Съобщение из научната преса:
"При разкопки в планините втората археологическа експедиция на Академията на Науките откри останките от първата археологическа експедиция."
"При разкопки в планините втората археологическа експедиция на Академията на Науките откри останките от първата археологическа експедиция."
Новост за домакините: революционно ново изобретение, чудо на техниката!
Измислена е перална машина, която след изпиране връща точно толкова чорапи, колкото сте пуснали в нея!
Измислена е перална машина, която след изпиране връща точно толкова чорапи, колкото сте пуснали в нея!
Питат един синоптик:
- Прогнозите ви винаги ли уцелват какво ще е времето?
- Времето - да, винаги! Само понякога се разминават в датата.
- Прогнозите ви винаги ли уцелват какво ще е времето?
- Времето - да, винаги! Само понякога се разминават в датата.
Във връзка с предстоящата реорганизация на правителството и обособяване на нови отдели към министерствата, предлагаме:
Министерството на транспорта да се раздели на два отдела - "отиване" и "връщане".
Министерството на транспорта да се раздели на два отдела - "отиване" и "връщане".
На откриване на изложба питат художник:
- Вие в какъв стил рисувате?
- В стил "реализъм".
- А тази картина каква е?
- Казва се "Строители на работа".
- Тогава защо всички са налягали по земята и нищо не правят?
- Нали ви казах - рисувам в стил "реализъм".
- Вие в какъв стил рисувате?
- В стил "реализъм".
- А тази картина каква е?
- Казва се "Строители на работа".
- Тогава защо всички са налягали по земята и нищо не правят?
- Нали ви казах - рисувам в стил "реализъм".
Двама играли цяла нощ на покер и на сутринта единия - обран до дупка - попитал:
- Не мога да разбера, защо все ти печелиш?
- Ами защото ти все губиш!
- Не мога да разбера, защо все ти печелиш?
- Ами защото ти все губиш!
- Защо държиш тоя аквариум в офиса? - питат бизнесмен.
- Знаете ли колко е приятно да видиш някого, който си отваря устата и не иска пари?
- Знаете ли колко е приятно да видиш някого, който си отваря устата и не иска пари?
Учители се обаждат в министерството да уговорят среща с министъра:
- Положението е трудно, нямаме пари!
- Няма страшно, и така ще ви приема.
- Положението е трудно, нямаме пари!
- Няма страшно, и така ще ви приема.
Автобиография на ...
(подадена при кандидатстване за работа)
Роден съм на 8 февруари 1965 година в 8 без 15 сутринта в град Симитли, махала Горната. Зодията ми е Водолей с изгряващ знак Стрелец.
От малък съм закърмен с народни песни и майчина кърма. Баща ми Стефан е шофьор на автобус. Два пъти е награждаван със значка "Отличник" (1963 и 1972г.) При посещението си в Симитли през 1978 година тогавашният министър на транспорта го похвалил, което е документирано и имаме снимка. Майка ми е доячка с няколко окръжни рекорда по млеконадой (1965 г. - 8769 литра, 1976 г. - 10318 литра и 1984 г. - 12652 литра). За това е удостоена със званието Герой на ... (задраскано) ... труд. Брат ми Цоко тренираше борба и на юношеското първенство през 1975 год. зае 14-то място в категорията си (прилагам снимка).
През 1972 година постъпих в първи клас на училище "Бачо Киро". Класна ми беше другарката Христова. Не бях отличник, но не съм повтарял годината нито веднъж.
През 1976 година станах пионер и бях избран за отговорник по трудовата дейност. Колективът ме уважаваше.
Основното си образование завърших в гореизложеното училище през 1980 год. Средно и висше такова нямам.
Оттогава работя. Сменил съм девет професии: шофьор, носач, продавач, хигиенист и други. Сега съм на свободна практика.
Не съм осъждан освен за кражби. Характерът ми е кротък. Не пия много.
С първата ми жена Верка се разведохме през 1987 година по взаимно съгласие. Голямо животно беше (прилагам снимка). Тя взе децата - Сашко и Дилайла. Последната си е чиста българка, ама по него време много слушахме Том Жонс.
С втората жена Сия сме в развод. Деца засега нямаме.
Подпис.
Дата.
(подадена при кандидатстване за работа)
Роден съм на 8 февруари 1965 година в 8 без 15 сутринта в град Симитли, махала Горната. Зодията ми е Водолей с изгряващ знак Стрелец.
От малък съм закърмен с народни песни и майчина кърма. Баща ми Стефан е шофьор на автобус. Два пъти е награждаван със значка "Отличник" (1963 и 1972г.) При посещението си в Симитли през 1978 година тогавашният министър на транспорта го похвалил, което е документирано и имаме снимка. Майка ми е доячка с няколко окръжни рекорда по млеконадой (1965 г. - 8769 литра, 1976 г. - 10318 литра и 1984 г. - 12652 литра). За това е удостоена със званието Герой на ... (задраскано) ... труд. Брат ми Цоко тренираше борба и на юношеското първенство през 1975 год. зае 14-то място в категорията си (прилагам снимка).
