В студентско общежитие седят двама гладни студенти и пушат цигари, за да притъпят чувството на глад. Единият започва да души с нос:
- Ммммм, колко вкусно замириса... Мисля, че на шишчета!
- Тъпак, я махни тая муха от цигарата...

Студент по физика се прехвърлил богословие. Задрямал на лекция. Приближил се към него свещеникът, бутнал го по рамото и попитал:
- Какво е това божествена сила?
- Божествена маса по божествено ускорение.

Един скелет излязъл от гроба си. Понеже не знаел кой век и коя година е, отишъл да попита в "Софийския Университет". Видял той една студенка, приближил се към нея, и я потупал по рамото. Обърнала се тя, чул се пронизителен писък:
- А-а-а-а-а!
И студентката отпрашила на където й очите видят.
Отчаян от тази случка, скелетът отишъл да попита в "Медицинския Университет". Пак видял една студенка, приближил се към нея, и я потупал по рамото. Тя се обърнала и с висок глас му извикала:
- Абе, я се махай, бе простак такъв!
Още по отчаян, скелетът отишъл да попита в "Техническия Университет". Отново видял една студенка, приближил се към нея, и я потупал по рамото. Тя се обърнала, чул се пронизителен писък:
- А-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а!
И скелетът отпрашил на където му очите видят...

Разговарят родителите на двама студенти:
- Писмата на моя син понякога ме заставят да поглеждам в енциклопедията - казва не без гордост един от бащите.
- Провървяло ви е - тъжно забелязва другият. - А пък писмата на моето момче непрекъснато ме карат да поглеждам в джоба си - ту за носната си кърпичка, ту за чековата си книжка...

Следният текст по-долу е всъщност въпрос даден на изпита по химия във Вашингтонския университет. Отговорът на един от студентите бил толкова "професионален" че професорът го споделил с колегите си чрез Интернет, благодарение на което го четем и ние.
Допълнителен въпрос: Адът екзотермичен (отделя топлина) ли е или е ендотермичен (поема топлина)?
Повечето студенти написали отговор съгласно вярванията си, използвайки правилото на Бойл - газовете се охлаждат при разширяване и се нагряват при свиване.
Един от студентите обаче написал следното:
Първо, трябва да знаем как масата на Ада се изменя във времето.
Следователно трябва да знаем скоростта с която душите влизат в Ада и респективно излизат оттам. Мисля, че с достатъчна точност можем да предположим, че след като една душа попадне в Ада, тя не може да го напусне. Следователно напускащи Ада души няма.
По въпроса колко души влизат в Ада, нека да разгледаме различните религии съществуващи в днешния свят. Почти всички религии твърдят, че ако не си техен последовател, ще попаднеш в Ада. След като религиите са повече от една и никой не принадлежи на повече от една религия, можем да приемем, че всички души ще попаднат в Ада.
При сегашните данни за раждаемост и смъртност, може да се очаква броят на душите в Ада да нараства експоненциално. Да разгледаме скоростта на изменение на обема на Ада, тъй като закона на Бойл твърди, че за да се запазят температурата и налягането в него, обемът му трябва да нараства пропорционално на нарастването броя на душите там.
Оттук произтичат две възможности:
1. Ако Адът се разширява по-бавно отколкото душите постъпват в него, тогава температурата и налягането ще нарастват докато вратите му не издържат и целия Ад се изсипе на Земята (until all Hell breaks loose).
2. Ако Адът се разширява по бързо от нарастването броя на душите в него, тогава температурата и налягането ще спадат докато той замръзне.
И така, какво ще се случи?
Ако приемем за верен постулата, формулиран от приятелката ми Тереза, че "по-скоро Адът ще замръзне отколкото аз да спя с теб" и като вземем предвид факта, че миналата нощ спах с нея, тогава 2 трябва да е вярно, и тогава Адът е екзотермичен и вече е замръзнал. Крайният резултат от тази теория е, че щом Адът е замръзнал, то той не приема повече души и следователно не функционира... оставяйки само Рая и по такъв начин доказвайки съществуването на Светия Дух, което обяснява защо миналата нощ Тереза през цялото време викаше "О, боже!".

Истинска история:
Сега завършващ студент по медицина, вземайки лекарската си диплома, ми казва:
- С удоволствие бих останал в България, ако ми се отвори такава възможност!

