В детската градина пристига комисия на проверка. Навсякъде - чистота, тишина, спокойствие...
- Как сте го постигнали? - питат шашнати хората от комисията.
- Ами разделихме децата на групи. - обясняват учителките и повеждат комисията по коридора.
На вратите - надписи:
"Много добри деца".
"Добри деца".
"Не особено добри деца".
"Лоши деца".
"Много лоши деца".
"Ужасни деца".
"Безнадеждни деца".
"Иванчо".

Бащата на малкия Иванчо се връща внезапно от командировка. Жена му лежи в кревата, завивката й до носа, зачервена и притеснена.
- Кво става жена?
- Мноого ми е зле. Ушите ми пищят, ускорен ми е пулса. Иди, моля те в аптекака и вземи нещо успокоително!
Тръгнал да излиза, погледнал в детската, Иванчо лежи в леглото. Шепне заговорнически на татко си:
- В гардероба е чичо Гошо..
Връща се баща му в спалнята, отваря гардероба - Гошо вътре между дрехите и му казва:
- Гоше, жена ми умира, а ти си играеш на криеница с Иванчо!

След дискотека Марийка харесала Иванчо и го води вкъщи. Тяхните отсъствали от града. Влизат в коридора и Марийка направо в банята:
- Аз ще се приготвя и идвам!
Иванчо в този момент му се присрало ужасно. Няма къде, тоалетната и банята били общи! Зор ужасен!! Отваря вратата на хола, а на дивана лежи едно огромно куче. Изсрал се на средата на хола и си мисли: "Като дойде Марийка, ще помисли, че кучето се е изсрало..."
Седнал в кухнята и чака. Излиза Марийка и го пита:
- Що не отиде в хола?
- Ами аз отворих вратата, там има едно голямо куче на дивана, а мен ме е много страх от тях!
- Милият ми глупчо сладък. То е плюшено, ама нали изглежда като истинско...

Учителката пита в час:
- Ученици, кое най-тежкото нещо на света?
- Слона, другарко...
- Кита другарко...
Иванчо вдига ръка и става:
- На дядо ми хуя другарко, всичките курви на областа да се съберат не могат го вдигнат...

Семейството на малкия Иванчо купило бик за разплод на двете им крави
- бяла и черна. Оставили Иванчо да наблюдава какво ще се случи и заминали отново към големия град.
Когато се върнали, го попитали какво е видял, а той отвърнал:
- Ами, бикът наеба бялата крава.
Баща му бесен:
- Не те ли е срам, да употребяваш такива нецензурни думи? ! Можеш да кажеш "изненада" вместо това!
Отново заминали. Върнали се след време и го попитали:
- Нещо интересно случи ли се?
Иванчо:
- Да. Бикът изненада много черната крава.
- Как така много, бе сине?!
- Отново наеба бялата.

Иванчо - поет!
- Марийке. Какво ще имаме следващият час?
- Граматика.
- Да ми играеш без гащи акробатика.
- Мръсник.
На следващият ден.
- Марийке. Какво ще имаме следващият час?
Тя, вече взела си поука:
- Литература.
- Да ти го тура.
- Простак.
На следващият ден.
- Марийке. Какво ще имаме следващият час?
Тя с надменен поглед:
- Български език.
- Лапни ми го само за миг.
- Животно.
На следващият ден.
- Марийке. Какво ще имаме следващият час?
Тя с поглед на победител:
- Христоматия.
- Да ми ядеш косматия.

Иванчо и Марийка са в киното. Вече половин час Иванчо е пуснал ръка под поличката на Марийка. Тя:
- Надявам се часовникът ти да е водоустойчив...

Учителка в час:
- Кои са най-полезните птици за човека?
Иванчо:
- Печените.

След посещение на музей, учителката пита учениците:
- Кой ще каже какво най-много му е харесало в музея?
Иванчо вдига ръка.
- Кажи, Иванчо.
- Ами, най-много ми хареса, как Марийка се изтъркули по стълбите.

