Един мъж закъснял една вечер. Жена му го попитала къде и бил. Той отговорил:
- Бяхме със секретарката на кафе. Нали знаеш колко малко е необходимо на човек, за да бъде щастлив?!
На другата вечер мъжът отново закъснял. Жена му пак го попитала къде е бил, а той отговорил:
- Бях със секретарката на ресторант, мила. Нали знеш колко малко е необходимо на човек, за да бъде щастлив.
На третата вечел отнова закъснял. Върнал се чак призори.
- Къде беше? - попитала го жена му.
- Бяхме със секретарката на бар, мила. Нали знеш колко малко е необходимо на човек, за да бъде щастлив.
На следващата вечер той се прибрал, обаче жена му не се прибрала цяла нощ. Когато си дошла чак на сутринта, той я попитал:
- Къде беше, мила?
- Бях при един колега. Той е надарен само с един сантиметър повече от теб, но нали знаеш, мили, колко малко е необходимо на човек, за да бъде щастлив.

Съпруг се завърнал от командировка и на вратата на апартамента се сблъскал с любовника на жена си. В бързината се опитал да го улови, хванал го долу за онова нещо, но онзи се изплъзнал и така побягнал гол по стълбите.
Ядосан, измаменият съпруг грабнал ловната си пушка и гръмнал подире му, но не успял да го улучи.
След като го изпуснал, закрещял:
- Не стига, че го обърсах, ами го изпратих и като хайдутин.

Семейство англичани. В момента на разкаяние жената признала:
- Скъпи, аз веднъж ти изневерих и за спомен татуирах образа му на лявата си гръд!
Мъжът започнал да се смее. Жената изпаднала в недоумение и мъжът й обяснил:
- Представям си каква увиснала физиономия ще има след 20 години!

Надарен мъж се явил при свети Петър. Свети Петър го разпитал за живота му. Мъжът изповядал, че много обича жените и не пропуска сгоден случай.
Тогава свети Петър му дал един чук и пирони. Всеки пирон отговарял на една негова любовница. Свети Петър му посочил една стена; на нея мъжът трябвало да забива пирони и по тях да се катери нагоре. Ако успеел да изкачи стената, щял да влезе в рая.
Заизкачвал се мъжът. Но накрая не му достигнал само един пирон. Затюхкал се той, заудрял главата си:
- Ех, ако бях любил и онази куцата, сега щях да вляза в рая!

Буря. Всички пътници от кораба са се събрали в кают-компанията. Една от дамите потупва мъжа си по ръката:
- Скъпи, погледни лицето на жената, която седи срещу нас!
Много те моля, купи ми рокля с такъв нежно-зелен цвят!

Жена казва на мъжа си:
- Знаеш ли, скъпи, установих, че светлината е по-бърза от звука, защото изглеждаш интелигентен преди да започнеш да говориш!

- Скъпи моля те изхвърли боклука!
- Изквърли го ти нали ти го сготви!

Съпруга пита мъжа си:
- Скъпи, вчера оставих две бутилки водка в хладилника, а днес е само една. Защо?
- Ами... Защото не съм видял другата.

Попитали бай Славчо:
- Кой полов орган ти работи най-добре когато си пиян?
- Очите...

Попитали бай Славчо:
- Колко според теб е средата продължителност на половия акт?
- Ми... знам ли... 10-15 мегабайта...

Главният герой в тази история се казвал Паскал Арнаудов и работел в няколко големи вестника като автор на кръстословици, главоблъсканици и други занимателни задачи. Тази дейност, естествено, му коствала огромно психическо напрежение и поради тази причина, всяка вечер, след работа, Паскал отивал с неколцина верни другари да удави умората си в алкохол. Една сутрин, след някакво такова подобно изпълнение, Паскал Арнаудов се събудил и въпреки все още усещащото се леко главоболие, веднага разбрал, че около него нещо не е наред. Всъщност, не че не било наред, по-скоро било обратното - всичко било твърде, даже прекалено наред. Паскал започнал да се оглежда и изведнъж, с огромна изненада забелязал, че е облечен в копринена пижама. Това определено го шашнало, понеже обикновено той спял по потник, гащи и къси чорапи с отдавна неопределен цвят. С все по-нарастващо учудване, Паскал продължил да оглежда обстановката в спалнята - на леглото били постлани нежни сатенени чаршафи, завесите - както никога - били спуснати, за да не го събудят слънчевите лъчи, а на всичкото отгоре на нощното шкафче, точно до главата си, Паскал видял клетка с канарче, което нежно чуруликало. -Бе кво става тука бе, да му се и не види макар! - изсумтял Паскал Арнаудов, надигнал се от леглото и точно в този миг забелязал, че до възглавницата му имало бележка, изписана със ситния почерк на жена му. -Майкооу - простенал Паскал и зачел бележката. А там пишело следното: "Миличко Паскалченце! Мишльончо мой ненагледен! Добро утро, надявам се да си ми се наспинкал хубавичко! Аз отивам на работа, но съм ти приготвила закусчица - палачинки и кексче, а в термосчето има от любимото ти кафенце. Ако те боли главичката, в аптечката има аспиринче, а в хладилника - биричка. Ако не ти се папка закусчица и си спинкал чак до обяд, да знаеш, че в печката има мусакичка за тебе. А пък ако не ти се яде вкъщи, в джоба на панталона съм ти оставила петдесет лева - ако искаш да идеш някъде да се почерпиш след работа с колегите. Ако искаш да закъсняваш, закъснявай - аз ще те чакам, когато и да се върнеш! Ако пък искаш да пийнеш вкъщи, взела съм ти едно уиски - черен етикет, само за тебе. Подпис: твоя любяща съпруга Султанка". Сега вече Паскал Арнаудов изпаднал в истински потрес. Той нахлузил чехлите си и тръгнал да обикаля из апартамента с цел да си припомни поне нещичко от изминалата нощ. Докато шляпал из коридора, от детската стая се чул бодрия глас на сина му: -Ооо, баща ми! Стана ли вече бе? Паскал се приближил до сина си, тупнал го по рамото и леко гузно запитал: -Абе мойто момче, кво става тука бе? Щото аз малко така нали... Кво е ставало снощи, а? -Ъ, ми кво - небрежно казал синът му - Нищо кой знае какво не е ставало. Ти, както винаги, се прибра пиян към три часът. Докато звънеше и блъскаше на вратата, успя да събудиш целия вход. После, като влезе, повърна още в коридора. Мама ти се скара, ти я напсува, удари я, тя се разрева, а ти падна на пода и заспа като заклан. След туй мама те замъкна в спалнята, да те слага да спиш и почна да те съблича. Ти се чудиш защо мама е толкова мила към теб?! Ами защото точно като взе да ти сваля панталона, ти почна да крещиш: "Махни са, ма, пачарво! Не ме барай, аз съм женен!".

