Професорът пита студент на изпит:
- Какви видове раждане знаете?
Студентът:
- Преждевременно, закъсняло и неправилно.
Професорът:
- По-подробно, ако обичате.
- Преждевременно - година преди сватбата. Закъсняло - три години след смъртта на мъжа. Неправилно - когато вместо жената, ражда съседката.

Студент се явява на изпит по история.
Тегли си билет и му се пада да говори за Левски. Студентът сяда при професора и започва:
- Левски е най-добрият футболен отбор в България....
Професорът гневно го прекъсва, пише му двойка и го изгонва от залата.
На излизане, студентите, които чакат отвън питат:
- Труден ли беше изпита?
Студентът:
- Абе, елементарен, обаче вътре всички са чорбари...

Стар професор се оженил за своя студентка. В първата брачна нощ:
- Жени, ти имаш ли деца?
- Не!
- Жени, а майка ти, не ти ли е разправяла за тия неща?
- Не!
- А, приятелките?
- Не!
- А, книги не си ли чела?
- Не!
- Лошо, много лошо, и аз всичко съм забравил...

Умрял един студент и отишъл в ада. Дяволът го попитал:
- Е, студентче. В кой ад искаш - в студентския или в обикновения?
- По-добре в обикновения...
Отишъл студентът в обикновения ад и общо взето останал доволен - ядене, пиене, цигари, жени. Само всяка вечер в 21 часа идвал дяволът и му забивал по един гвоздей в задника. Търпял студентът две-три седмици и поискал да го преместят в студентския ад. Там се оказало същото-ядене, пиене, цигари, жени. Само дяволът вече не идвал вечер да му забива пирони. Минали така няколко месеца. Една вечер изведнъж при студента дошъл дявола с кофа пълна с пирони и казал:
- Е, студентче! Дойде сесията!

