Иванчо пита баща си:
- Тате, пръднята тежи ли?
- Не, детето ми.
- Оле! Значи сам се наакал...
- Тате, пръднята тежи ли?
- Не, детето ми.
- Оле! Значи сам се наакал...
В детската градина пристига комисия на проверка. Навсякъде - чистота, тишина, спокойствие...
- Как сте го постигнали? - питат шашнати хората от комисията.
- Ами разделихме децата на групи. - обясняват учителките и повеждат комисията по коридора.
На вратите - надписи: "Много добри деца". "Добри деца". "Не особено добри деца". "Лоши деца". "Много лоши деца". "Ужасни деца". "Безнадеждни деца". "Иванчо".
- Как сте го постигнали? - питат шашнати хората от комисията.
- Ами разделихме децата на групи. - обясняват учителките и повеждат комисията по коридора.
На вратите - надписи: "Много добри деца". "Добри деца". "Не особено добри деца". "Лоши деца". "Много лоши деца". "Ужасни деца". "Безнадеждни деца". "Иванчо".
Учителка пита Иванчо може ли да брои:
- Кое число следва след 4?
- 5! - отговаря той.
- Браво, баща ти добре те е научил... А след 10?
- Вале!- отговаря убедено Иванчо.
- Кое число следва след 4?
- 5! - отговаря той.
- Браво, баща ти добре те е научил... А след 10?
- Вале!- отговаря убедено Иванчо.
Марийка пита Иванчо:
- Иванчо, ти за какво си мислиш в момента?
- Ами за каквото си мислиш и ти Марийке.
- Ууф, простак.
- Иванчо, ти за какво си мислиш в момента?
- Ами за каквото си мислиш и ти Марийке.
- Ууф, простак.
Иванчо:
- Марийке, айде да се ебеме!
- Леле Иванчо, какъв си сладкодумец, само с две думи ме нави.
- Марийке, айде да се ебеме!
- Леле Иванчо, какъв си сладкодумец, само с две думи ме нави.
Учителка пита Иванчо:
- Кой е Христо Ботев?
- Де да го знам този!
- Кой е Васил Левски?
- Де да го знам!
- Кой е Стефан Стамболов?
- Не го знам!
- Сядай 2!
След часа Иванчо отива при госпожата:
- Госпожо, знаете ли кой е Конса?
- Не го знам!
- Знаете ли кой е Хазарта?
- Не го знам кой е този!
- А Мишо Шамара?
- Не го знам!
- Е тогава кво ме плашиш с твойта мизерна банда...
- Кой е Христо Ботев?
- Де да го знам този!
- Кой е Васил Левски?
- Де да го знам!
- Кой е Стефан Стамболов?
- Не го знам!
- Сядай 2!
След часа Иванчо отива при госпожата:
- Госпожо, знаете ли кой е Конса?
- Не го знам!
- Знаете ли кой е Хазарта?
- Не го знам кой е този!
- А Мишо Шамара?
- Не го знам!
- Е тогава кво ме плашиш с твойта мизерна банда...
Иванчо казва на баща си:
- Автобусът днес беше препълнен и аз без да искам настъпих една дама по крака. Аз й се извиних и тя ми даде един банан.
- А ти благодари ли й?
- Не. Веднага настъпих и другия й крак...
- Автобусът днес беше препълнен и аз без да искам настъпих една дама по крака. Аз й се извиних и тя ми даде един банан.
- А ти благодари ли й?
- Не. Веднага настъпих и другия й крак...
Иванчо се нуждае от 100 лева, за ново колело и пише писмо с молба до дядо Господ. Чудят се в пощата, решават да препратят писмото до финансовия министър Пламен Орешарски. Усмихва се той бащински и му праща 5 лева. Иванчо пише ново писмо:
"Благодаря ти, дядо Господи, ама не биваше да ми ги изпращаш по пощата, защото са ми удържали 95 лева за данъци".
"Благодаря ти, дядо Господи, ама не биваше да ми ги изпращаш по пощата, защото са ми удържали 95 лева за данъци".
Учителката пита в час:
- Ученици, кое най-тежкото нещо на света?
- Слона, другарко...
- Кита другарко...
Иванчо вдига ръка и става:
- На дядо ми хуя другарко, всичките курви на областа да се съберат не могат го вдигнат...
- Ученици, кое най-тежкото нещо на света?
- Слона, другарко...
- Кита другарко...
Иванчо вдига ръка и става:
- На дядо ми хуя другарко, всичките курви на областа да се съберат не могат го вдигнат...
Майката:
- Е, Иванчо, как се държа баща ти с теб, докато бях в командировка?
- Много добре, мамо. Всяка сутрин татко ме взимаше с него на езерото, ние плувахме с лодка до средата на езерото и след това аз се прибирах с плуване до брега.
- О Боже! Ама това е много голямо езеро!
- А, не се впечатлявай, мамо. Аз си плувах много добре. Трудното беше само докато се измъкна от чувала.