Иванчо тича вкъщи и пита:
- Мамо, мамо, малките момиченца могат ли да забременеят?
- Не мойто момче.
Иванчо излиза навън и вика:
- Добре, Марийке, айде да играем пак на тая игра!

В класа идва инспектор и пита децата:
- Можете ли да познаете на колко години съм?
- На 30! - обажда се Иванчо.
- Как позна?
- Ами аз съм на 15, и майка ми ми казва че съм полуидиот.

Иванчо, утре да дойдеш на училище с майка ти!
- Но защо? Какво съм направил?
- Нищо, но тя е директорката и от месец не е идвала на работа!

Първи учебен час. Учителката:
- Деца, ако някой иска да каже нещо трябва да вдигне ръка.
Иванчо веднага вдига ръка. Учителката:
- Кажи, Иванчо!
- Само проверявам дали системата работи.

Петърчо се връща в къщи с посинено око.
И майка му му казва:
- Петърчо, аз казах ли ти преди да се сбиеш да броиш до 10!
А Иванчо и отговаря:
- Да, ама мамо майката на Стоян му казала да брои само до 5.

Учителка се опитва да научи децата на фантазия и оригинално мислене.
- Деца, какво е това: сиво на пътя?
Децата:
- Бетонна стена.
- Правилно! Обаче може да бъде и магаре. Какво е това: Голямо кафяво в полето?
Децата:
- Крава.
- Правилно! Но може да бъде и купа старо сено.
Иванчо от последния чин:
- Или купчина тор!
Учителката:
- Иванчо, ти само глупости говориш!
Иванчо:
- Госпожо, а може ли аз да задам един въпрос?
- Може!
- Какво е това: като влиза е сухо, кораво и право, а когато излиза е меко, мокро и увиснало?
Учителката, разгневена се приближава до Иванчо и му издърпва ухото.
Иванчо, разтривайки ухото:
- Правилно! Но може да бъде и дъвка...

- Кажи, Иванчо, как се нарича човек, който говори и продължава да говори и продължава да говори, даже когато вече не го слушат?
- Учител, господин учителю!

Иванчо пита баща си:
- Тате, твойте очила колко пъти увеличават?
- Три пъти.
- Добре тогава ето ти бележника ми.

Учителката пита Иванчо:
- Колко е 3+2?
- Пет - казва Иванчо.
- А 2+3?
- Шест - отговаря Иванчо.
- Е как шест бе, Иванчо, то е едно и също!
- Как ще е едно и също? Едно и също ли е да мина да ви взема и да взема да ви мина.

Марийка звъни по мобилния на Иванчо:
- Къде си скъпи?
- На лов в гората.
- Кой диша там така тежко?
- Една мечка.
- Ми защо така стене?
- Щото съм я ранил.
- Ми що й е женски гласа?
- Отде да знам ма, аз съм ловец, не съм ветеринар...

В България отново настъпила криза. Всичко поскъпва, хората обедняват. В час на класния учителката решила да пита децата как техните семейства ще се справят. Пръв вдигнал ръка Тошко.
Учителката:
- Кажи Тошко, моето момче как вашето семейство ще се справи?
Тошко:
- Ами татко реши да отвинти всички крушки и да остави само една. като се местим в друга стая, местим и крушката и така ще икономисаме от ток.
Петърчо и той вдигнал ръка.
Учителката:
- Кажи Петърчо, вие как ще се справите?
Петърчо:
- Ами тати реши да затапи всички чешми, и да остави само една, за миене за пиене за всичко. Така ще икономисаме от вода.
Учителката:
- Браво Петърчо. Иванчо а ти защо мълчиш? Я кажи вие как ще се справите?
Иванчо:
- Ами ние госпожо, решихме да продадем мама.
Учителката:
- Е как така бе Иванчо, ще продавате майка ти?! Защо?
Иванчо:
- Ами аз не суча, тати не ебе, за какво да я храним.