- Санитар, къде ме карате?
- В моргата.
- Но аз още не съм умрял!
- Е, ние още не сме стигнали...
- В моргата.
- Но аз още не съм умрял!
- Е, ние още не сме стигнали...
- Искам да умра тихо в съня си във влака, както моя дядо, а не крещейки от ужас, като пътниците му.
Ловец към друг:
- Иди виж какво животно прострелях.
Другият се връща и му казва:
- Не знам какво животно е, но по паспорт е Иванов.
- Иди виж какво животно прострелях.
Другият се връща и му казва:
- Не знам какво животно е, но по паспорт е Иванов.
Имам тяло на осемнадесетгодишна. Крия го в мазето.
По време на погребение изведнъж се чува тропане и викове:
- Мими, Мими, отвори, аз още съм жив!!!
- Митьо, млъкни, докторите знаят по-добре.
- Мими, Мими, отвори, аз още съм жив!!!
- Митьо, млъкни, докторите знаят по-добре.
Гробище. Надпис на надгробна плоча:
"Сълзите ми няма да те възкресят. Затова плача."
"Сълзите ми няма да те възкресят. Затова плача."
Някой се смееше заразително във инфекциозното отделение.
- Само на борда на нашия самолет има книга за оплаквания и завещания. Желаем Ви приятен полет!
По брега върви мъж с фотоапарат. При него дотичва жена:
- Бързо, бързо! Мъжът ми се дави!
- Съжалявам, но ми свърши лентата...
- Бързо, бързо! Мъжът ми се дави!
- Съжалявам, но ми свърши лентата...
Бивш месар решил да си смени професията и станал акушер. При първото израждане слага бебето на везните и се обръща към родилката:
- Три килограма и двеста грама. Толкова ли да остане?
- Три килограма и двеста грама. Толкова ли да остане?
- От какво почина съпругът ви?
- От наколенката на доктор Ливайн.
- ???
- Ами започна да се напива и да ме бие. Сложих му наколенката на шията...
- От наколенката на доктор Ливайн.
- ???
- Ами започна да се напива и да ме бие. Сложих му наколенката на шията...