ПОСЛЕДНИ ДУМИ:
….на екипажа на самолет: "Ей там замига лампичка – добре де…заеб** я…"
….на бояджията: "Разбира се, че скелето ще издържи…"
….на космонавта: "Не, всичко е ок! Въздухът ще ми стигне за още 15 минути…"
… на атомния физик: "Критична маса – не са критични дни, нещата са поправими…"
… на шофьора: "Ако тая свиня не превключи на къси, така ще му го превключа…"
… на пиян шофьор: "Гаден стълб! Ще свие ли в другото платно ли в крайна сметка или не…"
….на жената на шофьора: "Излизай! В дясно е чисто…"
….на автомонтьора: "Поне спусни платформата…"
….на инструктора по алпинизъм: "Да му се не види! За пети път показвам – истинските надеждни възли се правят ето така…"
… на биолога: "Тази змия ни е позната! Нейното ухапване не е опасно за човека…"
… на сапьора: "Готово! Червеният е! Режи червеният…"
… на пилота на бомбардировач на вражеска територия: "Ауу! Ей това е фойерверк…"
… на разносвача на пици: "Страхотно куче имате…."
….на скачащ с бънджи: "Красотааааааааа………!"
….на химика: "Ами ако нагреем съвсеееем мъничко тази смес… "
… на учителя по химия: "Деца! Този опит е напълно безопасен!..."
….на студент химик: "Професоре, повярвайте ми, това наистина е интересна реак….. "
…. на компютърджия – лаик: "Такааа, продавача каза, че двете карти са съвместими…"
… на компютъра: "Сигурен ли сте?! (ДА/НЕ)"
… на човека, който поправя покриви: "Днес изобщо няма вятър…"
… на детектива: "Случаят е ясен – убийцата сте вие!..."
….на диабетика: "Това беше захар?! "
… на басиста: "Пусни ми още няколко волта……."
… на жената: "Мъжът ми ще се върне чак сутринта."
… на мъжа: "Е…скъпа, ти не си ми ревнива…"
….на среднощния крадец: "Да се махаме! Ето тук веригата на техния доберман не стига!..."
… на изобретателя: "И така! Да преминем към тестването…."
… на автоинструктора: "Добре, а сега опитай самостоятелно…"
… на изпитващия кандидат шофьори: " Паркирайте тук! …"
… на парашутиста: "Шибан молец!!!..."
… на командира на взвод: "Аха, тук няма ни една жива душа в радиус от 10 километра…"
… на месаря: "Момче, хвърли ми ей онзи нож…"
… на командира на екипаж: "След няколко минути ще се приземим по разписание…."
….на пешеходеца: "Свети ми зелено!..."
… на клиента в един ресторант: "За мен телешко с гъби…"
… на съдебния пристав: "Това оръжие също се конфискува…"
….на началник- гара: "Влакът пристига на съседния коловоз!..."
… на ловеца на гепарди: "Доста бързо се приближава……."
… на новобранец с бойна граната: "До колко казахте, че трябва да преброя…"
… на героя: "Каква помощ!? Та те тук са само трима…."
… на палача: "Примката ли стяга?! Няма проблем – сега ще проверя…"
… на стара мома (много стара): "Оооооооооо! Неее! Оооооооооооооххххххх!"
… на собственика на „Бърза закуска”: "Хареса ли ви?..."
… на шофьора на камион:" Тези стари мостове ще издържат цяла вечност…….."
… на двама дресьори на лъвове: "Как?!? Мислех, че ти си ги нахранил?!..."
… на готвача на заводския стол: "Подозрително тихо е в столовата…"
… на нощния пазач: "Ей, кой е там?!.........."
… на автолюбител: "Утре ще отида да проверя спирачките…."
… на полицая: "Шест изстрела! Той изхаби всички патрони…"
… на сина на президента: "Татко, а за какво е това червено копче?!...."
… на пилот от Формула 1: "Интересно, механика дали надуши, че се занимавам с жена му…."
….на фоторепортера: "От това ще излезе сензационна снимка……"
… на студента: "Отивам на стол!..."
… на Коледното прасенце: "О, свето рождествооооо………"
… на Тарзан: "Кой идиот сра върху лианата………"
… на тенисиста в игра по двойки: "Моя!!..."
… на участник в преврат: "Само през трупа ми…"
… на отпускаря: "Един до Маями, ако обичате…."
… на капитана на подводница: "Тук трябва спешно да се проветри!…."

Говорят си двама студенти:
- Как да напиша на родителите, че отново ме скъсаха на изпитите?
- Напиши: "Изпитите минаха, нищо ново!".

А ти Копеуе - СТУДЕНТ ЛИ СИ а?????

1. Имаш ли топла вода?
а) Аз не, обаче едни приятели в 28 блок имат бързовар и там ходя
б) Не. Аз и студена нямам, ако искаш, ще ти разправя, тя е дълга и широка
в) Рядко, щото докато я донеса с тубите от Банкя, тя все изстива
г) Не знам, не ползвам

2. Капе ти от тавана в банята?
а) Ми капе си, кво. Нали е безплатна, какво ме интересува
б) Бе мене целия таван ми пада на парчета вече шест месеца, че за едни капки ли ще седна да се тревожа
в) Слагам чадър. Не се смей, знаеш ли колко е досадно, като ми капе на учебника, когато заседна за по-дълго
г) Откак ходих да го бия оня кретен от горната стая, не смее да се къпе и не ми капе вече, неговата мама

3. Вратата на банята е изгнила и се разпада?
а) Да гние бе, нали не е моя
б) То само вратата да беше?
в) Аз една завеска съм си направил и си я дърпам, като ползвам банята
г) Че кво, аз нямам какво да крия. Който не е виждал, нека гледа; малко останахме истинските мъже

4. Някой на етажа прави шумен купон и ти пречи?
а) Аз бе, аз го правя купона, как ще ми пречи
б) Ми те всяка вечер правят купони; свивам се в ъгъла и чакам да свърши
в) Мама ми изпрати едни тапички за уши, много са ефективни, ще знаеш
г) Ей сега ше отида да ги разкатая наглите копеленца