Първото околосветско пътуване било извършено от Магелан.
За нещастие той бил убит на Филипините и екипажът се завърнал без него. Въпреки всичко покойният запазил добър спомен за пътешествието си.
(из кандидатстудентска работа)

Свръхжените се отличават с безполовост и слабоумие!
Кандидатстудентски

Студенти се явяват на изпит от типа "тест" - където трябва да се избира някой от готовите вече отговори.
Изпитът започва, всички студенти започват трескаво да мислят, само един започва да си подхвърля монета във въздуха. Всеки път я хваща, поглежда дали се е паднало ези или тура, и задрасква един от отговорите.
Професорът си мисли: "тоя ще свърши изпита първи, сигурно ще си излезе след десет минути".
Оня обаче продължава да подхвърля монетата. Изпитът е към края си, другите вече излизат, а студентът пак хвърля и си ги гледа листа.
- Какво правите още, колега? - пита професорът.
- Ами проверявам си отговорите за последен път.

Две студентки - едната по математика, а другата по логика се прибирали късно вечерта. Зад гърба им се чули дебнещи стъпки. Математичката казала:
- Ако вземем предвид скоростта, с която се движим ние и той, след 30 секунди ще ни настигне. Затова е по-добре да се разделим и според теорията на вероятностите шансът ни е педесет на педесет.
Разделили се, а дебнещият мъж тръгнал след студентката по логика. След 10 минути двете се срещнали в общежитието и студентката по логика започнала да разказва:
- Наистина след 30 секунди той ме настигна. Тогава аз, по пътя на логиката си вдигнах полата, а той пак по пътя на логиката си свали панталона. Но нали знаеш, винаги е по-лесно да бягаш с вдигната пола, отколкото със свален панталон!

S.T. 21 год, студентка по информатика.
S.T. Защо студентите по математика никога не се обясняват в любов?
V.F.U. Не е вярно! Преди време един направил опит, но се получило следното:
" Моя малка теоремко! Пленен съм от острите ъгли на любовта! Твоите перпендикулярни погледи събуждат в мен уравнение от втора степен с две неизвестни. Като поставим родителите извън скоби, двамата с теб оставаме сами в равнината. Ще построим триъгълна къщичка с две страни и ъгъл между тях. А на онзи, който обикаля по орбита, концентрична на моята, ще му разбия абсолютната стойност и ще го пратя да вади квадратни корени...."

Дневник на студент:
"Събудих се сутринта със страшен махмурлук. Опитах да си сваля пижамата - всички копчета се скъсаха. Опитах да си отворя чантата - дръжката ми остана в ръката...
Сега лежа и ме е страх да ида до тоалетната."

Молба от студент:
"Моля да ми отпуснете стипендия поради тежкото ми материално положение, предизвикано от липсата на стипендия."

Студентка влиза в кабинета на млад преподавател, разкопчава няколко копчета на ризата си и коленичи:
- Бих направила всичко, за да взема този изпит...
- Всичко... - прошепнал преподавателят.
- Да, всичко! - казала студентката и се притиснала към преподавателя.
- О, значи всичко...
- Да, абсолютно всичко...
- А бихте ли... учила?

На изпит по медицина професорът пита студента:
- Представете си човек с дълбока прободна рана от нож, кървящ обилно. Ако бяхте на негово място, какво щяхте да направите?
- И аз щях да кървя обилно.

Нощ. Студентско общежитие. В коридора лежи пиян-залян студент, целият изповръщан. До него двама пушат и си ги говорят:
- Глей го тоя мръсник! А разправяше, че не е ял макарони!

Табелка в студентски стол:
"Уважаеми студенти!
Молим ви да не хвърляте кюфтета по пода! Вече три кучета се отровиха."

Студентка имала изпит по биология, но нищо не знаела. Изпитващият се смилил над нея и казал:
- Ще ти пиша три ако ми кажеш колко семенна течност изхвърля мъжки полов член при еякулация.
Тя се замислила и отговорила:
- Ами глътка, глътка и половина...

Професорът:
- В нашата поредица от лекции днес ще разгледаме темата "Лъжа". Случайно да сте чели книгата ми по този въпрос?
Студентите:
- Да-а.
- Отлично сте подготвени по темата. Книгата ми още не е излязла от печатницата.

- Как можахте да оставите да ме оперира студент?
- Студентите трябва да се упражняват, а вашият случай си беше безнадежден.
- Но докторе!
- Аз не съм доктор, Аз съм апостол Петър.