Срещат се двама строители:
- Как си колега?
- Бетон арме. А ти?
- Тухла четворка...
- Как си колега?
- Бетон арме. А ти?
- Тухла четворка...
- Значи вие сте парашутист? Знаете ли, аз никога не бих скочил с парашут!
- А аз никога не бих скочил без парашут.
- А аз никога не бих скочил без парашут.
Влиза един човек при бръснаря и пита:
- Колко ще трябва да изчакам за да се подстрижа?
- Около два часа - отвръща бръснарят.
Човекът си тръгнал. Същото се повтаря и на следващия ден - същият човек влиза, пита колко трябва да изчака и си тръгва. На третия ден се повторило същото и бръснарят казал на помощника си да проследи човека и да му каже къде отива. След около 10 минути помощникът се връща и се смее. Бръснарят попитал:
- Какво се смееш бе? Видя ли къде отиде?
Помощникът отвърнал смеейки се:
- У вас.
- Колко ще трябва да изчакам за да се подстрижа?
- Около два часа - отвръща бръснарят.
Човекът си тръгнал. Същото се повтаря и на следващия ден - същият човек влиза, пита колко трябва да изчака и си тръгва. На третия ден се повторило същото и бръснарят казал на помощника си да проследи човека и да му каже къде отива. След около 10 минути помощникът се връща и се смее. Бръснарят попитал:
- Какво се смееш бе? Видя ли къде отиде?
Помощникът отвърнал смеейки се:
- У вас.
Възмутен гост на хотел се обръща към управителя:
- Това е безобразие! Покривът ви тече и дъждът цяла нощ капа по леглото ми! Мога ли да ви попитам, докога ще продължава това безобразие?
- Че аз, откъде да знам? - лениво отвръща управителят. - Случайно да ви приличам на метеоролог....
- Това е безобразие! Покривът ви тече и дъждът цяла нощ капа по леглото ми! Мога ли да ви попитам, докога ще продължава това безобразие?
- Че аз, откъде да знам? - лениво отвръща управителят. - Случайно да ви приличам на метеоролог....
Двама писатели, които през цялото време се съревновават, се срещат на улицата. Единият злобничко пита:
- Видях новата ти книга. Не можах да разбера, кой ти я е написал.
Вторият веднага го затапва:
- Аз пък не мога да разбера, кой ти я е прочел?
- Видях новата ти книга. Не можах да разбера, кой ти я е написал.
Вторият веднага го затапва:
- Аз пък не мога да разбера, кой ти я е прочел?
Бизнес преговори:
- Ще процедираме по следния ред: първо, вие ще посочите вашата цена, след това ние ще уточним нашата, после всички ще се посмеем заедно и ще пристъпим към сериозния разговор...
- Ще процедираме по следния ред: първо, вие ще посочите вашата цена, след това ние ще уточним нашата, после всички ще се посмеем заедно и ще пристъпим към сериозния разговор...
Богаташка посреща новата си готвачка и я пита:
- Защо напуснахте последното си работно място?
- А аз питам ли ви защо ви напусна последната ви готвачка?
- Защо напуснахте последното си работно място?
- А аз питам ли ви защо ви напусна последната ви готвачка?
По време на един коктейл актрписа среща писателка, която мрази:
- Много харесах последната ви книга! Кой ви я написа?
- Радвам се, че ви е харесала! Кой ви я прочете?
- Много харесах последната ви книга! Кой ви я написа?
- Радвам се, че ви е харесала! Кой ви я прочете?
Археологът е най-добрият съпруг за една жена: колкото повече остарява тя, толкова повече интерес възбужда у него.
Двама бизнесмени отишли на гробището да навестят гроба на бивш партньор. Търсили, търсили, но не могли да го намерят.
Изведнъж единия се ударил по челото:
- Слушай, той навярно го е записал на името на жена си!
Изведнъж единия се ударил по челото:
- Слушай, той навярно го е записал на името на жена си!
Един собственик на бар бил много силен. За да привлича клиенти, обявил награда: той ще изстиска един лимон, а ако някой успее да изстиска дори само още една капка , ще получи 1000 долара.
Бизнесът потръгнал много добре... Но един ден в бара влязъл нисък слаб мъж, взел лимона и изстискал не една, а цели шест капки! Собственикът на бара попитал изумен:
- Ти какъв си? Културист? Каратист? Йога?
Мъжът отговорил:
- Не, аз съм данъчен инспектор.
Бизнесът потръгнал много добре... Но един ден в бара влязъл нисък слаб мъж, взел лимона и изстискал не една, а цели шест капки! Собственикът на бара попитал изумен:
- Ти какъв си? Културист? Каратист? Йога?
Мъжът отговорил:
- Не, аз съм данъчен инспектор.
Фирма търси да наеме преводач от български на швейцарски сметки.
Български преводач в луксозен средиземноморски ресторант.
- Каква сардина предпочитате, Г-не, френска или португалска?
- Аз я поръчвам за вечеря, няма да разговараям с нея.
- Каква сардина предпочитате, Г-не, френска или португалска?
- Аз я поръчвам за вечеря, няма да разговараям с нея.
- Каква е връзката между музикалната критика и музиката?
- Каквато е връзката между гинекологията и любовта.
- Каквато е връзката между гинекологията и любовта.
Счетоводител на преглед при психиатър:
- Докторе, не мога да заспя!
- А защо не опитате да броите овце? Много приспивно действа.
- Опитах. Обаче - броя, броя, и после като допусна някоя грешка, отиват ми три часа да я намеря и поправя.
- Докторе, не мога да заспя!
- А защо не опитате да броите овце? Много приспивно действа.
- Опитах. Обаче - броя, броя, и после като допусна някоя грешка, отиват ми три часа да я намеря и поправя.
Във връзка с предстоящата реорганизация на правителството и обособяване на нови отдели към министерствата, предлагаме:
Министерството на транспорта да се раздели на два отдела - "отиване" и "връщане".
Министерството на транспорта да се раздели на два отдела - "отиване" и "връщане".
Двама играли цяла нощ на покер и на сутринта единия - обран до дупка - попитал:
- Не мога да разбера, защо все ти печелиш?
- Ами защото ти все губиш!
- Не мога да разбера, защо все ти печелиш?
- Ами защото ти все губиш!
Учители се обаждат в министерството да уговорят среща с министъра:
- Положението е трудно, нямаме пари!
- Няма страшно, и така ще ви приема.
- Положението е трудно, нямаме пари!
- Няма страшно, и така ще ви приема.
Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки:
Уважаеми господине,
Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката.
Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата".
Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори.
По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда.
Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма.
За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда.
Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела.
След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма.
Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето.
Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина.
Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента.
Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи.
В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма.
Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло.
Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата.
Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява.
Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена.
Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене.
Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви.
(Случаят е действителен!)
Уважаеми господине,
Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката.
Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата".
Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори.
По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда.
Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма.
За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда.
Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела.
След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма.
Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето.
Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина.
Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента.
Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи.
В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма.
Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло.
Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата.
Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява.
Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена.
Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене.
Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви.
(Случаят е действителен!)
В близката далечина, на дървен камък седял един млад старец, който четял в изгорял вестник, как глухият чул, че слепият видял как куция гонил с пирон влака да му пука колелата.