5. Тока спира?
а) Няма нищо, аз без друго тъкмо излизах
б) Първо водата, сега и тока?То аз друго не съм и очаквал
в) Аз от вкъщи съм си взел една газена лампа. Тя е почти антикварна, още баба ми я ползваше
г) Ше спрат дедовия, аз на всичките им имам телефоните в Енергото

6. Съквартирантът ти много ти досажда и постоянно има гости?
а) Няма проблеми, и аз имам гости постоянно. Много е весело, но е тясно
б) То не бяха гости, то не беше чудо. Откакто приятелката му и сестра й дойдоха да живеят в стаята, наистина взех да се притеснявам
в) Аз нали ти казах за онези тапички за уши, много помагат; само параван някакъв ми трябва, че с приятелката му двамата като се налегнат, се сконфузвам много и ми става неудобно да гледам
г) Къв съквартирант бе, той избега още на третата седмица; аз само малко го понабих, за да му помогна с решението

няма значение какво си отговарял. ако живееш в студентски град, всички отговори са валидни

Студент го скъсали на изпита и стои тъжен пред професора:
- Вървете - казва професорът - пиша ви слаб наесен пак ще
дойдете.
Студентът:
- А искате ли да строша чина с чело и ако успея, да ми пишете тройка?
- Това е невъзможно.
- Съгласен ли сте?
- Давайте!
Студентът строшава с чина с чело.
- Добре, вървете, пиша ви тройка.
А искате ли да строша с чело стената, да изляза и пак да
вляза и вие да ми пищете четворка?
- Е, това вече е съвсем невъзможно.
- Съгласен ли сте?
- Давайте!
Студентът строшил стената с чело, излязъл и пак
влязъл.
Професорът удивено:
- Е, пиша ви четворка, вървете.
- А искате ли да се изпикая върху вас и да замиришете
на парфюм, ако се получи, пишете ми шестица!
- Съгласен!
Студентът се изпикал върху професора, той се помирисъл
и казал:
- Нещо не мирише много на парфюм.
- Хм, вярно, че не мирише. Е, нищо и четворка ми стига.

Ода за Студента

Жив е той, жив е!
Там под юргана,
потънал в мисли лежи и пъшка.
Студент със поглед забит в тавана,
студент от лекции свикнал да кръшка.
От една страна декан го ручка,
от друга съвест на две строшена,
очи тъмнеят, глава се люшка
- зер не е пил вода студена!
Лежи студентът,
а в механата нещо го силно, страстно влече,
хлебарка скърца нейде в кревата,
а му се вече яйцето пече.
Сесия е сега!
Пейте робини тез тъжни песни!
От института ще да замине и този студент.
Но замълчи сърце!
Тоз, който мързел е по природа,
той не умира.
Него жалеят баща и майка - цялата рода.
Без жал пилеят сухи парици
- като са майка и баща овчици.
Tой ще да ги до гроба стриже.
Вуйчо владика - юнашка птица
- за братов син ще се погрижи.
Настане вечер. Печка затлее.
Колеги пълнят квартирата тясна.
Познат засвири, тълпа запее,
"На есен с песен", юнакът крясна.
Родни колежки с дивни премени чудни,
прекрасни танци поемат.
И потанцуват с лица засмени,
па при студента дойдат та легнат.
Една му уиски налива бърже,
друга му вино бяло прибавя,
трета го в уста целуне бърже,
а той я гледа мила, засмяна.
"Кажи ми, татко, де е файдата
от тез студентски гладни години?
Да смуча ази твойта заплата
дорде ми кефът не попремине."
И плеснат с ръце та се прегърнат,
и с песни тръгват из махалата.
Вървят и пеят, дорде осъмнат,
дорде си найдат нейде белята.
Но съмна вече.
А под юргана спи си студентът.
Ще рече човек, че вред е рано,
а времето скъпо тече ли, тече!

Дневник на един Студент

6 януари 199... год.
Коледно-новогодишната ваканция изтече. Започна да вали сняг. Става студено.

