава Чапай. Петка му дал лист и молив.
Чапай набързо надраскал нещо и го размахал пред Петка.
- А, другарю Чапай, аз не мога да чета, съвсем забравих. Е, като изляза навън все някой ще ми го прочете.
Чапай започнал да маха и мънка още по-силно, по едно време потръпнал 2-3 пъти в конвулсия и умрял. Петка излязъл и със сълзи на очи съобщава на ротата:
- Другари, Чапай току що почина от раните си, получени на бойното поле.
Ето тук на това листче са последните му думи. Кой може да чете?
- Аз - обадил се един от опечалените бойни другари на Чапай.
- Чети тогава, Серьожа, последните думи на другаря!
Войникът започнал да срича:
- Петка, еб твою мать! Стъпил си на маркуча! Задушавам се!
Страната на Марлборо. Каубоят Джим се е обесил. Вдовицата му отива при отчето, за да съобщи за кончината му.
Свещеникът се опитва да я утеши:
- Господ прибра Джим при себе си...
- Това - добре, но защо с ласо?
Свещеникът се опитва да я утеши:
- Господ прибра Джим при себе си...
- Това - добре, но защо с ласо?
Старият трапер вървял през прерията заедно с двама индианци. Страшна жега, вода няма. По едно време стария трапер пита единия индианец:
- Ти вода искаш ли?
- Ами, не искам.
Туп, стария трапер вади патлака и го гръмва.
Повървели още малко и стария трапер пита другия индианец:
- Ти вода искаш ли?
- Изискам, искам!
Туп, стария трапер вади патлака и го гръмва.
- При Стария трапер няма искам - не искам!
- Ти вода искаш ли?
- Ами, не искам.
Туп, стария трапер вади патлака и го гръмва.
Повървели още малко и стария трапер пита другия индианец:
- Ти вода искаш ли?
- Изискам, искам!
Туп, стария трапер вади патлака и го гръмва.
- При Стария трапер няма искам - не искам!