Иванчо:
- Марийке, ела да си играем на ресторантьорство.
- Как се играе?
- Аз ще ти го сервирам, а ти ще го гълташ.
		- Марийке, ела да си играем на ресторантьорство.
- Как се играе?
- Аз ще ти го сервирам, а ти ще го гълташ.
		Иванчо и Марийка на военно дело.
- Какво ще правя тук?
- Ще те обучават да държиш пушка!
- Какво е това?
- Пишка с “У”.
- Че аз съм обучена да я държа.
		- Какво ще правя тук?
- Ще те обучават да държиш пушка!
- Какво е това?
- Пишка с “У”.
- Че аз съм обучена да я държа.
		- Марийке, искам да те изчукам!
- Престани с тези намеци бе Иванчо, карай направо!
		- Престани с тези намеци бе Иванчо, карай направо!
		Иванчо при доктора:
- Докторе, имам чувството, че съм лезбиец.
- Какво, какво?
- Сигурен съм, че съм лезбиец.
- Не може да бъде. И защо мислиш така?
- Ами около мен се въртят толкова хубави мъже, а аз само за жени си мисля!
		- Докторе, имам чувството, че съм лезбиец.
- Какво, какво?
- Сигурен съм, че съм лезбиец.
- Не може да бъде. И защо мислиш така?
- Ами около мен се въртят толкова хубави мъже, а аз само за жени си мисля!
		- Иванчо, какво ще кажеш на майка си като се върне от работа и те попита колко чаши с гроздова ракия съм изпил? 
- Не се плаши, татко. Ще й кажа, че мога да броя само до осем!
		- Не се плаши, татко. Ще й кажа, че мога да броя само до осем!
		След поредната лъжа бащата се кара на Иванчо:
- Ти знаеш ли какво ги правят тези, дето много лъжат?
- Да, правят ги или депутати, или министри в краен случай адвокати...
		- Ти знаеш ли какво ги правят тези, дето много лъжат?
- Да, правят ги или депутати, или министри в краен случай адвокати...
		Иванчо: 
- Марийке, имам нещо, което колкото повече го бараш, толкова по-голямо става!
Марийка:
- Знам Иванчо. И аз имам бримка на чорапа.
		- Марийке, имам нещо, което колкото повече го бараш, толкова по-голямо става!
Марийка:
- Знам Иванчо. И аз имам бримка на чорапа.
		Учителката запитала с коя буква започва животът. Всички завикали в надпревара "Ж". Само Иванчо не бил съгласен. Учителката го вдигнала да каже мнението си. Той станал и отговорил, че буквата на живота е "П".
- Защо? - учудила се учителката.
- Защото най-хубавите работи започват с буквата "П": пари, печено прасе, печено пиле, пиене, пушене и още много хубави работи.
		- Защо? - учудила се учителката.
- Защото най-хубавите работи започват с буквата "П": пари, печено прасе, печено пиле, пиене, пушене и още много хубави работи.
		Учителят пита Иванчо:
- Можеш ли да ми дадеш исторически пример за пълен неуспех?
- Да! Христофор Колумб.
- Защо?
- Защото не знаел къде отива, като пристигнал, не знаел къде е попаднал, а когато се върнал, не знаел къде е бил!
		- Можеш ли да ми дадеш исторически пример за пълен неуспех?
- Да! Христофор Колумб.
- Защо?
- Защото не знаел къде отива, като пристигнал, не знаел къде е попаднал, а когато се върнал, не знаел къде е бил!
		По време на концерт на Лили Иванова Иванчо пита баща си:
- Тате, защо този чичко постоянно плаши певицата с тази пръчка?
- Това не е пръчка, Иванчо, а диригентска палка. И не я плаши, а дирижира.
- А защо тогава тя крещи?
		- Тате, защо този чичко постоянно плаши певицата с тази пръчка?
- Това не е пръчка, Иванчо, а диригентска палка. И не я плаши, а дирижира.
- А защо тогава тя крещи?
		Иванчо е на училище и г-жата го пита:
- Кой си ти?
- Не знам
- Каква е кравата?
- Не знам.
- Какъв е коня?
- Не знам.
- С какво са се били през войната?
- Не знам.
- До коя капка кръв са се били?
- Не знам.
- Има ли извънземни в космоса?
- Не знам.
После се прибира у тях и пита баща си:
- Кой си ти?
- Баща ти.
- Каква е кравата?
- Петниста крава.
- Какъв е коня?
- Кафяв кон.
- С какво са се били през войната?
- С пушки, гранати, автомати.
- До коя капка кръв са се били?
- До последна капка кръв.
- Има ли извънземни в космоса?
- Може-би да, може-би не, учените още не са остановили.