12 януари 199... год.
Свърших парите. Добре, че докато бях вкъщи, съм натрупал подкожно някоя мазнинка, та глада не се усеща толкова силно. Ако беше модерно да си без пари и много гладен, то явно аз щях да бъда ултрамодерен. Снегът продължава да вали.

20 януари 199... год.
Гладът вече не се издържа. Добре че си дойде съквартиранта ми и донесе ядене от тяхното село. Падна здрав банкет. За утре не оставихме нищо. Снегът продължава да вали.

28 януари 199... год.
Вече сме в сесия. Снегът наваля до петия етаж на общежитието. За да може да се снабдяваме някак си, аз и още няколко студенти прокопахме тунел от входа на блока до магазина. За да стигнем до факултета на изпит трябва да ходим два дена пеша. По тая причина си направихме базов лагер по средата на пътя. От съседния блок, който е семейно общежитие, задигнах една детска шейничка. Събрах няколко бездомни кучета и си направих кучешки впряг. Така започнах да спасявам замръзнали колежки. Един приятел на 11-тия етаж направи в стаята си работилница за снегоходки.

2 февруари 199... год.
Въпреки, че е такъв знаменателен ден, днес имахме изпит и ме скъсаха. По тоя повод накарах един състудент да ме почерпи. Малко прекалихме с ракията и сигурно другите клиенти на кръчмата ни взеха за обратни. Купон да става! Половината кучета от кучешкия ми впряг умряха от глад и болести.

10 февруари 199.. год.
Днес излязох и ме биха контролите по градския транспорт, задето нямам билет, а пък е ясно, че и пари за глоба нямам. Всъщност си бях забравил картата. Както бях с пукната глава, минах през площада, където едни протестираха срещу нещо, а пък някакви полицаи ги биеха. Някакви журналисти взеха да ме щракат с фотоапаратите си без да ме питат съвсем нищо.

11 февруари 199... год.
Видях снимката си с пукнатата глава в един вестник. Под нея пишеше как са ме били полицаите и колко мирно съм бил протестирал. Според тоя вестник съм бил в "Пирогов" с тежка, ама страшно тежка фрактура на черепа.

12 февруари 199... год.
Според един друг вестник, освен фрактура съм имал и счупена ръка. След това разбрах, че и левият ми крак бил счупен. Някои журналисти твърдяха, че съм си го заслужил, понеже съм оказвал съпротива на органите на реда. Изобщо с хулиганското си поведение съм бил направил щети за около 20-30 милиона лева.

13 февруари 199... год.
Вече съм и заплаха за демокрацията, а някои вестници ме нарекоха "екстремист". Друг вестник е обявил създаването на фонд за подпомагане на възтановяването ми. Като си помисля вече, аз май наистина съм чупел и трошил де що срещна, даже и полицаите взех да си спомням как ме набиха. Обаче после се сетих, че ако е така, защо трябва да са ми здрави краката и ръцете. Един чичко ме срещна на улицата и ми каза, че много бързо съм се бил възтановил, сигурно с помоща на фонда от вестника.

14 февруари 199... год.
Днес е великия празник на влюбените... в алкохола. Свети Валентин не го признавам, поне докато баща ми изпраща вино и ракия. Направихме класическо намотаване с танци, свалки, драйфане, чупене на бутилки, абе всички екстри. Когато се налочих като прасе, една колежка заяви желание да ме прибере до стаята ми, но аз реших, че крои злоупотреби и офейках мавреме. Предвидливо се бях запасил с кисело мляко и монети за телефон за бърза помощ, в случай че попадна на менте.

16 февруари 199... год.
Подкожната ми мазнина свърши и затова наистина взех здравата да огладнявам. Даже получих халюцинации - по едно време учебника ми по статистика се превърна в готварска книга и започнах да чета рецепти и да виждам снимки на някакви ястия. Не издържах и отворих буркана с неприкосновен запас ядене, който си бях приготвил ако стане военно положение.