През 1972 година постъпих в първи клас на училище "Бачо Киро". Класна ми беше другарката Христова. Не бях отличник, но не съм повтарял годината нито веднъж.
През 1976 година станах пионер и бях избран за отговорник по трудовата дейност. Колективът ме уважаваше.
Основното си образование завърших в гореизложеното училище през 1980 год. Средно и висше такова нямам.
Оттогава работя. Сменил съм девет професии: шофьор, носач, продавач, хигиенист и други. Сега съм на свободна практика.
Не съм осъждан освен за кражби. Характерът ми е кротък. Не пия много.
С първата ми жена Верка се разведохме през 1987 година по взаимно съгласие. Голямо животно беше (прилагам снимка). Тя взе децата - Сашко и Дилайла. Последната си е чиста българка, ама по него време много слушахме Том Жонс.
С втората жена Сия сме в развод. Деца засега нямаме.
Подпис.
Дата.
- Вчера ме обраха цигани.
- А мене тия от енергото.
- А мене тия от енергото.
Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки:
Уважаеми господине,
Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката.
Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата".
Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори.
По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда.
Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма.
За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда.
Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела.
След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма.
Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето.
Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина.
Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента.
Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи.
В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма.
Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло.
Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата.
Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява.
Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена.
Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене.
Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви.
(Случаят е действителен!)
Уважаеми господине,
Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката.
Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата".
Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори.
По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда.
Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма.
За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда.
Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела.
След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма.
Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето.
Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина.
Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента.
Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи.
В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма.
Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло.
Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата.
Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява.
Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена.
Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене.
Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви.
(Случаят е действителен!)
Как се лови лъв?
1. Математически метод.
Взимаме саваната с лъва. Делим на две. Взимаме половината, в която е лъва. Делим на две. После на още две, и още две. Накрая лъвът остава в клетка.
2. Физичен метод.
Трябват ни:
- лупа
- кибритена кутийка
- пинсети
- релса
Отиваме в саваната с лъва. Издебваме го, когато лъвовете си почиват следобяд. Поглеждаме избрания лъв през лупата, той се смалява, ние го взимаме с пинсетите и го слагаме в кибритената кутийка. Другите лъвове ни подгонват, ние тръгваме да бягаме. Когато започнат да ни настигат, хвърляме релсата и започваме да тичаме по-бързо от тях.
1. Математически метод.
Взимаме саваната с лъва. Делим на две. Взимаме половината, в която е лъва. Делим на две. После на още две, и още две. Накрая лъвът остава в клетка.
2. Физичен метод.
Трябват ни:
- лупа
- кибритена кутийка
- пинсети
- релса
Отиваме в саваната с лъва. Издебваме го, когато лъвовете си почиват следобяд. Поглеждаме избрания лъв през лупата, той се смалява, ние го взимаме с пинсетите и го слагаме в кибритената кутийка. Другите лъвове ни подгонват, ние тръгваме да бягаме. Когато започнат да ни настигат, хвърляме релсата и започваме да тичаме по-бързо от тях.
В близката далечина, на дървен камък седял един млад старец, който четял в изгорял вестник, как глухият чул, че слепият видял как куция гонил с пирон влака да му пука колелата.
Богат златар предупреждава кандидата за охрана:
- Дълго време ще трябва да стоите само на едно място. Дали ще издържите?
- О, свикнал съм. Скоро излязох от затвора.
- Дълго време ще трябва да стоите само на едно място. Дали ще издържите?
- О, свикнал съм. Скоро излязох от затвора.
Надпис пред салон за разкрасяване:
"Не налитайте на момичетата, които излизат от нашия салон - между тях може да е и вашата баба!"
"Не налитайте на момичетата, които излизат от нашия салон - между тях може да е и вашата баба!"
Любовното обяснение на един счетоводител:
С настоящото бордеро декларирам, че целият авоар от надежди и всички вътрешни ресурси от търпение за взаимност от моя страна са изчерпани.
Защо сторнираш всички мои платежни искания отправени към теб по ускорената форма? Инкасирай поне това, което е последно от моя страна.
Твоят поглед е винаги студен като на ревизор, забелязъл дебитно салдо по разплащателната сметка. Защо е това презрение към мен, като към облигации от фашисткия заем през 1942 година?
Твоята студенина е в състояние да докара до банкрут и най-пламенната любов, каквато е моята. Анализирайки досегашният баланс на нашата нещастна и несподелена любов, дойдох до заключението, че не мога да разчитам на никакво любовно авансиране от твоя страна. Но аз ще си отмъстя! Ще настъпи падежа на моето отмъщение и тогава ще си платиш с лихвите на просрочените заеми. Не очаквай милост от моя страна!