Ако всичко ви е наред.
Ако жена ви е прекрасна.
Ако и любовницата ви е прекрасна.
Ако заплатата ви не само стига, а и остава.
Ако шефът ви е хубав човек.
Ако нямате никакви проблеми със здравето.
Кажете "не" на наркотиците!

- Скъпи,как да се облека за днешния коктейл? - пита съпругата.
- Бързо! - отговаря съпругът.

Един митничар се връща вкъщи и какво да види - масата сложена за двама - цветя, вино, вечеря…!
Обръща се той към жена си и:
- Ти си с друг мъж! Казвай, къде го скри!
А тя:
- Как, бе скъпи - не съм с друг мъж. Сама съм.
- Как ще си сама, като на масата е сервирано за двама и е ядено и пито вече!?!!
- Ами аз за тебе съм я приготвила. Тебе чакам!
Митничарят обаче не повярвал и тръгнал да търси любовника из къщата.
Поглежда под леглото:
- Тук го няма!
Поглежда в кухнята:
- И тук го няма!
Поглежда в банята:
- И тук го няма!
Отива в спалнята, отваря гардероба, а оттам се подава една ръка със 100 долара, а митничарят прибира парите, затръшква вратата и казва:
- Ааа, и тук го няма!!!

През пустинята бедуин язди камила. Слънцето пече горещо като в пещ. Настига го мотоциклетист.
- Уважаеми - казва бедуинът - не ти ли е горещо?
- Не - отговаря мотоциклетистът - Аз карам бързо и вятърът ме разхлажда.
- Наистина ли? - удивил се бедуинът и пришпорил камилата.
Скоро изчезнал зад хоризонта. След половин час мотоциклетистът го застига и какво да види: камилата лежи умряла на пътя, а до нея стои бедуинът и клати глава:
- Ай-ай-ай, бедното животно съвсем замръзна.

В неделното утро и на двамата не им се става от леглото.
- Мила, искаш ли кафе?
- Да, скъпи.
- Ами донеси тогава и на мен една чашка.

Съпруга туко що сложила рога на своя съпруг:
- Славчо, това дето го направихме не беше хубаво.
- Ами, да повторим - дано този стане по-добре.

Двама борци вървели из пустинята с една камила. Наближили един оазис и решили да напоят камилата. Тя обаче не искала да пие вода. Тогава единият казал:
- Аз ще й натопя главата във водата, а пък ти ще смучеш отзад.
Почнали. След малко оня отзад извикал:
- Стига толкова, че засмуках тиня.

Съпруга на борец към мъжа си:
- Намираш ли ме още красива, скъпи?
- Да! Имаш фигура като на кошута! Нали така се казваше онова животно с хобота?

Лейди Джейн, лейди Хариет и лейди Мейбъл са на сафари в Кения. Един ден те спират за следобедния си чай на поляна току на границата между саваната и джунглата. Слугите разпъват палатки, изваждат плетени столове и чадъри и трите дами се разполагат, все едно че са в някое от именията си в Западен Йоркшир.
Внезапно от джунглата изскача огромна мъжка горила, оглежда дамите, грабва лейди Мейбъл и я отнася със себе си между дърветата. Лейди Джейн и лейди Хариет продължават да пият чая си. След известно време Хариет си позволява лек коментар:
- И като си помислиш, скъпа, какво толкова намери той в бедната Мейбъл?