17 февуари 199... год.
Днес съм на изпит по икономикс. Ясно е, че не съм се счупил от учене. Доцента ме попита какво трябва да направим, за да си открием банка. Аз му отговорих, че с него банка едва ли ще тръгна да правя. Обаче той ми каза: Ей така, представи си, че сме решили да си направим банка и какви документи ще трябва да си извадим? Аз му отговорих, че изобщо не си представям как ще тръгна да правя банка с него и че изобщо мисълта да ставам банкер ме отвращава. Бях съвсем искрен, а той взе че ме скъса. Наесен, септеври ще бъде май...

20 февруари 199... год.
Съседите над мен правят купон поради края на сесията. По едно време тавана се проби и при мен паднаха две момичета. Аз в просъница грабнах веднага пистолета - играчка (предназначен за сплашване) и им извиках "Лягайте на пода, веднага!". А те взеха, че легнаха по гръб и ме загледаха въпросително. След като светнах, забелязах дупката на тавана и се досетих каква е работата. "Ясно, а сега тичайте за метли да чистите." След малко се съжалих над горките девойчета и им казах, че и утре могат да почистят.

27 февруари 199... год.
Едно от момичетата, които трябваше да чистят стаята ми, нещо много взе да се престарава. Търси ме по два пъти на ден, за да "доизчисти" по нейните думи. Въпреки, че не съм толкова досетлив, взеха да ми идват мръсотийки в главата. Като си помисля, то е хубаво и приятно момиче (за мен повечето момичета са такива). Вчера дойде за пореден път да поизчисти, въпреки че нямаше какво да се чисти повече. Не стига това, ами се забави до късно. Хили се, хили се, пък аз направо я метнах в леглото си и стана каквoто стана... Тъй са те делата человеческий (мъдро, нали?).

6 март 199... год.
Хубаво нещо е пролетта. Пекна най-сетне слънце и взе че стопи целия сняг. Около блока ми стана наводнение до третия етаж. Студентите трябваше да ходят на лекции посредством плуване. Някои от крайдунавските селища си докараха лодки и вече го раздават баровци. Аз трябваше да се задоволя с надуваем дюшек, който взех от едни роднини назаем. Този дюшек едва ме издържа, но въпреки това обикновено каня някое момиче да ми прави компания. Домакинката дойде с хеликоптер за да събере наемите, даже и на тези под третия етаж под водата.

8 март 199... год.
Ура! Понеже днес е женски празник всички колежки черпят. Като видях трапезата се замаях. Всички видове алкохоли! Мезета! После като се позамислих се сетих какво казва Чудомир за жените: "Жената не си мисли за мъж само когато минава над пропаст". Явно и тук дебнат "търсачки". С един хипар, дето седеше до мен, си чукнахме среща под масата. Като се насмуках се затичах към най-близката колежка и й се разпях "Само да те гепна, дънките щe ти цепна", а тя се развика "А дано бе!". А пък аз "Ой, тигре, тигре, имаш ли жени?" и се тупам по гърдите. После отидох под масата, за да се срещна с моя човек.

9 март 199... год.
Да, днес ме дъни здрав махмурлук. В джоба си намерих на едно листче адрес, написан със женски почерк. Веднага го хвърлих в коша. Да не съм ненормален да бия път до квартал "Надежда", на две туби бензин път от тук. Да си повтаря името на кварталa и да си търси тая някой по-близо.

12 март 199... год.
Гледах филма "Особености на националния лов" и реших да издам книга "Особености на университетското следване", в която ще има изключително описания на истински алкохолни случки, митове и легенди.

15 март 199... год.
Сесията свършва. Резултатът е 3:1 в полза на Университета. Ето що не мога да мръдна никъде след началото на август. Отсега имам само три изпита, ами лятото колко ще направя?

19 март 199... год.
Вече почва да се усеща пролетта. Замирисва ми на трева, свежест, чувам и птички тук-там. Това ми влияе доста странно - много започвам да си мисля за глупости, заглеждам се в колежките, сякаш ги виждам за първи път, въображението ми чертае сладки картинки, в които учавстваме само аз и тя (абстрактната колежка). Нещо и на лекциите се заплесвам. Какво да правиш, пролет...

