В наши дни. Някъде в Източна Европа. Министър-председателят има рожден ден. Един от министрите произнася тост:
Искам да поздравя от все сърце нашия многоуважаван Премиер - но не затова, че има няколко стотин хиляди в книжка - ние също сме сложили по нещо настрана;
- и не затова, че има Мерцедес последен модел - ние също не ходим пеш;
- и не затова, че децата му учат на Запад - нашите също учат в престижни училища и университети;
- и не затова, че има триетажна къща в престижен район - ние също не живеем на улицата;
- а затова, че е истински демократ!

В Париж тече културен симпозиум. На вратата стои човек от охраната и проверява пропуските. Към него се приближава старец:
- Здравейте, аз съм за симпозиума...
- Вашият пропуск, моля...
- Знаете ли, аз го забравих в хотела. Аз съм Пикасо...
- А, как ще го докажете?
Старецът вади един фулмастери и рисува на стената гълъб...
- Влезте моля...
След известно време към вратата приближава друг мъж.
- Аз съм за симпозиума...
- Пропуска, моля!
- Забравил съм го, но аз съм българският културен министър...
- Трябва да го докажете! Ето например Пикасо нарисува ей оня гълъб на стената...
- А, кой е Пикасо?
- Влезте моля...

В едно латвийско училище върви урок по история. Темата е "Латвийския национален флаг".
Учителката пита децата:
- Какво означава червеният цвят на знамето? Николас, кажи ти!
- Червеният цвят олицетворява кръвта, пролята от латвийците в борбата за независимост на Латвия срещу немците, шведите и другите нашественици.
- Добре, Николас. Шестица. А, какво означава зеленият цвят? Хайде Вичкаускас, кажи!
- Зеленият цвят олицетворява нашите безкрайни и красиви гори, планини и поля.
- Добре, Вичкаускас. И ти получаваш шестица. А какво означава...
Не оставяйки учителката да се доизкаже, Вася, който е руснак, скача от последния чин и казва:
- А белият цвят на Вашето знаме е цветът на безкрайните сибирски степи, в които Николас и Вичкаускас ще бъдат изпратени, когато Латвия отново стане наша 15-а република.

В трамвая умира човек. Идва полиция. Разпитват пътниците:
- Не видяхте ли, че човекът до вас умира?
- Не видях - оправдава се един. - Той непрекъснато повтаряше "Лошо ми е! Лошо ми е!", но в тия времена на кого ли му е добре...

В министерството на земеделието започнали да развъждат лъвове. Всичко вървяло много добре, докато не се случило произшествие и се наложило да пратят лъвовете в зоологическата градина.
Стоят там лъвовете и единият се кара на другия:
- И защо ти трябваше да ядеш чистачката? Да беше взел пример от мен - изядох петнадесет чиновници и никой не забеляза.

- Имате ли някаква работа за мен? - разпитва безработен човек в строителна фирма.
- Може и да се намери... Какво сте работили преди да останете без работа?
- Занимавах се с политика. Бях министър.
- И вие смятате, че в строителството има работа за бивши министри? Питам ви, какво може да прави един министър в строителството?
- Мисля, че бих могъл да правя първата копка на всяка нова сграда...

Българин е в командировка в Япония. Попада на едно погребение и понеже нищо друго не разбирал се зачел в надписите по надгробните камъни (естествено само цифрите разбирал).
Направило му впечетление, че всички надгробни камъни носят малки числа - 23, 18, 10 и т.н.
Попитал нашия човек да не би това да е някакво детско гробище и хората му обяснили, че според тяхната традиция се отбелязват само щастливо преживените години, за останалите нямало смисъл да се отбелязват.
Замислил се нашият човек Ганьо и рекъл:
"Еееех... мене пък ще ме пишат мъртво роден!"

Железопътна катастрофа. От релсите е излязъл специален влак с депутати. Пристига спасителен отряд и намират всички депутати погребани от местните жители.
- Какво стана, бе? Всичките ли бяха мъртви? - пита шефа на отряда.
- Да! Е, някой се опитваха да ни убедят, че са живи, ама нали ги знаете депутатите - винаги лъжат...

Премиерът пред Парламента:
- Преди нашето правителство да дойде на власт страната беше на ръба на пропастта. Но ние й помогнахме да направи крачка напред.

Питат кандидат на изборите:
- Защо се кандидатирахте?
- Как защо? Не виждате ли какво става наоколо? Властта тъне в разкош, корупция, безделие...
- И вие искате да се борите с това ли?
- Не, искам и аз да участвам!

Един човек много обичал да разказва политически вицове. Тази информация стигнала до когото трябва. Дошли съответните служби, хванали човека и го набили. След това му предложили тест за благонадждност:
- Ако сега пред тебе се появят Клинтън и Костов и трябва да убиеш един от двамата - кой ще избереш?
- Костов.
Пак го били и пак го попитали:
- Ако сега пред тебе застанат Клинтън и Костов и имаш един куршум в пистолета - кого ще убиеш?
Човека погледнал хитричко и попитал:
- Ами вие кого бихте убили?
- Клинтън, естествено!
- Ето видяхте ли? За мен пак остана Костов.

- Защо не се омъжиш?
- Нали знаеш, че годеникът ми е депутат - само обещава!

Комисията по корупция разпитва депутат:
- Уверен ли сте, че къщата, вилата, петте коли и шестте апартамента в центъра, са купени с честно заработени пари?
- А с какви други?
- На нас ни се струва, че всичко това е купено с парите на народа.
- Да бе, че откъде пък народа ще има такива пари?

Политик се прибира вкъщи уморен. Жена му загрижено пита:
- Защо работиш толкова много? Почини си малко...
Политикът:
- Не мога, знаеш, че се трудя за благото на народа...
Съпругата:
- Стига бе, нали оня преди теб също се трудеше за благото на народа и после кво? Насраха го! Оня преди него, също се трудеше за благото на народа... и него го насраха...
Политикът:
- А пък аз, ще се трудя до тогава, докато няма какво да серат...

Кой е най-краткият политически виц?
Комунистите си отиват.
А най-дългият?
Един по един.

Предложение към БНБ:
Да се пусне монета с номинал "една минимална заплата".

Кандидат-депутат се обажда на жена си след изборите:
- Можеш да ме поздравиш, избраха ме!
- Не може да бъде, да не ме лъжеш?
- За какво да лъжа вече - нали ти казвам, вече ме избраха!

Двама си говорят и единият се жалва:
- Сещаш ли се за оня огромен гьол пред нашата къща?
- Да, какво?
- Писах на кметството да им се оплача, казах им че е цяло блато.
- И те какво?
- Пратиха ми учебник за развъждане на гъски.

Конгрес по хирургия. Събрали са се всички светила на науката. Всеки става и разказва за последните постижения на своята страна. Става български професор и казва:
- Ние можем да премахваме апандисит...
Цялата зала изпада в бурен смях
Професорът:
- През аналното отверстие...
Възгласи на недоверие, крайно учудване... Става възрастен японски професор и казва:
- Аз не се съмнявам. Българите могат. Аз живях там дълго, те всичко правят през това място...

Нашите политици често грешат. Жалко, че не са сапьори...