- Е, Иванчо, как се държа баща ти с теб, докато бях в командировка?
- Много добре, мамо. Всяка сутрин татко ме взимаше с него на езерото, ние плувахме с лодка до средата на езерото и след това аз се прибирах с плуване до брега.
- О Боже! Ама това е много голямо езеро!
- А, не се впечатлявай, мамо. Аз си плувах много добре. Трудното беше само докато се измъкна от чувала.
В училище учителката в час на класния ръководител пита учениците кой какъв иска да стане като порастне. Едно дете отговорило полицай, друго космонавт, трето лекар, манекенка, принцеса...
Дошъл ред на Иванчо:
- Иванчо, ти какъв искаш да станеш като порастнеш?
- Еми, педал гаден, госпожо.
- А, Иванчо, какви са тия глупости, педал искал да става. И защо?
- Еми, щото преди няколко дена се разхождахме с баща ми и гледаме накакъв с готина кола, готина мацка, ухилен до уши, и баща ми вика "Е гле`й го тоя педал гаден, бе".
Дошъл ред на Иванчо:
- Иванчо, ти какъв искаш да станеш като порастнеш?
- Еми, педал гаден, госпожо.
- А, Иванчо, какви са тия глупости, педал искал да става. И защо?
- Еми, щото преди няколко дена се разхождахме с баща ми и гледаме накакъв с готина кола, готина мацка, ухилен до уши, и баща ми вика "Е гле`й го тоя педал гаден, бе".
Двама учители си говорят. Единият казва:
- Иванчо, като ми нарисува една муха на стената и аз я ударих, много ме заболя ръката.
А другият го утешава:
- Ти си нищо, на мен като ми нарисува гола жена на контакта!
- Иванчо, като ми нарисува една муха на стената и аз я ударих, много ме заболя ръката.
А другият го утешава:
- Ти си нищо, на мен като ми нарисува гола жена на контакта!
Учителка пита учениците за нещо необичайно, което им се е случило напоследък. Иванчо се обажда и казва:
- Преди седмица дядо падна в кладенеца.
- О, надявам се, че сега е добре.
- Да, вчера вече спря да вика...
- Преди седмица дядо падна в кладенеца.
- О, надявам се, че сега е добре.
- Да, вчера вече спря да вика...
В класа идва инспектор и пита децата:
- Можете ли да познаете на колко години съм?
- На 30! - обажда се Иванчо.
- Как позна?
- Ами аз съм на 15, и майка ми ми казва че съм полуидиот.
- Можете ли да познаете на колко години съм?
- На 30! - обажда се Иванчо.
- Как позна?
- Ами аз съм на 15, и майка ми ми казва че съм полуидиот.
Учителката пита Иванчо:
- Кой е Христо Ботев?
- Де да го знам този!
- Кой е Васил Левски?
- Де да го знам!
- Кой е Стефан Стамболов?
- Не го знам!
- Сядай 2!
След часа Иванчо отива и пита госпожата:
- Госпожо, знаете ли кой е Конса?
- Не го знам!
- Знаете ли кой е Хазарта?
- Не го знам кой е този!
- А Мишо Шамара?
- Не го знам!
- Е тогава кво ме плашиш с твойта мизерна банда...
- Кой е Христо Ботев?
- Де да го знам този!
- Кой е Васил Левски?
- Де да го знам!
- Кой е Стефан Стамболов?
- Не го знам!
- Сядай 2!
След часа Иванчо отива и пита госпожата:
- Госпожо, знаете ли кой е Конса?
- Не го знам!
- Знаете ли кой е Хазарта?
- Не го знам кой е този!
- А Мишо Шамара?
- Не го знам!
- Е тогава кво ме плашиш с твойта мизерна банда...
- Иванчо, къде ти е бележникът???
- Стои наказан в ъгъла, защото получи двойка.
- Стои наказан в ъгъла, защото получи двойка.
Прибира се Иванчо у дома:
- Мамо, в училище ме наричат педал?
- Ами що не ги набиеш?
- Ами не мога.
- Защо?
- Ами... такива сладури са.
- Мамо, в училище ме наричат педал?
- Ами що не ги набиеш?
- Ами не мога.
- Защо?
- Ами... такива сладури са.
След като получи двойка по информатика, Иванчо изтри оценката и форматира дневника.
Иванчо разплакан споделя с майка си:
- Мамо, мамо... Сънувах, че училището ми гореше!
- Няма нищо, недей да плачеш! Нали знаеш, че това е само сън?!
- Да мамо, точно за това плача...
- Мамо, мамо... Сънувах, че училището ми гореше!
- Няма нищо, недей да плачеш! Нали знаеш, че това е само сън?!
- Да мамо, точно за това плача...
Учителката пита Иванчо:
- Иванчо, можеш ли да кажеш някой нос на Черно море.
- Еми не.
- Браво, Иванчо! Шестица!
- Иванчо, можеш ли да кажеш някой нос на Черно море.
- Еми не.
- Браво, Иванчо! Шестица!