1 април 199... год.
Днес се лъжем, че ще минем в следващия курс. Ха-ха. Обясних се в любов посредством писма с днешна дата на четири момичета. Единствено една не загря каква е ситуацията и се върза. Така си записвам в дневника наколко извода:
1. Всяка четвърта жена няма чувство за хумор.
2. Всяка четвърта жена се опитва да обърне майтапа в реалност.
3. От четири момичета поне една от тях ми е навита. Значи, че ако на Земята има около един милиард момичета на възраст между 16 и 23 години, то са ми потенциално навити около 250 милиона от тях. Леле-мале, кво ще ги правя толкова? От всички най-любима ми е точка трета.
Забележка: Добре, че е първи април, та човек може да излъже нещо и в дневника си.

5 април 199... год.
Днес слушах една реклама по радиото. Някаква жена се оплакваше, че е наддала килограми, а съпругът й отговаряше, че ходи на еди-кой си спортен център за отслабване. На тая мадама бих препоръчал да се пренесе в Студентски град и да живее от стипендия. Тогава проблемът й ще се реши много по-бързо и особено евтино. Няколко предимства:
- По-малко средства (стипендията е съвсем скромна);
- След едномесечно отслабване от една пола ще може да си направи две;
- Тук я очакват по-разнообразни и интересни контакти, отколкото една фитнесзала, пълна с коплексари, сноби или безделници-пенсионери;
- Може да научи полезни неща за водене на семейното домакинство, като мапример как може едно семейство да се наяде с три яйца, как с два билета за кино да влизат трима човека, да отпушва мивки и тоалетни, оправя бушони; Да-а-а-а, като завърша ще взема да се захвана с този бизнес-отслабване в Студентски град.

9 април 199... год.
От телевизията разбрахме, че хеликоптерът на домакинката е свален някъде над Босна. Като разбрахме това, всички се зарадвахме и вдигнахме траурен купон - без лимонада и Радка пиратка.

14 април 199... год.
През нощта сънувах, че съм на Хавайските острови на 7 декември 1941 година, когато японците нападат пристанището Пърл Харбър. Виждах съвсем ясно как се спускат японските бомбардировачи и торпедоносци, как избухват бомбите и как експлоадират корабите на американците. Спомням си, че бях съвсем малко момче и ме беше ужасно страх. На сутринта разказах съня си на съквартиранта и той каза, че много добре си измислям и въобще не ми повярва.
Явно трябва за малко време да си почина и да спра да чета каквито и да е книжки по исторически теми.

17 април 199... год.
По студентски град плъзнаха и крокодили. Явно от многото вода и топлото време. Странното е че нападат и отвличат само момичета. Чувствам се обиден. Откъде накъде ще яде само жени, а на мен примерно няма да налети да ме яде. Жива дискриминация по полов признак.

19 април 199... год.
Разбрах тайната на крокодилското женоядство. Двама от МЕИ-то (сега вече има тежкото име Технически университет) са откраднали крокодилите от зоологическата градина и така ловят жени. Просто крокодилите не ги били изяждали, само ги пренасяли до нашите бъдещи инженери. Лошото станало, когато единят от тези си студенти казал на крокодила: "Тъпо животно, казах ти да ловиш жени, а не женски крокодили" като най-неочаквано женският крокодил проговорил: "Не виждаш ли че съм от философския факултет бе, тъпанар!".

29 април 199... год.
Ура! Вече тръгнаха и автобусите. Всички студенти са въодушевени от тях. автобусите са толкова пълни, че вътре направо се шири разврат. Така се натискаме, че след едно-две возенета после цяла нощ сънуваш мръсотийки. Някои момичета направо им личи как им стават някои работи - погледът им се замъглява, по ръцете им минават леки конвулсии.