Разбира се до този момент ще гасна в дълбоко просрочие- нещастен и влюбен!
Времето обаче не ще успее да амортизира моите чувства, защото те са свети и силни. Пак те моля, авансирай ме с малко любов и аз ще бъда твой на безсрочен влог!
О, нима моите любовни мечти и блянове не ще бъдат никога погасени?
По-добре да умра, отколкото да кредитирам сърцето си на някоя друга след твоето сторно.
Твоят отказ тегне като блокирана сметка на съзнанието и мислите ми. О, моя бедна любов, лутаща се като отклонени оборотни средства! Изглежда ще бъда принуден да обявя на ликвидация чувствата си по твоята аналитична сметка към синтетичната й, наречена любов!
О, само ако би направила справка в главната книга на моето сърце, ти би открила такъв голям фонд любов, който ще може да те премира през целия си живот. Но ти си замразена като заем за нередовни запаси.
Превеждам ти моите последни прощални поздрави! На приносящия настоящия любовен ордер се заплаща 3% комисионна за услугата.
Прилагам един лимитиран чек за безкасово изплащане на милиони целувки, които ти не ми даваш възможност да ти предам лично в твоя трезор.
Твой вечен дебитор?
С настоящото бордеро декларирам, че целият авоар от надежди и всички вътрешни ресурси от търпение за взаимност от моя страна са изчерпани.
Защо сторнираш всички мои платежни искания отправени към теб по ускорената форма? Инкасирай поне това, което е последно от моя страна.
Твоят поглед е винаги студен като на ревизор, забелязъл дебитно салдо по разплащателната сметка. Защо е това презрение към мен, като към облигации от фашисткия заем през 1942 година?
Твоята студенина е в състояние да докара до банкрут и най-пламенната любов, каквато е моята. Анализирайки досегашният баланс на нашата нещастна и несподелена любов, дойдох до заключението, че не мога да разчитам на никакво любовно авансиране от твоя страна. Но аз ще си отмъстя! Ще настъпи падежа на моето отмъщение и тогава ще си платиш с лихвите на просрочените заеми. Не очаквай милост от моя страна!
Разбира се до този момент ще гасна в дълбоко просрочие- нещастен и влюбен!
Времето обаче не ще успее да амортизира моите чувства, защото те са свети и силни. Пак те моля, авансирай ме с малко любов и аз ще бъда твой на безсрочен влог!
О, нима моите любовни мечти и блянове не ще бъдат никога погасени?
По-добре да умра, отколкото да кредитирам сърцето си на някоя друга след твоето сторно.
Твоят отказ тегне като блокирана сметка на съзнанието и мислите ми. О, моя бедна любов, лутаща се като отклонени оборотни средства! Изглежда ще бъда принуден да обявя на ликвидация чувствата си по твоята аналитична сметка към синтетичната й, наречена любов!
О, само ако би направила справка в главната книга на моето сърце, ти би открила такъв голям фонд любов, който ще може да те премира през целия си живот. Но ти си замразена като заем за нередовни запаси.
Превеждам ти моите последни прощални поздрави! На приносящия настоящия любовен ордер се заплаща 3% комисионна за услугата.
Прилагам един лимитиран чек за безкасово изплащане на милиони целувки, които ти не ми даваш възможност да ти предам лично в твоя трезор.
Твой вечен дебитор?
Разговарят двама безработни:
- Навремето ми казваха: "Учи, сине, за да не работиш, учи, сине, за да не работиш" - и аз тогава учих, учих и ето сега не работя...
- Навремето ми казваха: "Учи, сине, за да не работиш, учи, сине, за да не работиш" - и аз тогава учих, учих и ето сега не работя...
През 80-те, син към баща си:
- Тате, ти все казваше, че нищо няма да излезе от мен, ама ела сега да видиш какъв важен човек станах! Три предприятия се карат за мен и всяко вика "Вземи го ти!".
- Тате, ти все казваше, че нищо няма да излезе от мен, ама ела сега да видиш какъв важен човек станах! Три предприятия се карат за мен и всяко вика "Вземи го ти!".
Каква е разликата между архитекта и инженера?
Архитекта минава покрая някой нова сграда и си мисли:
"Колегата наистина е избрал една невероятно естетична форма."
Инженера минава покрай същата сграда и си мисли:
"Мама му стара, тоя архитект как е измъчил горкия колега с изчисленията."
Архитекта минава покрая някой нова сграда и си мисли:
"Колегата наистина е избрал една невероятно естетична форма."
Инженера минава покрай същата сграда и си мисли:
"Мама му стара, тоя архитект как е измъчил горкия колега с изчисленията."
Работник в почивка. Пуши цигара, гледа надписа на кутията - "МЗ предупреждава, че цигарите са опасни за вашето здраве" - и се възмущава:
- А на лопатите нищо такова не пише...
- А на лопатите нищо такова не пише...