Иванчо назубря всичко и на др. ден отива на училище, но г-жата с сменена... И тя казва:
- Хайде да се запознаем! Кой си ти?
- Баща ти.
- Каква е майка ти?
- Петниста крава.
- Какъв е баща ти?
- Кафяв кон.
- С какво те възпитават в къщи?
- С пушки, гранати, автомати
- До кога ще ме измъчваш ти, бе?
- До последна капка кръв.
- Има ли мозък в главата ти?
- Може-би да, може-би не, учените още не са установили
		- Кой си ти?
- Не знам
- Каква е кравата?
- Не знам.
- Какъв е коня?
- Не знам.
- С какво са се били през войната?
- Не знам.
- До коя капка кръв са се били?
- Не знам.
- Има ли извънземни в космоса?
- Не знам.
После се прибира у тях и пита баща си:
- Кой си ти?
- Баща ти.
- Каква е кравата?
- Петниста крава.
- Какъв е коня?
- Кафяв кон.
- С какво са се били през войната?
- С пушки, гранати, автомати.
- До коя капка кръв са се били?
- До последна капка кръв.
- Има ли извънземни в космоса?
- Може-би да, може-би не, учените още не са остановили.
Иванчо назубря всичко и на др. ден отива на училище, но г-жата с сменена... И тя казва:
- Хайде да се запознаем! Кой си ти?
- Баща ти.
- Каква е майка ти?
- Петниста крава.
- Какъв е баща ти?
- Кафяв кон.
- С какво те възпитават в къщи?
- С пушки, гранати, автомати
- До кога ще ме измъчваш ти, бе?
- До последна капка кръв.
- Има ли мозък в главата ти?
- Може-би да, може-би не, учените още не са установили
		Иванчо отива с родителите си на село. Отиват на разходка с баща му и виждат крава.
- Тате, защо на кравата циците са и между краката, а на мама между ръцете? - пита Иванчо.
- Абе колко пъти да ти обяснявам, че майка ти вместо глава има задник! - троснато отговаря бащата.
		- Тате, защо на кравата циците са и между краката, а на мама между ръцете? - пита Иванчо.
- Абе колко пъти да ти обяснявам, че майка ти вместо глава има задник! - троснато отговаря бащата.
		Връща се малкият Иванчо от училище и баща му го посреща
- Как мина денят?
- Ами в час по трудово, учителката както носеше един буркан с лепило, се
спъна.
Бурканът се счупи и дланите й залепнаха към пода...
- И отлепихте ли я? - попитал бащата.
- Охоо, даже по-смелите по два пъти!
		- Как мина денят?
- Ами в час по трудово, учителката както носеше един буркан с лепило, се
спъна.
Бурканът се счупи и дланите й залепнаха към пода...
- И отлепихте ли я? - попитал бащата.
- Охоо, даже по-смелите по два пъти!
		- Иванчо, колко време ще те моля да ми донесеш чаша вода?!? Не знам какъв ше станеш като пораснеш!
- Келнер, дядо!
		- Келнер, дядо!
		Иванчо пита баща си:
- Тате ти защо си се оженил за мама?
Бащата с тържествуваща усмивка се обръща към жена си:
- Видя ли ма? Даже и детето се чуди!
		- Тате ти защо си се оженил за мама?
Бащата с тържествуваща усмивка се обръща към жена си:
- Видя ли ма? Даже и детето се чуди!
		Братът на Иванчо отишъл при майка си и казал:
- Мамо, батко пак ми лепна шамарче.
А майката отговорила:
- А ти защо не му лепна също шамарче?
- Защото нямам лепило.
		- Мамо, батко пак ми лепна шамарче.
А майката отговорила:
- А ти защо не му лепна също шамарче?
- Защото нямам лепило.
		Иванчо получава писмо от Марийка в казармата. Питат го:
- Защо листът е празен?
- Защото не си говорим с жена ми.
		- Защо листът е празен?
- Защото не си говорим с жена ми.
		Учителката по биология разказва: 
- Къртицата всеки ден изяжда храна, равно на собственото си тегло!
Иванчо пита:
- А къртицата откъде знае колко точно тежи?
		- Къртицата всеки ден изяжда храна, равно на собственото си тегло!
Иванчо пита:
- А къртицата откъде знае колко точно тежи?
		Иванчо пита майка си: 
- Мамо, от къде се светва лампата?
- От където се изгася.
		- Мамо, от къде се светва лампата?
- От където се изгася.
		Иванчо към баща си: 
- Тате, класната те вика в училище.
- Защо? - пита таткото.
- Не знам, не съм я виждал от месец!
		- Тате, класната те вика в училище.
- Защо? - пита таткото.
- Не знам, не съм я виждал от месец!