3 май 199... год.
Ето на! От някоко дни тръгнаха автобусите и в резултат 3 (три!!!!) момичета се опитаха да ме изнасилят в храстите до блока, съвсем близо до автобусната спирка. Явно една от тях им беше главатарка, защото ги комадваше. И трите бяха със замъглено съзнание от автобуса и си личеше как нямат търпение да ми се нахвърлят. Едната ми скочи в гръб и ме повали на земята, след което ми притисна ръцете с колене. Другите две започнаха вече да ми дърпат дрехите, а една ме захапа по корема, когато с последни сили си измъкнах едната ръка и фраснах оная, дето ме държеше, по гърба. След това се измъкнах и побягнах с все сили към блока. Ужас!!!!

5 май 199... год.
Утре е Гергьовден, дена на овчарите и на военните, а също така и на Гошовците. По традиция трябва да се коли агне, но нямам пари нито за живо агне, нито дори за парче от агне. Така си стоях тъжен до прозореца, когато видях, не е за вярване, но видях как под блока ми спокойно си пасеше едно малко стадо с козички, измежду които имаше и няколко яренца. Веднага нададох боен вик, адресиран към съквартиранта ми, след което го навих да излезем и да се опитаме да задигнем една с оглед нейното изяждане. Колебанието на съквартиранта се изразяваше в това, дали на Гергьовден могат да се ядат и кози, но и аз не бях сигурен в това, така че той се съгласи. Скрихме се в храстите (същите в които щяха да ме изнасилят) и започнахме да мекекечим като кози, ама така жално, че на човек ще му се скъса сърцето. И по едно време взе, че довтаса едно яренце и съквартиранта ми веднага извади ножа и му резна гърлото, докато аз му стисках устата да не врещи много-много. Целите се оплескахме в кръв, ама к'во от това, важното е, че Гергьовдена ще го почетем с ярешко и бира.

Възмутителна постъпка направи на поправителната сесия студента-двойкар, чиято фамилия даже не искаме да кажем. За разлика от другите успешни студенти, той решил да се отблагодари на преподавателя не с ценен предмет, а със задълбочени познания по предмета...

Ако юрист казва:
"Не, така няма да е честно!", то горкия е студент - първокурсник и нищо добро няма да излезе от него в професионален план.

Двама студенти решили да си вземат домашно животно.
- Да вземем едно куче?
- Ти луд ли си бе, много лаят, ще се изпокараме с комшиите.
- Тогава хамстер?
- Не става, мразя мишките.
- Ами тогава прасе?
- Ама ти луд ли си... Мизерия, смрад...
- Е, нищо му няма, за една седмица ще свикне.

Последен изпит в университета. Продължителността му е два часа. Един студент влиза в залата половин час преди края на изпита и сяда да пише. Професорът го предупреждава, че времето няма да му стигне, а ако предаде листа след края на двата часа, няма да му го приеме.
- Добре - съгласява се студентът и сяда да пише. Естествено, не се справя в рамките на половин час и предава листа си доста след края на изпита. Професорът отказва да го приеме.
Студентът пита ядосано:
- Знаете ли кой съм аз?
- Не знам и не ме интересува! - отговаря професорът.
- Знаете ли кой съм аз? - повтаря студентът.
- Не знам и не ме интересува! - отговаря професорът.
- Добре - казва студентът, пъха листа си някъде по средата на купчината с изпитните работи и излиза от залата.

Из кандидат-студентско съчинение:
"По това време е имало и жени-воеводки, които са обладавали по стотина-двеста яки мъже. Но това не било верният път за освобождението на България."

- Какво е "студентска тройка"?
- Двама в стаята го правят, а третия се прави, че спи.

След студентски изпит:
- Предадох бял лист.
- И аз предадох бял лист. - каза друг студент.
- Ей, да не си помислят че сме преписвали!

- Затруднява ли ви въпроса? - пита преподавателя.
- Никак, господине - отговаря студентът - затруднява ме отговорът!

Професор-Ларинголог пита нещо 1 студент. Студентът не знае и се оправдава:
- Този въпрос е свързан с гърлото, а аз искам да ставам специялист по носа.
- Така ли, колега? И по коя ноздра ще се специализирате?

Преподавателят:
- Събудете колегата до вас.
Студентът:
- Вие го събудете, професоре, вие го приспахте!